На 27 април 2020 американското правителство официално сподели три видеа, заснети от военноморски пилоти, показващи неидентифицирани летящи обекти. Дълго се водеха спекулации за подобни кадри и сега Пентагонът официално потвърди, че каквото и да показват, те са напълно истински.

Същата тази седмица случаите на коронавирус надминаха 3 милиона из целия свят, Тръмп каза някаква глупост за инжектиране на дезинфектант във вените ни и филмът „Extraction“, който помним и обсъждаме с любов до ден днешен, излезе по Netflix и (според тях) стана най-гледаното нещо в цялата Слънчева система.

Познайте кои от тези неща получиха най-много медийно внимание.

Правейки филм за НЛО-та, Джордан Пийл сигурно се чувствал като Лъжливото овчарче. Не че идеята за живот извън нашата планета не ни вълнува вече, просто сме свикнали да чуваме необясними истории и налудничави конспирации до такава степен, че не бихме могли да погледнем новото явление с невинни очи, особено след като толкова дълго биваме разочаровани от липсата на окончателни доказателства. Днешно време, при появата на НЛО ще има повече хора, които са се подготвили с домашна екипировка за апокалиптични ситуации, отколкото такива, готови за едно възвишено преживяване в стил „Близки срещи от третия вид“.

Но ако има някой, който може да се изправи срещу това предизвикателство, то това е Пийл, чийто филми са майсторска комбинация между социалната осъзнатост на един комик и нюха за жанрови развлечения на истински Холивудски шоумен. В новия си научно-фантастичен хорър „НЕ!“, той създава най-модерната визия за контакт с извънземни от Спилбърговия „Война на световете“ насам, тъй като игнорира стереотипните наративи за борба срещу неземната заплаха и се фокусира върху нещо много по-просто – заснемането й.

nope1_20220819

Сюжетът се върти около О Джей и Емералд Хейууд – брат и сестра, живеещи на ферма за коне в Калифорния. Той е Даниел Калуя, играещ класически Даниел-Калуя-тип – тих, съзерцателен интроверт, разкриващ тъгата си чрез експресивните си очи. Тя е Кики Палмър, играеща класически Кики-Палмър-тип – игрив, самоуверен екстроверт, чиято уста се движи по-бързо от препускащ кон. И двамата са абсолютни звезди, завладявайки екрана с електричното си присъствие и изумителна семейна химия, подкрепена от силния сценарий на Пийл. Филмът започва с мистериозната смърт на баща им (легендарния Кийт Дейвид), която ги обединява, но е и първия знак, че нещо злокобно се задава от небето. Още на първата вечер, те виждат НЛО-то, съпровождано от странни феномени като загуба на електричество и чудато държащи се облаци. Колкото и да е ужасяващо всичко това, на двамата веднага им хрумва идея – ако успешно заснемат случващото се, те ще направят огромна услуга на цялото човечество, за която то без съмнение ще им се отплати щедро. За остатъка от филма именно това е основният конфликт – как се заснема нещо толкова могъщо, когато то не желае да бъде заснето, крие се в облаците и деактивира всички електрически уреди около себе си.

Действието, естествено, ескалира и близките им срещи със съществото стават все по-фантастични, но първия гениален щрих на Пийл представлява именно баналността, с която започва цялото нещо. Най-вероятно всички сме имали случаи, където за момент с вълнение сме си помисляли, че виждаме нещо неземно, но после то се оказва нещо напълно обяснимо. Именно в това се намира реализма в началото на филма. Светлините на НЛО-то не са Спилбърговите магични сигнали за някакво ангелско присъствие, а изглеждат, сякаш биха могли да бъдат фаровете на кола. Странната, черна форма се изстрелва през нощното небе с такава скорост, че е трудно веднага да си сигурен, какво си видял.

nope2_20220819

Тази ранна сцена е страшно добре изпълнена от Калуя и Пийл, защото успешно представя иронията на модерната среща с извънземно същество – всички до такава степен сме свикнали да „виждаме“ удивителни неща около себе си, че когато те наистина се появят, ние може би ще сме твърде хладнокръвни, твърде осъзнати, за да се вълнуваме от потенциала за ново откритие. Някога древните племена са си обяснявали огъня и мълниите чрез истории за космически сили, но днешно време ние имаме всички отговори – все по-малко явления могат да ни изумят, или може би ние просто сме изгубили желанието си да търсим изумление в тях.

За сметка на това, колективното ни въображение е по-богато от всякога. Именно затова „НЕ!“ толкова много си играе с известни попкултурни изображения като класическата летяща чиния, но също така символи на Холивудските уестърни (конете, ранчото, костюма с шапката и ботушите) и старовремските ситкоми. Човечеството е прекарало векове, представяйки си как изглежда животът извън нашата планета, и нашите фантазии са толкова богати, че може дори да надминат реалността. Ако днес бъдем посетени от извънземни, абсолютно всички ще кажем „Хей, вижте, извънземни!“ – отдавна сме изгубили наивността си, отдавна вече не можем да бъде изненадани. Всичко това е свързано и с отчаяното ни желание нон-стоп да се изумяваме взаимно. Откакто интернет се превърна в публичен ресурс, всеки може да прекара дни, взирайки се в YouTube компилации на странни, готини неща. Социалните мрежи (и сайтовете за филмова критика ;D) са се превърнали във виртуални арени, където взаимно се надвикваме и се побъркваме умствено, взирайки се в слънцето (новините). В този безкраен поток на „съдържание“, създадено да привлича вниманието ни, няма нищо чудно във факта, че Пентагонът ни показа потенциално доказателство за извънземен живот и ние просто вдигнахме рамене.

nope3_20220819

Пийл е напълно наясно с този наш начин на мислене – героите в „НЕ!“ дори водят разговори, рефлектиращи тези проблеми. Той осъзнава, че дори неговата голяма любов -киното – също играе роля в това – когато говорим за „смъртта на киното“ (въпреки че то определено не умира, както „НЕ!“ ни доказва), обикновено визираме отчаяното търсене на сензацията, задънената улица, до която стигаме, когато се отдадем на лесни, забравими развлечения (безкрайните сцени след кредитите и cameos и какво ли още не).

И какво е решението на Пийл? Да направи добър стар Холивудски спектакъл, естествено. Той ни прекарва майсторски през търпелив сюжет, който подбутва героите към все по-опасни ситуации и все по-умопобъркващи ужаси. Филмът ни разкрива чрез широките си кадри величествени пейзажи, над които царува най-прекрасното филмово извънземно от „Arrival“ насам. Дизайнът на това същество е истински визионерски, защото за разлика от много други филми, тук той представлява нещо истински нечовешко. Пийл използва нюхът си към хорър и изгражда сцени, които взимат централната позиция в диалога, който „2001: Космическа одисея“ и „Близки срещи от третия вид“ водят помежду си – ту сюрреалистична визия за космическото, ту хуманистична история за хора, докосващи се до непознатото. Заснет с IMAX камери от новия редовен оператор на Кристофър Нолан Хойте ван Хойтема, „НЕ!“ ще ви предостави истинските тръпки, за каквито си мечтаем, когато ходим на кино, и показва точно какъв е смисълът на високобюджетното кино.

Но дори тази нагласа на Пийл носи със себе си определени усложнения и той самият е първият, който е готов да ги разгледа. В сцената, където известен оператор (Майкъл Уинкот) се явява на помощ на Емералд и О Джей, решен да заснеме извънземното с IMAX камера на всяка цена, на всички ни става пределно ясно какъв е мета-коментарът, който Пийл прави. Той самият е решен да използва успеха си, за да направи оригинален блокбъстър, от какъвто се нуждаем днес, но си задава въпроса, дали този копнеж за спектакъл не е част от безкрайния човешки самозадоволителен кръговрат, който води до безразличието ни към същите изумителни гледки, които той се опитва да върне в полезрението ни – с други думи, дали Пийл не е също отговорен за социалните явления, които критикува в собствения си филм.

Джордан Пийл
Джордан Пийл

Всичко това е рефлектирано по прекрасен начин от мисията на О Джей и Емералд да получат кадър на извънземното, „достоен за Опра“, но също така и от Рики Парк (Стивън Йън), собственика на долнопробен каубойски панаир в средата на нищото, който се възползва от фантазиите на хората за НЛО-та и се превръща в пречка за протагонистите ни. Като дете, Рики е бил актьор в един от онези глупави ситкоми от 90-те, чийто главен герой е маймуна, живееща с нормално американско семейство. Един ден, докато снимат сцена за рождения ден на маймунката, тя откача и свирепо напада актьорския състав. Кадрите на CGI животното, разхождащо се из разрушени декори и налагайки тяло до смърт, са едни от най-ужасяващите във филма и представляват травма, която Рики никога не е могъл да забрави. Но вместо да се изправи срещу нея, той я потиска под фасадата на шоумен с убийствен чар и дори се възползва от нея, за да привлича фенове на вече култовия сериал. Той отказва да живее в реалността и се е превърнал в кух, анимационен персонаж, подвикващ „Спектакъл!“, сякаш това ще спаси живота му.

Фактът, че НЛО филмът на Пийл е наполовина филм за Холивуд, беше една от най-големите изненади за мен, но напълно се връзва с идеите му. Колкото по-обсебени стават героите, толкова по-опасни стават ситуациите, в които навлизат, но това пък прави нашето развлечение още по-незабравимо. Може би най-голямото удоволствие на филма е да научаваме все повече и повече за извънземното, но дори по тази линия има няколко интересни изненади. Основен елемент в действието е способността на съществото да усеща погледите ни – то се освирепява най-много, когато се взираме в него. Метафората тук е повече от ясна. Пийл е заинтересуван от експлоатацията в шоубизнеса и как ние превръщаме други същества (та дори и самите себе си) в обекти, съществуващи да бъдат малтретирани пред камерите за развлечението на милиони зрители.

nope5_20220819

Мотивът е най-ясно изразен чрез животните, които се появяват постоянно в сюжета. Колкото и ужасяващо да е убийството, извършено от актьорската маймунка, не можем да не си помислим, че хората, които я карат да върши неща, противни на природата й, са виновни са собственото си нещастие. Пийл също вгражда тази тема в Емералд и О Джей, чиято ферма представлява бизнес за Холивудски коне, които участват в реклами и глупави филми като „The Scorpion King“. Емералд разказва с гордост (рекламирайки бизнеса си), че семейната им линия включва чернокожия мъж, чиято конска езда бива заснета в края на 19-ти век от Едуард Мейбридж – кадрите, които много наричат първия филм някога . Този забравен човек от само себе си също може да се счита като пример за експлоатация, но семейство Хейууд отказва да мисли за себе си като жертви. Вместо това те се възползват от възможността и създават собствен бизнес, в който самите те експлоатират животни. Малко преувеличавам, естествено, тъй като те са героите на филма и действително се отнасят с много любов и уважение към конете си (за разлика от Рики Парк, който е готов да ги сервира на извънземното за обяд, за да предостави развлечение на публиката си), но иронията на Пийл все пак е пределно ясна. Всичко това е третирано с много хумор (първата половина от този филм е може би най-откровената комедия на режисьора до този момент в кариерата му), който Пийл изгражда изключително умело – все пак той самият произлиза от комедията – но виждаме и мрачната страна на действията на хората, рефлектирана върху самата извънземна заплаха.

Това са много идеи за един филм и Пийл без съмнение не изгражда особено кохерентна авторска позиция. „Get Out“ e единственият му филм, който изразява тематиката си пределно ясно, използвайки една от най-интелигентните хорър алегории от последното десетилетие. Но следващите му филми се фокусират повече върху фантастичните си жанрови концепции и поставят множество различни идеи около основното действие, които не винаги водят до най-удовлетворяващия завършек. Много зрители ще приемат това като слабост на Пийл, но именно това изобилие от потенциални интерпретации е силата на филми като „Us“ и „НЕ!“, които без съмнение ще живеят още дълго в цайтгайста ни. Загубили ли сме любопитството си към света? Можем ли да обогатим живота си чрез създаването на спектакъл или този спектакъл е точно нещото, което го обеднява? Триумф ли е заснемането на нещо непознато, което има собствена автономност, или просто признак на човешката арогантност? За Джордан Пийл задаването на тези въпроси е може би по-вълнуващо от отговарянето им, но именно това е най-важното качество при контакта ни със съжителите ни на тази вселена – магичното чувство да откриеш нещо ново, да се впуснеш в непознатото, а не да го бутилираш и продадеш на масите, превръщайки го в нещо познато и тривиално. В най-силните си моменти, „НЕ!“ e едно откритие, създадено от един модерен филмов откривател.

НЕ!“ вече е в родните кина. Гледайте го на възможно най-големия екран.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

35 Comments

  1. Явно аз имам по-непопулярно мнение, че филмите на Пийл са ужасни от към сценарий и не струват много много. Get Out имаше ужасни дупки, но след това Us направо го помете с абсолютните си безсмислици. Докато в първия се търпяха, във втория убиваха всякакво удоволствие от гледането, защото бяха рандъм неща нахвърляни без да мислиш какво си казал преди десет минути 😀
    Да не говорим, че „посланията“ му са толкова в лицето на зрителя, че чак е обидно. (Тук не говоря само за режисьорските му неща, но и продуцентските, когато има сериозен пръст – като „Candyman“).
    Ще видим какво е постигнал с Nope, но нямам кой знае какви надежди за подобрение 🙂

    1. Какво имаш предвид под „дупки“? Защото повечето хора когато критикуваха Us за такива неща, имаха предвид разни неща в сюжета, които според тях нямат смисъл. Аз лично просто не съм човек, който мисли за такива неща, сюжетът за мен като цяло е просто повърхността и е нужно да има смисъл само като за филм, стига на емоционално ниво да е кохерентен. Но ако за теб това е важно, може да останеш разочарован и от Nope. Не съм мислел много за това точно, но предполагам е възможно и там да откриеш plot holes. Просто не мога да разбера защо би ти пукало особено много за това.

      За другото не съм съгласен въобще обаче. Ако има проблем в Us, то това е, че посланията му не са въобще ясни. Смисъл, какви са те според теб? Кое е толкова очевидно в тях? А Get Out очевидно казва разни неща, но той няма „послания“, а има „идеи“, не ти проповядва нищо, а разглежда аспекти на реалността чрез фантазия. Candymen също е добър и няма никакъв проблем да се правят такива филми. Nope със сигурност няма да те издразни с такива неща обаче, на напълно различна тематика е.

      Освен това според мен забравяш колко талантлив е като режисьор. Каквито и проблеми да има Us, за мен е изключително ефективен хорър, защото просто умее да поставя героите в интересни, добре изградени ситуации.

    2. Под дупки имам в предвид точно неща, които нямат смисъл. За мен сценарият и историята са най-важното нещо в един филм. Няма как да не ми пука за такива неща. US се спукваше от подобни противоречия и неща, които просто нямаха смисъл (вече не помня повечето, защото се постарах да го забравя този филм, та не помня и дали имаше послания или не вече :D). Дребни неща могат да бъдат пренебрегнати и да си затворя очите за едно или две по-големи, стига да не ме вадят от филма, но там нещата бяха под всякаква критика. А като историята е пълен абсурд, то колкото и добре да е всичко останало, то няма спасение. US дори и на емоционално ниво, на хорър ниво и на каквото и да е друго ниво, не ми беше кохерентен. Що се отнася до Get Out, то нямаше само идеи, имаше и ясни послания за бели и черни, за робство, робовладелци и тн и тн. Но това е друга тема. Кендимен по същия начин се превърна от хубава хорър идея на Баркър във филм за расизъм и малтретиране на чернокожи. Но, разбира се, всеки може да интерпретира тези неща различно.

      Все пак ми харесва, че казваш, че в НЕ няма такива неща. Дава ми надежда, че може да е малко по-добре. Просто смятам, че Пийл трябва да се фокусира само върху режисурата, а да остави някой друг да му пише сценариите… Със сигурност ще се подобри тогава :Д

  2. „Освен това според мен забравяш колко талантлив е като режисьор. “

    Това твърдение някаква константа ли е? Записано е в Енциклопедия Британика? Що за довод? Как забравям, че е „талантлив режисьор“? Според кого? Светото писание?

    Get Out беше толкова плакатен, толкова крещящо маниерен и толкова черна (не като хумор), вариация на „Степфордски съпруги“, че си казах, аман от негърска еманципация, ако ще е толкова нахално прокламирана…

    1. „аман от негърска еманципация, ако ще е толкова нахално прокламирана“

      защо? какъв е проблемът точно?

    2. Проблемът Черганов е, че не само негрите са били роби, затова в момента ги „компенсират“ от Холивуд! Ха-ха!
      Не си знаеш историята! Ние също сме били под турско робство 500 години! Както и почти всички страни от Балканския полуостров! Вече в учебниците не пише за робство, а e заменено от политкоректното „присъствие“! Но тук, разбира се, става въпрос за бели хора, а това не е модерно! Ха-ха!
      Колкото до филма, който толкова хвалиш! Ами…написано е в заглавието колко струва и дали въобще става за нещо! Едно голямо -НЕ!

    3. Ти не си нормален ако мислиш че това което се е случвало при нас и това което се е случвало в Америка са на едно ниво. Тук не е имало робство дори. Там е било ИСТИНСКО робство. Черните не са били считани за хора, а за собственост.
      Но нас никой не ни спира да си правим филми за нашата история, и ние го правим. Гледай Време разделно, като толкова искаш да се чувстваш като жертва. Чернокожите следователно също имат право да правят такива филми. Няма нищо несправедливо спрямо теб във филм като Get Out. Ти просто си гнусен расист, но не искаш да си го признаеш.

      Ти въобще гледа ли Nope? Какво не ти хареса в него? Всъщност ти въобще харесваш ли каквито и да било филми? Откакто чета коментарите тук ти само хейтиш.

    4. Ти не си в ред! Я хубаво си прочети историята, ама ще търсиш учебник отпреди 20 години! Вика това у нас не било робство! Муа-ха-ха! Башибузука е клал, изнасилвал и плячкосвал цели градове! Еничарството откъде е произлязло и въобще знаеш ли какво означава думата?! Ти си срам за твоите прадеди, които са се борили за свобода и са умирали за нея!

      ПП Я вместо да гледаш негърски бози, по-добре си припомни „Време разделно“ и след това пак ще говорим!

    5. аха…ок, ясен си ми вече.

    6. Да, харесах тази година от филмите Top Gun: Maverick! А от сериалите stranger things 4! Такава е годината – много wоке помия!

    7. ===========
      Иван Вазов

      От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите… много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак,
      и треперя малко, зима дойде вече.

      Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време.
      Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
      Като ги изклаха, чичо, аз видях…С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх.
      Само бачо Пеню с голям глас извика…
      И издъхна бачо… А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук…
      А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума…
      Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче…Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче.
      А бе много страшно там да бъдеш ти.Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи,и страшно мучеха кравата и волът.

      Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина -казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
      И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен – някой ги запря…
      Та и много още дяца и невести
      А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
      Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха.
      Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
      Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
      Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
      И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки.
      Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки.
      Във помашко село, не знам кое бе,мене ме запряха нейде под земята.
      Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата.
      По-добре умирвах, но не ставах турка!
      Като ни пуснаха, пак в Батак живях…Подир две години посрещнахме Гурка!
      Тогаз лошо време и за тях наста:клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя,и татко, и мама веки не станаха.
      Ти, чичо, не си чул заради Батак?
      А аз съм оттамо… много е далече…Два дни тук гладувам, щото съм сирак,и треперя малко: зима дойде вече.
      ==================

      Черганов, приличаш ми на милениал, който не си знае историята! И който се увлича по хамериканската култура, обаче не знае нищо за своята! Това стихотворение е от Вазов, когото съм сигурен, че само си чувал по име!

  3. Драго, идиот непоръбен, моля за линк към видеото където танцуваш и пееш на висок глас Ивана Вазова …или поне аудио файл с твоята рецитация ….
    Като няма кой да те изтрие трайно от тези страници – поне да ти се порадваме наистина –

    Оказва се, че човек не просто не може да живее в БГ – ами и като понечи да прочете нещо на БГ – пак болка, пак мъка, пак драми, пак прости неща измислени и направени преди десетилетия от други тук изглеждат тежки, невъзможни ….Като това Драго и неговият фашизоиден вид истерична простащина да не се вясват никога повече тук !

  4. Мелба, я пак, че нещо не ти се разбира! Вазов ли критикуваш, или някой друг?! То от педерастия не ти се разбира! Я дай на инглиш, па може и да те разбере някой! Муа-ха-ха!

  5. Операцията, къде намерихте този ревюист на който Мелбата му е плюл в женския полов орган! Гнусно!

  6. Филмът не струва, препоръката ми е да не си губите време, пари и нерви за него!

  7. Кажете какъв беше смисълът с маймуната? За да ни покажат как момчето е оцеляло и си мисли, че може да опитоми всеки звяр? Нарекоха го “избраник”, но той очевидно беше прекалено травмиран от цялото нещо, не ми се вързва героят му да проявява такъв hubris…

    1. Маймуната се връзва в темата с експлоатацията в шоубизнеса. Тя е животно, поставено пред камерите, което решава да си отмъсти, и хората трябва да платят цената за грешките си.
      Освен това служи като коментар за това как ползваме спектакъла като инструмент за бягство от реалността. Вместо да се изправи срещу травмата си, Стивън Йън буквално започва да изкарва пари от нея. Като дете той очевидно е бил от онези хипер-тренирани актьорски дечица, които се усмихват за публиката и казват нещо сладко, именно така го виждаме в сцените със ситкома, и след случая с маймуната, вместо да се промени, той се потапя още повече в този персонаж и се превръща в кух шоумен, за да се предпази от тежката реалност.
      Неговата връзка с маймуната е в директен контраст с връзката на двамата главни герои с конете им, но пък е подобна на отношението им към извънземното.
      Но от гледна точка на сюжет никак не се връзка, което ме кефи, но за някои хора е досадно.

  8. „Get out“ е добър филм, но категорично не заслужаваше оскар за сценарий. „Us“ имаше любопитни моменти, но към края за мен се проваля като история. Все пак има своите достойнства. „Nope „е невероятен филм, никакви забележки нямам към него. За мен това е най-добрият филм на Пийл и дълбоко ме развълнува. Предупреждавам само, че много хора няма да го харесат и ще го сметнат за голяма простотия и загуба на време, а финалът ще ги разочарова, понеже са очаквали малко по-холивудска кулминация.

    Хубаво ревю, аз само бих разширил сравнението с „Arrival“ и бих добавил, че след него, това е филмът за контакт с неизвестното, който ми е направил най-силно впечатление.

  9. Ъм… един страничен въпрос ако може? Без да се засяга, но автора на ревюто/рецензията педал ли е?

    1. 🤣🤣🤣 сериозно ли ме питаш?
      без да се засягаш, но много си ми забавен

    2. Не знам колко съм ти забавен, но като ти чета коментарите си личи кой се засяга.
      Аз от педали не мога да се обидя, нито от по-глупави от мен хора. Но като гледам ти доста успешно се справяш с тази задача, пък нека да съм ти забавен. Хак да ми е…..така ми се пада…

      П.С. Само глупакът се обижда, когато го наречеш такъв.

    1. То този филм освен за Замунда за друго не става.

    2. Ha 26 aвгуст ще е изтекъл навсякъде… а самият филм е отекъл отвсякъде. Джордан Пийл е надценен посредственик.

    3. Още не съм го гледал, но някой каза да не се търси логика във филма 🙂

    4. Има си предостатъчно логика. Не разбирам защо всички го хейтите само, кажете нещо повече, аргументирайте се.

    5. На мен сигурно ще ми хареса, не съм чел нищо пазя се от спойлъри 🙂 Аз сравнение с другите давам по-високи оценки

    6. Ради ти не разбираш от кино, затова даваш и по-високи оценки от обикновено. Иначе филма е тъп….

  10. Благодаря за ревюто – и за заетата позиция. Да се напише ревю за този филм не е лесно, така че благодарности.

    С няколко думи само – разходката до киното се струваше 150%, защото:

    1) през цялото време нямах никаква идея какво следва и какво ще стане
    2) защото братът и сестрата са чудесни, органични, естествени, уязвими, нормални, колебливи, забавни, объркани и въпреки това накрая триумфират и ние сме с тях all the way
    3) защото съспенсът бе налице през цялото среме
    4) защото филмът работи и като чисто развлечение и като нещо ‘повече’ и ако някой иска да си търси подтекст има колкото си иска и от това
    5) защото сцената с маймуната е оригинална и, в края, смразяваща
    6) защото филмът въпреки спектакулярните си качества не се взима насериозно
    7) защото е смешен
    8) защото диалозите са супер естествени въпреки, че хората, на практика, си говорят за абсолютни фантасмагории

    My only qiuestion (concern) was this: защо така често ‘виждам ръцете’ на режсьора ? Той ми разказва нещо и аз го виждам ‘как’ ми го разказва… При един по-съвършен резултат – историята и всичко друго вроятно трябва да ме отнесе така, че да не се сещам за ‘ръцете’ на разказвача….може би не в такава степен.

    И накрая две думи за тези хора тук, които много отдавна са загубили способността си да се учат.
    Да се взимаш насериозно и (винаги когато става дума за Пийл) да говориш глупости е а killer combination. It is certain self destruction..С риск да се повторя – още веднъж линка в който Пол Томас Андерсън казва две приказки на Пийл за Get Out:

    https://www.youtube.com/watch?v=pTJMYkX3w1M

    It’s called learning. !!!!

    1. “защо така често ‘виждам ръцете’ на режсьора?”
      Хмм, много интересно че така си го усетил филма. Определено разбирам какво имаш предвид, наистина понякога е зле, когато режисьорите твърде много се усещат във финалния продукт, но просто не мисля че при Пийл е така. Поне не за мен. За мен като режисьор той очевидно се учи много от Спилбърг и използва подобни техники за блокбъстърско кино, които са ефективни, без да ги забелязваш – с други думи той е впечатляващ, без да се фука, без да иска да мислиш за него. Но това е моето преживяване, а твоето може да е различно.

      Предполагам най-много се чува гласът на Пийл в сценариите му, защото там наистина има разни концепции, които много се стараят да те впечатлят с хитростта си. Сцени като тази с маймумата или доста моменти от Us имат определено ниво на претенциозност в тях и са малко крещящи с това колко са “нестандартни”, но за мен това не е голям проблем. Даже има нещо в тази нахъсаност на Пийл, което ме радва. Но определено разкрива “ръцете си” по този начин, прав си.
      Иначе благодаря за коментара, един от малкото, коите не са просташки и целят истински да се обсъжда кино тук

    2. Вие двама що не се вземете… Лика прилика сте си. като дупе и гащи…. всъщност като ви чете човек ще се убеди, че вече сте се взели… няколко пъти… единствения въпрос е кой беше първи….

  11. Аз съм любимия тип на холивудските студия, гледам всичко и харесвам всичко, ама ако трябваше да пиша ревю за този филм, в него щеше да пише простичкото – НЕ!

  12. Гледайки тоз филм, не успях да се отърва от усещането, че слушам кавър от Джей Зи на „Welcome to the machine“ на Pink Floyd.

  13. Филмът ми хареса повече от очакваното. Страхотна композиция на кадрите, операторската работа като цяло беше на много високо ниво и въпреки, че го гледах вкъщи IMAX-а си личеше отдалеч. Надявам се и други творци да вземат примера на Тарантино, Нолан и Пийл, и да продължават да използват този уникален формат.

  14. Спрях филма на 30-тата минута. Всеки следващ филм на гореспоменатия е все по-слаба и по-бледа имитация на М Найт. Първият му е най-стегнат, но и най-надценен. Следващите 2 са полюции, сравними само с творчеството на някой роден титан от ранга на бае попзлатюв.