Мисия Лондон

Първото нещо, което трябва да отбележа е, че не си спомням да съм бил на журналистическа прожекция, на която да са присъствали толкова много хора от „Епизод 3” насам. Не знам дали не е от размера на залата, но ми се струваше, че те бяха поне колкото на „Аватар”, да не кажа повече. Това само по себе си е добра новина, защото показва, че има интерес към продукцията, а както всички много добре знаем българското кино се нуждае от зрители.

Второто нещо, което искам да кажа е, че филмът съвсем не е катастрофата, която аз лично очаквах и определено става за гледане. Разбира се, той страда от ужасно много недостатъци – много повече от плюсовете – но цялостното усещане не предизвиква желание да прекратя живота си по-възможно най-болезнения начин, както го правеха филми като „Испанска муха” или „Огледалото на дявола”. Филми, накратко определяни от мен като „чалга”, и на които „Мисия Лондон” имаше предпоставка да прилича.

Плюсовете:
Не знам дали имате представа какво удоволствие изпитвам да отида на български филм и в нито един момент технически недостатък да не ми извади очите или ушите. Времената, в които диалогът и звукът като цяло бяха един от най-големите недостатъци на българското кино, са отдавна забравени. Тук вече говорим за изцяло ново ниво на звуков дизайн, монтаж на звукови ефекти и т.н. – лично моето мнение е, че това е българският филм с най-добър звук, който съм имал възможност да гледам. Относно картинката – филмът е широкоекранен, кажете Алилуя! – положението не е съвсем същото, но определено тя няма никакви дефекти, като изключим една две сцени с телевизионна стилистика. Добавете към това и наличието на няколко CGI кадъра, които да не повярва човек са направени като хората, и получавате една сериозна атестация за бъдещето на българската кинематография.

Мисия Лондон

Актьорите. 90% от тях се справят доста добре, предвид проблемите с езика. Доста често им се налага да говорят английски и това няма как да не повлияе на изпълненията им. Всеки се справя с това както може и предвид, че всичко е оправдано драматургично, усилието което влагат не дразни. Изключение правят само Ана Пападопулу и Павел Чернев, който е пълна трагедия. Разбира се, имаме си обичайното преиграване и театралничене, но в сравнение с други филми, нещата са поносими. Дори Любомир Нейков в типичната си роля, от който очаквах най-лошото представяне, е доста обран и прави опити да изгради някакъв образ.

Музиката. Няколко песни от саундтрака ми се струват не дотам на място, но според мен причините се крият не в нещо друго, а в правата на кои песни можеш да си позволиш. Смятам, че е доста добро решение да се ползват готови песни в стил Тарантино. Защото, при все наличието на доста талантливи български композитори, с едно две малки изключения, гледайки български филм, не съм имал усещането като за някой западен, когато стане въпрос за музика.

Мисия Лондон плакат

Минусите:
Имах доста време да помисля върху филма, още повече, че ми се наложи да разкажа на един двама приятели за какво иде реч и следващите минуси са тези, които са се загнездили в съзнанието ми като камъче в обувка.

Режисурата. Всякакви закани, че сега българите ще видят как се прави холивудско кино в стил Гай Ричи и темподобни, са направо смехотворни. Не можеш да имаш претенции от какъвто и да е било род, при положение че в по-голямата част от филма липсва каквото и да е движение на камерата. Имаме само статични кадри и телевизионни композиции, а за вътрешно кадров монтаж и дума не може да става. И искам да знам къде е бил господин Митовски, когато Ана Пападопулу звучно търкаля думи по красивата си уста с толкова безобразно фалшив английски акцент, че Дик Ван Дайк може да ходи овце да пасе? Най-отговорно заявявам, че това е най-дразнещото нещо в целия филм. Как пък всички останали, колкото и да им е трудно, говорят нормално, а само тя трябва да се прави на важна, не ми стана ясно.

Сценарий. Лично според мен, преди всичко един филм трябва да разказва интересна история, която не е задължително да бъде супер оригинална, а всички социални, обществени или лични коментари трябва да бъдат загатнати и зрителят сам да си извади изводите. Всички български филми от новото време ни третират като пълни тъпанари и се чувстват длъжни да ни бутат в лицата очевидни истини, при това силно хиперболизирани, да не би случайно някой да остане не разбрал. Единственото изключение, което ми хрумва е „Дзифт”. Същото нещо се случва и с „Мисия Лондон”. Вместо да се съсредоточи изцяло върху забавната история, изградена от поредица недоразумения и грешки, а коментарите за външната политики и социално-икономическите особености на българското общество да останат като фон, те са ни натрапени чрез плоски стереотипи и пълна липса на творческо въображение. За това обвинявам най-вече Алек Попов, който е сериозен автор при това с множество книги зад гърба си. Не разбирам как, когато стане въпрос за разказите му с криминална и на места определено хорър тематика, нещата се получават, но щом прескочим на това ниво, всичко, което съм имал „щастието” да прочета, само и единствено обижда интелекта ми.

Като финален недостатък, филмът, поне за мен, не беше достатъчно смешен. Това не означава, че не се смях на моменти или че не се забавлявах. Просто знам от майсторите на комедията, че когато във филм се правят неща, които да са смешни сами по себе си, а не в контекста на героя или историята, в крайна сметка във финалния продукт те не се получават.

След всичко казано дотук, не съм сигурен, че ревюто ми е положително. Всъщност смятам, че е наистина отрицателно. Това обаче, не означава, че не препоръчвам филма. Даже напротив. Според мен „Мисия Лондон” е доказателство, че сме тръгнали в правилната посока и заедно с „по-елитарните” ни филми, които напоследък се окичиха с доста международни награди, разкриват пред нашето кино едно все още мъгляво, но все пак осезаемо и вълнуващо бъдеще.

Similar Posts

Вашият отговор на Тихомир (a.k. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

61 Comments

  1. Браво, Митьо, добре си го написал, както обикновено! Ще гледам филма, няма как. Искам само една скоба да отворя – ако все сравняваме бг киното с което и да е от световните му събратя, то трябва да правим това с всички други подразделения на изкуството и да искаме от театъра да бъде на нивото на Уест Енд, например, от Графа да е минимум като Дейв Геън, а от писателите да надминават поне Агата Кристи (като писателска дарба, а не по продажби :)) А пък това е нереалистично, все пак контекстът е друг, културата ни е друга и т.н. Но си прав, че трябва да се стремят кинаджиите към повече. Не си прав обаче, че само българските филми от новото време ни третират като пълни тъпанари – Холивуд с мейнстрийма си да не би да изисква да сме чели събраните съчинения на Достоевски, преди да подходим към "Отстреляй бившата", например?

  2. Абе, това е една моооого дълга тема, няма какво да я обсъждаме. Аз смятам, че все пак имаме шанс да се сравняваме ако не е с най-големите, то поне със съседите например. 🙂

    А по повод на Достоевски, ти "препоръчвам" да гледаш "Последната песен". Там Майли Сайръс, позната ни още като Мили Кирис :), четеше Толстой. Леле, щах да падна. Няма такъв смях.

  3. Абе… стига с тая Мили Кирис, човек да не пропусне нещо и после цял живот умрял :)) "Последната песен" се гледа, бе Дрин… а наличието на Толстой в ръцете на главната героиня сигурно я обвива в тайнствен ореол за средностатистическия американски зрител. Което си е плюс 😛

  4. Сега вече след като гледах филма, искам да се съглася, че най-дразнещото нещо в него наистина е Ана Пападопулу, ама много голяма дупка става във филма с нея. Не може един Калки да я надминава по актьорлък! Английският й също наистина е ууужжжаассеенн. Интересно кои актриси е победила на кастинга?! Теодора Духовникова?!? За сметка на това пък Юлиан Вергов е блестящ, доста по-обран от Л. Нейков и май единствен нюансиран в изпълнението си… В заключение да кажа, че авторът на рецензията тук е написал прекалено сериозна рецензия за филм, който въобще не претендира да е сериозен 🙂
    П.С. А в „Бар Наздраве“ любимият ми епизод е този, в който Тед Дансън прочете с 300 зора „Война и мир“, понеже онази умната сервитьорка му беше обещала да преспи с него, ако го направи…. И чак после разбра, че имало и филм!!!

  5. Доста тежка критика за един доста непринуден (или поне така изглежда) филм, но това е мое лично мнение. Аз пък нямах време да помисля, тъй като тъкмо се връщам от киното, но затова пък ми е прясно сега и мога да си излея душата.

    Първо, аз лично се сцепих от смях, както и доста хора около мен. Дали е заради някакви възрастови различия (аз съм на 22), липса на опит (рядко гледам комедии, просто не са ми смешни) или просто различен вкус към хумора, но явно в това отношение сме на различни мнения с автора, лошо няма.

    Предвид това, което казах горе, някак техническата част от филма изобщо не ми направи впечатление. Нито ме бъркаше, нито ме впечатли и ако трябва да съм честен даже не и обърнах внимание. През повечето време чисто и просто се забавлявах, а за мен като прост любител това е по-важно от самото техническо изпълнение.

    За акцента на Ана Пападопулу съм съгласен. Винаги мога да скоча и да съм контра заради идеята, разбира се, и да кажа, че героите във филма са българи в чужбина и доста сънародници понякога извъртат такъв акцент (не критикувам! само констатирам) в опитите си да говорят малко по-британски и с това акцентът във филма става някак по-автентичен. Да, ама няма да скоча да защитавам, защото ще съм честен: и мен си ме дразнеше :).

    Не бих сравнил филма с някакви чужди продукции. Нито нашите филми ще стигнат Холивуд, нито имам желание да го направят. Както вече казах, малко американски филми са ме разсмивали, а на този се счупих. Филма си е български за българи; няма как да успее в чужбина, просто защото 2/3 от хумора ще се загуби в превода. Може и да преведат на Краси възклицанията, да речем, ама чувството ще се загуби, а то си беше в основата на всичко. Още повече, че доста голяма част от иронията във филма може да я разбере само българин. Малка нация сме и иронията по адрес на чужденците (наскоро гледах „Възгледите…“ на Камен Донев, прекрасен пример) както и самоиронията винаги са ни били силни черти. Казват, че само най-интелигентните могат да се смеят и на себе си, нали?

  6. @bogotm

    Благодаря за обширния коментар и се радвам, че филмът ти е харесал.

    За хумора си прав. Въпрос на вкус. Аз не си падам точно по този тип. По същата парична, с риск да си навлека гневни коментари ще кажа, че и филми от рода на „Черна котка, бял котарак” никак не са ми смешни. Харесвам филма, но не е моят тип хумор.

    За техническата част. Това, че не ти е направило впечатление е добре. Това означава, че всичко е както трябва. И аз не бих го споменал, ако по-голямата част от всички БГ филми (да не кажа всички) от новото време не бяха безобразни. Непрекъснато се разсейваш от някакви дефекти – дори и Емо Христов да е направил добра картинка, звукът е някакво безобразие, не можеш да разбереш какво говорят. Хрумва ми една ужасно тъпа аналогия със секс сцените. Няма български филм с нормална секс сцена. Това е. Всички са смехотворни. И накрая като видиш една може и да не ти направи впечатление, защото си свикнал да гледаш такива неща, но ако я поставиш в контекста на жалките ни опити, няма как да не я отбележиш.

    За акцента. Ами, как няма да си съгласен. Защо някой би „извъртал” такъв акцент при положение, че проблемът е решен драматургично. Ти сам казваш, говорим за българи в чужбина. т.е. акцентът е оправдан, те говорят както могат и това не дразни, защото са си българи и няма как да имат английски акцент. Типично за нас е да се правим на интересни. Нещо като Кеми Тодорофф. Ужас. За какво трябваше да се прави не знам. Не ми е по-автентична. Все едно да ми е автентичен Стефан Вълдобрев в „Изпепеляване”, където се опитва да играе италианец с един от най-смешните опити да се имитира акцент, които аз съм чувал.

    И да, самоиронията е хубаво нещо, стига разбира се да е интелигентната.

    Аз лично този филм го предпочитам пред по-претенциозните ни заглавия. Дано има успех. С нетърпение чакам да видя какви пари ще изкара този уикенд и със сигурност ще го отбележа в нашия бокс офис.

  7. Вчера гледах филма. Бях се настроила от преди седмица – така го рекламираха, че след като стоях 10 мин. под билборда в едно задръстване на канала, реших да го проверя.

    Трейлърът беше доста провокативен. Обещаваше филмът да е много забавен. За съжаление се оказа, че почти всички лафове и забавни моменти ги бяха изстреляли в трейлъра. Почти нищо друго забавно не видях в самия филм. Хареса ми актьорската игра – мимики, жестове – много наситени, точно като за комедия.

    За мен филмът е трагикомичен. Където и да се смеех се смеех с половин уста – все ми оставаше усещането, че е не толкова смешно, колкото трагично. Определено не е от тези филми, на които се смееш с цялото си сърце – такива, които залагат на чистия хумор, който не лежи върху ирония.

    Тук иронията прозираше отвсякъде – в сюжета, в репликите, в кадрите. Запечатаха ми се два кадъра, които бяха кулминация на иронията. Единия – в две последователни сцени – първо разследването с изчезването на патиците и второ – мисля, че непосредствено след това – г-жа Силянска с ужасно грозна и натрапчива шапка от патешки пера. В края на филма, когато глътна предавателя от патицата и започна да излъчва сигнала – окончателно се затвърди впечатлението ми, че целенасочено се опитват да и поставят етикетчето "ПАТКА". Втория кадър – когато в цялата суматоха с пожара, показаха посланика, а зад него двете патета. Две несравними величини, като че ли намериха допирна точка в този филм. Трагично наистина – посланик да се окаже замесен в подобен "евтин" скандал.

    Хареса ми идеята с двойниците – целенасочено създадените и случайните. Почти никой в този филм не беше такъв за какъвто се представяше, или го представяха другите герои.

    Цялата тази дандания с пресъздаване на късове от българската история – направо ми прилоша от крайния резултат. Предполагам, че това е била целта – да изглежда глупаво и не на място. Но си мисля, че нямаше нужда да показваме на британската кралица какви завоеватели сме, защото до тази сцена от филма вече беше ясно, че отдавна сме завоювали Острова – и не само ние (българите), а цяла Източна Европа – сърбите, македонския посланик, руснаците. Имаме голям потенциал – 5 години по-късно се оказа, че сме успели с далаверите си и в Москва.

    Едно нещо ме гложди. Защо филма започна като стар соц филм (такова усещане ми създаде)? Защо показаха сградата на НС, после гвардейците, за да дадат кабинета на президента?

  8. Едно нещо не харесвам на съвременното българско кино – винаги се опитва да възпроизвежда българската реалност в наши дни. За мен това е травматизиращо и неприятно. Аз съм от хората, които сядат да гледат филм с идеята да избягат от ежедневието, което е до болка познато; или за да се разтоваря, или ако гледам драма – да се замисля над неща, които не ми се случват всеки ден.

    С едно изречение – Българските филми не са позитивни.

    Единственият нов филм, който ми хареса от край до край и се вписва в представата ми какъв трябва да е един български филм е "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" – позитивен, идеен, вдъхновен и двъхновяващ. Филм, който гледа напред.

    Филмите и не само те, а и ТВ предаванията и сериалите даже – трябва да са поучителни и възпитателни на фона на всичко останало, което целят. При нас това го няма. Жалко, че я няма тази възпитателна функция на медиите, която теоретично трябва да съществува. Всичко се е превърнало в зрелище с цел по-голяма аудитория. Жалко наистина, че такива грешни поведенчески модели телевизиите дават на тези, които наричаме малолетни и непълнолетни – които нямат формирана личност и се оформят най-често чрез копиране на чуждо поведение, за което не могат ясно да преценят дали е правилно или неправилно.

    Простете ми ако изразявам прекалено крайно становище – не претендирам да съм гледала всички съвременни български филми. Обикновено описанията ме отблъскват и не се интересувам по-нататък.

  9. Току-що гледах филма и още съм под впечатлението на дръзкия (или поне не-страхлив!) сценарий! Не съм чел книгата, която е послужила за литературна основа, но очевидно авторът има преки впечатления от живота в българските посолства по света…

    Типичната слабост на родните актьори (да играят себе си) в случая е направо полезна, тъй като безупречно пресъздават простотията на родната дипломация и съпътстващите я “кадри” 😉 Единствено неубедително стоеше Юлиян Вергов, тъй като лековатото му излъчване не подхожда за посланик, дори той да е леке и връзкарче – този актьор би паснал повече за роля на низов чиновник.

    Орлин Горанов обаче направо излъчва артистична класа – този човек си я има и всички го знаем! И тук не ни разочарова!

    Не искам дори да си помислям коя президентска съпруга е послужила за първообраз на героинята във филма, макар всички да се досещаме, пък и оригиналното и име в романа е достатъчно красноречиво – Селянова 😉 Актрисата Шинова не блести с нищо, но сценографите, майсторите на костюми и гримьорите на филма са се справили направо блестящо – от героинята лъха безвкусица, селяния, простащина и гадост! Това си е супер творческо постижение!

    Сценарият наистина ме докосна, разсмя на няколко пъти и почти разплака – толкова е реалистичен, че сатирата се съдържа в ежедневните случки и не може да остави никой нормален българин равнодушен!

    Горещо препоръчвам филма на всички! Ще се смеете от сърце и ще се сетите за доста политически фигури със съжаление за нещастното им живуркане като човекоподобни същества! Това само по себе си е прекрасно изживяване!!!

  10. @ Ива

    Благодаря, прекрасен коментар. Или по-скоро ревю. 🙂

    И аз като теб се смях с половин уста. И да, уви "Българските филми не са позитивни".

    За “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” аз лично имам забележки (главно към режисьора), които, опасявам се, тук не бих могъл да изразя достатъчно ясно. Съгласен съм обаче, че това е пътят и трябва да се правят повече такива позитивни филми.

  11. @ Bulgarин

    И с теб съм съгласен по много от засегнатите точки, но някак си обаче, намирам за евтини неща като името Селянова. Ние и сами можем да си направим извода, че става въпрос за някаква проста женица от село, която е тръгнала по света, за да избива комплекси. Не е необходимо да слагат евтини "pun"-чета, за да ни просветне. Точно такива неща много ме дразнят.

    А Орлин Горанов цепи мрака. Като две капки вода са си. 🙂

  12. Гледах филма в събота и се отегчих. За мен това е достатъчно за да кажа, че един филм не е добър. СМЕШНОТО – не само за мен, но и за зрителите в салона, беше най-вече псуването типично в нашенски стил. Не разбрах каква беше ролята на РУСНАКЪТ, защо трябваше да го убиват, а и защо това не доведе до някакъв проблем във филма. Също така не разбрах защо трябваше да изгледаме цялото "представление на Нешка Робева". Може би съм тъп! Иначе като картина и звук го докарваше на филм. Единствената "светлина в българския киносалон" видях в "Източни пиеси".

  13. На мен ми хареса предвид, че отдавна заобикалях бг филмите. Искам да ги подкрепя, но все не ми се заделяше време за разочарование.. След "Светът е голям.." обаче се оказах по-смела и ето ме на премиерата.

    Не че всичко много ми е харесало, но поне се забавлявах, макар и да ми се плачеше от представената истина. Ю. Вергоев е страхотен! Смятам каквото има с него да го гледам!

    Много ме подразни че Павел Чернев – бивш депутат играе там руски бияч!

    Идеята на филма е да осмее бай ганьовщината в наши дни, а въсщото време – прави бай ганьовски изпълнения. Няма ли закон който да спре тая деградация? Не може един депутат, макар и бивш да играе тая низка роля!

  14. Според мен и Чернев и ролята му са пълна трагедия. Няма какво да ги коментираме.

    И депутатите в такива неща "играят", че няма достатъчно "низка" роля в която да се изложат повече!

  15. Тази събота ме чака удоволствието да го гледам тоз филмец. 🙂 Всъщност, това май ще е най-значимото събитие в селско-тихиот ми животец за последната неделя 🙂

  16. Много се дразня на такива като теб, които дори когато някой е направил доста добър за нашите стандарти филм, пак намира за какво да плюе !?!?!?!

  17. Анани, смея да заявя, че Авторът на ревюто не плюе, а гради! Не килии, като познатия ни Илия, а конструктивна критика 🙂

    Изказването: доста добър за нашите стандарти филм е недопустимо 🙂

    Какви са нашите стандарти? Занижени. Не! Стандартите идват от хората. Ако те имат занижени стандарти – воала 😉

    Ако трябва да се позова на един стар, ама златен (български, нашенски, стандартен) виц/сказка:

    "Не барай го, добря е!"

    (филма + ревюто)

  18. Тъй като прочетох и другите му критики, намерих това " филмът притежава чар и би се харесал на почти всеки зрител, стига да не е някой от онези тесногръди хора, които нямат желание да си затварят очите за недостатъци в името на чистото забавление.

    " (Критика за Сблъсък на Титаните). Не харесвам когато сме готови да приемем чужд продукт само защото е по-лъскав, и да критикуваме (за да не кажа плюем) нашия, само защото е наш. Мисия Лондон е хубав и забавен Български филм. Аз лично скоро не съм гледала подобен. И да, стандартите ни отдавна са занижени.

  19. "Сблъсъкът на титаните" не предполага да има качествен сценарий, хумор или актьорска игра 🙂 Там повечето е… зелен екран или ако трябва да ползвам термините CGI 🙂

    Хубаво, Аватарецът се поти там, замахва, но подобно на Джерард Бътлър в "300", едва ли ще очакваме драма в играта. Освен ако не е трагично зле 😀

    Цитатът, който си дал(а) е напълно показателен. Директно ни казва – от тоя филм освен pure entertainment (без да ни подава и залък хляб), друго не очаквайте 🙂 Ако ще бистрите политиката или световния глад с него – направо не го гледайте 🙂

    Или употребата на "тесногръди" е разковничето ?! 🙂

  20. 🙂 Хубаво е човек сам да си задава въпроси, на които има отговора. Мисия Лондон е чиста забава. Не се очаква дълбок смисъл нито драма. Актьорите са добри, визията е добра, звукът е добър, подбраната музика също. Смях се от сърце. На мен повече не ми трябва, за да изкарам 2 приятни часа. Смятам, че критиката на автора е доста претенциозна, пресилена и поне за мен не добре аргументирано отрицателна.

  21. това е филм, кино, фантазия.направен е професионално , развлича, забавлява, за около 2 часа те откъсва от реалността и те кара да съпреживяваваш.Докато го гледах нито за миг не почувствах нещо дразнещо /както при повечето български филми/.Просто забавление , без налудничави опити на режисьора да изразява себе си супер сложно и несмилаемо, без отблъскващи секс-сцени, без насилие.Акцента на актьорите не е проблем, дори е чар

  22. @Aнани

    Далече съм от мисълта, че пиша критика за филми. Просто споделям мнение. Струва ми се, че ти си се хванала само за лошите неща, които съм казал, били те добре аргументирани или не. Ако според теб филма няма недостатъци…добре. „Разни хора, разни идеали”. Мисля си обаче, че съм се постарал да нашиша и за добрите му страни, а на финала, даже съм го препоръчал.

    „Според мен „Мисия Лондон” е доказателство, че сме тръгнали в правилната посока и заедно с „по-елитарните” ни филми, които напоследък се окичиха с доста международни награди, разкриват пред нашето кино едно все още мъгляво, но все пак осезаемо и вълнуващо бъдеще.”

    Какво повече мога да кажа?

  23. Едно мнение – Има английски сериал от шест части "Lipstick On Your Collar", (Червило по яката ти), блестяща продукция. Романът "Мисия Лондон" е подходящ за сериал от този тип. Като се има обаче предвид изключителната посредственост на съвременното българското кино и актьорска маса, не може да се очаква поносим резултат. Дълги години още ще са нужни за да се преодолее продължително култивираната некадърност. До тогава има да се лее боза.

  24. Малко некоректно е да се сравняват "Аватар" и "Мисия Лондон" ! Или "Троя" и "Мисия Лондон". Разликата е в светлинни години, в пъти повече в полза на "Аватар", както в технологично отношение, така и в замисъл, монтаж, операторска работа, актьорско присъствие и режисура. Нещо повече,някои хора си мислят, че е успех нещо, което все пак се е гледало на български екран. Но тук, продуцентите на "Мисия Лондон" не отчитат факта, или просто не искат да го признаят официално, че "Аватар", "Троя" или който и да било от филмите, които споменават по-горе, имат многократно по-голяма посещаемост в световен мащаб и многократно по-големи приходи за един уикенд, или за цялото си разпространение, отколкото нашия "Мисия Лондон". Не е коректно да се пише и да се сравняват "Аватар" или "Троя" с "Мисия Лондон". Жалки са приходите от 300 000 лева за един уикенд, сравнени с милионите в долари, направени за един уикенд от "Аватар".

    ОТНОВО ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗБИВАМЕ БЪЛГАРСКИ КОМПЛЕКСИ СЪС СРАВНЕНИЕТО "МИСИЯ ЛОНДОН" – "АВАТАР" ИЛИ "ТРОЯ". Нека да сравняваме "Мисия Лондон" по-скромно, с някой български филм от последното десетилетие например! "Аватар" и "Троя" са много "голяма лъжица" за екипа реализирал "Мисия Лондон". По-полека го давайте!

    Нашият филм "Мисия Лондон" е поредният български тесногръден опит да се направи нещо. Не отричам, че има сръчно заснети епизоди и че екипа е положил доста труд и усилие. Но оправдано ли е това усилие, след като отново се задълбаваме в една съмнително смешна и най-вече тясно – българска история, която би развълнувала и то под въпрос, само някои от нас – българите. Нещо което би било смешно само на нас българите. Така не се прави филм за световния пазар. Освен това продуцентите на филма са хвърлили сумати пари в реклама за българския пазар. Толкова много реклама, че чак става досадно. Логично е тази масирана реклама, PR и толкова много спонсори и медийни партньори да вкарат зрителите в залите веднага след премиерата. Но много скоро аз прогнозирам, че зрителите на "Мисия Лондон" ще намалеят драстично. Ще намалеят драстично, защото филма е малко по-добър от посредствен. Но пак си остава посредствен. Защото положителните нагласи от романа на Алек Попов са едно, рекламата също събужда зрителския интерес, но филма не представлява нищо повече от поредната, сравнително сръчно скроена, но дребна българска история, която определено няма да развълнува много хора, особено извън България. Хората по света се интересуват от филми, засягащи теми, които са или по космополитни, или по-близки до техния манталитет, обичаи, до техния свят, а не от разни нашенски тъпотии. Освен това хората по света харесват оригинално заснети и талантливо режисирани филми, нещо ново, нещо по-различно, а не разни филми със съмнителни художествени качества. В "Мисия Лондон" няма нищо оригинално, нищо ново, нищо различно от това, което досега сме гледали – все едно сме го гледали този филм някога преди, ама в друг вариант. Говоря и за визията,и за режисурата, и за актьорската игра, монтажа и операторската работа. Някои хора пишат – "професионално е направен филма"… Ама хора, в България има много професионалисти и режисьори и оператори и музиканти и много още. Но това не е достатъчно за да направиш добър филм! Трябва и талант, трябват и много други неща, които в "Мисия Лондон" липсват. А трябва и повече професионализъм. "Мисия Лондон" все пак доказа, че многото пари, вложени във филм имат значение, но това е също много недостатъчно за да се направи наистина добър български филм.

    Хубаво би било, продуцентите на филма и режисьора Митовски да не парадират толкова с този "успех" на "Мисия Лондон" в България и да не се тупат толкова в гърдите, защото излишното самочувствие и позьорството, както и излишния шум около филма, ще им изиграят неприятна шега. По-скромно – по-хубаво! Ясно е, че всичко е PR и реклама, ама по-скромно, за да не се получи обратния ефект от рекламата. Скромен е и самият филм "Мисия Лондон". Според мен не е успех, а поредната посредствена "боза", но този път опакована в много реклама и направена с доста пари.

    Нека творците и продуцентите на този филм да не ми се сърдят, това е все пак едно лично мнение, но споделено и от много мои приятели и познати!

  25. @Г-н Иванов,

    Напълно разбирам раздразнение то ви. И мен некоректните сравнения ме дразнят, но мога да разбера защо се правят и реално погледнато, това не е чак такъв голям проблем. Въпроса е, да не си вярват наистина.

    Въпреки, че не ви допада, трябва да се радвате на успеха на филма. Той доказва, че има глад за българско кино. Глад за филми, които не ви карат да се гърчите от ужас и тъпотия. Този му успех ще доведе до производството на повече филми, а от там и възможността да се появи такъв, който според вашите лични стандарти ще бъде супер!

  26. Лично на мен филма ми хареса и съм съгласен повечето забележки на автора на статията.

    Тъй като в последния половин час на филма адски много ми се ходеше до тоалетна установих колко мудно е развитието на действието. Има поне 30 минути, които са излишни и без тях филмът ще е много по-приятен 😉

  27. Много разнопосочни коментари изчетах за този филм. Лична на мен той ми въздейства особено силно. Първо , зависи с какви нагласи си тръгнал да гледаш филма. Този филм не е комедия, а сатира. Ако си с нагласата да гледаш комедия и да се смееш през цялото време – със сигурност ще се разочароваш. Но, това не е била целта на автора, така или иначе.

    За мен хуморът във филма е много тънък / винаги съм смятала, че е много трудно да се движиш по ръба на границата между хумора и простотията/ и този филм, за мен поне , успява. Във всяка една реплика и персонаж аз усещах онова, което авторът иска да ни каже, като смехът се премесваше на моменти със сълзи – за сълзите-по-късно . Аз съм обикновен зрител и не мога да разглеждам филма от професионална гледна точка, но като обикновен потребител мога да кажа, че при мен той постигна целта си – да покаже определени черти от нашия типично български бит и манталитет / в България или където и да било/, да покаже абсурдността на събитията и времената, в които живеем.

    Не мога да престана да мисля за кадъра, в който Дипломат от мисията ни в Лондон носи речта на президента в Найлонова торбичка, забравил си е поканата и батерията на телефона му е паднала, започва да моли охраната , облечена в костюми и наредена в права редица , изпълняваща задълженията си, типично по български да се обяснява и да я моли да носи речта не на кой да е , а на Президента на една страна и охраната по типично европейски маниер му отговаря, че той е на работа и не може да напусне мястото си и без да го казва си мисли – що за хора са тези българи да си носят речта на президента в найлонова торбичка, да нямат пропуск и батерията на телефона да им да е паднала!!!

    И като си помисля, че цялата ни работа ни е такава!!!!

    После – някои хора може и да не са схванали момента с дюти фреето / duty free /, но мога да поясня – в онова време за нуждите на всяко едно посолство можеше да се внасят безмитно и без акцизи цигари, алкохол и други неща – но само за нуждите на посолството, а във всички посолства по света се правеха далавери като алкохолът и цигарите се продаваха по заведения на много по-ниска цена от тези на местния пазар / всички знем, че акцизите в западна Европа са огромни за алкохол и цигари/.

    След това имаме една амбициозна първа дама, която е много скарана с етикета и манталитета на западното общество, но с всички сили иска да се покаже, което създава колкото комичност на ситуацията, толкова и абсурдност , лъсквайки белите ни гащи в цяла Европа.

    Имаме служители на посолствата, които си живуркат на заплати, платени от нашите данъци и единствената им цел е на всяка цена да останат в Европа, па макар и да не знаят точно с каква цел.

    Имаме и една объркана, макар и умна екс студентка, която прави висичко възможно да остане в Европа / следва въпроса защо не иска да се върне в България, въпреки униженията на които е подложена и което тя осъзнава/.

    Прокрадва се и идеята, че и в западното общество има абсурди от рода, че докато едни патк биват изяждани, други биват издирвани с полиция и в общи линии на никой не му пука за патките.

    И още много други смешни и жалки неща като не реализиралите се таланти , както в България , така и на Запад, но с големи претенции за талант / аз лично познавам много такива "творци", на които все системата им е виновна/.

    Но, обратно към качествата на филма. Без да съм капацитет, както стана ясно, за мен всяка една една дума от филма беше на място и означаваше нещо, нямаше нищо в повече, имаше развитие от рода на – в началото е смешно, после още по-смешно, но към края сатирата така градира / момента с представянето на българската история пред "английската кралица" със всичките ни варварски обичаи и отсечени глави и всичко това на фона на изказването на първата дама, че ние сме част от цивилизована Европа, че преставаш да се смееш. Аз лично , след филма останах с тъжното чувство на заобикалящата ме простотия, "порнография", липса на ценности, кокошкарски и не толкова кокошкарски далавери, белите чорапки на черен костюм и снобщина, която ме заобикаля , както и абсурдността на нашето общество, част от което е и моят живот. И вече не ми беше смешно.

    Което значи, че филмът си е свършил работата.

  28. Аз също останах с неприятно чувство след края на филма поради същите причини. Ама си мисля, че филмът си е свършил работата за интелигентни хора като теб, а тези за които става въпрос, въобще не са разбрали за какво иде реч. Освен това, лично мое мнение е, че част от сатиричните елементи на филма са някакви стереотипи останали от време оно и е крайно време да гледаме напред и да си измислим по-оригинални начини за шаржиране на съвременната ни действителност.

  29. # Анани 04/23/2010 at 14:13

    Много се дразня на такива като теб, които дори когато някой е направил доста добър за нашите стандарти филм, пак намира за какво да плюе !?!?!?!

    –––––––––––––

    Аз пък се дразня на такива като теб. Защо сърбите, че и македонците, правят филми според световните стандарти, а ние според "нашите". По ирония, докато имаме "нашите" стандарти, ще продължаваме да правим изкуство, което не може да ги надскочи.

    Това действително е най-добрият бг филм на новото време, и в това е най-тъжното. Че този безмислен филм, който не прокарва нито една общочовешка идея, а само "домашнярската", че сме простаци и селски тарикати, е една от най-добрите ни продукции. Че вече толкова сме "загорели", че сме склонни да принизяваме стандартите, само и само да получим някакво удоволствие.

    Представете си, че филмът не беше български? Някой щеше ли изобщо да се занимава да го коментира. Просто щеше да се заключи, че това е един слаб филм. Понеже всичките критики, които авторът тук е посочил, са правдиви. А филм с толкова недостатъци е…слаб. Самият автор иска много да хареса филма, но сам достига до печалния извод по пътя на логиката.

    Нека си признаем, че всичко в този филм е просто "не толкова лошо" като в другите бг филми. Например, играта е лоша, но не толкова, колкото сме свикнали да я гледаме. Сцените са пак изкуствени, но по-естествени от други, които сме гледали.

    А посланието? Да, има и други големи филми без послание, примерно "Криминале" или "Лок, Сток и т.н". Но ако ще правиш подобен филм, приготви се да си също толкова оригинален и забавен в диалозите и в сюжета. Реплики от сорта "Ей ся си еба майката" и "Ай да ми врътнеш един биг бен ма" не се броят. Е, всъщност Биг Бен-а може би донякъде…

    В общи линии българската публика ми прилича на онези "ВИП" гости, които ги изпъват на челно място в до болка несмешните еднотипни шоута по телевизиите, примерно "Комиците" и т.н. И те, и актьорите знаят, че шоуто не е смешно. Но щом си там, трябва да се преструваш, че ти е смешно. Така и публиката на този филм се чувства длъжна, след като е влязла в салона, да изпита някакво чувство на удовлетворение. С този филм, единственият начин е, да занижим летвата. Отново да говорим за "нашите" стандарти.

    Но това не изтрива въпросът: кому е нужен този филм? Какъв е смисълът от него? Ще ни накара ли да се замислим за нещо, след като сме го гледали.

    Нима мислите, че ще остави някаква следа или пример в бг киното? Или ще постави някакво ново начало? Напротив – само ще пречи на бг киното. Сега и други знайни и незнайни филмови дейци ще се втурнат да правят продукции от този сорт – леки, безмислени, по възможност с псувни, и с много, ама много реклама. Само че ще ударят на камък, понеже вече няма да е достатъчно да си просто "не толкова лош", колкото останалите. И тогава пак ще се окаже, че сме вървяли в грешната посока.

    В заключение, нека направя още една аналогия. Горе долу сме като оня, дето се удрял с чук по главата, понеже му било хубаво като спре. След многото супер посредствени неща, сега ни е хубаво, че има нещо малко по-малко посредствено. Според мен това е мечешка услуга – и към българската публика, която бива обучавана в харесването на поредната халтура, и към българското кино, което все още си остава на никаво ниво. Този филм е просто едноокият самуилов войн сред стоте пълни слепци, но това не го прави готов за битка. Да не забравяме, че песните на Азис са изпипани музикално, пее добре, събира най-много хора на концерт, но колко от вас ще се съгласят, че неговото е изкуство?

  30. Защото, г-н Дринов, остави всичко друго – сигурно съм краен и прекалено негативен, така е – но помисли си с този бюджет какъв хубав филм можеше да се направи. Ето затовя ме е яд. Загуба на пари, време и, най-вече, творчески потенциал. Интересно ми е да чуя дали харесваш (извинявай, че преминах на "ти") "Източни пиеси".

  31. Напълно съм съгласна с "помисли си с този бюджет какъв хубав филм можеше да се направи"! Всеки път като гледам някое страхотно филмче със скромен бюджет си казвам "А защо ние не направим такъв филм?!". Дано скоро се появи нещо…

  32. @bravo!

    Много хубаво, че мина на ти 🙂 Това е място за неофициална комуникация между приятели и сродни души, киномани :)))))))))

    Само искам да отбележа, че трябва да се правят и тъпи филми. Не може само шедьоври. Просто няма как да стане. Ако има нормален процес няма как скоро да не започват да се появяват и качествени комедии или някакви други жанрови филми, каквито нашето кино никога не е имало.

    Относно „Източни пиеси” сигурно ще те разочаровам, но не съм впечатлен от него. Не смятам, че е лош филм – приятна история добре разказана – но дъвкана, дъвкана, дъвкана чак до втръсване. Освен това никак не обичам, когато смисълът на филма ни се обяснява от героите в прав текст – това е много характерно за нашето кино. Все едно ние сме някакви пълни тъпанари и през живота си не сме гледали кино. А сцената със психиатъра (или някакъв лекар, не си спомням точно) беше най-голямото безобразие, във всяко едно отношение, което съм гледал напоследък, в който и да е филм. Изключително творческо безхаберие и немощност. Тази сцена трябва да бъде изрязана.

    Имам и една друга забележка, но от уважение към Христо Христов, който беше страхотен в ролята като себе си, не ми се иска да я споделям.

  33. Ха, странно как тук се разминават нашите възгледи относно киното. За мен сцената с психиатъра беше най-хубавото нещо в този филм, след сцената с дядото. Предполагам си гледал "класики", като Забриски Поинт и т.н. Какво е киното? Някакво продължение на литературата, или собствено изкуство – това е, което трябва да се запитаме. Дали е историята, сложността на сюжета, както го прави Холивуд, или има собствено място, собствена ниша? Както казваше големия Дзига Вертов – собствена медия, със собствени изразни средства. След като приемеш това за началната точка, възприемаш един филм по начина, който ти въздейства в момента на гледането. Нещо като интерактивна връзка. Нещо като музика, облечена в образи. Особено днес.

  34. Сцената с дядото наистина беше най-хубавото нещо във филма. И момента, в който Христо отиде при техните. Моментът с брат му – предполагам, че се сещаш за какво говоря. Не искам да казвам в прав текст, за да не издам нещо на някой – не че е чак толкова важно, аз самият си мислех, че ще се окаже така. Но това с психиатъра…не знам, просто седях в недоумение – стоеше ми като някакъв дефект. Щом на теб ти е допаднала, какво значение има какво мисля аз? Да ти кажа, учил съм кино, чел съм книги за него, гледал съм много филми. Но какво от това? Киното е изкуство. То е субективно. За мен то е само и единствено емоция. Когато един филм да ме докосне емоционално, усещането е невероятно. Без значение какъв вид е тази емоция или за какъв род филми става въпрос – от най-тъпия американски екшън до филми като “Догвил” или “Забриски пойнт”. Разбира се има и интелектуални предизвикателства. Но лично за мен, ако те не предизвикат някаква емоция, са просто празни философски тинтири-минтири.

    Относно момента на гледането. Да, има го и този момент :), при това е много важен. В какво настроение си, каква нагласа, какъв момент от живота си. Затова обикновено гледам един филм по два пъти. Не винаги се налага, някои боклуци не заслужават това удоволствие, но хубавите филми…какво да кажа, никога не можеш да им се наситиш.

    Това обаче, са сложни неща за разискване и ми е смешно, че го правим в коментарите на филм като “Мисия Лондон”. 🙂

  35. Това е наи-типия филм жалко голям срам ,срам ме е българин да се нари4ам ?

  36. пълен провал отново!!! любо нейков се изложи отново !!! то и аз мога само да псувам а и може и по добре да го изиграя от него.ПВА НЕ ЗАСЛУЖАВЪЛЕН ЛЕШ. И НИКАКВИ АВТОРСКИ ПРААТ ТЕЗИ ПАРАЗИТИ.НАГРАДАТА ДА Я ДАДАТ НА ТЕЗИ КОИТО НАПРАВИХА РЕКЛАМАТА И ПИАРА НА ФИЛМА ТА ХОРАТА ДА СЕ ИЗЛЪЖАТ ДА ГО ГЛЕДАТ.СИГУРЕН СЪМ ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА ПОВТОРИ А С ДВД тата нищо няма да продадат …

    всичко е защото само връзкари се ореждат а истинските таланти бягат от държавата

  37. филмчето е провал но напълни за някоя друга водка касичката

    за псевдотворците д а им акинти з а водка е заветна цел и смисъл на творчеството им

    педалщина а не филм!

  38. много голяма таппня,загубих си времето да го гледам, скучен няма екшан нито ефекти оценката за фима ми е слаб -2

  39. Верно е, и роботи нинджи никакви няма! И зомбита!! Пълно разочЕрование!#

    Иначе и аз имам какво да кажа за филма, този път мнението ми се различава от това на гус'ин Дринов, но аре, като се върна в България, тогава 🙂

  40. Мхм, даже взе, че ми хареса, но не се сърди много, всеки със своето мнение :D. Неее, във никакъв случaй не е невероятен шедьовър, не е Ситизън Кейн на бг киното, но ми хареса. забавлявах ce, а в края на краи ата тoчно това и очаквах от него. Намирам го за приятна, умерено хаплива сатирична комедия с леко Гай Ричев вкус, което не намирам за лошо.

    Някой път като намеря повече време ще драсна още нещо, ама по-натам 🙂

  41. Антибългарски филм,ако не сте го разбрали значи нищо не сте гледали и непозновате българската история!

  42. Привет –

    Филмът според мен е чудесен – отлагах го дълго време, защото съзнателно не исках да гледам какъвто и да е филм за българско посолство където и да е – още по-малко български такъв…

    Но не съм бил прав – на моменти се смях много – да се спори дали филмът е можел да е такъв или онакъв е безполезно. Полезното и конструктивно нещо е тези хора направили този филм – да имат възможност веднага да започнат работа върху друг…

    Иначе, ме подразниха само акцента на Ана Пападополу ( и някои нейни реплики) и арсениста (как му бе името). Даже си спомням, че си помислих (гледайки ниския и несполучилв хумор на арсениста) – как хуморът през останалото време е интелигентен и забавен. Голяма роля за това и за цялостния успех на филма имат и чуждите актьори – и аз съм впечатлен от органичното им взаимодействие с нашите.

    Да – шокът който е изживял Алек Попов озовал се в това наше посолство навремето е очевиден и може би познат на всички – всеки от нас има някакви (български) истории с българи по света. Аз се радвам, че талантът на Алек Попов и талантът на хората направили този филм ни помагат да видим това от адски смешната му страна – и така да намерим сили да приемем нещо, което обективно и изначално е съвършено неприемливо.

  43. Аз пък не се забавлявах. Не ми беше и смешно. Не че филма беше лош, но не ме заинтригува особено. За мен наистина си беше "някакви скечове". Но, след като наскоро говорих с един човек, който се е сблъсквал с посолството ни и то точно в Лондон, излиза че нещата са точно такива – действителни. Е да, но на мен не ми хареса цялата работа. Може случките да са реални, но така пресъздадени не ми донесоха никаква емоция. По принцип, много рядко филми направени по действителен случай (въпреки че тук е малко по-различно) успяват да ме трогнат въпреки "някои промени за по голям драматизъм".

  44. Аз наистина не знам какво да добавя от моя страна, което вече да не съм казвал. Приятно ми е да виждам, че все още е жива дискусията. Това е супер, без значени какви са конкретните качествата на филма.

  45. Пък осем години по-късно кво ще кажете за българското кино, след изразените „надежди“?