Напълно съм наясно, че много хора се отказаха от Гай Ричи след „Гепи“ или след „Рокенрола“ и дори донякъде ги разбирам – в неговата кариера последва една доста значителна порция време, в което той правеше филми за големи студия по известни (или поне вече съществуващи) интелектуални собствености, а не оригиналните си сценарии, заради които хората в началото му станаха фенове и заради които избухна на световната киносцена с неповторимия дебют „Две димящи дула“. Разбирам го напълно, но аз не съм от тези хора. Аз съм фен и на последващата му работа, дори и на филмите режисирани „под комитет“ – смятам, че „Мъжът от U.N.C.L.E.“ е криминално подценен филм, който заслужаваше продължение пет пъти повече от „Шерлок Холмс“, който също много харесвам; смятам, че „Аладин“ спечели повече от режисурата на Гай Ричи, отколкото всеки от другите live-action Дисни римейкове спечелиха от режисьорите си; смятам дори, че „Крал Артур: Легенда за меча“, въпреки че цялостно е слаб, също съдържа 20-30 минути в началото от чиста Гай Ричи тип екшън-комедия, които много оценявам. Именно това е причината всъщност да продължавам да съм фен на Ричи, дори и след години от, общо взето, правене на посредствено кино – дори и когато той е принуден да се съобразява с много хора и много интереси, които сигурно са извън неговата лична артистична визия, той успява да вкара уникалния си стил като режисьор, неговата естетика е видна и разпознаваема отдалеч. Представете си тогава за какво става дума, щом едва-едва понесох „Човек на гнева“.

Директно ще започна от най-големия проблем, а после ще ви разкажа подробностите – „Човек на гнева“ въобще по никакъв начин дори за секунда не се усеща като филм на Гай Ричи. В него няма стилизиран екшън, има стандартизиран и клиширан екшън. В него няма бърз, остроумен, силно жаргонизиран диалог – в него има поредица от гнусни шеги, които запълват сцените без екшън. В него няма запомнящи се, отличаващи се, забавни герои, всеки със своята странност и бързо установим характер – в него има Джейсън Стейтъм и купчина хора с прякори. Ден преди да напиша този текст си говорих с приятел, който не разбира особено много от кино, но познава работата на Гай Ричи – този човек е харесал филма повече от мен, забавлявал се е, сподели ми, че му е било весело и разпускащо екшънче. Този човек буквално зяпна от удивление, когато му казах, че това е филм на Гай Ричи – не можеше да повярва, че това е истина. „Човек на гнева“ се усеща все едно Ричи е позволил на някой студент по кино (или на някое от децата си) да режисира филм и да използва името му, а самият той дори не го е гледал. Няма нищо „Гай Ричи“ в този филм.

Историята иначе разказва за Патрик *буквално не мога да си спомня фамилията*, на когото му лепват прякора „Х“ в инкасаторската компания, в която започва работа, защото там всички си имат прякори и както вече споменах, никакви други черти на характера. Може би щеше да е интересно това, че специално ни се показва, че Х минава задължителните тестове, за да бъде нает, на косъм, точно със 70-те процента успеваемост, които се изискват от него, въпреки че очеизвадно е много по-квалифициран от това. Може би щеше да е интересно да проследим какъв му е случаят и какви са тайните му, ако не ни бяха разказани в трейлъра – че синът му е мъртъв и той ще търси отмъщение, или ако ролята беше поета от по-способен или дори малко способен актьор, какъвто Джейсън Стейтъм не е.

wrath-of-man-still2

След около средата на филма започва второстепенната сюжетна линия за това как се е случило синът му да умре. Това е единствената поносима (но само поносима!) част от филма, защото онзи блок бетон Стейтъм не е на екран. Проблемът там е, че въпреки че огромната зееща дупка от актьорски талант, която е Стейтъм, е премахната от уравнението, другите проблеми си остават. Екшънът е скучен и му липсва въображение, групата, която се подготвя за обир, е тотално лишена от индивидуални характери, не научаваме нищо за тези герои, освен кой е шефът и кой е този, който ще създава проблемите.

В тази втора група се подвизава Джефри Донован, който, горкият, е практически единственият в този филм, който може и се опитва да играе. Партнира му Скот Ийстууд – и той не е някакъв дар за актьорската професия, но поне е достатъчно красив, че да искаш да го гледаш на екрана. В първата група, тази на новите колеги на Стейтъм, са Джош Хартнет и Холт МакКелъни, на които също практически нищо не им е дадено да правят.

Абсолютно най-удивителното за мен от целия филм е, че на Ричи (или който всъщност го е режисирал) толкова не му е пукало за сюжета, че има една цяла сюжетна линия с един доста известен актьор, която е напълно необяснена. Присъствието на този актьор и този герой няма абсолютно никакво влияние над сюжета, нямаше нищо да се промени, ако сцените му бяха изрязани. Акълът ми не побира как е възможно Гай Ричи, който е способен да оплете 20 героя в една и съща ситуация, всеки идвайки от различно място, с различен багаж и по различни причини, просто да забрави, че не е обяснил защо един от най-известните актьори във филма му въобще е там.

210504-jason-statham-wrath-of-man-ac-818p

Не мога да кажа как „Човек на гнева“ се сравнява с френския оригинал „Le Convoyeur“, на който е базиран, нямам представа. Но истината е, че няма значение. Филмът сам по себе си е изключително слаб, ако оригиналът също е слаб, това по никакъв начин не оправдава липсата на подобрение в римейка. Стилистичното решение „Човек на гнева“ да се раздели на сегменти, озаглавени с определени реплики, е толкова елементарно и невдъхновено, че е причината да смятам, че е взето от студент по кино. В един друг свят, един истински добър режисьор (какъвто, колкото и да се оплаквам тук, все пак продължавам да смятам, че Ричи е) можеше да го използва в своя полза, да привлича вниманието на публиката към истински важните реплики в отделните части, или пък да изопачи тематиките, които разследва. Но не, тук издълбаната и празна кора на Ричи си е наела приятелчето, какво значение има, че е абсолютно дърво, дори не се е опитала да изгради стойностен свят и поддържащи персонажи около него и просто …. ами не знам, прекарали са си приятно времето по време на пандемията? Радвам се за тях, но да не ми причиняват на мен крайния резултат.

Similar Posts

Вашият отговор на Totenkopf Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Въпреки че не прилича на филм на Мадончо. беше повече от приятен за убиване на време!

    1. Кое па му беше приятното? Всички бяха некви уроди, и си трепаха, кат мухи, щот така пише на хвърчащите листчета дет са им дали за сценарий. Мрачен, безиидеен, предвидим та дрънка, нищо забавно, нито от към репликите, нито от нищо. “
      Ако говорим за леки и приятни филмчета – „Никой“ си беше мастърпийс, в сравнение с това говно. Издържах до към средата, а нямах никакви очаквания, освен да получа, нещо „леко и неангажиращо“. И аз харесвам голяма част от филмите на Ричи, но тая шитня е пълен позор, която наистина няма как до повярва човек, че Ричи има нещо общо с нея. Гати деградацията!

  2. Абсолютно 100% подкрепям автора. Малоумен и тъп филм с нула Гай Ричи усещане, освен малко музика и малко засемане. Имах безумието да напиша мнението си за сценария в една ФБ група за кино и ми скочиха всякакви амеби с аргументите, че това не било док. филм за обир, а магията на киното. Магията на киното!!! Чал.

  3. Филмите на Гай Ричи след „Гепи“ все едно ги е режисирал някой лоботомиран рапър.

  4. Крал Артур го изтрих точно на минутата, като видях хоботите на слоновете как имаха закачени за вериги някакви гюлета и разрушаваха с тях, едно от най безумните неща, които някога съм виждал на филм. То и предишния му филм така и не се реших да го гледам, явно и този отива там.

  5. На мен пък ми беше доста приятен. Вярно, че нямаше почти никакви, типични за него похвати, но защо пък трябва да има? Според мен това е напълно съзнателно, и Гай се е помъчил да направи доста по-сериозна и мрачна крими драма, като си личи, че определено „Жега“ му е бил сериозно вдъхновение. Да, не е нещо невиждано и финала е малко разочароващ и „по учебник“, но честно казано, доста ми беше интересно първата половина с разплитането на цялата история и как се е стигнало до там. Има към средата и нещо като туист, който също ми хареса. Ся, предтекста е, че за тоя филм, така и не гледах трейлър. Може би това ми е изиграло добра шега, тъй като Леда споменава в ревюто, че трейлъра е издал всичко, което е ужасно. В днешно време, тоя тренд е отвратителен, не знам защо няма по-добър контрол по трейлърите. Както и да е – смятам, че Леда е малко крайна и филма си е среден, към добър дори. Имаше не лош съспенс и увлекателна история, но за съжаление слаб финал. Оценка: 7/10

  6. Това е един от най-добрите екшъни за последните 10 години! Препоръчвам го на тези, които обичат добрия екшън! С класа е над Nobody (2021)!!

  7. 100%-оф Гай Ричард мармалад. Ненормален режисьор. Каквото захване го прави. Филм направен единствено за Стейтъм.

  8. Това ставаше – виждаха му се ‘белите конци’, но пак ставаше …
    Сегментите с отделни реплики бяха ок …Why not ?
    Тук със сигурност не са понечили да правят Pulp Fiction

    Unrealistic expectations can always ruin that sort of fun …

    Nobody не можах да го догледам –