Това ще е едно от тези ревюта, в които ще спестя както моето, така и вашето време, защото „Пълно за празно” е неоригинален, скучен, максимално отдалечен от комедията, и най-вече бездушен филм, който не заслужава нищо повече. Да се слага изречението „От създателите на „Мис Слънчице” и „Джуно” по рекламните материали на подобно произведение, би трябвало да бъде подсъдно.
Официалният му синопсис е следният: Каси (Дженифър Анистън) е умна, забавна и необвързана жена, която въпреки възраженията на най-добрия си приятел Уоли (Джейсън Бейтман) решава, че е време да забременее, дори това да означава да прибегне до помощта на чаровния донор на сперма Роланд (Патрик Уилсън). Плановете на Каси ще се объркат след неочаквана размяна, която ще бъде разкрита седем години по-късно, когато Уоли се запознава с предпазливия и леко невротичен син на Каси.
Вярно е, че не изненадата и обратите се ценят в този род филми, но все пак можеше да има нещо по-свежо и интересно. Какво се случва с „мейнстрийм” заглавията в жанра на романтичните комедии не е ясно. Ясно е само, че докато се опитват да пробутват клише след клишето, при това с участието на Дженифър Анистън и разни други обичайни, бездарни заподозрени, нещата няма как да станат.
И като заговорихме за Анистън, трябва да кажа, че съм малко изненадан, че тя не е главното действащо лице във филма, при все че той се рекламира като неин. Реално погледнато тя изпълнява ролята на второстепенен герой (вярно е, че общо взето е най-важният такъв, но все пак) – подобен на тези на Патрик Уилсън, Джеф Голдблум и Джулиет Луис – който е просто някаква апликация, която не претърпява никакво развитие от началото до края, а е само носител на някаква наболяла социална тема – в случая отглеждането на дете, заченато чрез избор на донор за сперма. Имайки предвид „План Б”, явно това е модерно зад океана.
Истинският герой на филма е Джейсън Бейтман. Той разказва историята, той изживява катарзис и той открива смисъл в безумно евтината игра на думи „human race”. Това обаче, не означава, че неговият образ е създаден по-добре. Имам чувството, че сценарият на филма е писан от някой, който през целия си живот не е виждал как изглежда един истински човек, бил той мъж или жена. Затова е още по-жалко да виждаме човек като Бейтман, който толкова много харесваме и който има такъв изключителен усет за „offbeat” хумор, да пилее таланта си в толкова посредствена продукция, която ако наречем боза, би означавало да обидим едно изключително приятно питие.
Но стига толкова, защото се отплеснах, а се бях заканил да не си губя времето. Наистина няма смисъл. Последно, само казвам, че „Пълно за празно” не е точното заглавие. По-добре щеше да е „Пълно С празно” или иначе казано, „Кухо”!
За дистрибуторите този филм си отговаря на заглавието – пълни каси срещо празен филм… Последният що-годе смислен филм, в който участва Дженифър, е "Марли и аз", според мен.
И на мен "Марли и аз" ми допадна. Разцепих се от рев! 🙂
И аз 🙁
Очаквали ли сте друго от Дженифър Анистън? Всъщност не е ли дърта за такива филми, вече?
Дърта е, ама все още я пробутват! 🙂