avatar

Всеки човек има кумири, очаквания и мечти. И рано или късно, той се изправя пред тях, за да изпита неповторимото удовлетворение от сбъдването им или да помръкне пред лицето на разочарованието, предизвикано от излъганите надежди.

След 12 години най-накрая се изправихме пред “чудовището”, в което се беше превърнал “Аватар”, благодарение на мистицизма, обгърнал проекта, и на коментарите на малцината избрани да надникнат зад кулисите му – и твърдящи, че това е филмът, който ще преобърне начина на правене и възприемане на филмите. Е, надали някога сме изпитвали по-голямо удовлетворение, както когато “Аватар” се оказа точно това – и дори повече, – за което си мечтаехме през всичките тези години.

За историята и сюжета на филма е излишно да се говори, защото – освен ако напоследък не сте живели на самата Пандора – вече знаете абсолютно всичко. Много хора ще посочат именно драматургията на филма като най-слабото му звено и макар да не можем да отречем, че тя не е най-силният му коз, това не означава нищо друго, освен че Джеймс Камерън е заложил на класически сюжет, разказващ една универсална, истинска история, която в крайна сметка крие много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Не се сещаме и за нещо, написано от човешка ръка, което би успяло на 100% да се пребори с визията на филма. За нея чистосърдечно можем да признаем, че не сме виждали нищо подобно до момента. Визия, която нито за секунда не оставя съмнение в нас, че действително сме на Пандора и ставаме свидетели на чудесата на един извънземен свят. Свят, чиято пълнота и разработка спокойно може да си съперничи с най-добрите примери в литературния жанр, и чиято поява, любителите на фантастичното очакват от прохождането на киното насам.

„Аватар” е филм събитие, което ни напомня, че изкуството е способно да създаде напълно реални светове, вълнуващи, каращи ни да мечтаем или пък да се замислим за начина по който живеем. Един филм, който нямаме търпение да обсъдим и споделим с приятели, отново и отново.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 Comments

  1. Това ли е първият текст в Операцията, бе? Ако е – ебати великото! В противен случай, ревю от Дринов не бях чел от много отдавна и се изкефих 😀

  2. Сега след 7 години и няколко гледания какво ли му е мнението за филма.

  3. да бе да – „Свят, чиято пълнота и разработка спокойно може да си съперничи с най-добрите примери в литературния жанр“

  4. Не знам дали е първото, но определено е от ревютата, дето се хващат на задната страница на в. Труд, точно под тъпите вицове 😀

  5. Не си далеч от истината. Това е текст от „Екран“ – за точно определено място във списанието и в точно определен брой знаци.
    А филмът е супер! И да, светът е пълнокръвен енд ден съм!