В последните три години сме говорили за три различни проекта, с които Лин Рамзи уж ще се заеме – адаптация на Стивън Кинг, колаборация с Хоакин Финикс и Руни Мара, както и любопитна история с Джулиан Мур и Сандра О, която изглежда, че ще започне снимки през декември в Исландия. Естествено, стискаме палци за всякакви проекти, с които Рамзи иска да се захване, защото обичаме предишните ѝ филми и смятаме, че е крайно време да видим нов, след като любимият ни „You Were Never Really Here” излезе преди 5 години.

Междувременно Дженифър Лорънс, която след дълга пауза се завръща към сериозното кино с „Causeway”, е решила да го промотира, като разкрива на всякакви медии не особено топлите чувства, които (заслужено) има за някои от предишните си актьорски избори. Поне за момента тя е решила, че иска да се занимава повече с независимо и предизвикателно кино, вместо с високобюджетни кандидат-франчайзи, което ще видим какъв резултат ще даде. Със сигурност обаче се интересуваме много от проекта, по който тя ще работи с Лин Рамзи.

Колаборацията между двете ще бъде адаптация на романа „Die, My Love” на Ариана Харуиц. Историята се върти около жена в изолирана френска провинция, която страда от постпартум депресия и потъва все повече в лудостта си. Официалният синопсис на книгата цитира имена като Силвия Плат, Дейвид Линч и Ларс фон Триер, за да обясни атмосферата, а резюмето на разказа звучи така:

В забравено френско село една жена се бори с демоните си: отдава се на изключване, а иска да принадлежи, копнее за свобода, докато се чувства приклещена, мечтае за семеен живот, като едновременно иска да изгори къщата до земята. Тя получава изненадващо много търпение от семейството си за все по-нестабилното си поведение, но въпреки това се чувства още по-притисната и репресирана. Майчинството, женствеността, баналността на любовта, страховитите желания, необяснимата бруталност на това друг човек да носи сърцето ти завинаги – всички са посрещнати със суров интензитет.

Няма какво да се лъжем, звучи ни много като „Майка!” на Аронофски. Сигурни сме, че няма да имат много общо като краен продукт, Аронофски и Рамзи имат специфични, но все пак напълно различни стилове, но не можем да отречем, че синопсисът ни напомни веднага за това.

Стискаме палци на Дженифър Лорънс да започне да има кариерата, за която мечтае, тя е способна актриса и въпреки че така и не ни стана голяма любимка, със сигурност нямаме против да я гледаме и ще ни е интересно да виждаме да прави точно такъв тип колаборации с интересни режисьори.

А споменахме ли, че Мартин Скорсезе ще продуцира филма? Няма много имена като неговото, които моментално да ни създават очакване за качество, но тук моментално започваме да имаме още повече вяра за предстоящия краен продукт.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *