Тизър на еднокадровия хорър „La casa muda”

Вчера имахме щастието да си припомним абсолютната класиката „Професия репортер” на чисто ново 35-милиметрово копие, прожектирано в Дома на киното в рамките на продължаващия до 27 май фестивал на гениалния Микеланджело Антониони.

Както знаете, освен че е страхотен филм, „Професия репортер” е известен с един от най-впечатляващите дълги кадри в историята на киното. Вдъхновени от факта, че успяхме да го видим на голям екран се поразровихме из нета, за да намерим нещо интересно по случая и случайно попаднахме на тийзъра на уругвайския хорър „La casa muda”, чиито 79 минути са събрани изцяло в един кадър. И който е бил показан в рамките на току що приключилия фестивал в Кан.

Разбира се, идеята за филм от един единствен кадър не е от вчера и всички знаем, че дори и самият Хичкок е правил опит, чиито резултат е „Въжето”. Както знаем, едно време заради чисто технически причини – ограничената дължина на филмовата ролка в камерата – е било невъзможно да се заснеме цял филм в един кадър и монтажните преходи са се правили върху статични кадри, така че да се замаскират. Такъв е случаят и с „Въжето”, както и с голяма част от най-любимите ни дълги филмови кадри.

С развитието на дигиталните технологии, техническата страна на нещата беше решена и скоро станахме свидетели на истински еднокадрови филми, като „Руската съкровищница” на Александър Сокуров, който бе показван, ако не се лъжем, на седмия София Филм Фест. Филмът обаче, все пак имаше експериментален характер и не се хареса на масовата публика. Затова всички зачакаха да се появи нещо по-традиционно.

Е, не бихме нарекли „La casa muda” точно традиционен – по принцип хорър жанрът е недолюбван от „големите разбирачи”, за което на нас не ни дреме особено – но е най-близкото, с което разполагаме в момента.

„La casa muda” е режисиран от Густаво Ернандес и ако може да се вярва на рекламата, е създаден по истински случай. Историята на филма се развива в реално време и разказва за баща и дъщеря, които са наети да реставрират стара вила в уругвайска провинция. Техните планове са да прекарат нощта в къщата и да започнат работа на сутринта, но тогава дъщерята започва да чува странни шумове, които отприщват свръхестествен ужас.

Ако може да се вярва на това, което чуваме – освен че филмът е стилизиран и плашещ – той интелигентно използва похватите на съспенса, без да бъде излишно кървав и отблъскващ.

За финал, ако ви е интересна темата с дългите филмови кадри можете да видите тази статия, която лично според нас е информативна, въпреки че не сме съгласни с някои от нещата, които е написал нейният автор.