Изкушавам се да напиша точно четири изречения за 26-ия пълнометражен филм на един от всепризнатите майстори в света на киното – Ридли Скот. В първото поставям акцент върху великолепното разнообразие от жанрове, сюжети, теми и истории, с които той е очаровал зрителите от представения в Кан през 1977 година „The Duellists“, спечелил му наградата за най-добър дебют, през „Пришълецът“, „Blade Runner“, „Телма и Луиз“, „Гладиатор“, до номинирания за седем награди Оскар „Марсианецът“ (тенденциозно избягвам споменаване на „Пришълецът: Завет“). Във второто отбелязвам, че филмите в епоха не са „това, което бяха“ за публиката днес (малко носталгици ще се трогнат от дрънкащи средновековни доспехи), при все това имахме надежди за тази история – най-малкото поради творческия потенциал на режисьор и актьори.

В третото изречение давам категорична оценка, която е забила в отрицателни стойности, на присъствието на дуета Деймън-Афлек (и като сценаристи, и като действащи рицари в последния дуел във Франция, състоял се в далечната 1386 година и описан от съвременници-хронисти, както и в книгата на американския специалист по средновековна литература Ерик Джагър, дала името на филма) и обръщам внимание на факта, че единственото страхотно постижение на „Последният дуел“ е Адам Драйвър в ролята на Жак льо Гри (как все си избира роли, които му пасват като ръкавица и им се отдава изцяло, независимо от това колко побъркан, зъл или прекрасен е съответният герой?!). Четвъртото изречение е посветено на дълбокото разочарование от тенденциозността в интерпретацията на сюжета и тоталния самоцел за представяне на теми от съвремието ни (#metoo) в историческа среда, за които са валидни универсални истини, но не и трактовката им в стил XXI век.

lastduel_8

Тъжно е да гледаш филм от уважение към авторите му. В случая преклонението е пред спомена за творческата мощ на легендата Ридли Скот. На 83 години той е по-ангажиран отколкото много негови колеги, особено в несигурната пандемична реалност на последните години. След двата епизода на поредицата „Raised by Wolves“, той завършва „Последният дуел“ и „House of Gucci“ и вече работи по все още неозаглавена предистория на „Пришълецът“, един шпионски сюжет, ситуиран в източна Европа, разказ за Наполеон Бонапарт и по втора част на епохалния „Гладиатор“. Не е ясно как му стигат силите да се фокусира върху толкова различни и предизвикателни идеи – завиждаме му на ентусиазма и отбелязваме с разочарование, че не ни се гледа „конвейерна“ продукция. Далеч сме от мисълта да обидим с това определение „Последният дуел“ – филмът е изпипан по всички правила, валидни за средновековните рицарски романи: има благородници, злодеи, задължителната дама, изпаднала в беда, както и намесата на провидението/божествената справедливост на страната на праведните.

Двама уважавани френски воини са рамо до рамо в нескончаемите битки за нечии територии, но единият е по-обигран в дипломацията и печели благосклонността на прекия им суверен. Другият – избухлив и самонадеян, решава да се омъжи и с дължимата му зестра да сложи край на вечния васалски недоимък. Дамата на сърцето му се оказва красавица (според представите на епохата) и събужда „силни чувства“ и стремеж към физическо обладаване у бившия приятел на съпруга си. Но тъй като на жените (често) се гледа като на собственост, рицарите си мерят кой колко накърнена гордост притежава, докато в един момент съпругата не отправя обвинение в изнасилване – дързък ход, неочакван от обкръжението ѝ. Следва лавинообразно развитие на съдебния спор, като се стига до решение за дуел, оказал се последен в историята на Франция.

Adam Driver as Jacques LeGris and Matt Damon as Jean de Carrouges in 20th Century Studios' THE LAST DUEL. Photo by Patrick Redmond. © 2021 20th Century Studios. All Rights Reserved.

Всеки, които се е поинтересувал по темата знае, че (спойлър!) съпругът успява да убие бившия си приятел, неудържал порива си за съвкупление с чуждата красавица. Но у зрителите остава горчивото усещане за „нагласен разказ“ – поднесен с преднамерени акценти и много специален фокус върху въздадената справедливост. То да беше (нечия) присъда, та да имаме основание да похвалим кралската/църковна/съдебна прозорливост! Ала не – според вековните традиции на дуела, единствен Бог е на страната на праведния и той определя кой от съперниците казва истината. Ако поквареният сластолюбец би имал малко повече енергия и късмет в двубоя, трактовката след (вероятно) неговата победа би била нещо в стила на „Ето, развратната кучка си получи заслуженото – ще изгори на кладата, след като е имала дързостта да подпали огън в слабините му!“

Да, безспорно представен по този начин, сюжетът изглежда плосък, скучен и абсолютно безинтересен. Опитът за промяна е през призмата на трите гледни точки в конфликта – причините за съдебния спор са представени през погледа на съпруга (в ролята като тотално дърво влиза Мат Деймън), на измамния му приятел (чудесен невинно-злодейски образ на Адам Драйвър) и на потърпевшата красавица (Джоуди Комър, която с усилия предизвиква известна емпатия). Но резултатът не е в полза на зрителите – филмът се превръща в прекалено дълго, на места монотонно изложение, в което присъстват неизбежно военни действия (снимани и монтирани по всички правила, но за жалост реакцията ми към тях е тотално безразличие), няколко домашни сцени (включително и със стриктно изпълнение на съпружески задължения плюс насилствения секс в два дубъла), един гротесков кралски съд и прословутия дуел. Нищо извънредно, нищо провокиращо или вдъхновяващо – не открих нищо, заради което аз (и зрителите) бих запомнила този филм на дядо Ридли. Всъщност след финала на дуела прави впечатление разсъбличането на убития и увисването му за назидание на тълпата – изглеждаше толкова естествено, че не бих се учудила, ако самият Адам Драйвър е решил да „остане в образ“ и след повалянето на героя му на арената…

G9xiv2szYzeVz6VW2LCcdK

Очевидно е, че Драйвър притежава талант, който все по-категорично се разкрива през годините, в които работи с най-добрите и опитни режисьори въобще. Ролята на Жак льо Гри е благодатна, актьорът е самоотвержен и отдаден на каузата – естествено е, че ще се получи достоверен образ. Мат Деймън (като обезчестения съпруг) и Бен Афлек (в ролята на благородника-суверен) изграждат със старание обидно нелепи образи – тягостно е дори да бъдат гледани в тях, защото добре знаем по колко интригуващи, богати, истинни роли са имали възможност да работят през годините. Джоуди Комър може и да притежава потенциал – в това трябва да ме убеди бъдещето и (вероятно) други образи.

FAZ5pZMUYAsgAO0

Ридли Скот е приложил всички свои (занаятчийски) умения във филм, който е изграден и реализиран по правилата, но не притежава душа, историята не провокира съпричастност, актьорите изглеждат като използвани напразно, а конюнктурният контекст със справедливостта, която дори Бог въздава на онеправданите, изглежда нелепо в средновековната реалност. Дори и да приемем, че възприятията ни са изкривени от всевъзможните примери за политически коректно говорене и че „провиждаме“ някакъв въображаем акцент, който режисьорът не е целял да постави във филма си, „Последният дуел“ пак си остава неуспешен опит в легендарната филмова кариера на Ридли Скот – скучен, самоцелен и вероятно самодостатъчен. Дано с „House of Gucci“ поне успее да прикове зрителите към екрана…

Similar Posts

Вашият отговор на fishek Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Кариерата на сър Ридли Скот започна с дуел и завърши с дуел…

    Само че разликата между първия и последния дуел е брутална….

  2. Нормално е след толкова проекти да няма само добри филми, но за годините си има голямо желание за работа 🙂 Иначе филмът ако е от рода на Робин Худ става за гледане 🙂

  3. Статията показва, че авторката фундаментално не разбира какво прави филмите на Скот единствени по рода си. Скот преди всичко е визуален творец и създава картини и светове. Ако и сценарият е добър, стават шедьоври като Пришълец, Гладиатор, Добра година, Марсианецът и Блейд Рънър. Ако сценарият не е доизпипан, филмите му пак си заслужават дори само заради визията и светоизграждането в тях.

  4. Абсолютно несъгласен с ревюто. Имам чувството, че сме гледали различни филми. Топ филм за Ридли и чудесни роли от всички замесени в проекта.

    1. Подведох се по негативните ревюта и чак сега се прежалих да го изгледам. Дали защото се бях подготвил за някаква чудовищна брадва, изненадващо обаче и на мен пък тоя филм взе, че ми хареса 🙂

    2. Добър е, да! Към две години изминаха, а го помня в детайли.

      Кал и доспехи = Ридли Скот®

  5. Великолепен филм като за 2021 г.
    В 2003 г., например, щяхме да го считаме за средна хубост. А през 1993 г. нямаше да му обърнем особено внимание. Но, докъде я докарахме….
    Лично аз съм във възторг само затова, че току-що гледах чисто нов филм без нито един педераст и без нито един неуместен чернокож в основните роли. 🙂 Можете ли да повярвате!?
    Старата лицица Скот е майстор от класа. Той отдавна се е доказал в превръщането на хилави материали във визуални шедьоври. Тук също умело компенсира с визия, ракурси, цветове и мащаб следните слабости:
    – тотално неотговарящата на епохата прическа на Мат Деймън,
    – на моменти абсолютно некореспондиращите с епохата диалози,
    – недоразумението Бен Афлек,
    – на моменти тънещия в излишество псевдо-Рашомон сценарий;
    И въпреки това, видяхме едно истинско противоборство! Мъжка битка до смърт. А не Тайка Уайтити, Гай Ричи, Джейсън Момоа, Едгар Райт, Тимъти Шаламе и прочие инфантилни истории…

    1. Основната тема на филма е че „мъжките битки до смърт“ в които жалки мъже се опитват да се докажат са празен шум заглушаващ женската истина, май не си гледал филма както трябва. Намали си олигофренията и пробвай пак.

  6. Радвам се да видя, че има хора, които не са съгласни с ревюто.
    Както се изказа някой нагоре – мастерклас на Скот в историческия жанр и един наистина добър филм.
    Деймън не знам защо е оплют толкова. Да прическата му беше нелепа, но това още повече засили идеята за това колко дървен и почти неприятен греой изигра. От друга страна Афлек тотално се оака, като на моменти „fuck“ в устата му звучеше /дори няма да споменавам други изрази/, тотално не на място.
    Драйвър пък отново показа, че в момента е един от най-добрите актьори в Холивуд и може да играе каквото м у е кеф.
    Оценката в imdb говори за филма добре, така че мисля да спра дотук.

  7. Независимо от тъпото ревю горе, филма е почти на нивото на Небесно царство, но както повечето кино-разбирачи тук никога недооцениха уникалната способност и удоволствие да се гледа исторически или фантастичен филм на Ридли Скот, а то е бруталната вманиаченост да пресъздаде епохата и елемента във всеки един негов филм. Всъщност какво очаквате от сюжета?! Това си е една средновековна история и нищо повече, но удоволствието да я гледаш, е в това все едно си пренесен с машина на времето в тази мрачна епоха. Актьорите са просто придатък тук и напълно се справят.
    Уникална визия и музика. За Ридли само добро или нищо…

  8. Аве, филмът става! Не е нещо особено, след като целият синопсис на филма се крепи на изнасилването на една жена през средновековието.
    Но филмът е гледаем. Разбира се, феминизмът е силно застъпен и в този филм, като на моменти яко дразни! Лентата е разделена на три части и всяка част дава истината през очите на 2-мата мъже главни герои, а в третата част дават истината през очите на жената, като подчертават, че това е Истината! Като по този начин взимат страна, а това беше крайно ненужно! Можеше да го оставят като истината през очите на 2-мата мъже и жената, без да подчертават, че истината идва само от жената! Епохата е пресъздадена отлично, както и законите по онова време. Само че се чудя дали филм с такъв сценарий щеше да види свят преди 3 години да речем, преди модата на краен феминизъм и политкоректност в Холивуд?! Обаче имаше и някои неща в края на филма, които уравновесиха този феминизъм. Затова му давам доста по-висока оценка от на „модерната“ идиотщина в „Сохо“!

  9. Идва ми да принтирам това ревю и да си избърша задника с него… Извинете, разбирам че всеки има гледна точка, но да оплюете така едномерно подобен филм показва явно не разбиране на киното като изкуство.

    Филмът е мастър клас по киноизкуство, драматургия и упражнение по емпатия. Ридли е прав че милениъл консуматорската публика няма как да оцени подобен филм, поради простата причина не може да концентирира вниманието си върху нещо, което не генерира допамин през 10 секунди.

    Тънката разлика между снимането на сцените и актьорската игра във всяка една от перспективите, изграждането на образите на героите с погледите и жестовете, вниманието към детайлите във всеки кадър, Шекспировата драма…

    Филмът за мен не страда о #metoo и woke културата, а напротив – показва причините за съществуването й и слава богу не набива посланието по обичайния досаден ляволиберален In your face начин. Напротив, работейки с различни перспективи се изгражда разбиране за мотивацията и трагедията на всеки един от образите – дори изнасилвачът в лицето на Драйвър е трагичен пример за това какво може да причини похотта осъзната като любов. Рефлекция на обърканото съвремие, в което живеем, и в което не разбираме гледната точка на другия, а живеем в собствен скафандър, неспособни да приемем и разберем чуждото възприятие на реалността.

    Жалко, наистина жалко че толкова малко хора ще схванат този филм и ще го пречупят през простоватата призма на цайтгайста.

  10. Брутаааааален филм, бат Ридли е просто казано… МАЙСТОР!
    Гледах филма Дъ Нортмен като това беше най-чаканото заглавие за мен (след Дъ Батман), а този филм дори и не знаех, че се подготвя и мога да кажа само едно – РАЗОЧАРОВАНИЕ! за първия (толкова чакан от мен) и ВЪЗТОРГ! за втория (бях гледал в последния момент трейлъра и тва е) и може би отношението към тези филми преди да ги гледам е изиграло голяма роля за крайната ми оценка, но ако се замисля по-дълбоко… НЕЕЕ!
    Липсата на душа при първия и наличието ѝ при втория е истината!
    Явно с авторката сме гледали два различни филма!
    Именно тва, в което обвинява филма – че е бил безинтересен и скучен и муден и бля-бля-простотии – е невярно! НЕВЯРНО!
    С всеки изминал момент ми ставаше все по-интересено и по-интересно, а накрая бях поразен, без думи, сууупер приятно изненадан и най-вече – повече от удовлетворен!
    И е ясно на всеки, който е гледал филмите с негово участие, какъв актьор е Адам Дравър, нооо… той далеч не беше единствения добър актьор във филма – малкото лекенце ме караше да мисля същото за него, каквото мислех за Джофри преди, дъртата скумрия и тя мн ме товареше, старото ветеранско дуо знаеше перфектно в кой момент в какво да наблегне за да разберем какви клишета са техните характери, а девойката – колкото е красива, толкова е и талантлива, а тя е мнооого красива! Филмът щеше да се провали ако не беше играла тооолкова добре, буквално моментите с изнасилването, особено вторият бешеее… пффф, човееек… Беше ми меко казано… гадно да го гледам! Повече и повече ще виждаме таланта ѝ в близкото бъдеще, бъдете сигурни!
    Аз имах нужда от този филм, за мен показа какъв магьосник ВСЕ ОЩЕ е батко ни Ридли, каква лекота за него е пресъздаването на такива епохи, потопи ме дълбоооко в тва лудо лудо време, образова ме стабилно за средновековните порядки, мислене, живот и манталитет иии…
    Най-вече ме накара да оценя времето, в което живеем!
    Ей тва ако не е Режисьор и Истинско Кино не знам кое е!