Брайън Фулър ще напише и режисира нова екранизация по „Кристин“ по Стивън Кинг

от на 2021-06-09
 

Доста разнородни и противоречиви мисли нахлуха в главите ни, когато чухме новината (разпространена от Deadline), че Брайън Фулър ще прави нова киноадаптация на романа „Кристин“ („Christine“) на Стивън Кинг, вече екранизиран успешно през 1983 г. от големия Джон Карпентър.

От една страна, аман от екранизации по Краля – толкова са много, че не е истина. Също така, нямаме нищо против римейковете като цяло, но имаме чувството, че напоследък само това се прави, а оригиналните проекти никакви ги няма. Не обичаме и когато римейкът е на някой относително скорошен филм или пък на класика, която не е мръднала, все още е актуална и няма нужда от осъвременяване, а филмът „Кристин“, при все недостатъците си, е една от малкото наистина паметни екранизации по Кинг. Мразим и когато започнат да ни обясняват, че не става дума за римейк, а за нова адаптация на роман.

От друга страна е Брайън Фулър, когото уважаваме безкрайно, при все че името му стои зад неща, които не харесваме като „Американски богове“, „Star Trek: Discovery“ и телевизионната версия на „Кери“ от 2002 г. Всъщност не смятаме, че Фулър е отговорен за недостатъците на тези проекти, но дори и да беше, това не променя нагласата ни, защото работата му по „Pushing Daisies“ и особено по сериала „Ханибал“ е напълно достатъчна, за да забравим всичко лошо и да вярваме, че една нова филмова версия на „Кристин“ ще си заслужава.

Продуцент на „Кристин“ ще бъде Джейсън Блум с компанията си Blumhouse, които, наред с конвейерните си тийн брадви, от време на време вадят и по нещо свястно в жанра, като „Невидимия“ и „Хелоуин“. Ако ни предложат нещо в тази посока ще бъде супер. Ясно е, че главната отговорност ще е за Брайън Фулър. Стискаме палци да предложи нещо на нивото на „Ханибал“.

На този етап няма какво повече да обсъждаме. Когато напредне проектът, ще има за какво да си говорим (между другото, нямаше как да не се зачудим какво се случва с екранизацията на „Буик 8“, отново по произведение на Краля). За финал, за тези, които не са запознати нито с романа на Стивън Кинг, нито с оригиналната филмова версия на Карпентър, предлагаме изключително дългата анотация на второто родно издание на „Кристин“ („Christine“):

Това е история за любовен триъгълник – за Арни Кънингам, Лий Кабът и разбира се, Кристин. Но Кристин беше на първо място, искам да го разберете. Тя беше първата истинска любов на Арни и въпреки че не съм абсолютно сигурен, мисля, че тя беше единствената му истинска любов.
– Стивън Кинг

Запознайте се с Арни Кънингам. В много отношения той е типичният тийнейджър аутсайдер – няма приятели (с изключение на Денис), страда от акне и си мечтае за собствена кола. Мислите си, че го познавате? Грешите. Един ден Арни се натъква на ръждясал „Плимут Фюри ’58”, който ще промени живота му до неузнаваемост… Но дали сбъднатата му мечта няма да се превърне в кървав кошмар?

Идеята за „Кристин“ ме осени един ден през лятото на 1978-а. Спомням си, че се прибирах у дома, потънал в мрачни мисли за умиращия ми „Форд Пинто”. Внезапно ми хрумна, че би било забавно, ако малките цифрички на километража изведнъж започнат да се въртят в обратна посока. И когато това се случи, колата да започне да се подмладява…
– Стивън Кинг

Автомобилите винаги са заемали специално място в творчеството на Краля. Спомнете си внушителния „Шевролет Бискейн” на Били Нолан в „Кери”, раздрънкания „Фолксваген ’68” на Джак Торънс в „Сиянието”, „Кадилака” на Долан и камионите от едноименните разкази, злополучния „Форд Пинто” в „Куджо”, извънземния „Буик” от „Буик 8”… Ала нито една кола не е по-знаменита от свръхестествения „Плимут Фюри” на Арни Кънингам, по-известен като Кристин …

Америка е огромна страна. Обединиха я не релсите, а асфалтът. Без автомобилите сме изгубени. Те обаче се превърнаха във фетиш. Ако си на 17 години и нямаш кола, все едно не съществуваш.
– Стивън Кинг

Публикувана за пръв път през 1983 г., „Кристин“ продава над 300 000 копия само за няколко месеца и още същата година е екранизирана от легендарния Джон Карпентър. За разлика от повечето дотогавашни книги на Кинг, действието се развива не в Мейн, а в Питсбърг. Малко известен факт е, че на снимката на Краля за задната корица на първото издание откриваме не „Плимут Фюри ’58” – прототипът на „Кристин“ – а „Плимут Савой ’57”. Романът е любопитен и с още нещо – всяка една от главите му започва с цитат от известно рокендрол парче.

187637_b

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2021-06-09 at 22:06

    Що не започнат да правят и филми по Дийн Кунц. Чел съм му няколко страхотни книги.,, Служители на Здрача “; “ Панаирът“ ; ,, Полунощ “ ; ,, Древният враг“. По нищо неотстъпват на Кинг :)

    Отговор

  • JoTo
    2021-06-09 at 23:00

    Radi, гръмни се.

    Отговор

Коментирайте