Гледането на класически филми на голям екран е приключение и преживяване за всеки киноман, ангажиран с каузата на качественото кино. Голямото платно и тъмната зала се превръщат в машина на времето и скъсяват дистанцията с миналото. Оживяват светове и епохи, които ни поставят на мястото на предишни поколения, за които тези филми са били нови, непознати и премиерни.
Просто има нещо мистично очарователно и притеглящо към ретроспективите. Е, важно е и да са на хубави филми. Такъв е случаят с трите шедьовъра от селекцията „Класически филми“, които са част от Фестивала на френския филм, продължаващ до 4 декември с обща програма от 13 заглавия.
Трите класики са просто задължителни. От края на 70-те идва „Сияние на жена“ – психологическа драма на легендарния Коста-Гаврас с рзакошен актьорски състав – Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.
Докато се готви да се качи на самолета за Каракас, Мишел, очевидно объркан, решава да се върне в Париж. На излизане от таксито, той се сблъсква с млада жена, Лидия, и иска да ѝ се извини, като предлага да пият кафе. Малко по-късно, се вижда отново с нея, в дома ѝ, където научава, че е загубила дъщеричката си в автомобилна катастрофа, по време на която и съпругът ѝ е получил психическо увреждане. Мишел знае, че жената, която обича, е на смъртно легло; тя е поискала той да я напусне, за да не бъде свидетел на агонията й.
В този филм, Коста-Гаврас отстъпва от ролята на ангажиран творец, за да претвори адаптирана версия на романа на Ромен Гари. Докато Ив Монтан е един от предпочитаните му актьори, тук Роми Шнайдер бележи първото си и единствено присъствие в негова творба. Това му дава възможност да пресъздаде митичната двойка Сезар и Розали.
Прожекцията на „Сияние на жена“ е тази вечер, 23 ноември, от 19:00 часа в зала „Славейков“
Друго ретро бижу в селекцията е „Пътят на едно разглезено дете“, с който Френския институт отново отдава почит на неповторимия екранен мъжкар Жан-Пол Белмондо, напуснал света ни тази година.
Този път имаме приключение от 1988-а, а режисьорът отново е класик – Клод Льолуш. Белмондо си партнира с Ришар Анконина и Жан-Филип Шатрие. Навършил петдесетгодишна възраст, неговият герой Сам Лион се чувства уморен и отстъпва от всичките си отговорности – предприятието, двете си деца, бившата съпруга, приятелите…Всичко, което е изградил от 50 години. Хрумва му безумната идея, осъществима без възможно връщане назад – да симулира изчезване. Сам Лион ще кръстосва света анонимно. Но миналото му ще го настигне в лицето на АлберДювивие – бивш негов служител, който го разпознава, докато Сам се е установил в Африка…
Химн в прослава на природата, един от най величавите, които френското кино е могло да представи до сега. Жан-Пол Белмондо изиграва една от най-успешните си роли, за която е удостоен с наградата „Сезар“ за най добър актьор.
Може да се гледа в зала „Славейков“ във Френския институт на 1 декември от 19:00 часа и на 4 декември от 19:00 часа.
И за финал – най-старата и страшна класика. Във всеки смисъл. „Диаболичните“ от 1954-а от майстора на мрачната и мистериозна естетика Анри-Жорж Клузо.
В ролите са Симон Синьоре, Пол Мьорис, Вера Слузо и Шарл Ванел. В институция за превъзпитание на млади момчета, Кристин и Никол – съответно съпруга и любовница на директора Мишел Деласал, се свързват с цел да убият човека, към когото изпитват вече нетърпима омраза. Но няколко дни след злодеянието, тялото на Мишел изчезва. Адаптация, илюстрираща черната природа на киното на Клузо.
„Диаболичните“ ще ви потопи в съспенс атмосфера на 3 декември, от 19 часа в зала „Славейков“ във Френски институт.
