Без по никакъв начин да искам да омаловажа таланта и уменията на Джеймс Гън, когото принципно харесвам, нека бъдем откровени – летвата, която му беше поставена да покрие, наследявайки „Отряд самоубийци“, беше толкова ниско, че и хамстер може да я прескочи. Въпреки това, когато беше обявено, че Warner Bros са го грабнали от Marvel в краткия период, в който той беше уволнен от третия „Пазители на галактиката”, всички фенове бяхме съгласни, че вероятно той е най-добрият избор, който да последва провала на предишния филм, тъй като хем е режисьор с опит в супергеройските блокбъстъри, с изключително запомнящ се, колоритен личен стил, но също така е и артист, който има слабост именно към отритнатите, недолюбвани герои, аутсайдерите и хаховци.

Групичката злодеи, които безпощадната Аманда Уолър (Виола Дейвис) експлоатира за собствените си цели като ги праща на самоубийствени мисии в замяна на 10-годишно редуциране на присъдите, пасва като ръкавица на стила и предпочитанията на Джеймс Гън. Той вещо разкопава отломките на сгромолясалия се първи филм, обира прашасалите диаманти – спомената Аманда Уолър, любимката на публиката Харли Куин (Марго Роби) и по някаква причина Рик Флаг (Джоел Кинаман), а оставя всичко друго да се разлага в руините без дори да му обръща внимание, без да се обяснява много-много къде са и защо са. Нали уж именно това е идеята на тази цялостна комиксова концепция – че тези герои са заменими и във всеки един момент може да им бъде пръснат мозъка, я от вражески куршум, я от обезглавяващия чип под контрола на Уолър.

ss-r-5-20210805

Приключението започва като първото – в затвора Бел Рев е пълно със злодеи с разнообразни способности, които Уолър подбира, чипира и изпраща на безнадеждни мисии. Запознаваме се с персонажи, чиито метафоричен часовник виждаме как изтича още от първи поглед – Разглабящото се хлапе, Копието, Блекгард, отвратително гнусното същество, наречено Невестулката – все изроди, които са там, за да пуснат по някоя шега и после да умрат. Филмът от самото начало не си поплюва, а ти показва, че кръвта и червата ще хвърчат и ако не си по графичното насилие, по-добре се откажи от рано.

Междувременно обаче Уолър изнудва Блъдспорт (Идрис Елба) да поеме друга част от екипа и иска да го направи лидер, въпреки огромното му нежелание. Нарамя го с това да води невероятния екип съставен от психопатичния Миротворец (Джон Сина), „типичната милениалка“ Цар Плъх 2 (Даниела Мелкиор), която е „типична“, защото явно само милениалите обичат да спят, Човекът-точка (Дейвид Дасмалчиан), който изстрелва и (когато се наложи) повръща точки и Крал Акула (Силвестър Сталоун). Тази очарователна банда идиоти е изпратена в Корто Малтиз (фиктивна латиноамериканска държава, която служи за метафора за всяка една малка държава, която е имала вземане-даване със Съединените Щати), за да заличи тайните им извънземни експерименти сега, когато приятелското правителство е било свалено и на власт идват кръвожадната военна хунта, предвождана от генерал Силвио Луна (Хуан Диего Бото). Планът зависи от това групата да може да се слее с местното общество в стриптийз бар достатъчно, че да отвлекат главния учен Мислителя (Питър Капалди), който да им даде достъп до тайната лаборатория, където се провеждат експериментите.

ss-r-3-20210805

Сюжетът е доста гъст и се случват много неща като някои от тях дори изглеждат като изненади и обрати в момента, в който се случват, но в общата картинка се оказва, че не са имали всъщност голямо значение. Смехотворно е да се говори като за „обрат“ това, че Аманда Уолър не е казала цялата истина на Отряда, когато ги е изпратила на мисията – на нея това й е целия характер, че тя контролира тези хора и тя разполага с тях както намери за добре, естествено, че не им се обяснява. Като цяло откъм сюжетно ниво не може да се каже, че има нещо, което е особено оригинално, но поне е компетентно написано и има смисъл като последователност от събития (за разлика от първия филм), така че тук отчитаме подобрение.

Но всъщност сюжетът очевидно не е това, на което набляга „Отрядът самоубийци”. Идеята е, че това са група нехранимайковци, които са събрани заедно и евентуално ще си направят „намерено семейство“, докато карат публиката да ги заобича като отделни колоритни персонажи и като група, която работи заедно и си помага. Това чисто и просто не се случва. Всеки от героите си разполага със собствените способности и може би с изключение на един момент в самия край на филма, когато героят на Елба приема и престава да отхвърля плъховете, контролирани от Клио Казо, в нито една сцена не се вижда как тези герои си помагат и се допълват като група.

ss-r-4-20210805

На индивидуално ниво пък, докато някои от тях са наистина забавни, най-вече Джон Сина като ненормалния Миротворец и Човекът-точка с изострения му „матрициден“ инстинкт, никой не се откроява с нещо забележително, както Харли Куин го направи в първия филм. Миротворецът и Блъдспорт са с еднакви способности, което филмът сам признава, което е същата способност като на Рик Флаг, с който Миротворцът е в постоянна надпревара, което е същата способност като на Уил Смит в първия филм – всичките много точно стрелят. По повод Уил Смит, би било пропуск, ако не отбележа, че Идрис Елба играе практически същия човек като Уил Смит, до дълбоката мотивация на героя – „правя всичко за дъщеря си“, което не знам в крайна сметка на кой край на скандала ще се окаже, но съм сигурна, че някой блогър ще намери как да го интерпретира.

Харли Куин продължава да е единствения герой в цялата схема, която наистина сияе, от която човек наистина се интересува, за която ти пука и чакаш с нетърпение да се появи на екран отново. Тя получава отделна страхотно хореографирана и заснета екшън сцена, която е абсолютно удоволствие за гледане, но няма общо с нищо друго като визуално решение във филма и седи малко „съшита с бели конци“, концепция, която някой е искал да осъществи, без значение, че не се връзва с останалия филм. Клио Казо, позната като Цар Плъх 2, е изключително внимателно изградена като другия герой, за който да ти пука, получаваме дълго обяснение за предисторията и мотивацията й, в която (за който се чуди) е именно където е появата на Тайка Уайтити във филма. Нейната предистория всъщност рамкира и се връзва с цялостната тематика на филма – за това, че най-онеправданите и нископоставени членове на обществото заслужават живот и свобода също толкова, колкото и богатите и силните. Всичко прекрасно, но „Отрядът самоубийци” няма доверие на публиката си, че ще схване това послание и накрая дава на Уайтити да стои на покрива на катедрала и да го проповядва като месия от отвъдното, ако случайно не си разбрал какво са искали да кажат и, по-важно, че са имали нещо да кажат, това не е просто ей така някакво си комиксово нещо. Малко по-рано обаче напълно нарочно ни е показано, че Отрядът ще избие безброй хора от „невинните и онеправданите“ и накрая ще каже „Опа“.

ss-r-6-20210805

Третото действие на филма, без да навлизаме в спойлъри, е по-забавно и разчупено от повечето трети актове на супергеройски истории. Отново обаче има ясния момент, в който филмът взима решението да покаже, че те все пак може и да са чепати и нерафинирани, но всъщност са добродушни и има далеч по-големи злодеи от тях. Витае страхът, че публиката няма да възприеме и няма да иска да гледа хора, които оставят цяла държава да загине, потъпкана от чудовище. Но тогава просто не поставяйте героите си в такива ситуации – дайте им история, в която трябва да спасят единствено собствените си задници и ги оставете да бъдат истински егоисти (както например беше в „Birds of Prey“, който ще се окаже неочаквано, че е от по-добрите DC филми). Постоянното сравняване на тези главните герои с други, по-големи злодеи (и нямам предвид антагонистите, естествено, че им трябват антагонисти, за да има какво да правят), само и единствено размива идеята, че това също са злодеи. И после трябва да ни бъде напомняно с това, че например псуват, което „героите“ не правят.

ss-r-7-20210805

Когато се тегли чертата, „Отрядът самоубийци” е повече от компетентен филм, в който се залага на ексцентричността, шаренията, графичното насилие и шегичките, което цялостно работи и е по-скоро за уважение, че се опитва нещо извън стандарта. Едновременно с това обаче някои неща от познатата формула са там с причина, като например арката на героите и това да накараш публиката да е емоционално ангажирана с тяхната история, вместо да ги свеждаш до маниера им на говорене и как точно убиват враговете си. Джеймс Гън прекрасно знае това – човекът ни накара да ни пука за говорещо дърво не отдавна. Warner Bros и DC също го знаят това – сред всякакви проблеми, които предишните им филми имаха, никога не сме били безразлични нито към Жената чудо, нито към Шазам, нито Супермен. Въпросът остава дали е нужно да пожертваме емоционалната връзка с героите, когато искаме разчупване на формулата, или може би все пак има някаква златна среда, към която можем да се стремим, а да не се задоволяваме просто с „е все пак е по-добър от първия“.

Similar Posts

Вашият отговор на Silentium Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

31 Comments

  1. Филма е това,което трябва да бъде.По никакъв начин не претендира за нещо повече и Джеймс Гън мисля,че беше перфектния избор за режисьорския стол с неговата визия и най-вече по-разчупена режисура е главната причина филма да работи.Кинг Шарк ми е любимец(haaanndd)

  2. Джеймс Гън е чисто и просто гений 🙂 И това не го казвам преувеличено… Той зне как, кога и защо 🙂

  3. Съгласен съм с колегата Silentium. Супер беше! Гън доказва за пореден път, че разбира героите както никой друг и е точният човек за работата. Иронично е, че DC трябваше да вземат човек на Marvel, за да направят един от най-добрите си филми, но по-важното е крайният резултат.

  4. Гън направи от една помия нещо, на което цвилех от кеф. Задължително лятно кино изживявяне, което да ни припомни, че от тия зали все още има смисъл.

  5. Филмът е добър, но не е идеален. Вторият акт е малко муден, даже на моменти скучен. Марго Роби е страхотна като Харли Нуин. Бих казал, че това което не се получи в Хищни птици, тук се получи. Бих отличил още Идрис Елба като Bloodsport и Даниела Мелхиор като Ratcatcher 2. Обаче филмът няма нито един запомнящ се музикален мотив.
    Също така от бизнес гледна точка този филм е провал! При това още от самото начало! Филм с ограничение R не би трябвало да имат бюджет по-голям от 100 милиона долара, за да има възвръщаемост! При това в нормално време, а не в пост ковид настоящо време. Ясно е, че има голямо честолюбие в лицето на Хамада, който отговаря за ДиСи филмите. И има огромната амбиция и самочувствие(явно без покритие) да се опитва да направи Хамадаверс! Даже по медиите в последните дни е изразил огромна благодарност към Гън, като е добавил, че последният е винаги добре дошъл да направи и други ДиСи филми.
    Само че след очертаващия се финансов провал на филма(въпреки хвалебствията на критиката), едва ли някой от студиото ще му повери друг филм, особено с несъобразен бюджет!
    Оценка на филма 7.5 от 10!

    И накрая си мисля, че Айер къта ще е по-добър, ако му се даде възможност да бъде показан!

    1. Ayer-къта може единствено да е по-зле,но не и по-добре

    2. Не знам дали си гледал видеа от Ютуб на това какво точно е премахнато от Айер къта, ако не си, първо ги изгледай! Но разликата май ще излезе по-голяма, отколкото между Джостис лиг и Снайдер къта! Та определено може да е с класи над настоящия The Suicide Squad!
      А и да ти кажа, че една от причините, заради които филмът на Гън ще загуби стотици милиони, е, че просто не е ДиСи филм! Това е Марвил филм с ДиСи герои! Тонът, въпреки че е с R ограничение и има много кръв, е веселяшки! Ха-ха! Както и и ги има глуповатите Марвел шеги, които тук са още по-глупави заради ограничението(или липсата му)! ДиСи са по-мрачни и определено нямат такова тъпо чувство за хумор!
      Което за пореден път ще докаже, че ако наемеш марвелски режисьор да направи ДиСи филм, то провалът е гарантиран!

  6. Ясно беше още от самото начало,че филма ще е типично по вкуса на Джеймс Гън,което означаваше по-цветен,повече шеги(макар и лоши на моменти)и типично марвелски,но това не ми беше някакъв вид гаранция,че филма ще е шитня.Дори напротив,филма се оказа свежарски и доста добър за това което претендира,а именно лятно заредено с екшън-забавно кино преживяване.Относно кът-а на Еър да е по-добър от този на Зак?!?!Da fuck .. Това е най-лошият филм на DC редом с Харли-то и на Шумахер поредицата,която между другото е с класи над това бедствие предоставено ни от толкова overrated режисьор като Ayer.Няма материали които да спасят тази помия

  7. Имам чувството че вие сте гледали различен филм.
    Аз гледах боза в която Харли и Кинг Шарк бяха интересни всичко др си беше боза (още от трилъра като видиш че боса е морска звезда си казваш каква е тая малоумна пародия )
    И защо по дяволите правят сериял на тоя актюрски инвалид Джон Сина

  8. Tyler, имах предвид, че Айеркъта, ако въобще види свят, е много по-различен от кино версията, одобрена от WB! В този филм визията на режисьора е много, ама много по-различна от орязаната и одобрена за кината версия!
    Не знам къде видя да съм написал, че Айеркъта може да е по-добър от Снайдеркъта?! Ха-ха! Написах, че Айеркъта може да е по-добър от филма на Гън!
    И ако мислиш, че филма на Гън е лятно, заредено с екшън, забавно кино, то къде са му зрителите?!
    Трябва да ти е станало ясно досега, че филмите на Марвел и ДиСи се поддържат най-вече от техните фенове! Тези фенове могат да гледат в кината даден филм по 5-10, 20 пъти!
    И явно този филм не се харесва особено на феновете на ДиСИ! Разбира се, има и такива фенове, които няма да харесат никой филм на ДиСи, докато не бъде одобрено продължение на Джъстис лиг на Снайдер, но те са малцинство!

  9. нито като трейлъри ме грабна, нито самия филм…абе не ми сработи на ниво забавление някак си…
    невестулковец, акулочовечец, плъхове….аре немаше нужда….
    обаче! спешно трябва да се приеме някаква наредба, в която да се забранява влизането в кинозалата с мобилни телефони!
    поне три екрана не спряха да светят през цялото време!!!
    инфлуенсърки ли, влогърки ли, или както там сега наричат безделничките..нямат място в залата с телефоните си!

    1. Цели 3?! Ехе, стават все по-нагли… Да почнат да слагат телефоните в “тиха кутия” на влизане и всичко ще е точно. Ама тогава пък ще вземат да получат инфаркт, че не са лайк-вали нещо в продължение на цели две минути…

    2. Аз го гледах в полупразна зала… което хем е социален комфорт, хем е боксофис трагедия 🙁

    3. Нищо – на WB/DC явно не им пука щом вече работят по нови проекти с Гън. А тези, които не са дошли – губят! Филмът щеше да пръсне бокс офиса ако не беше COVID.

  10. Абсолютно 9/10 от мен. Отдавна не бях гледал филм, толкова запомнящ се, че няколко дена след това да не мога да спра да се сещам за него и да си припомням култови сцени и кадри! Абсолютно пиршество за сетивата и душата. С тоя филм изпитах цялата гама на чувства, които човек може да изпита – ужас, потрес, погнуса, удоволствие, смях, тъга и т.н…. просто пълна програма. Да не пропусна и страхотната визия на филма и супер добрите ефекти. Просто всичко бе изпипано технически.

    Да, мога да се хвана за дребни неща, като проблеми с пейсинга, някой излишни сцени, някои моменти, в които драмата не ми проработи особено (примерно криндж сцената от края, където щерката на Идрис казва в близък кадър „Thats my dad“ или нещо такова… sigh -_-), учудващо като говорим за Гън, поне за мен нямаше и особено отличаващи се музикални сегменти, както например страхотната „You don’t Own Me“ от първия филм. Но всичко това бива притъпено от чистия КИНО кеф, който изпитах от тоя филм. Малко хора има, които да могат да направят от такива абсурдни същества, герои и ситуации, нещо гледаемо. Голям кеф е да гледаш как се прокрадват също, типични за олд скуул сплатър и боди хоръра елементи, такъв филм почти не можеш да видиш вече. Даже не знам Уорнър на наркотици ли са били, като са му дали зелена светлина.

    Всички играха брутално добре, но Идрис Елба и Маргото ми бяха стендаути. Харесва ми как Гън успява, всеки път, когато някой герой те накара да му симпатизираш, веднага след това да го приземи малко в реалността и да ти припомни, че той всъщност е абсолютно дистърбнат и изтерзан и е по-добре да стоиш далеч от такъв. Да изградиш толкова добре, подобни абсурдно-трагични образи си изисква майсторство. Например сегмента с романса на Харли и Президентчето – мн хора се оплакаха, че бил форснат и им чупел пейсинга, но аз го смятам за страхотен психологически портрет на една напълно луда жена. Беше интересен, забавен и те кара да се замислиш.

    Стига толкос – тотално в топ 3 филми на годината!

    1. Мамка му ти описа някакъв невиждан шедьовър който заслужава оскар . Ама те хората глупави и затова сега умира в бокс офиса (ХАХАХАХА)

    2. Не, ти си глупав и за тва умирай в кофите

    3. ами, не знам дали е шедьовър, но оппределено е отличаващ се филм от всико останало. Визуално, наративно, и по всички параграфи. Шокиращо изживяване 🙂

    4. Ти си яко напушен… по голяма простотия не бях гледал! Първият филм е 10000 пъти по добре от тази меко казано БОЗА!!! Предвит факта че новото поколение е малоумно и е с интелект на хлебарка явно и тези които мислят че филма ‘става’ са такива :))

  11. Това е пълна гротеска на филм, дори и комиксов да е! Гън е толкова надценен, че нямам думи! Просто нямам думи за това кино-лайно!

  12. В коя Ди Си вселена Birds of prey е един от добрите Ди Си филми ?
    – В нито една.
    Иначе филма си беше супер. Цветен, брутален и доста по-добър от първия, който си беше генерика от всякъде.

  13. Супер е – и не заради ДиСи, а заради Джеймс Гън. 🙂 Колкото до “Хищни птици” – може би един от най-обидно малоумните филми на 21 век.

  14. Този филм беше пълна противоположност на първия – вместо скучен, детски и лош – беше интересен, брутален и добър! Точка.

    1. Първият не беше лош 🙂 Дано някой ден видим режисьорска версия, но по-скоро да е

  15. Ще ме извиняват колегите, на които филмът им е харесал, но това си беше егати тъпотията!

    Едва го издържах до края и накрая си сипах едно уиски, за да полея спестяването на един куп пари – добре, че не отидох да го гледам на кино 🙂 ! Че вероятно щяхме да се засилим цялото семейство заедно да го гледаме 🙂 …

    „Пазителите на галактиката“ ми хареса – там музиката, шарениите и прочее се бяха омесили добре и ястието се беше получило. Тук, обаче смесването на герои-престъпници, шарении, цветчета, кръв, мозъци, черва, музика… хич не се е получило – защото този микс, според мен, не се получава с толкова много насилие – както знаете, при „Марвел“ насилието не е така директно, няма мозъци и кръв и работата де получава…
    А сцените, в които акулата си хапва хора директно в кадър са просто проява на изключително лош вкус. Поне за мен.

    Манджата просто е пресолена, ама яко …

    Както каза Дюи : “ Нищо не очаквах и пак съм разочарован“ 🙂