Има нещо специално в Едгар Райт. Смел, различен и същевременно със силен жанров привкус, с британска тръпчивост, като бира Гинес и със собствен почерк в море от еднаквости, Едгар успява да натъпче всички онези неща, които харесва в киното във всеки свой филм и да ги опакова с деликатна панделка, като дълго чакан подарък.

Ако се запознавате с неговото творчество за първи път посредством „Последна нощ в Сохо“, то ви очаква едно незабравимо приключение, за което ви завиждам искрено. Първи хорър за Едгар, пореден кеф за неговите почитатели, „Последна нощ в Сохо“ обединява в себе си онези неща, които правят британеца различен – много добра музика, театралност, жанрови каламбури, жестокост, ярки цветове, добре разработени образи, неочаквани обрати, доза реализъм в необикновени ситуации. Защото при Едгар Райт – ако погледнем цялото му творчество още от първия му филм „A Fistful of Fingers“ – винаги нещата се свеждат до на пръв поглед обикновени граждани, като мен и вас, попаднали в неочаквано скапана ситуация, която се сговнява с всеки изминал миг, както животът често обича да прави.

lat-night-in-soho-2-20211031

Почитател на физическата комедия и ироничния хумор като цяло, болезненото, дори фатално нараняване, силната музика, неона и обръщането на жанра в най-неочакваните моменти, Едгар Райт е изградил армия от верни фенове зад гърба си и свои отличителни марки, които карат някои да гледат със зяпнала уста, а други да се мръщят на филмите му като дете, принудено да яде кисело зеле в ранна пролет.

Последна нощ в Сохо“ е първият хорър/мистерия в колекцията от жанрови перлички за Райт. Той е правил уестърн, който не е точно уестърн, нещо като мюзикъл, който наподобява лековата версия на поджанровите филми с бързи коли, филми за края на света, един комиксов филм, документален филм, клипове, късометражни филми и дори сериал. „Последна нощ в Сохо“ обаче е първият му филм със силен женски привкус. Първо, заради темата в него и второ, заради образите.

Някои казват, че „Последна нощ в Сохо“ е феминистки филм в най-добрия смисъл на думата. Райт се концентрира, както в конкретен жанр – хорър-мистерията, така и в строго профилирания образ на жената дошла да търси късмета си в големия град. За целта той взима три разкошни дами – Аня Тейлър-Джой, Томасин Маккензи и вече покойната Даяна Риг – и ги поставя в центъра на вихрушка от амбиции, смачкани мечти и злодеи, които сякаш дебнат зад всеки ъгъл на Лондон.

lat-night-in-soho-3-20211031

Верен на себе си Едгар Райт облича своя Сохо в неонови надписи, силна ретро музика, една типична британска модерност, която е в конфликт с целия заобикалящ я свят, близки кадри, темпо, танци и сблъсъци на тъмното и светлото, докато зрителят не се умори от задъхващата динамика, само за да му бъде показан верният отговор накрая.

Последна нощ в Сохо“ започва като обикновена история на най-обикновено момиче в най-обикновен забит в нищото град. Но познавайки Едгар Райт и вече видели трейлъра на този филм, зрителите не би трябвало да се шокират, когато нещата бързо придобиват мрачни краски, за да ги запратят от един небрежен следобед в британската провинция, през едни от най-лъскавите, примамливи кътчета на централен Лондон, чак до най-мрачните и потни места, на които се случват лоши неща на тези, които не внимават.

Последна нощ в Сохо“ разполага с две важни съставки, върху които стъпва. Той има свръхестествен елемент – оттам и хорърът, и неразкрито зловещо убийство – оттам и мистерията. Но тъй като това е Едгар Райт, нито хорърът е точно ужасен ужас, нито мистерията е типичното „кой-го-направи“ жанрово удоволствие.

lat-night-in-soho-4-20211031

Последна нощ в Сохо“ е разделен в две сюжетни линии – в наши дни зрителят се среща с Елоиз – младо момиче от малък британски град, което пристига в Лондон с куфар натъпкан с ретро плочи и чорапи и с мечтата да бъде дизайнер. В миналото се срещаме със Санди – мистериозна блондинка, която иска и смята, че ще успее да бъде певица в едно от най-вървежните заведения в столицата. И на двете плановете им се провалят, ако не с гръм и трясък, то с бавна, методична, почти танцувална стъпка, променяйки траекторията си като бързо засилващата се към лицето топка, която ви удря и ви разкървавява носа.

Обърнат изцяло към образа на жената с амбиции дошла в големия град, „Последна нощ в Сохо“ прави рязък завой, за да вземе клишетата типични за тези сюжети, да махне мелодраматичния привкус от тях, да им добави малко повече топки, да им налее доза реализъм, да капне щипка премерен страх и да ги запрати из улиците на града, за да плашат малките момичета и момчета.

Миналото – бленуваните 60-те години, в които всичко е по-високо, по-ярко, по-разхищаващо и по-шумно – се сблъсква челно с настоящето, за да доведе филма до кулминация с няколко обрата, които изкачат като зайци от една къща, сгушена кокетно из улиците на Сохо. Защото както непознатото привлича с притегателната сила на неизвестното, така и може да уплаши онзи, който не е готов за лошите неща, които крие.

lat-night-in-soho-1-20211031

Последна нощ в Сохо“ предлага няколко типични сюжетни отправки – злото и доброто са представени като чернобели елементи в началото, само за да бъдат обърнати с хастара навън от средата нататък и да бъдат разкъсани на финала. Някои хора може и да се подразнят на края или да имат проблем с типизацията на жанра, в която филмът се вмъква от един момент, но за мен той е логичен като глътка въздух, която човек си взима жадно след дълго стоене под вода.

Замъглените амбиции и грешните представи не са топлата вода в киното, която Едгар Райт открива, но типично в стила на останалите си филми го прави по свой начин. Той взима нещо познато, за да го облече в розова рокля, сексапил, смокинг и задимен бар, и да го преобърне на голям екран, както той си знае. В „Последна нощ в Сохо“ има много познати неща, облечени в нови одежди. Той не дава готови отговори и не взима страна, не чака и не повтаря информация, динамиката е като на забързана песен и ако следите стъпките – танцувате танца, ако ли не – отпадате от състезанието.

Освен на силната тройка жени, трябва да отдадем почит и на Мат Смит, който толкова бързо и с лека крачка излезе от образа на  11-тия Доктор от „Doctor Who“, че вече ми е трудно дори да си го представя с папийонка, как се бори срещу Далеците. В образа на Джак той е перфектният съблазнител – онзи, който предлага невъзможни на пръв поглед неща на малка цена. Към него добавям Терънс Стамп, Сам Клафлин – само в една, но разкошна сцена – и дори Майкъл Аджао, който е дразнещ в някои моменти, но толкова нужен в други.

lat-night-in-soho-6-20211031

И Лондон. Ах, този Лондон. Това гигантско космополитно чудовище, което, ако човек не внимава, ще го сдъвче и изплюе като ненужна дъвка, на която й е свършило сладкото. Обичам Лондон, заради шока, който създава и заради амбициите, които захранва. Там може да си всеки и никой, и Едгар Райт знае това. Лондон е един от най-важните персонажи в „Последна нощ в Сохо“. Заради всеки ъгъл, ниша, тъмна стая и светещ надпис. Заради промените, които неизбежно настъпват и заради онези неща, които завинаги остават непроменени. Подобно на останалите образи във филма и Лондон е като поостарял любовник – той е винаги тук за теб, но ще те отхвърли с лека ръка, когато вече не си му нужен. Лондон е блян и злодей в „Последна нощ в Сохо“ и както казва Даяна Риг във филма – „Това е Лондон. Някой е умрял във всяка стая от всяка сграда, на почти всеки ъгъл на улицата в града.“ Лондон е архи злодеят в „Последна нощ в Сохо“, всички други са просто марионетки на неговата площадка за игра.

Едгар Райт беше помолил зрителите да не издават нищо от сюжета на филма на онези, които тепърва ще го гледат. Надявам се да съм се справила с тази задача и същевременно с това да съм ви погъделичкала достатъчно, за да му отделите скромните 2 часа.

lat-night-in-soho-7-20211031

Последна нощ в Сохо“ е бонбон с вкус на дъвка – сладострастен отгоре, тръпчив в средата и някъде към финала ви удря в мозъка, като онези ледени сладоледи от миналото. Облечен е в лъскава опаковка. Съблазняващ е. Но е кръвожаден и стряскащ на моменти и милостив към сетивата в други.

Вселената на Едгар Райт е необятна и „Последна нощ в Сохо“ е поредното удоволствие, което този британец поднася. Опакован в панделка, полят с коктейли и бира и озвучен с музика от 60-те, в която се пее за големи градове, смели мъже, кокетни жени и задъхан живот. За свят изпълнен с на пръв поглед типични хора, попаднали в нетипични ситуации. Точно като самия него.

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. В списъка ми е, но в нашето кино го няма все още в програмата, направо скочиха на Вечните

  2. Много ми хареса, супер стилен и забавен, едновременно те ангажира и те кара да се възхищаваш отново на майсторството на Райт и как са снимани някои от сцените, особено тази с танците. Краят на мен много ми хареса, според мен беше страхотен поклон към жанра, много добре изпълнен.
    И докато имам само адмирации за Аня-Тейлър Джой, тук Томазин Макензи е абсолютна звезда. Нямам търпение да ги гледам тия момичета с години напред.

  3. Само не разбрах защо оплювате „Последният дуел“, който макар и различен е с подобна тематика и (лично мнение) е на светлинни години от „Последна нощ в Сохо“, който боготворите.

  4. Чудесен филм! Напълно съгласен и с ревюто! Този брутален неон ме караше да се усмихвам на макс. Имах проблеми с финалната третина и някои креативни решения, както и с Томасин Маккензи. 8/10 от мен и ще се гледа още много пъти! Препоръчвам на всички да го изживеят на голям екран.

    П.П. Сцената с танца в клуба я слагам наравно с тази в “Криминале” на Тарантино. 🎥👁❤️

    1. X-Force, имаш нужда от спешна лоботомия за тоя коментар.
      Филмът е сниман чудесно, актьорската игра е на добро ниво, но се проваля с доста слаб сценарий, а за досадната, вече много, политкоректност, дори не ми се говори.
      Послеписът ти е покъртителен – силно ти препоръчвам терапия с повторно гледане на Криминале (ако изобщо някога си го гледал) и може би, само може би, ще имаш някакъв шанс да преосмислиш живота си.

  5. Доста приятен и различен филм. Дори и политкоректния черен, не ме дразнеше 🙂 Страхотна атмосфера през цялото време. Уникален саундтрак. Аз бях със съвсем друга нагласа, тъй като и трейлър не бях гледал. Просто видях , кой е режисьор и знаех, че със сигурност ще го видя филмчето. Както и по-горните коментари, сцената с танците е магическа просто.

  6. Доста ме разочарова този филм! Визуално изглеждаше доста добре и музиката беше подбрана подходящо за филма! Но сценарият е доста зле, като че ли и двамата сценаристи са активисти на Ме too! Ха-ха! И като добавим задължителните лесбийка и негър, то на края на филма на повечето зрители им оставя горчив вкус в устата!
    Холувудци искат вече с трици маймуни да ловят! Или може би не се изразих правилно- с маймунчета бели мацки да ловят! Ха-ха! Ако искат да ни убедят, че цЪрен може да хване бЕло хубаво гадже без пари, та даже и чувства да има между тях, тогава черният трябваше да е на нивото на Дензъл Уошингтън! А не да изглежда като миловидно маймунче(буквално)! Други може да напишат политкоректното, че между двамата герои не е имало химия!

  7. Едгар Райт с такъв малък бюджет прави чудеса. Само едно нещо не ми хареса, свързано с образа на един герой, но не е от голямо значение. Иначе всичко останало е направено на високо ниво. 8.5-9 от 10 🙂

    1. Хахахахахахаха, така искрено се радвах на този коментар 🙂 🙂 🙂
      И, разбира се, се съгласих на 200% с него.
      Каква актьорска игра, какви 5 лева!!!!!
      Толкова слаб филм не бях гледала с години :0 Толкова посредствен и глуповат сценарий и изпълнение, че една Златна малинка ще му дойде екстра!
      Единствено музиката си струва, всичко друго е, меко казано, слабо. Меко казано.
      Особено Anya Taylor-Joy, която, ако първо си гледал в „Гамбитът на кралицата“, няма как това тук което прави, да те впечатли. Освен с посредственост.
      Тотално разочарование!

  8. Само като се сетя,че някой е дал пари за подобно нещо и ми става болно.