За да сме наясно още от самото начало, филмът ми хареса и при все всичките му недостатъци смятам, че представлява перфектен избор за разтуха от жегите.
Въпреки това съм леко разочарован. Забравете, че сюжетът на филма е пълна тъпотия и, че 99% от героите са доста далеч дори и от това, което наричаме двуизмерни апликации. На кой му пука за тези неща, при положение, че имаме „железен млат и кървав топор”, нали? Проблемът на филма не е в това. Проблемът е, че му липсва искрата. Липсва му душата, която притежаваха екшъните от детството ни.
А някак бях сигурен, че точно това ще му се получи на Сталоун. При „Рамбо” (че дори и при „Роки Балбоа”) как стана? Явно – поне според усещането, което „Рамбо” остави у мен – Сталоун е направил филма, след като е изпитал някакъв творчески порив да намери за героите си – а и за себе си (нека не забравяме, че все пак те са някакво отражение на неговата личност) – житейски завършек. А при „Непобедимите” този творчески порив липсва. Вместо това, просто си е казал, „абе, защо да не се съберем с момчетиите и не си поиграем на сеч и пуцалки?”
И преди да ме обвините в поза и да си кажете, аман от некви тъпи критици – какви герои, какви творчески пориви, какви пет лева, тук си говорим за забавна тъпотийка, поклон към ретро екшъните от 80-те и началото на 90-те, какво повече искам – ще кажа, че лошо няма. Хич нямаше да ми дреме за тези неща, ако поклонът му се беше получил подобаващо.
Тъпото е, че за „омаж” към ретро екшъните в по-голямата си част филмът използва всички модерни (и в повечето случаи дразнещи) прийоми на жанра, като клатеща се камера, „shutter effect” подобен на този в „Спасяването на редник Раян” и „Гладиатор” и свръх бърз монтаж, които правят доста трудно проследяването на това какво точно се случва на екрана. Всичко това не е част от спомените ми за „Командо”, „Кобра”, „Рамбо”, „Умирай трудно” или който и да е от любимите ми екшъни от онова време. И още по-лошо, хореографията на индивидуалните битки определено беше слаба. Така например, битката между Лундгрен и Джет Ли вместо да ни разцепи на макс, беше просто…”meah!” Същото важи и за всички останали и в крайна сметка, макар че като цяло съм доволен, не напуснах киното надъхан на макс, както ми се искаше.
И последна критика: струва ми се, че част от актьорите не бяха използвани подобаващо. Образите им имаха потенциал, но просто нямаше никакво време за тях. И не става дума за камеото на Уилис и Шварценегер, което беше просто супер – един от най-добрите и забавни моменти във филма – а за „главни” действащи лица като Ли, Котюр, Ледения, Рурк – той прави добра роля, като изключим жалкия му опит за плач и за философстване върху естеството на наемническия живот и Лундгрен, по който всички си падат, но на мен ми дойде малко в повече. Може би в загатнатото продължение, нещата ще са малко по-различни.
А сега, забравете всичкото това бръщолевене и се запътвайте към най-близкото кино, защото, както казах в началото, филмчето може и да не е супер, но е приятно и е по-добро от абсолютно всички нови предложения през последните две-три седмици, които се въртят в кината.
Добре. че беше последният абзац, защото си помислих, че сте поканили за автор Люба Колезич.
Хе-хе-хе. Ако иска най-сърдечно ще и публикуваме нещо. Няма само нас да ни хранят, я! :)))
Любето трябва да я заведем на тоя филм. Много ми е интересно на коя точно минута ще излезе…
… за да иде до тоалетната, за да се подсуши от подмокрянето в следствие… знаете кое 😀
Много странно ме кара да се чувствам тоя филм. Словореда ми се измества, устата също, за ченето и вътрешните органи да не говорим.
Скоро… скоро!
:))))
Имаше доста жени на прожекцията, тъй че имаш право за подмокрянето :))))
Аз вчера гледах Инсепшън! Ураааа. Май съм последния блогър дет го гледа….
5 лева на вятъра ойдоха, радвам се, че не дадох 9. Почти се унесох в сън, ако това е била идеята – браво! 🙂
та този определено ще го гледам от замундата. Криза е все пак.
е, то че ще е тъп – ясно, но поне да е симпатично тъп.
Заглавието на филма не се превежда "Непобедимите", a "Заменимите".
@lammoth
За в къщи с биричка и приятели се е утепал 🙂
@vremezapari
Така е. Ама тове е официалното българско заглавие 🙁
Ако го е правил преводача на филма (г-н Ковачев ако не се лъжа) нищо чудно, че е такова. Отдавна не бях виждал толкова лош превод. Със сбъркан тайминг, грешно преведени неща и очевидно правен без да е гледан филма – стреля си Слай, по едно време му свършват патроните, вади си пълнителя, и се провиква: I’m out! Превод: Аз излизам. 🙂 Ама чакай бе, стой! Къде отиваш? 🙂
Щеше ми се да го напиша това в ревюто, ама забравих вчера и ти сега ми напомняш.
аз лично бих го превел като "Изразходваните" или като "Застарелите пръчове", ама кой ли ме пита? 😛
Иначе всички от кастинга са ми симпатични 🙂
“Застарелите пръчове” бива! 🙂
А за преводи, няма какво да си говорим.
Това "I’m out! – Аз излизам, е като в "Спасяването на редник раян" – Fire in the hole, преведено като пожар в окопа :))))
Ламоте, спокойно, не си последния. 🙂
Дринов, и за съм голям фен на последния Рамбо. Плосък сюжет… НО КАКЪВ!… Та оттам нататък за "Застарелите пръчове" общо взето такива ми бяха и очакванията. И аз ще изчакам да го пуснат по кината в една определена африканска република…
Рамбо беше номер едно. Изпълни ме нечовешки! 🙂
Няма да ти казвам обаче, колко съм зле, защото 2 минути се дзверих докато схвана това за африканската република :))))))
Митко, абсолютно съм съгласна с рецензията и коментарите ти към нея. Аз се забавлявах, но Слай и компания можеха да се напрегнат малко повече. Да направят по-яка автопародия на себе си. Беше ми мъчително да гледам застиналите триъгълни вежди на Рамбо и никога не съм предполагала, че ще стигна до тук, че да кажа, че Ерик Робъртс е най-секси от всички мъже в един филм 😉
BTW на прожекцията, на която бях аз, до тоалетната притичваха само мъжете…
Какво, жените не можеха да откъснат очи от екрана или просто мъжета са пили много бира преди това? :))))
Лошите в този филм биаха много зле. Само Лунгрен ставаше, но тои лош ли беше?
Той беше "временно умопомрачен"! 🙂
Мен ако питаш – той е навеки умопомрачен! за Долф Л., де! Камео-появите на Шварци и Уилис (ммм, колко хубаво остарява) бяха впечатяващи, Джет Ли ме изкефи в буквално епизодичната си роля, както и Джейсън Ст., а също и чичо Мики (!), обаче съм дълбоко разочарована от Слай… Ще изрека нещо вероятно кощунствено за всички момчета – не съм фен на неговия тип екшън, но отидох с очакване да се забавлявам с "пуцалки", и заради намека за самоирония от нещата, които бяхме чели/чули. Хммм – беше ми скууучничкооо… Ревюто ти е хубаво, стегнато и аргументирано, съгласна съм с всичките критики (ако бях аз – щях да "нахраня" филма много повече, даже да го "осакатя") и очевидно последният му абзац е предназначен за момчетата от всички възрасти, но признавам – точно той ме подведе! За пореден път се заричам, че преследвания НЯМА повече да гледам; може би е време да обмисля и престрелките, обаче якото шоколадово момче Тери Крюз беше заразителен с насладата, с която сменяше пълнителите на своята "месомелачка" – хехехе 😉 Нещо "давам заето" на репликите за "подмокрянето" – жени-жени, ама все пак имаме вкус, недейте така! Никак не са впечатляващи "застарелите пръчове" като мъжко излъчване – ако искате вярвайте… И пази боже, ако има продължение – само ще изхарчат някой и друг милион на вятъра… whatever 😉
Много здрав филм, през цялото време ми беше забавен, а и има няколко убийствени сцени.
Долф Лунгрен направо ме накефи, страшен пичага, егати боботещия глас и някакъв нервак такъв…
Абе с две думи напълни ми душата филма!
Ревюто също е много добро, нещата казани в него са верни.
Чакам продължение на филма 🙂
nepobedimite