The Expendables / Непобедимите - ревю

За да сме наясно още от самото начало, филмът ми хареса и при все всичките му недостатъци смятам, че представлява перфектен избор за разтуха от жегите.

Въпреки това съм леко разочарован. Забравете, че сюжетът на филма е пълна тъпотия и, че 99% от героите са доста далеч дори и от това, което наричаме двуизмерни апликации. На кой му пука за тези неща, при положение, че имаме „железен млат и кървав топор”, нали? Проблемът на филма не е в това. Проблемът е, че му липсва искрата. Липсва му душата, която притежаваха екшъните от детството ни.

А някак бях сигурен, че точно това ще му се получи на Сталоун. При „Рамбо” (че дори и при „Роки Балбоа”) как стана? Явно – поне според усещането, което „Рамбо” остави у мен – Сталоун е направил филма, след като е изпитал някакъв творчески порив да намери за героите си – а и за себе си (нека не забравяме, че все пак те са някакво отражение на неговата личност) – житейски завършек. А при „Непобедимите” този творчески порив липсва. Вместо това, просто си е казал, „абе, защо да не се съберем с момчетиите и не си поиграем на сеч и пуцалки?”

The Expendables / Непобедимите

И преди да ме обвините в поза и да си кажете, аман от некви тъпи критици – какви герои, какви творчески пориви, какви пет лева, тук си говорим за забавна тъпотийка, поклон към ретро екшъните от 80-те и началото на 90-те, какво повече искам – ще кажа, че лошо няма. Хич нямаше да ми дреме за тези неща, ако поклонът му се беше получил подобаващо.

Тъпото е, че за „омаж” към ретро екшъните в по-голямата си част филмът използва всички модерни (и в повечето случаи дразнещи) прийоми на жанра, като клатеща се камера, „shutter effect” подобен на този в „Спасяването на редник Раян” и „Гладиатор” и свръх бърз монтаж, които правят доста трудно проследяването на това какво точно се случва на екрана. Всичко това не е част от спомените ми за „Командо”, „Кобра”, „Рамбо”, „Умирай трудно” или който и да е от любимите ми екшъни от онова време. И още по-лошо, хореографията на индивидуалните битки определено беше слаба. Така например, битката между Лундгрен и Джет Ли вместо да ни разцепи на макс, беше просто…”meah!” Същото важи и за всички останали и в крайна сметка, макар че като цяло съм доволен, не напуснах киното надъхан на макс, както ми се искаше.

The Expendables / Непобедимите

И последна критика: струва ми се, че част от актьорите не бяха използвани подобаващо. Образите им имаха потенциал, но просто нямаше никакво време за тях. И не става дума за камеото на Уилис и Шварценегер, което беше просто супер – един от най-добрите и забавни моменти във филма – а за „главни” действащи лица като Ли, Котюр, Ледения, Рурк – той прави добра роля, като изключим жалкия му опит за плач и за философстване върху естеството на наемническия живот и Лундгрен, по който всички си падат, но на мен ми дойде малко в повече. Може би в загатнатото продължение, нещата ще са малко по-различни.

The Expendables / Непобедимите

А сега, забравете всичкото това бръщолевене и се запътвайте към най-близкото кино, защото, както казах в началото, филмчето може и да не е супер, но е приятно и е по-добро от абсолютно всички нови предложения през последните две-три седмици, които се въртят в кината.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 Comments

  1. Добре. че беше последният абзац, защото си помислих, че сте поканили за автор Люба Колезич.

  2. Любето трябва да я заведем на тоя филм. Много ми е интересно на коя точно минута ще излезе…

    … за да иде до тоалетната, за да се подсуши от подмокрянето в следствие… знаете кое 😀

    Много странно ме кара да се чувствам тоя филм. Словореда ми се измества, устата също, за ченето и вътрешните органи да не говорим.

    Скоро… скоро!

  3. Аз вчера гледах Инсепшън! Ураааа. Май съм последния блогър дет го гледа….

    5 лева на вятъра ойдоха, радвам се, че не дадох 9. Почти се унесох в сън, ако това е била идеята – браво! 🙂

    та този определено ще го гледам от замундата. Криза е все пак.

    е, то че ще е тъп – ясно, но поне да е симпатично тъп.

  4. @vremezapari

    Така е. Ама тове е официалното българско заглавие 🙁

    Ако го е правил преводача на филма (г-н Ковачев ако не се лъжа) нищо чудно, че е такова. Отдавна не бях виждал толкова лош превод. Със сбъркан тайминг, грешно преведени неща и очевидно правен без да е гледан филма – стреля си Слай, по едно време му свършват патроните, вади си пълнителя, и се провиква: I’m out! Превод: Аз излизам. 🙂 Ама чакай бе, стой! Къде отиваш? 🙂

    Щеше ми се да го напиша това в ревюто, ама забравих вчера и ти сега ми напомняш.

  5. аз лично бих го превел като "Изразходваните" или като "Застарелите пръчове", ама кой ли ме пита? 😛

    Иначе всички от кастинга са ми симпатични 🙂

  6. А за преводи, няма какво да си говорим.

    Това "I’m out! – Аз излизам, е като в "Спасяването на редник раян" – Fire in the hole, преведено като пожар в окопа :))))

  7. Ламоте, спокойно, не си последния. 🙂

    Дринов, и за съм голям фен на последния Рамбо. Плосък сюжет… НО КАКЪВ!… Та оттам нататък за "Застарелите пръчове" общо взето такива ми бяха и очакванията. И аз ще изчакам да го пуснат по кината в една определена африканска република…

  8. Рамбо беше номер едно. Изпълни ме нечовешки! 🙂

    Няма да ти казвам обаче, колко съм зле, защото 2 минути се дзверих докато схвана това за африканската република :))))))

  9. Митко, абсолютно съм съгласна с рецензията и коментарите ти към нея. Аз се забавлявах, но Слай и компания можеха да се напрегнат малко повече. Да направят по-яка автопародия на себе си. Беше ми мъчително да гледам застиналите триъгълни вежди на Рамбо и никога не съм предполагала, че ще стигна до тук, че да кажа, че Ерик Робъртс е най-секси от всички мъже в един филм 😉

    BTW на прожекцията, на която бях аз, до тоалетната притичваха само мъжете…

  10. Какво, жените не можеха да откъснат очи от екрана или просто мъжета са пили много бира преди това? :))))

  11. Лошите в този филм биаха много зле. Само Лунгрен ставаше, но тои лош ли беше?

  12. Мен ако питаш – той е навеки умопомрачен! за Долф Л., де! Камео-появите на Шварци и Уилис (ммм, колко хубаво остарява) бяха впечатяващи, Джет Ли ме изкефи в буквално епизодичната си роля, както и Джейсън Ст., а също и чичо Мики (!), обаче съм дълбоко разочарована от Слай… Ще изрека нещо вероятно кощунствено за всички момчета – не съм фен на неговия тип екшън, но отидох с очакване да се забавлявам с "пуцалки", и заради намека за самоирония от нещата, които бяхме чели/чули. Хммм – беше ми скууучничкооо… Ревюто ти е хубаво, стегнато и аргументирано, съгласна съм с всичките критики (ако бях аз – щях да "нахраня" филма много повече, даже да го "осакатя") и очевидно последният му абзац е предназначен за момчетата от всички възрасти, но признавам – точно той ме подведе! За пореден път се заричам, че преследвания НЯМА повече да гледам; може би е време да обмисля и престрелките, обаче якото шоколадово момче Тери Крюз беше заразителен с насладата, с която сменяше пълнителите на своята "месомелачка" – хехехе 😉 Нещо "давам заето" на репликите за "подмокрянето" – жени-жени, ама все пак имаме вкус, недейте така! Никак не са впечатляващи "застарелите пръчове" като мъжко излъчване – ако искате вярвайте… И пази боже, ако има продължение – само ще изхарчат някой и друг милион на вятъра… whatever 😉

  13. Много здрав филм, през цялото време ми беше забавен, а и има няколко убийствени сцени.

    Долф Лунгрен направо ме накефи, страшен пичага, егати боботещия глас и някакъв нервак такъв…

    Абе с две думи напълни ми душата филма!

    Ревюто също е много добро, нещата казани в него са верни.

    Чакам продължение на филма 🙂