Изминаха 12 години от премиерата на последния истински добър филм на един от всепризнатите кинодейци в света – Стивън Спилбърг. Става въпрос за „Мюнхен” и поредицата заглавия след него, отъждествен...

Не тръпнех от очакване за „Черната пантера“. Не бях чак толкова очарован от Т‘Чала в „Captain America: Civil War”, а героят не е много по-познат от Пазителите на галактиката, преди да станат извест...

– Как ти харесва? – Харесва ми да съм вътре в теб… Случаен разговор 2.0 Никога не съм разбирала нуждата от продължения или многологии в киното. Наличието на три, пет или 55 части ...

След като изгледах двучасов документален филм за фамилия Гети, вече не смятам филма на Ридли Скот за толкова добър, колкото реших първоначално. Историята на петролния магнат Жан Пол Гети (обявен пр...

Ако „Кери“ и „Подпалвачката“ бяха родени в Норвегия, щяха да се казват „Телма“. Филмът на Йоаким Триер („Oslo August 31”, „Louder Than Bombs”) тръгна по кината този петък и макар че едва ли ще доне...

Историята няма нужда от хипотези, а от факти. Не помня кой древен философ е изрекъл тази премъдра мисъл, но предвид очевидността на тази сентенция, съм сигурен, че едва ли е имал нужда от ябълка и ...

Докато гледах „Лабиринтът: Последния кандидат“ бях наясно, че искреното ми забавление, изолирано от всякакво чувство за вина, се дължи на ограниченото ми облъчване с подобен тип екшън/YA (young adu...

Сигурна съм, че Гийермо дел Торо е открил голямата тайна – забавлявай се от сърце с нещата, които създаваш, за да твориш без усилие и с безкрайно удоволствие. Именно затова филмите му притежават ед...

Изисква се смелост да гледаш на света с очите на творец, който не прави компромиси. Да виждаш препятствия, условности, жестока реалност – и въпреки всичко да не се отклоняваш от пътя, който си избр...

Щях да започна с емоционална тирада за разочарованието си от съвременното комерсиално кино, но си спомних, че този номер вече го ползвах за „Късметът на Логан“. То не е съвсем номер, защото наистин...