Още с появата си в „Железният човек 2“ (2010), Черната вдовица / Наташа Романоф (в ролята Скарлет Йохансон) се превърна в един от най-открояващите се герои в Киновселената на Marvel (MCU). Неизбежно още тогава феновете започнаха да спекулират дали латексовата наемна убийца ще получи своята origin история в самостоятелен филм, точно както стана с почти всички останали членове на Отмъстителите. За съжаление, по онова време Marvel все още играеха на комар със зрителите и боксофиса, и явно Кевин Файги и компания прецениха, че нямаме нужда от подобен проект, като се има предвид, че историите на Романоф и Клинт Бартън / Ястребово Око щяха да бъдат щриховани малко по-късно в култовия „Отмъстителите“ (2012). Изминаха цели 10 години оттогава, в които феновете не спираха да искат въпросният солов филм, а на Файги му излезе мазол на езика да повтаря „скоро“ или „някой ден“. Докато от студиото се наканят да започнат продукцията, героинята намери своя край в „Отмъстителите: Краят“ (2019) и текущият филм, озаглавен просто „Черната вдовица“, привидно идва като една ненужна кода за героинята. Но дали наистина е така?

bw-review-1_20210711

Действието на филма се развива след събитията в „Първият отмъстител: Войната на героите“ (2016) и преди тези от „Отмъстителите: Краят” (2019). Наташа е сама и се укрива от американското правителство, като не може да разчита на помощта на Отмъстителите. Внезапно тя получава пратка от сестра си Йелена Белова (Флоренс Пю), която е свързана с тяхното мрачно минало. С помощта на родителите им (Рейчъл Вайс в ролята на Мелина Востокоф и Дейвид Харбър като Алексей Шостакоф / Червеният пазител), семейството тръгва по петите на генерал Дрейков (Рей Уинстоун) в опит да унищожат неговата Червена стая веднъж завинаги и да спасят света от орди наемни убийци.

На хартия нещата звучат прилично, нали? Ако този кратък синопсис не ви е спечелил напълно, то чудесният пролог със сигурност ще го направи. Един поглед в детството на сестрите служи като перфектна основа за емоционалното ядро на филма – а именно отношенията в това нефункционално семейство. Има изненадваща химия между всички тези герои и макар да е трудно за зрителя да повярва, че те са истинско семейство, благодарение на сценария и актьорската игра, аз лично бързо се адаптирах към героите и исках те да са заедно и да работят като екип.

bw-review-2_20210711

Скарлет Йохансон за пореден (и може би последен?) път ни убеждава, че е родена за ролята на Наташа Романоф. Тя отново командва екрана с присъствието си и макар да не ни дава кой знае колко нови нюанси на героинята, все пак виждаме част от детството й, връзките със семейството й, както и най-после разбираме какво е имал предвид Локи в „Отмъстителите“ (2012), когато споменава „дъщерята на Дрейков“. Много хора биха дали стабилни доводи, че главната героиня се превръща в поддържащ герой в собственият си филм. Това е аргумент, с който трудно може да се спори и наистина  в доста моменти Marvel изместват фокуса, за да ни запознаят с нови герои, които евентуално да озаглавят собствени франчайзи. От една страна няма лошо, но от друга щеше да е добре да видим още повече от миналото на  Наташа. Въпреки това, тя е главното действащо лице и без нея нещата нямаше да са същите.

Определено има химия между нея и наследничката й – Йелена Белова (Пю). Отделено е внимание не само на конфликтите между тях, но и над тяхното детство, загубената младост, мечтите за семейство и травмата от Червената стая. Флоренс Пю е учудващо добро попълнение към MCU и ако тя ще поеме щафетата занапред в ролята на Черната вдовица, то този филм е добра заявка какво да очакваме от нея. Макар Рейчъл Вайс също да се справя добре в ролята на майка им, истинската изненада идва от Дейвид Харбър, който се оказва най-ценният играч от екипа. Неговият герой е едновременно забавен и нелеп, като между тези две крайности се прокрадват емоционални искри на патриотизъм, дълг, жажда за бащинство и разкаяние. Динамиката и химията в отношенията между всички тези актьори със сигурност е най-печелившото звено от този проект и може да бъде изтъкнато като най-големия плюс на филма.

bw-review-33_20210711

Зад камерата застава Кейт Шортланд, позната с работата си по драмите „Somersault” (2004) и „Lore” (2012), както и психо-трилъра „Berlin Syndrome” (2017). Макар това да е първият й високобюджетен проект, Шортланд се справя чудесно със задачата. Интересен факт е, че тя е била на път да се откаже от офертата да работи по „Черната вдовица“, докато самата Скарлет Йохансон не провежда разговор с нея, в който я убеждава, че именно тя е правилният режисьор. Ако имам една основа забележка към режисурата, тя е насочена към екшън сцените. От километри си личат опитите за имитиране на филмите за Борн и техниката на Пол Грийнграс по време на ръкопашни двубои. За някои хора може да е нормално камерата да се клати като в каруца, но за мен лично е клише, което трябва да се избягва при всички случаи. Едни от най-добрите сцени във филма страдат именно от това третиране и непрестанно насичане на кадрите, което обърква зрителя какво гледа и кой какво на кого прави. Добрата новина е, че тези моменти са малко и са разпръснати из целия филма. Трябва да се отбележи и, че операторската работа е на чудесно ниво, а музиката на Лорн Балф със сигурност ще остави добро впечатление, особено с употребата на руски хорове.

Прилики и разлики на Таскмастър между комикса и филмовата адаптация
Прилики и разлики на Таскмастър между комикса и филмовата адаптация

Минаваме към минусите на „Черната вдовица“, които за съжаление не са малко. Започваме ударно с един от най-клишираните злодеи в последно време, а именно генерал Дрейков (Рей Уинстън). Marvel за пореден път оцапаха гащите що се отнася до злодеите. В последно време станахме свидетели на доста добри попадения (Танос, Лешояда, Локи, Хела) и тук имаше възможност за нещо адекватно или дори запомнящо се, но уви – сценарият третира този образ като петоразряден злодей с мания за световно господство и афинитет към малтретирането на жени. Колкото по-малко говорим за него толкова по-добре. Неговата дясна ръка е Таскмастър – герой от комиксите, който най-после получава своето първо екранно присъствие. Зад него се крие голям спойлер, който ще избегна в това ревю. Визуално той претърпява адекватна козметична промяна и присъствието му във филма е в точните дози. Всяка негова поява води до конфронтация с героите, които са добре хореографирани и заснети. Проблемът е, че самият екшън е не особено запомнящ се и доста кратък. Таскмастър има способността да имитира бойните умения и да предвижда действията на враговете си. Това автоматично трябва да го превърне в почти непобедим противник и един от по-добрите злодеи в MCU, който да се изправи срещу голям екип от герои. Вместо това той е сведен до ням терминатор, който крие голяма тайна и е неутрализиран по доста клиширан начин. Тази въпросна тайна е нож с две остриета – от една страна работи чудесно в контекста на историята, но от друга е леко налудничава и може би щеше да е по-добре, ако сценаристите се придържаха към комиксите и бяха поели по друг път. Оставям на вас да прецените с кое от двете ще се съгласите. В крайна сметка героят не е разочарование, но със сигурност можеше да му се обърне повече внимание и всеки ръкопашен бой с него да бъде една идея по-дълъг и креативен.

bw-review-4_20210711

Не можем да не споменем и вечният проблем на студиото с шаблона, по който прави филмите си. Не знам кога Кевин Файги и компания ще разберат, че зрителите не искат да гледат до откат как в третият акт на всеки филм трябва да има гигантски обект, който пада от небето. Ръка за ръка с този проблем върви и идеята главният герой да се бие срещу зла своя версия. Гледахме тези неща многократно и номерът се изтърка. Финалът тук е точно такъв – ни повече ни по-малко. Вместо да сме свидетели на шпионски екшън-финал, където залозите да са на по-лично и интимно ниво, за пореден път се налага да изтърпим горящи падащи обекти, неправдоподобни скоци без парашути и липса на неизбежни травми. Не можем да не споменем и прокрадващият се хумор, който макар и по-обран в този филм, все пак налага своето присъствие в моменти, където е напълно излишно.

Ще бъде грехота, ако не адресираме слона в стаята, а именно позиционирането на филма в общата времева линия на MCU и неговото изключително забавяне. Всички са на едно мнение, че Черната вдовица трябваше да получи своята origin история през 2010 или 2011 година, като в нейния филм студиото можеше да ни представи и Клинт Бартън. По този начин зрителите щяха да са емоционално свързани с героите, преди да ги видим в „Отмъстителите“ (2012) и най-малкото можеше да видим всеизвестната битка в Будапеща. В последствие нищо не пречеше на студиото да позиционира „Черната вдовица“ измежду заглавията в периода 2016 – 2019 година. Вместо това привидно целият проект стои като закъсняло извинение. Но извинение за кого? За хардкор феновете, които вече са наваксали с всички предходни филми? Или за тези, които не са чували кои са тези герои? Именно тук се крие тънкия момент, че повечето критики, които филмът отнася са насочени към премиерната му дата, а не толкова към самия филм. Заглавието се критикува не на базата на съдържанието, а на това, как е свързано с предходни епизоди. Да не говорим, че COVID със сигурност изигра лоша шега на студиото, като го принуди да смени премиерната дата на няколко пъти, което пък от своя страна доведе до напразни маркетингови усилия, множество ненужни трейлъри и fatigue от страна на доста хора, които изгубиха интерес. Все пак живеем в света на стрийминга и непрестанния контент и това, което вчера е било актуално, днес вече е древна история.

bw-review-5_20210711

Красотата на MCU се състои в това, че всеки филм работи сам по себе си и може да бъда гледан от необременен зрител, който не е запознат с всичко останало. Ако някой ден тепърва се сблъсквате с киновселената на студиото и гледате филмите по хронологичен начин на действията, то „Черната вдовица“ ще работи на пълни обороти и ще ви подготви подобаващо за „Отмъстителите: Краят“. Но ако тръгнете да гледате заглавията по година на излизане, то най-вероятно този филм ще ви се стори като пълнеж, от който няма нужда. Проектът не е провал в никакъв случай и постига целите, които си поставя. В рамките на 134 минути зрителят ще се забавлява и не само ще научи повече за Романоф, но и ще се запознае с нови интересни герои.

При всичките си проблеми „Черната Вдовица“ е нелош шпионски филм, който успява да отдаде поклон и да изпрати главната героиня, да предаде щафетата на една нова и интересна Вдовица, и да добави още едно парченце от всеразрастващата се кино-мозайка на студиото.

Similar Posts

Вашият отговор на az Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

24 Comments

  1. Като голям фен на МАРВЕЛ бих казал че от филма ми хареса само сцената след надписите (като цяло филма беше от онези филми който си казваш този филм съм го гледал )

  2. На мен ми хареса, въпреки че не е от най-добрите на Марвел. С по-голям интерес очаквам следващите филми. И най-вече филма на Джеймс Гън 🙂

  3. Като цяло хареса ми ама, някакси не ме грабна особено. Супер много ми блъскаше повече на сериал, отколкото на филм, за което допринесе и изключително лошия cgi. Ефектите бяха, буквално на ниво Бояна. Имаше интересни моменти и добра актьорска игра. Харбър и Пю определено бяха стенд аути. Скарлет ми изглеждаше доста измъчена в тоя филм, сякаш малко на сила играе тая роля. Но пък може и да е било нарочно, поради кофти ситуацията, в която се намира героинята ѝ.

    Но наистина ми стои на никъде тоя филм. Като изтърсак. Единственото нещо, което го държи в настоящето е енд кредит сцената. Не очаквах да се появи тая женката, дето не и знам името. Това май е първата реална връзка м/у сериали и филми, която са правили Марвел.

  4. Сина ми, пубер с пубера, каза 6/10 …
    Ако броите 1,000 евро – ще се прежаля да го гледам … Но за мнение – още 2,000 евро ще трябват …

    1. Мелба, ти хев а сан, уоуу, твой бугарски вери мъч добър!

  5. Може би най-много ми хареса саундтракът, но като цяло филмът е посредствен. Не само клише злодеите бяха проблем, но и както е спомената в ревюто, трябваше да отделят повече време на Скарлет. Филмът нямаше никакъв залог, дори всички от семейството оцеляха, все едно самия Доминик Торето ги пазеше. Ако бяха да поработят малко над това, а и Таскмастър да бъде главния антагонист с дизайн и история от комиксите, продукцията щеше да се опре на „Зимният Войник“ 2014. От този похват на заснемане на бойните сцени направо ми се завива свят на аймакс екрана и всеки път си казвам дано да изгледат боя между Смит и Нео в първата Матрица, за да се научат как се прави.

    1. Доминик Торето е ревал като бебе в киното на тоя филм – толкова семейни драми и прегръдки. Сълзи от радост!

  6. Абе като гледам боксофиса, май ще запуши устата на разбирачите. Включително и ще опровергае твърденията си за това, че в неуместно пуснат ненавременно в поредицата, които ги има и в тази статия. Явно Файги по-добре от критиците знае и кога да подреди филма и какво искат феновете и въпреки пандемията и отлаганията резултатите са впечатляващи.

    1. Еми феновете бяха зажадняли, нямаше как 🙂

    2. Явно доста, след като за един уикенд отвя трите седмици на бързи и яростни незнамколкоси

    3. Бързи и яростни започват да залязват, докато Марвел поддържа нивото си и по-малко се, и разрастват

  7. Като цяло филмът не ми хареса! Но това се предполагаше! Ха-ха!
    Съгласен съм, че филмът не е за Наташа, тя е второстепенен герой в собствения си филм! Има ли злодей във филма?! Това сигурно трябва да е Таскмастер?! Е, да, ама се оказва, че злодей няма!
    Може би това е най-слабият филм на Марвел, а боксофиса само го доказва!
    80 млн. долара в САЩ при премиерния уикенд и още 73 от света, та общо 153 милиона! За сравнение F9 бяха направили 70 милиона в САЩ при премиерата, но още 330 от света, та общо 400 млн.долара!
    И това не е най-лошото за филма, защото се очаква рекорден спад в края на тази седмица! И като казвам рекорден, означава рекорден!!!

    1. Филма си е за Наташа, но съм съгласен, че някак си увисва, заради Флорънс Пю и Харбър, които са доста по-интригуващи и интересни. Скарлет малко на сила играеше, все едно нямаше особено желание!

  8. Според мен този филм беше в неравна битка с няколко фактора – едно, че трябваше да се случи 2016та година, второ, че трябваше да излезе преди две години. И докато първото си беше кофти гамбит от страна на Марвъл и Дисни, а второто си беше заради независещи от никого обстоятелства, то третата основна спънка пред филма си от страна на публиката.
    Огромна част от т.нар. Марвъл фенове имаха някакви космически очаквания спрямо този филм (особено предвид колко разочароващ беше Капитан Марвел), друга част просто искаха да се изсипят върху какъвто и да е резултат, защото е женски и съответно ‘woke’, откъдето би трябвало да е лош по дефиниция, а в крайна сметка и двете групи изгубиха интерес към героинята предвид, че видяхме смъртта й в End Game, което пък лишава автоматично този филм от високи залози спрямо титолуваната си героиня.

    А всъщност филмът, поне според мен, е доста добър (макар и излишен на този етап).
    Има подчертано мрачен тон, което го отделя от 90 процента от всичко, което са правили Марвел към момента. Под шарените си дрешки на комиксов шпионски екшън си е една доста стегната (и чудесно изиграна) семейна драма. Това, че изобщо се докосва до темата с трафик на деца е името на предаността към правителството, е бонус. Да, няма централен злодей, но тази история няма и нужда от такъв. Къде в тази история ще набутате Тони Мастърс и тъпите му шеги?

    Не е без бъгове, на моменти имах чувството, че гледам ТВ драма (особено sendoff-a, който връзва този филм директно със сериала Hawkeye) На моменти, CGI-ят издишаше. И, да – усеща се повече като трамплин за Флорънс Пю, отколкото като адекватно сбогуване с агент Романова. Акцентите няма даже да ги коментирам.

    Обаче имам странното чувство, че след години този филм ще бъде сред по-харесваните в ростъра на Марвъл.

  9. Във всеки един филм на Скарлет, тя е второстепенна, основното екранно време и пространство е заето от огромният ѝ задник……така че това не намирам за забележка!
    Ефектите също бяха добри, просто филма е крайно ненужен.
    Все пак не съжалявам, че го гледах, по-скоро съм притеснен за 4-та фаза, скритата сцена нещо не ме обнадежди …….

  10. Интрото беше страхотно и най-запомнящото се, което Марвел някога са предлагали. То буквално вдига рейтинга на филма, иначе щеше да е нещо от типа на 5/10. Страхотно напасване на Smells like teen spirit с кадрите. Уви не мога да кажа същото за финала… Може би филмът трябваше да приключи когато *spoiler* бяха намерени в къщата.

  11. Филмът е добър и различен, след време за него ще се говори като за Rouge 1 в полюцираната от Дисни вселена на междузвездни войни. Не съм съгласен, че образът на Скарлет е бил вторичен или пък тя била уморена и тн, изигра си го супер, с много емоция, дозиран хумор и характерния за нея професионализм и посвещаване в цялата поредица. Да, това беше семейна драма, да тя връзваше сюжетни нишки и съответно и ролите на всички от семейството и динамиката в техните отношения бяха акцент, а и очевидно има място на сестра й като водач на вдовиците във вселената нататък, но това не променя факта.

    Финалната сцена с падащата червена стая беше мега зле и съм съгласен с ревюто за манията по падащи супер структури във филмите на Марвел. Инак, това, засега е най-добрият филм за жена супергерой, който съм гледал, не че са толкова много и си заслужаваше ходенето на кино. Специално ако трябва да класирам филмите за самостоятелно герои от досега излезлите на Марвел, като сюжет и изпълнение, се колебая между този и доктор стрейндж, кой за мен е най-добрият, като по скоро съм за този.

    1. За мен филмът не може да се сравни с Rogue onе, който според мен е доста по-добрият от двете продукции.

    2. Не ги сравнявам, върпеки, че имат много прилики в начина на позициониране във вселените и своята техническа „ненужност“, с оглед на това, че много добре знаем какво ще стане. Казвам, че за този филм ще се говори по същия начин и с времето ще бъде преоткрит от феновете. Просто изтегли много късата клечка с ковида и разпространението.

  12. According to „Deadline“ Disney/Marvel’s Black Widow, which did $8M yesterday, one of the worst Friday-to-Friday drops for a recent standalone origin MCU title at -80%.

    М…да, спрямо предишния Петък спадът е с 80% , и е огромен! Както съм написал по-горе – това е рекорден спад. Не само за Марвел филм, но и за всякакви други филми! Много, ама много рядко има такива спадове, дори и филмите въобще да не струват!
    А сега се оказва, че Space jam a new legacy ще е на първо място през този уикенд в Щатите! Въпреки че Дисни впрегнаха цялата си машина, за да покажат филма в лоша светлина, така че да не е конкуренция на Черната вдовица!
    Все още не съм гледал филма, но според някои ютубъри, той е подчертано детски филм! И е чисто забавление, нищо друго!

  13. Единственото хубаво нещо в него бе Скарлет…От тази не бих излизал цяла седмица :))
    ФИЛМА Е ПЪЛНО ДЪРВО!

  14. Още от самото начало Наташа ми е любимият герой от Марвел, но да си призная очаквах повече. Искам тя да е в главната роля , а не във второстепенна.