А ние тъкмо започвахме да си мислим, че Кевин Костнър няма с какво повече да ни изненада…
Някогашната суперзвезда отдавна не е това, което беше. През последните 10 години Костнър не е участвал в релевантен, запомнящ се проект, който да го издигне отново в очите на публиката, с изключение може би на ролята му като Джонатан Кент, бащата на Супермен, в DC филмите на Зак Снайдър, където обаче е твърде забравим, за да направи голямо впечатление. От 2018 насам той топли американските телевизори в сериала „Yellowstone“, чиято история за пълнокръвно американско семейство, предпазващо ранчото си от външни сили, би могла да бъде интересна само на други пълнокръвни американски семейства, които също не искат никой да им стъпва на ливадата. Именно това винаги е бил специалитетът на Костнър – да бъде ярък пример за американско отличие.
Кевин Костнър прави две неща във филмите си – играе бейзбол и язди коне. Не че това е единственото, което може, просто никой друг не го може по-добре от него. Но продуктът, който той продава, вече не се търси, тъй като светът, та дори и Щатите, отдавна изгубиха интерес да гледат искрени, сантиментални драми за „най-великата американска игра“ или епоси за „американския запад“. Да не говорим, че среднобюджетни драми за възрастни с големи филмови звезди също вече не съществуват. Това за дълго време остави Костнър като риба на сухо и за да оцелее му се наложи да намери специфична част от публиката, на която да се рекламира.
Но човекът далеч не се е отказал от амбициозните си проекти и завръщането му към режисьорския стол показва, че в него все още има също толкова страст, колкото и его. В интервю с Variety, Костнър сподели, че следващият му филм „Horizon“ ще бъде 11-часове телевизионен уестърн епос, който ще бъде разделен на четири части по 2 часа и 45 минути, които ще излизат през три месеца. Филмът, със 170 роли с реплики, за които в момента се провежда кастинг, всъщност ще представлява четири различни истории, които ще се привържат в една огромна сага, обхващаща 15 години от животите на заселниците и местните обитатели. Костнър обещава, че историята ще се фокусира силно върху трудностите на жените по това време, които се налагало да следват мъжете си в тези опасни територии. Проектът ще започне снимки тази есен и има снимачен график от 220 дена („планина от време“, както Костнър го нарича). Всичката тази информация ни довежда до две мисли – първо, това звучи страхотно, и второ, това никой няма да го гледа.
Режисьорската кариера може и да не е дълга, но е една от емблематичните истории за звезди, поемащи режисьорските щафета на собствените си филми. Първият му филм е прочутият „Танцуващият с вълци“, който по време на продукцията събира толкова лоша слава заради дължината си, субтитрите, които доминират, и непопулярния за времето жанр, че медиите започват от рано да предвещават провала на арогантния Кевин Костнър (дори дават на филма прякора „Kevin’s Gate“, сравнявайки го с колосалния, его-задоволяващ провал „Heaven’s Gate“ на Майкъл Чимино, който мнозина обвиняват за смъртта на режисьорската свобода от 70-те). Но филмът става огромен боксофис хит и получава 13 номинации за „Оскар“, от които печели за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“ за Костнър. Самонадеяната звезда бе показал на Холивуд, че инстинктите му са прави, и от там нататък никой не е имал правото да се съмнява в него.
Макар и от тогава да е режисирал само два филма, Костнър става прочут с това, че контролира страшно много режисьорите на всеки един от филмите си, искайки винаги да бъде създателят на собствения си имидж. Режисьори като Кевин Рейнолдс, Сам Рейми, Айвън Райтман, Роб Райнър, Кенет Брана и др. стават просто част от Костнър-машината, вършейки работата да закрепват статуса на американския идол. Именно това негово влияние никога не е изгаснало и именно то, можем да предположим, е дало доверието на Paramount да финансира новия му амбициозен проект, макар и той определено да не се връзва в модерната кино среда.
Естеството на проекта още от сега предизвиква дебати – филм ли е „Horizon“ или сериал? Костнър твърди, че филмът е бил представен на студиото като „телевизионно филмово събитие“, но начинът, по който ще излиза, а както и антологичната структура на историята му, напомня колебанията около „Small Axe“ на Стив Маккуин – дали проектът е антологичен сериал или серия от телевизионни филми. При „Horizon“ става още по-сложно заради колосалната дължина на всяка една от частите и заради намекнатите връзки между различните истории. А Костнър споменава, че оригиналният му план е бил да направи сериал с епизоди по един час, и че след време „Horizon“ ще бъде излъчван и по този начин. Но както и да го категоризираш, едно е сигурно – Кевин Костнър се възползва от новите форми за произвеждане и разпространяване на изкуство, за да създаде амбициозна драма, която има потенциала да възвърне интерес към звездата. Ще следим с интерес.
