Titane / Титан

Кой се страхува от радикалното кино?
от на 2021-12-28
 

Джулия Дукарно си играе с плътта, за да си поиграе с нас. Ако сте гледали дебютния ѝ хорър „Raw“, който спечели наградата ФИПРЕСИ в Кан през 2016 г., знаете добре какво имам предвид. Френската режисьорка остава вярна на жанра във втория си филм – „Titane“, но визията ѝ е по-дръзка, мащабът е по-голям, а идеите за уязвимостта на телата и умовете ни – по-шокиращи. Творческото надграждане не остана незабелязано въпреки традиционно смесените отзиви, които подобни проекти предизвикват, и през юли тази година Дукарно си тръгна от Кан вече със „Златна палма“.

Когато за пръв път виждаме Алексиа, тя е дразнещо ръмжащо дете (Адел Гигу) на задната седалка на движеща се кола. Разсейва баща си (Бертран Бонело) от пътя, предизвиква катастрофата и лекарите трябва да имплантират титанова пластина зад дясното ѝ ухо. Не откриваме друго за малкото момиче освен, че обича коли – на излизане от болницата целува автомобила на родителите си, за чието разбиване е отговорна. Дотук нищо твърде необичайно. Но Дукарно едва сега започва.

20212127-titane-review-01

Виртуозна четириминутна еднокадрова сцена проследява порасналата Алексиа (Агат Русел), която пристига на еротично автомобилно шоу, вдига косата си с дебела игла (по-късно ще разберем, че освен аксесоар е и смъртоносно оръжие), качва се върху капака на красив Кадилак и изпълнява наелектризиращ танц под звуците на „Doing it to Death“ на The Kills. Протегнатите за автографи мъжки ръце са красноречиви: Алексиа е звезда. По-късно, когато привежда в употреба иглата срещу агресивен почитател, разбираме каква е извън светлините на прожекторите – хладнокръвен сериен убиец. Любовта ѝ към колите пък съвсем не е платонична. След горещ секс с Кадилака, върху който е танцувала (още една незабравима сцена в рамките на първите двайсет минути), тя забременява. Междувременно броят на телата, които оставя зад себе си, застрашително нараства и Алексиа трябва да изчезне.

Да описваш подробно сюжетите на Дукарно е светотатство. Първо, защото всяко парченце бавно, но сигурно пасва на мястото си и до самия край има изненади. Второ, удоволствието от нейните филми е в това да не подозираш къде те води, но да се наслаждаваш на пътуването. Ако си пуснете трейлърите на „Raw“ и „Titane“, ще видите загадъчни откъси, силно актьорско присъствие и умело изграждане на напрежението вместо сдъвкан преразказ на целия филм. Търсенето на допълнителна информация в IMDb също няма да помогне. Ето защо ще спра дотук с обясненията. Само загатвам, че ви очаква един откачен сюжетен обрат, чрез който ветеранът на френското кино Венсан Линдон, съвършен в ролята на застаряващия пожарникар Венсан, ще преобърне очакваната ви на 180 градуса.

20212127-titane-review-02

Ако не сте харесали „Raw“, вероятността да намерите „Titane“ за добър не е твърде голяма, но не я изключвам. Интересна подробност е, че повечето главни герои тук носят имената на героите от първия филм, без да има ясни паралели. В същината си и двете ленти са абсолютен body horror, но темите, върху които са построени, са комплексни и общочовешки. Ако не виждате отвъд насилието, кръвта, телесните сокове, раздраната плът и счупените кости, значи не гледате внимателно. А да гледаш внимателно невинаги е лесно, защото в „Titane“ има ужасно предизвикателни сцени. На прожекции хора излизат, повръщат и припадат. Дукарно твърди, искрено или не съвсем, че никога няма за цел да шокира, защото е безвкусно. Жанрът обаче налага използването на определени тропи и тя им се подчинява, но отива и много отвъд тях. Част от сюжетните елементи ще се сторят излишно крайни на някои, но езикът на филма е такъв и всеки избира дали ще участва в диалога.

Важно е да кажем, че киноразказите, които уверено флиртуват със сюрреализма и с магическия реализъм, трябва да бъдат разглеждани като метафори, но работят само ако са подплатени с качествени послания. В „Titane“ такива не липсват. Безусловната любов, последиците от неизлекувани травми, правото на прошка и възможността за ново начало са някои от линиите, по които ни разхожда Дукарно. Тя успява едновременно да разчовърка и да погали, но само ако се дистанцираме от собствените си предубеждения. Да, средствата ѝ са жанрово обусловени, но не по-малко ефективни от тези на класическата драма.

20212127-titane-review-04

Ако за вас визуалният облик на един филм е от значение, тук ще има на какво да се насладите. Операторската работа на белгиеца Рубен Импенс („Краят на омагьосания кръг“, „Beautiful Boy“), с когото Дукарно работи и по „Raw“, е опияняваща в комбинация със страхотната музика. Саундтракът се състои както от добре познати песни („Wayfaring stranger” на 16 Horsepower, „Nessuno mi può giudicare“ или „Никой не може да ме съди“ на Катерина Касели, „She’s not there” на The Zombies, „Light house” на Future Islands), така и от въздействащи авторски композиции на специалиста по хорър инструментали Джим Уилямс. Трябва да отделя и специално внимание на Агат Русел и нейното зашеметяващо превъплъщение в кожата на Алексиа. Французойката с андрогинно лице не е професионална актриса (поканена е на кастинг след като екипът открива Инстаграм профила ѝ), но безстрашно се хвърля в тази много тежка и физически изискваща роля.

20212127-titane-review-03

Дукарно споделя, че дълго е била творчески парализирана от очакванията към нея след „Raw“. Минава много време преди да подреди в завършен пъзел различните елементи, възникнали в ума ѝ. Изглежда работи подобно на Дейвид Линч – той твърди, че за един пълнометражен филм ти трябват 70 идеи, които да оставиш да те водят. Резултатът? Крайно провокативен сюжет, който някои ще намразят, а други ще намерят за дълбоко вълнуваш. Въпреки жанровата обособеност „Titane“ е нежен, когато трябва и смешен, когато най-малко очакваме. Филмът е специален не защото е шокиращ, а заради темите, размаха, въображението и най-вече смелостта, с която е разказана историята. Джулия Дукарно е великолепен режисьор и има какво да каже. Ако не мислите така, напълно бих разбрала, но и яростно не бих се съгласила.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Даниел Григоров
    2021-12-28 at 20:45

    Това е най- гнусният и тъпият филм на годината заедно с Анет!

    Отговор

  • виво
    2021-12-28 at 22:20

    Франсетата разбират трилърът-ужас киното като амалгама от п*тки, мозък, цици и кръв. Без място за смисъл. Този жанр отдавна е умрял в тяхното кино, сори. Последната смислена гнусотия, която направиха беше Matyrs. Възможността да показваш голотоа и гнус, не е задължение.

    Отговор

  • Жанет
    2021-12-28 at 22:26

    Филмът има качества и е провокативен, но не е за всеки, особено ако си кино атрофирал … 😀

    Отговор

  • UZUMAKI
    2021-12-28 at 23:20

    Toп филм ❤️

    Отговор

  • квадрата
    2021-12-29 at 16:22

    Филмът е много силен и си заслужава наградата
    Не бъркайте изкуството с политиката моля. Дали подкрепяте или не подкрепяте нещо е съвсем друга тема, както и дали ви е гнус или не

    Отговор

  • Кърпела
    2021-12-29 at 18:34

    Единствено нашия филм „ЖЕНИТЕ НАИСТИНА ПЛАЧАТ “ може да се мери с този!

    Отговор

  • Кърпела
    2021-12-29 at 18:35

    .Единствено нашия филм „ЖЕНИТЕ НАИСТИНА ПЛАЧАТ “ може да се мери с този!

    Отговор

  • Даниел Григоров
    2021-12-29 at 23:26

    По това колко зле ли е?

    Отговор

    • Кърпела
      2021-12-30 at 00:53

      Който е харесал нашия ,ще хареса и този!


    • Кърпела
      2021-12-30 at 12:19

      Да изключително зле са и двата.


  • Milbo
    2022-01-08 at 20:40

    Mental pain is acute physical pain …I was physically distressed a number of times while watching …

    A girl is impregnated by a car, yet we see and feel that it is a million times more truthful than a zillion other movies where people are doing ‘normal’ things…

    I have been thinking – the things that get me truly excited – art, movies, theatre – whatever …When it is in the category to which Titane no doubt belongs – it is a creation all its own, utterly unique, something I have not seen before. It does not happen often, but if you seek it out – you will find it – and it’s like nothing else you have experienced before.

    Отговор

    • Papa Joe
      2022-01-09 at 02:15

      Да подобна дизентерия рядко се хваща


  • Milbo
    2022-01-10 at 00:56

    Papa Joe, don’t you have self respect ?

    Here is just one example:

    https://www.youtube.com/watch?v=YAG6nj7Sff8&t=284s
    (song starts after 2:00 min)

    Is this an interview ?
    Is it a song ?
    Is this Art ?
    Is it truthful ?
    Why does it resonate with more than 60,000 people who have listened to it in the 2 (two) hours since it has been uploaded ?
    Why do people write thеse comments ?

    Отговор

Коментирайте