Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта / Doctor Strange in the Multiverse of Madness

Abracadabra, here is a scary good time
от на 2022-05-06
 

Когато филмите от Marvel вселената (пък и всички останали) се забавиха с повече от година заради пандемията, в един момент трейлърите за тях започнаха да стават прекалено много. Дали защото Marvel си мислеха, че трябваше да подклаждат вълнението, или просто се притесняваха, че публиката ще забрави какво предстои заради хилядите им други проекти, появяващи се в различни платформи – резултатът е един и същ. Особено във финалните седмици преди премиерата на „Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта“, в официалните рекламни материали започнаха да се появяват откровени спойлъри. Лично мен това нещо много ме притесняваше, но с удоволствие споделям, че важните неща бяха запазени в тайна и всъщност, реално спойлнатите нямаха нищо общо със сюжета – той практически успя да остане (доколкото е възможно, разбира се) в тайна. Затова и в това ревю аз ще се опитам да го заобиколя възможно най-много, но все пак важно е да се има предвид, че има причини да се пазят малки и големи тайни, и по-добре тичайте бързо към киносалона!

strange-in-the-multiverse-of-madness-review-2

Вторият самостоятелен филм за доктор Стрейндж (а всъщност шесто появяване на Бенедикт Къмбърбач в ролята) се помества във времевата линия веднага след „Спайдър-мен: Няма път към дома“ и „WandaVision“, които са двете неща, които трябва да сте гледали, за да имате достатъчно детайли, когато филмът започва. Нека бъдем честни, и да не сте, бързо ще влезете в час, нещата не са толкова сложни, но да речем, че ще ви се губи част от развитието на героите – все пак MCU е вече просто най-скъпият сериал на света, който обаче се развива през различни поредици и медии, нормално е човек да не може да навакса с всичко.

Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта“ започва ударно – на екрана моментално се появява хаотично преследване, в което доктор Стрейндж (с невероятно тъпа опашчица в косата) и новобранката Америка Чавес (Сочиил Гомес) тичат из психеделичното пространство между вселените, опитвайки се да се спасят от преследващо ги чудовище и да се докопат до книгата на Вишанти – един от многото практически незначителни „макгъфини“ във филма. След това се пренасяме в Ню Йорк, където Стрейндж е поканен на сватбата на неосъществената си любов Кристин (Рейчъл Макадамс), когато неразбория на улицата го принуждава да напусне партито по възможно най-драматичния начин. Чудовището продължава разрушението си, Стрейндж и Уонг (Бенедикт Уонг) спасяват Америка и започват да разбират нови неща за мултивселената, която функционира с по-различни правила от всичките, за които до сега знаехме. Едно обаче е ясно, заплахата е магическа и Стрейндж отива да се консултира с Уанда (Елизабет Олсън), на която предлага възможност да се реабилитира след като репутацията й е била съсипана след събитията в „WandaVision“.

strange-in-the-multiverse-of-madness-review-4

Оттам започва диво препускане през различните части на мултивселената, срещаме се с различни версии на стари познайници и нови възможности за бъдещето на героите и цялостния Marvel-свят. Историята препуска напред с пълна пара и безспорно има моменти, в които нещата се случват без особено обяснение, а просто защото сюжетът ги изисква – проблеми, представени като неразрешими минути по-рано, се превръщат в минимални спънки, което се отдава просто на „магия“. Като цяло обаче бих казала, че филмът е отдаден на това да представи безкрайните възможности, които се откриват с отварянето на мултивселената, но не забравя, че въпреки, че всичко е възможно и за всяко решение си има проблем, това не значи, че действията на героите нямат последствия.

Най-големият плюс на „Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта“ без никакво съмнение е режисурата на Сам Рейми, който замени Скот Дериксън преди началото на снимките. Рейми е прекрасен избор от страна на Кевин Файги, защото той доказано може едновременно да играе в пясъчника на установена интелектуална собственост, като в същото време знае как да вкара собствения си стил. Филмът е безумно красив, през половината време си мислех за онзи израз „every frame a painting“, най-вече в околната среда на героите и визуалните разлики между различните вселени. Повече от това обаче, Рейми успява да вкара истински нотки на хорър в иначе безкръвния PG-13 рейтинг – дори и без да му е позволено да показва кървища, той владее прийомите на жанра и създава страхотни кадри, които се запечатват в съзнанието и правят филма да се откроява от останалите. В същото време хорър елементите не стоят самоцелно, сякаш са там просто заради идеята, напаснати са към историята, така че да я направи по-ефективна и да изгради героите.

strange-in-the-multiverse-of-madness-review-1

Израстване в героите определено има, най-вече в главните действащи лица, но за съжаление, с изключение на Америка Чавес. Тя практически е там, за да бута действието напред, но пък подпомага развитието на самия Стрейндж. В предишните му появявания, той винаги беше малко или много задник, единствено заинтересован от това да пуска хапливи коментарчета и да показва колко по-умен е от всички около себе си. И докато го видяхме да показва респект към Спайдър-мен в „Няма път към дома“, тук за пръв път реално му пука за друг, освен за него самия и Кристин. Уанда Максимоф пък със сигурност можем да кажем, че се превръща в най-добре изградения женски персонаж в цялата Marvel вселена – нейната роля е сложна и дава възможност на Елизабет Олсън да покаже многото различни аспекти на героинята, която досега във филмите беше напълно третостепенен персонаж (пък дори и в сериала нямаше възможност за толкова различни емоционални сцени).

Разбираемо е защо някои фенове на MCU може да не се влюбят в „Мултивселената на лудостта“, особено тези, които чакат тя да започне да се променя и да изследва по-дълбоко герои и тематика. Тематика в този филм няма, освен ако не броим многократното повтаряне на въпроса „Щастлив ли си?“ към Стрейндж, защото този въпрос не е изследван в продължението на филма, просто се повтаря. Освен това залагането на „уголемяването“ на вселената и нейните възможности директно се сблъсква с идеята за обрана история, която да се фокусира върху героите си – отново най-важното е препускането напред, следващия впечатляващ сблъсък и следващата магическа схватка, която да покаже суперсилите на героите, а не техните същности като хора.

strange-in-the-multiverse-of-madness-review-3

В крайна сметка обаче смятам, че този филм, бидейки твърда и най-вече важна част от времевата линия на цялата киновселена, успява да покаже много собствен, запомнящ се характер. Визуално бих казала, че е безупречен, а има и много изненади, които вероятно ще разочароват някои с липсата си на влияние над сюжета, но за други ще бъдат повод за оптимизъм за предстоящите възможности. Сам Рейми успява да създаде филм, който обслужва цялостните нужди на поредицата, но има собствена индивидуалност и работи и като самостоятелно произведение, а не само като поредно колело в машината, задвижено само с целта да завърти следващите. Най-важното всъщност е, че „Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта“ просто е истински забавен, красив и вълнуващ. Гледайте го и му се радвайте, а после елате, за да обсъдим кой момент ви накара да подскочите от кеф в салона, защото такива има не един и два.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Svetly
    2022-05-06 at 14:56

    Ревюто много ми хареса! Браво :)
    Очевидно Къмби (пак) се е справил с поставената му задача (не че съм се съмнявала) :)
    Да се готви следващият (епизод)!

    Отговор

  • Гал
    2022-05-06 at 16:29

    Поредна серия от най-скъпия сериал. Хубавото е, че не беше твърде политкоректна серия, можеше да е много по-зле. И все пак – аз лично очаквах повече.

    Отговор

    • kikogod
      2022-05-09 at 13:25

      честно да ти кажа, имаше БАЯ политкоректност във филма 😀 Просто останалото успя да ни замаже очите и да не ни издразни толкова. Като се замислиш – директно в лицето ти, БАМ – две майки, БАМ – Америка носеше значка с флага на дъгата, БАМ – сватба на бяла с черен, както и лек намек за романс м/у Уонг и друга черна, БАМ – race swapping на герои… като тегля чертата, това е май повече от всеки друг MCU филм до сега 😀


    • heinrich
      2022-05-09 at 22:33

      Кико, почекай да излезе Тор…


  • Dredd
    2022-05-07 at 01:08

    През погледа на Sam Raimi вселената – чудесен! През марвелската – на кой му пука за нея вече.

    Отговор

  • radi
    2022-05-07 at 08:22

    Хареса ми повече от първия, от топ филмите е заедно с Батман

    Отговор

  • Михаил Добрев
    2022-05-07 at 10:13

    Филмът е много красив. Има сцени , които наистина трайно се запечатват в съзнанието. Особено „музикалната“ битка , беше уникална. Въпреки наличието на тенденциозната политкоректност и „Америка тук ли си, ще ни чуеш ли най-накрая“, филмът не е пострадал от това. Понеже разбрах, че в комиксите било отчайващо по тази гледна точка. В интерес на истината очаквах повече мащаб, имайки предвид, какво дава подобен сюжет относно мултивселената. Дори един стар екшън „Единственият“ с Джет Ли, въпреки че си е чиста пуканица, идеята беше по-добре експлоатирана. Все пак си заслужава гледането, за мен Стрейндж въпреки уникалният Къмбърбач, ми остава един от най-сервилните герои във вселената… Но значително по-добре изграден от първия филм.

    Отговор

  • Касабов
    2022-05-07 at 13:34

    marvel trash

    Отговор

    • ммм
      2022-05-08 at 18:05

      Ходи гледай Емо Батмана и се радвай с неговите 3 часови филми


  • Hristo
    2022-05-08 at 10:57

    Ревюото е чудесно поздравления , Уанда е герой в собствената си история мисля че хроата които са го гледали поне 2 пъти като мене ще разберат какво точно имам предвид филма има тук таме дупки , но се радвам че не беше пълен с камеота и не беше това фокуса , а фокуса беше Стрейндж и Уанда :)

    Отговор

  • kikogod
    2022-05-09 at 02:27

    SPOILER WARNING !!!

    Ок, започвам с няколко неща директно – това е най-добре изглеждащия Марвел филм от мн време насам. Самата картина въобще не беше бледа, нито супер тъмна както често се случва и дори с 3Д-то виждах всичко ясно. Ефектите бяха страхотни, картината беше пищна и цветна, и имаше феноменални кадри, които буквално са като картина. Абсолютен поклон за Рейми и оператора на филма.
    И сега – what the fuck? хаха, Не мога да повярвам какво гледах на моменти, това е може би най-откачения Марвел филм до момента. Такива неща се случват, такива сцени има, където нямам идея как са им разрешили да ги направят. Буквално мога да го нарека първият, почти пълнокръвен Марвелски хорър филм. Наистина се радвам, че Рейми е натиснал да си флексне с уникалната визия пред инвеститорите. Което м/у другото ме кара да се замисля защо ли се отказа от проекта Скот Дериксън, който също има хорър бекграунд. Все още май не се знае какво е станало точно, но според мен пауър-хорър-фантазията, която ни предлагат тук от Марвел, пасва абсолютно правилно на похвата на Рейми. Стила му е неповторим. Невероятни кадри, перспективи, зуум-ин и аутове, насечен монтаж, близки, резки кадри на лицата на хората, заигравка с лицата и очите.
    Просто това е пийк Рейми, който след доста огромна пауза се завръща отново на чело, на голям блокбъстър. И въпреки, че последния негов филм, който направих опит да гледам, буквално не можах да го издържа до края (идвайки да покаже, че не е перфектен), тук въпреки типичните критики към него, се завръща с един от най-добрите си филми, които е правил някога. Сега, Рейми принципно е мн често критикуван, затова, че има реално няколко хватки в репертоара си, които ако ги научиш и след това вече не е интересен. Както и за понякога странния си криндж хумор. Абсолютно адекватна критика с която съм съгласен. Но дори аз също да съм хит-ор-мис със него, обожавам подобни уникални визуалисти със собствено виждане и похват, и много хора могат да се научат от него как се снима. Както казах по-нагоре, това е един от най-брутално красивите и запомнящи се Марвел филми. Буквално седя в момента и в главата ми се редят един след друг някои от невероятно изглеждащите кадри. Kъм финалния акт има няколко от най-добрите и оригинални сцени, които съм виждал някога, особено за подобен филм. Буквално могат само заради тях да дигна оценката с поне 1 единица. Абсолютно искам да отчета и не на последно място феноменалната музика на Дани Елфман, който също не бях чувал от доста време. Абсолютен корифей на супер-геройската музика и теми. Прекрасна музика.
    Сега, най-сериозната критика, която търпи филма е може би арката на Уанда и с това съм абсолютно съгласен. Въпреки, че Лизи Олсен за пореден път е страхотна, някакси беше малко незадоволителна. Да, разбираше се цялостно мотива и и т.н., но според мен супер много ръшнаха вилан трансформацията ѝ и обезмислиха доста от развитието ѝ като персонаж и емоцията, която показа в сериала. Тук буквално за нула време започна да избива хора наляво и надясно, все едно бързаше да не изпусне рейса. Дори играта ѝ в началото беше леко странна и пресилена. Да, има няколко много добри емоционални момента с нея, но като цяло и историята с децата беше малко преекспонирана, както и самата развръзка ми беше леко незадоволителна, въпреки, че беше до голяма степен логична и оправдана. Може би заради нереалните сцени във филма, се надявах на нещо по-епично и запомнящо се, но все пак не мисля, че е кой знае какъв проблем. Друга критика е, че сюжета се върти малко повече около други пероснажи, а не точно около Стрейндж и че той е малко като помощно средство, вместо главен герой, но не мисля, че съм особено съгласен. До някъде разбирам, но за мен си беше достатъчно застъпен и участващ в плетеницата от откачени неща, случващи се в тоя филм. Имаше и доста изненадващ емоционален момент към края, който мн приятно ми влезе след всичката лудница. Изненадах се от Америка Чавес и доста голямото ѝ участие. Нямаше кой знае каква роля, но ми беше ок като персонаж, въпреки, че смятам, че е един от най-лейм и измислените изцяло с политкоректна идея персонажи в комиксите, във филма не ме издразни. Актьорската игра като цяло беше на супер ниво.
    Искам да отделя специален сегмент на камеотата в тоя филм. Просто уау. Въпреки, че не очаквах толкова от What If, беше доста забавно да ги видя от плът и кръв. Но най-голямото нещо бяха определено двете големи бомби – Патрик Стюарт и Джон Кразински. Особено на Кразински, не мога да повярвам, падна ми ченето. Сега, не знам дали е потвърдено, тъй като реално е в друг мултиверс, но реално би трябвало да е, тъй като георя изглежда по същия начин. Но така или иначе се пръснах, въобще не го очаквах. Страхотно ме изкефи как Рейми отдаде почит на олд скуул изобразяването на силите на Професор Х. С тия вълнички дето изкривяват въздуха. Беше супер мило и изглеждаше топ, особено със зуума към лицето му. А, да не пропусна и лекото включване на темата от X-Men анимацията, когато се появи. Направо плясках!

    И тъй, поредния страхотен марвел филм, въпреки, доста поляризираните мнения. Явно трябва да си доста голям Рейми хед, за да го харесаш напълно, а аз определено съм, така че нямам проблем. Обожавам авторско кино и въпреки критиките, че е изтъркан че бил като геройски филм от 2004-та, все пак човека не е правил подобно кино отдавна. Мисля, че можем да си затворим очите за този път. Още повече, че е и абсолютен връх технологично. Един от най-добре изглеждащите, запомнящите се с невероятни ефекти и музика Марвелски филми.

    Оценка: 8/10

    Отговор

    • radi
      2022-05-09 at 09:19

      Така е. Рейми дано остане за поне още 2,3 филма, този най-ми хареса след Отмъстителите


  • UZUMAKI
    2022-05-09 at 14:53

    Много ми се иска да му дам 6/10, но не мога май да му дам повече от 5/10 😀

    Отговор

    • radi
      2022-05-09 at 16:36

      На второ гледане 6.5 :) Заради някои дупки ли спадна оценката :)


  • Rockfan
    2022-05-09 at 15:48

    Не е много по темата, ама някой беше споменал (ако съм разбрал правилно), че по време на премиерата на „Доктор Стрейндж…“ в кината ще бъде пуснат и първи трейлър на „Аватар 2“. Май ставаше въпрос за 5 май. Днес сме вече 9-и, а още ни вест, ни кост от планетата на сините дънгалаци :) … Имате ли някакво инфо по въпроса?

    Отговор

    • kikogod
      2022-05-09 at 16:28

      и аз го чакам въапреки, че го гледах и изглежда феноменално. Особено 3Д-то е УАУ!


    • radi
      2022-05-09 at 16:30

      Аз не знам, но ще ти го дам с прилично качество неофициално :) https://www.youtube.com/watch?v=-cPMUMWLEws


    • Rockfan
      2022-05-09 at 16:38

      Къде мога да го намеря (трейлъра имам предвид)? В нета търсих, обаче уж ми изписва „Аватар 2“, „Нов терйлър“, „публикувано преди 3 дни“ (например) и т.н., а като изгледам трейлърите и ми се струва, че са просто фен-компилации от кадри от първия „Аватар“ (например подпалването и унищожаването на онова огромното, свещеното дърво). Имаш ли линк за действителен, актуален трейлър на новия „Аватар“ :) ? Не бях в киното за прожекциите на „Доктор Стрейндж…“ и затова питам за подобна информация.

      П.П. Ради, мерси :) ! Писали сме едновремено и затова после видях линка, който си качил. Изглежда (визуално) страхотно! Имам някои опасения обаче относно сюжета.


  • Драго
    2022-05-10 at 12:44

    Този филм не струва! Трябва да се отбележи все пак опита на Дисни да направят филм с хорър елементи, който да е PG-13(разбира се, за повече пари)! Трябва да се отбележат и воплите на левите ненормалници, които смятат, че не е имало достатъчно репрезентейшън! Показването на двете майки на Америка Чавес, както и значката с дъга са били твърде недостатъчни! Ха-ха-ха! Освен това ненормалните активисти смятат, че Чавес имало много фенове! Муа-ха-ха! В допълнение промяната в характера на героинята на Елизабет Олсън, която вече е представена като истерична жена била дело на мизогинисти! Ха-ха-ха!
    Накратко – този филм е по-зле направен от първия Тор, но само заради жалейките на левите му поставям оценка 4,5 от 10!
    Разбира се, филмът ще направи пари, най-вече заради Марвел овцете!

    Отговор

  • Alejuve
    2022-05-18 at 16:18

    Уникален! Драго , Узумаки пак се пръсват.

    Отговор

Коментирайте