Нямам абсолютно никакво намерение да правя каквато и да е критична оценка на филма, след като се изписаха тонове по въпроса и доводите на тези за и против ми втръснаха до прилошаване. Мисля, че оттук насетне само времето може да покаже кой крив, кой прав.
Веднага след края на първата кинопрожекция на филма, се зачудих как ли ще изглежда на телевизора вкъщи, след като очевидно визията и 3D ефекта бяха едни от най-големите му предимства. Днес най-накрая се сдобих с българския „Blu-ray” диск и имах възможност да го прегледам. Не съм някакъв технически специалист и не мога да направя задълбочен анализ на картинката и звука на диска. Това, което мога да направя, е да споделя част от моите лични очаквания и реакции към съдържанието на диска, както и към двуизмерната презентация на самия филм.
Както по всяка вероятност знаете, това издание е лишено от абсолютно всякакви екстри, за да може феновете след време да си го купят отново на два диска, 3D, или какъвто „мега-ултра-инфра-гига” вариант измислят от „Fox”. Единственото нещо, което може да мине за екстра, е възможността да си направиш собствени „bookmarks” на любимите си моменти и да си скачаш на тях без да търсиш из диска като гламав. Което от известна гледна точка си е супер.
За картинката. Досега всички мнения, че филмът ще бъде пълна трагедия на DVD и Blu-ray ги пусках покрай ушите си, просто защото бях убеден, че ще изглежда фантастично. Това, което мога да кажа сега е, че наистина е така през 90% от времето. 90%, защото поне на първо гледане, откривам неща – не знам дали мога да ги нарека дефекти – които дразнят окото ми, по начин, по който го правиха един или два момента от „Епизод 2 – Клонираните атакуват”. Не знам на какво се дължи това, но го има. Предвид това, че гледах филма на кино няколко пъти, мога да кажа, че тези неща не са ми направили впечатление в кино салона. Както казах и по-горе, очевидно е че 3D ефектът е от огромно значение за пълното емоционално и физическо усещане за филма и липсата му определено се усеща. Без него, няма как напълно да усетите главозамайващите висини и красоти на пейзажите на Пандора.
Звукът не е от онези шумни, накъдрени и напудрени саундтраци от рода на „Трансформърс” (които лично на мен ми пълнят душата), въпреки че звуковата атмосфера на Пандора е не по-малко богата от визуалната. Струва ми се, че той е по-близко до филми като „Титаник” или пък на „Английският пациент”. Непрофесионалното ми ухо не открива дефекти, и в нито един момент не се претоварва. С други думи казано, нямам забележки. Предполагам, че и съседите също. 🙂
За финал, няма как един “Blu-ray” да се сравни с кино усещането, особено пък за продукция от калибъра на „Аватар”. При все няколкото си дефекта и частичния технически „downgrade”, филмът успява да запази интегритета си и ако ви е допаднал в киносалона, гарантирано ще ви допадне и у дома.
