Джурасик свят: Господство / Jurassic World Dominion

They speared all expenses.
 

Не можеш да превърнеш динозавър в персонаж. Можеш да се опиташ да му придадеш някакъв характер и да го направиш симпатичен за публиката, но един реалистичен игрален динозавър никога няма да може да се равнява с истински човек от гледна точка на емоционална откровеност. Причината за това е проста. Дори и да можехме с лекота да създадем перфектни динозаври с компютърните си ефекти (все още, въпреки нагласата на студията, не можем) и дори и да знаехме всичко за това как са изглеждали и функционирали тези създания, пък дори и да имахме истински динозаври, клонирани от праисторически комар, те пак щяха да си бъдат животни, а животните просто нямат експресивните лица, нужни за комуникиране на емоции. Върховният пример за това е „игралният“ римейк на „Цар Лъв“, който беше впечатляващо постижение от технологична гледна точна, но абсолютна обида към киното и творчеството, което хората влагат в него – филмът взима анимационните животинки, които заради нереалистичността си имат прекрасно експресивни лица, и ги превръща в сухи, безхарактерни илюстрации от учебник по биология.

l-intro-1644516522

Не споменавам всичко това, защото мисля, че е най-големият проблем на „Джурасик свят“ трилогията, а защото е показателно за подхода на тези филми към историите и героите си и за същинските проблеми с франчайза. Когато Universal решават да направят по-голям, по-бомбастичен рибуут на „Джурасик парк“ и избират за режисурата Колин Тревъроу, който има само един филм зад гърба си до този момент, те избират да се фокусират само и единствено върху грешните неща. Една от идеите на Тревъроу е за герой, който има емоционална връзка с група велоцираптори, които да бъдат фаворити на феновете (и да продадат безкрайно много играчки и тениски). Главната от тях, наречена Блу, се превърна в постоянен елемент във всички филми, бивайки набутвана навсякъде, сякаш творците вярват, че ако се преструват достатъчно дълго, че ни пука за нея, наистина ще почне да ни пука. Колкото и Тревъроу да се надява, че ще може да постигне някакъв ефект на Кулешов с Блу и ще започнем да виждаме емоции в лицето ѝ, грозният CGI динозавър си остава грозен CGI динозавър. Но именно настоятелността му да продължава с тази тактика изобличава погрешните представи на Тревъроу и Universal, които отдавна саботираха тази поредица, превръщайки я в една от най-кухите загуби на време и енергия, които Холивуд е виждал през последните 20 години – те продължават да мислят, че единственото, което публиката иска да види, са динозаврите, превръщайки ги в емоционална опора – начинание, което, както вече казах, е обречено на провал, тъй като да ни кажеш „хей вижте, тъжен динозавър!“ не е същото като да почувстваме емоциите на съществото.

jurassic-world-dominion

Стивън Спилбърг знае как да го направи по-добре. Оригиналният „Джурасик парк“ е донякъде върховният Спилбърг блокбъстър, представлявайки комбинация от чудотворния романтизъм на „Извънземното“ и ужаса на „Челюсти“. Легендарният майстор осъзнава, че динозаврите трябва да бъдат звездите, но не и опората. Той не се притеснява да остави големи части от филма да бъдат водени от актьорите и сценария, които изграждат богат фантастичен и тематичен свят с цветущи персонажи, които да бъдат сърцето на действието. Но когато праисторическите създания са там, присъствието им е величествено. Спилбърг знае, че не може да изгради емоция върху лицето на динозавър, но може да го направи върху лицето на актьор и може да го направи чрез камерата си, затова използва динозаврите като основния обект в сцената, не като действащи лица в нея. Сцените са ориентирани около динозаврите, но са от гледната точка на хората. И най-важното – той влага типичната си експресивност във всяко движение на камерата, във всяка кадрова композиция, във всеки cut.

Колин Тревъроу или няма желанието, или способността да направи нещо такова и най-новият филм в поредицата, „Джурасик свят – Господство“, е най-яркият пример за провала му като режисьор. Заснет със стила на реклама за антидепресанти и движещ се с темпото на съхнещо пране, „Господство“ е майсторски показ на Холивудска посредственост, чието културно въздействие най-вероятно няма да се равнява на повече от безразлична въздишка. Филми като този са нещо неразбираемо за мен, имайки предвид колко много хора работят върху тях и колко безвкусни се получават въпреки това. Макар че най-вероятно са имали екстензивни сторибордове и огромни операторски и осветителни екипи, на повечето кадри сякаш им липсва каквато и да била замисъл зад композицията и имат цветовата палитра на сух цимент. Всичките декоратори, художници и дизайнери са успели да създадат само неоригинални, незабележителни локации и костюми, като единственото по-различно място е стереотипият град в Близкия изток, който посещават за една част от сюжета. Музиката на Майкъл Джакино, който понякога е страхотен, но редовно просто върши неблагодарната работа за подобни франчайз филми, е перфектен пример за „влиза през едното ухо, директно излиза през другото“ и почти не използва величествената тема на Джон Уилямс. И да не забравяме колектива от талантливи актьори, които сякаш се задушават от филма, в който се намират. Цялото нещо е режисирано и монтирано по начин, твърде характерен за модерните блокбъстъри – с твърде много от тъй наречения coverage, или с други думи просто да заснемеш всяка сцена от много възможни ъгли, да хванеш много несвързани кадри на случайни случващи се неща и да ги сглобиш в монтажната стая в едно кошмарно Франкенщайново чудовище. Този подход не просто изсмуква потенциала за какъвто и да е било стил от филма, но и изтощава актьорите и екипите, унищожавайки труда им. Но явно това е най-доброто, на което Тревъроу е способен, тъй като тази мъртва атмосфера е характерна за всичките му филми.

2022-02-10_155729

Сюжетът, доколкото присъства, е просто оправдание след оправдание героите да отидат на ново място, да се промъкнат или погонят малко, да изговорят някакъв безсмислен диалог с безсрамно много експозиция и от време на време да се срещнат с някой друг динозавър. Филмът се развива 4 години след развлекателния „Рухналото кралство“, чийто край беше първият момент, в който поредицата сякаш ни обещаваше нещо ново – след унищожаването на острова Исла Нублар, динозаврите биват освободени да бродят из света и човечеството ще трябва да се научи да съжителства с тях. Заглавието „Джурасик свят“ най-накрая трябваше да достигне върховния си потенциал. Но „Господство“ подхожда с пълно безразличие към последствията на такова събитие, ограничавайки въображението си за това как би изглеждал такъв свят до неща като катастрофа, причинена от динозавър, или малки раптори, тичащи из парковете ни. Това, което можеше да спаси този филм и което трейлърите ни обещаваха, е едно необуздано, глупаво световно приключение в стил „Бързи и яростни“, където готини динозаври попадат в интересни места и причиняват хаос и абсурден екшън. Но този филм извършва далеч по-големия грях от това да бъде глупав, а именно да бъде скучен. Постоянното присъствие на динозаврите се превръща в слабост, тъй като Тревъроу не може да се сдържи да ни ги показва, дори когато не са нужни, сякаш това ще причини някакво мигновено удоволствие у нас. Ефектът е, че просто биват тривиализирани, сякаш отдавна вече не са нещо специално. Има моменти, където появата на динозаврите бива изграждана като голям момент („земята се разтърсва, чува се страховито ръмжене, хората обръщат главите си в шок“, такъв тип неща), но веднага щом се появят на екран, публиката почти може да усети как Тревъроу стои зад камерата и си казва „meh, вече сте го виждали, на кого му пука?“. Режисьорът не ги изгражда нито като чудо, нито като ужас.

JURASSIC WORLD: DOMINION, (aka JURASSIC WORLD 3), Bryce Dallas Howard, 2022. © Universal Pictures / Courtesy Everett Collection

Нека напомня за причината, поради която „Джурасик парк“ е толкова ефективен: „Сцените са ориентирани около динозаврите, но са от гледната точка на хората.“ Новият филм в поредицата поради безразличието си забравя да изпълни и двете изисквания. За да изградиш гледната точка на героите се изисква способността за субективна режисура, представяйки случващото се по начин, който комуникира емоции. Именно там експресивната камера на Спилбърг е незаменима, но на Тревъроу му липсва кохерентната визия, нужна за такова постижение. Но още по-немислимо от това е, че този филм е най-човешкият от целия франчайз и това е най-голямата му слабост. Това би прозвучало като комплимент в друг случай, но тук то не значи, че са успели да намерят човечността в центъра на тази история. Единствено значи, че динозаврите не са третирани като звездите, които би трябвало да са, а вместо това екшън сцените са изградени около желанията на хората, за които не ни пука – в началото героите спасяват динозавър и биват преследвани от безименни злодеи, след това Крис Прат трябва да преследва престъпниците, отвлекли друга героиня, след това предстои шпионска гонитба, където мотивациите на всеки са изцяло забравими, след това Лора Дърн и Сам Нийл трябва да се промъкнат из някаква скучна злодейска лаборатория и така нататък, и така нататък. С изключение на финалната конфронтация, която въпреки това е смехотворно тромава, и няколко малки моменти, където филмът е най-силен (велоцирапторите, преследващи Прат, и една сцена, включваща езеро и огромен хищник, са единствените моменти на вълнение и креативност), повечето от тази фантастика третира фантазиите си като заменими пречки или макгъфини. Не им е позволено да позират, да бъдат страшни, да изглеждат живи… просто са там и направо изглеждат измъчени, макар и да са компютърни програми.

jurassic-world-dominion3333

Същото може да се каже и за героите на филма. Макар и да функционира в пределите на Холивудските тропи, „Джурасик свят: Господство“ не си позволява да се впусне в грандиозността или мелодрамата, каквито такива истории изискват. Рано във филма имаме една типична за модерния Холивуд сцена, където двама герои водят откровен разговор и единият изрича някакви разчувствани думи, след което веднага разваля момента с изказване от типа на „това беше много corny, нали?“. От известно време насам Холивуд се страхува да бъде искрен, заменяйки клишетата с намигвания, и това отнема много от филми като този, които се нуждаят от голямо сърце, за да се справят с големите зверове. Именно поради това героите в този филм ни най-малко не наподобяват истински хора. Крис Прат играе за пореден път Оуен Грейди, безхарактерния redneck шегаджия с магическата сила да контролира динозаври с ръкомахането си. Брайс Далас Хауърд също е тук…не знам какво друго бих могъл да кажа по въпроса. Мейси Локууд (Изабела Сермон), момичето от предишния филм, която беше разкрита като първия клониран човек, вече е тийнейджър и драмата й би могла да бъде интересна само на по-изостаналите 7-годишни. И да не забравяме едно от големите обещания на маркетинга – завръщането на триото от оригиналния филм. Колкото и усърдно да се старае, Тревъроу не може да напълно да отнеме чара на Сам Нийл, Лора Дърн и Джеф Голдблум, но въпреки това се справя доста добре. Дърн допринася малко от небрежното си хладнокръвие, което я прави такава икона сред киноманите. Нийл отново е нежен и спокоен, макар и безцелен, като доктор Алан Грант. А Голдблум се опитва да инжектира малко от патентованото му Голдблумство във филм, който отказва да отдели време за него. Химията между тримата неоспоримо я няма, основно заради слабия сценарии, написан от Тревъроу и Емили Кармайкъл, който третира всички персонажи като фигурки от „Не се сърди човече“ – кухи, безизразни и местейки се както е удобно за сюжета.

Има още един момент, който перфектно илюстрира проблема на франчайза. „Господство“ пресъздава известния поглед на Алан Грант, когато за пръв път вижда брахиозавър, но този път го дава на Ели (Дърн). Нещото, на което тя реагира, не е величествено чудо на природата, а просто опустошена нива – жалка гледка. Моментът е лишен от грандиозността, към която се покланя, и въпреки това е изпълнен със самодоволството, което винаги идва с евтиния fan service. В първия „Джурасик свят“ имаше подобен момент, където Тревъроу използва музиката от същата сцена, изразяваща божественото величие на природата, за да ни покаже един добре функциониращ увеселителен парк – символ на същия капитализъм, от който произлиза и филма му. И двата момента са толкова нелепи, че се доближават до остроумни мета-коментари, но би било абсурдно да твърдим, че тези филми се опитват по какъвто и да е било начин да преобърнат очакванията на публиката. Това, което е видно тук, е едно цинично безразличие. Щом самите творци отдавна са спрели да вярват в света на поредицата си, как се очаква героите да го повярват? Ами публиката?

jurassic-world-dominion323

2022 досега е била много раздвоена година, щом става въпрос за блокбъстъри. От една страна имаме автентични, креативни творчески изяви като „Батман“, „Топ Гън: Маверик“, „Викингът“ и „Everything Everywhere All At Once“ (не е блокбъстър, но е жанров indie хит, достатъчно близо е), които представляват всичко, което тази форма на киното може да бъде. От друга страна имаме някои от най-болезнените задънени улици в историята на франчайзовото кино, като „Морбиус“, „Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор“ (далеч най-лошия виновник, абсолютна филмова пръдня, която трябва да носи срам на всички замесени) и сега „Джурасик свят: Господство“ – филми, които символизират безнадеждността за този подход към масовото кино. Дори и да бъде огромен хит (което е напълно вероятно), новият „Джурасик“ филм трябва да бъде сигнал, че поредицата умира и е нужно или да бъде оставена на спокойствие, или съживена от някой талантлив режисьор с визия и ентусиазъм – все пак видяхме, как дори Marvel печелят, когато някой като Сам Рейми режисира техен филм. Ако съдим по изминалата 2021, веднага виждаме как културното наследство на филми като „Конг срещу Годзила“, „Черната вдовица“, „Круиз в джунглата“ и др. бледнее в сравнение с това на „Дюн“, „Уестсайдска история“ или „Зеленият рицар“. Ако имаме късмет, тези скорошни проявления ще значат увеличен интерес към по-авторски блокбъстъри и изчезването на неангажиращи, отегчителни прахосвания на пари като „Джурасик свят: Господство“.

Jurassic World? Not a fan!

Jurassic World? Not a fan!

коментари
 
Отговорете »

 
  • Ivcho
    2022-06-10 at 14:36

    Напълно очаквано. Този филм изобщо не трябва да съществува!

    Отговор

  • X-Force
    2022-06-10 at 16:16

    „Крис Прат играе за пореден път Оуен Грейди, безхарактерния redneck шегаджия с магическата сила да контролира динозаври с ръкомахането си. “

    Кълна се, че това ръкомахане го гледаме за 3490328 път откакто почнаха с тази нова трилогия и дразни на n-та степен. Всеки филм е copy/paste на предишния, като са добавили някой нов динозавър или локация за разнообразие. Мислех да го гледам на кино, но след толкова много негативни ревюта ще си го спестя и ще чакам домашен релийз. После филмите на Марвъл били полуфабрикати …

    Отговор

    • Dredd
      2022-06-10 at 20:43

      Отпадам и аз от киното, ще го гледам по телевизията 😀


    • radi
      2022-06-10 at 23:12

      Аз като фен на динозаврите ще отида. И без това тоя месец други филми почти няма :)


  • TheVulture
    2022-06-10 at 20:44

    Обикновено не чета името на автора на ревюто, а още по-рядко пиша коментари, но този път обърнах внимание, и – о, чудо! – допадат ми всички негови ревюта :-)
    Поздравления за свежото попълнение в екипа, личи си че човека има сериозен кино-бекграунд и жив речник. Дано е млад, за да има достатъчно време за развитие, преди да се превърне в обръгнал циник на средна възраст.

    Отговор

    • Анита
      2022-06-12 at 17:32

      Това е първото му ревю.
      Другото са новинки.


  • UZUMAKI
    2022-06-11 at 01:30

    Xaxa, велоцирапторите, преследващи Прат, не са велоцираптори, а сцената, включваща езеро и огромен хищник, не включва никакъв хищник. 😀 Филмът е среден, но развлекателен, а сравнението c лайна като “Бързи и малоумни” и лайняния MCU ca чисто и просто аматьорщина. Заслужавате си гадния комерс, с който се поите. 😌☝️

    Отговор

  • Friend
    2022-06-11 at 08:27

    Да казваш „Заслужавате си гадния комерс, с който се поите“, когато се обаждаш в защита на тоя филм, е меко казано, смешно. Филмът е точно толкова тъп, колкото са „Бързи и яростни“ и точно такова „woke“ лайно, каквито са и последните на Марвел. И да се правиш, че е различно, че е някакво „развлекателно“ киноприключение… не знам. Явно фенщината изиграва ролята си. :(

    Отговор

  • fishek
    2022-06-15 at 13:58

    Общо взето макито е прав.
    Филма е развлекателен /доста повече от последните 8 яростни/, за марвел няма да споменавам щото съм пристрастен.
    Ама идвам тук да чета ревюта, които засягат конкретно филма. Не да ми обясняват как Спилбърг щял да го заснеме и как Тревъроу е абсолютен аматьор. Нека не бъда разбран погрешно. Нека си го каже, но не да се разтяга в цялото ревю и да го плюе от А до Я, като щяха да са достатъчни точно 2 изречения.
    Как да е. Гледах филма с племеника, като си личеше на моменти че губи интерес, като гледа пред себе си повече диалози и хора, вместо динозаври.
    Опитали са се, не им се е получило достатъчно, дори с Легендите – Дърн, Нийл и Голдблум.
    Лонг стори шорт – беше забавен начин да си изгубиш 2 часа.

    Отговор

Отговорете на UZUMAKI  Отказ