Преди две години, в разгара на пандемията, светът получи идеалното бягство от реалността. „365 Days“ по романа на Бланка Липинска придоби чудовищна популярност в дотогава безпрецедентното за нашето поколение време на нередовен полов живот и непоносима скука. Универсален мокър сън под формата на филм, скициран от не особено талантлив автор, за пореден път влезе под кожата на милиони зрители и в съвременната поп култура. Историята за красавицата в плен на италиански мафиот, който ѝ дава 365 дни, за да се влюби в него, проповядва противоречиви ценности и издиша драматургично, но едно е сигурно – знае що е то секс и как да го покаже.

365 Days Part 2

Наивно е да твърдим, че успехът на „365 Days“ се дължи само на излизането му в подходящ за такъв продукт момент. Филмът улавя нещо фундаментално за човешката природа – тайното желание да получаваме каквото искаме, когато го поискаме, без особени усилия: хубав живот и никакви трудности. Лаура (Анна-Мария Секлука) се съпротивлява срещу своя поробител много по-кратко от дадените ѝ 365 дни – след първоначалния шок, че е отвлечена тя бързо се ориентира в обстановката. Привлекателен, богат и потентен мъж иска да бъде с нея и да я къпе в лукс. Да, моля. Масимо (Микеле Мороне) е решил, че няма времето и желанието да я ухажва по традиционния начин и вместо това прилага сила, за да получи обекта на желанието си. Единият се възползва от ситуацията, а другият нарушава всякакви морални и законови норми, за да скъси пътя до целта. В края на „365 Days“ двамата се сгодяват, но във финалната сцена разбираме, че има голяма вероятност Лаура да е загинала в тайнствен автомобилен инцидент. Преди дни Netflix пусна продължението, заснето по втората книга от трилогията на Липинска, което отново ни отвежда в Италия, няколко месеца след злополуката.

365-days-this-day1

Първите минути на „365 Days: This Day“ не ни губят времето. Лаура, съвсем жива и очарователна в булчинската си рокля, е обляна в меките лъчи на изгрева, а пред нея се разкрива спираща дъха гледка, излязла от страниците на Architectural Digest. Под звуците на красива балада Масимо отива при своята избраница и нежно целува ръката ѝ: той е джентълмен, а тя дама. „Не бива да си тук“, прошепва му, но Масимо не е мъж, който следва правилата, приятели, той ги създава. Дотук добре. Двама влюбени, които дори в сутринта на сватбения си ден не могат да стоят далеч един от друг. Хмм. Дали този филм, за разлика от първия, няма да бъде… поносим? Точно когато тази коварна мисъл се промъква в умовете ни, Лаура небрежно споделя, че не носи бельо. На зрителя рязко му бива напомнено, че тук не царува добрият вкус. Признанието пък слага началото на първия горещ секс в близо двучасовия софт кор епос. Режисьорите Барбара Бяловос и Томаш Мандес навярно се тупат по рамото за тази сцена, изкусно съчетала фина романтика и изпепеляваща страст.

Мечтаната сватба е последвана от меден месец, изпълнен с блясък, езда на плажа по залез, голф с щипка перверзия, както и задължителната копулация в джакузита и басейни. Но! Един мафиот и добре да живее, трябва да се върне към мафиотските си задължения. Масимо и Лаура се прибират у дома, а там в засада ги чака съпружеският живот със стандартната си монотонност. В микса хвърляме и нормалните проблеми, когато една силна и независима жена, каквато е Лаура (ха-ха), е „принудена“ да бъде мутреса. Никой не е съвършен и да се влюбиш в гангстер не е престъпление! Въпреки несметното си богатство, Лаура не иска да лежи ту на лявата, ту на дясната си кълка по цял ден, но незнайно защо прави точно това. Както е казал поетът – едвам ме нави. Сексуалното презадоволяване явно не е достатъчно да захрани личностните ѝ потребности и тя споделя колко е неудовлетворена с градинаря Начо (Симоне Сузина), когото току-що е срещнала. Спойлър! Начо изглежда като модел на бельо и е испанец. Предпоставката за любовен триъгълник вече е налице, а Масимо я затвърждава, наранявайки Лаура по жесток начин. Първият истински конфликт. Да ни е честит!

review2222_20220502

За съжаление обаче той е също толкова клиширан и посредствен, колкото целия филм, барабар със сюжетните му обрати – за тяхната нелепост в стил „сапунена опера от края на 90-те“ предлагам дори да не говорим. Всеки, решил да гледа, ще има възможността да ги изживее пълноценно за себе си. Трябва да признаем, че „365 Days: This Day“ се опитва да разшири света от първия филм с нови герои, смяна на няколко локации и иска да даде поне някаква дълбочина на героите си – научаваме за миналото на Масимо, например. Това съвсем не е достатъчно и резултатът е грандиозно фиаско. Поп музиката и красивите гледки не замазват факта, че нормалните хора не говорят така, не се държат така и не взимат такива решения. Интонацията на актьорите е втрещяваща, а единствено Микеле Мороне се справя прилично насред цялата тази каша. Ако режисурата в първата част беше приемлива, то тук е непростима, особено в екшън сцените.

review111_20220502

Всичко във втория филм изглежда сякаш продуцентите от страна на Netflix са имали по-приятна работа и са оставили пълния контрол в ръцете на полските си колеги, сътворили първата част. В някакъв момент сигурно са се зачудили дали да не проверят какво правят тия хора там, на снимачната площадка за милиони долари, но после са се сетили, че никого не го вълнува сюжет има ли, няма ли и са отишли на спа. Не е проблем, че съществуват филми като „365 Days“ и „365 Days: This Day“. Непонятното е защо не са поне 10% по-добри. Ей така, от уважение към зрителя? Усилията, които ще коства на един кадърен скрипт доктор да направи сценария адекватен дори предвид не особено адекватния замисъл, са минимални, но крайният продукт категорично би бил по-гледаем. А красиви, безработни и наистина талантливи актьори – под път и над път. Някои от диалозите са толкова смехотворни, че не става ясно какво изобщо искат да кажат разговарящите. Да си го кажем право в G-точката – не сме тук за екзистенциализма.

review22_20220502

В зависимост от целта един интелигентен човек може да води спор в подкрепа на дадена теза толкова добре, колкото и срещу нея. Така, например, бихме могли да намерим достатъчно аргументи, че „365 Days: This Day“ е филм за половия детерминизъм в ерата на постфеминизма, за изконната схизма между това, което искаме и онова, от което имаме нужда или, ако сте романтик, а не академик – за комплексната природа на невъзможната любов. Но всички знаем какво всъщност гледаме: смърляна набързо плоска история за красив алфа мъжкар с патриархално-психопатични наклонности и една жена, която не може да му устои. Целевата аудитория са клиентите на Наталия Кобилкина и Филип Плейн, както и хората, които щяха да са техни клиенти, ако можеха да си го позволят. „365 Days: This Day“ е като дълъг монтаж на съвършения живот според рекламите, които обещават да те научат как с 6 часа работа седмично да си купиш имение в Малибу и Ламборгини. Очаквам третата част да ни отведе в Дубай…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *