Едва ли има жив човек на тази планета, който поне малко се интересува от кино, и да не е чувал името на Зак Снайдър. Американецът продължава да доминира в туитър, фейсбук и кой знае какви още социални мрежи покрай толкова чаканата от фенове, и възможна благодарение на въпросните фенове, версия на „Лигата на справедливостта”. По-малко известен факт, освен ако не сте заклет фен, е, че режисьорът прави своя дебют с римейк на обичаната класика на Джордж Ромеро „Зората на мъртвите”. Той представи много бързи и свирепи зомбита и мнозина до ден днешен смятат това за един от най-добрите филми на Снайдър. Поради тази причина едва ли ще се изненадате като ви кажем, че новият му филм „Army of the Dead” се очакваше с изключителен интерес.

Седемнадесет години са минали от първия досег на Зак Снайдър със зомби жанра и сега той се завръща с пълна сила обратно към него. Очакванията са огромни, търпението на приключване. Ще успее ли този филм да се доближи до дебютния или ще ни представи нещо ново, уникално и коренно различно? Може би дори по-добро. Предупреждавам, че ще има спойлери за сюжета. След този параграф четете на своя отговорност.

army-of-the-dead-review-1-20210523

Важно е да започнем с това, че „Army of the Dead” обединява в себе си два изключително различни жанра. От едната страна, може би по-голямата и основна, е зомби ужасът. Голям град като Лас Вегас е ограден с огромна стена и пълен с различни видове жадни за кръв и мозък немъртви. От другата страна обаче имаме и плана за обир на сейф на казино. Две толкова различни концепции, които на пръв поглед са несъвместими. Въпреки всичко Зак Снайдър донякъде успява да се справи с тази нелека задача.

Army of the Dead” ни запознава със Скот Уорд (Дейв Батиста), ветеран и герой от изтеглянето от Лас Вегас след началото на епидемията, който сега се налага да върти бургери в крайпътна закусвалня. Разбира се, той получава предложение, на което не може да устои. Блай Танака (Хироюки Санада) му предлага да събере екип и да се добере до огромния трезор на казиното му, в сърцето на карантинната зона, и да изнесе двеста милиона долара, лежащи там. За труда и усилията Уорд ще получи една четвърт, която може да разпредели както той пожелае.

Уловката е, че след около четири дни американският президент е издал заповед да се пусне атомна бомба над града, унищожавайки заразата веднъж и завинаги. Скот трябва да действа бързо и той го прави. Екипът е сформиран, мисията е ясна. Няма да изпадам в излишни описания на сюжета, защото „Army of the Dead” е изпълнен с клишета и от двата жанра и въобще не се опитва да го крие. Голяма част от обратите, ако дори можем да ги наречем така, се виждат и усещат десетки минути преди да предстоят. Съмнявам се обаче сценарият да е целял кой знае каква мистерия в това отношение.

army-of-the-dead-review-2-20210523

Филмът започва с една изключително красива откриваща сцена с надписи, траеща над седем минути и обединяваща в себе си всичко, което филмът обещава и иска да бъде. Тези прекрасни начални кредити са изпълнени с атмосферата и динамиката на „Army of the Dead” и са едно от най-хубавите неща в двата часа и петнадесет минути, които следват след тях.

Съвсем логично е, преди да се впуснем в зомби екшъна, да се запознаем с екипа. Тук си представях, че Снайдър ще отдели изключително дълго време да ни представя всеки един от членовете. За мое щастие това не се случи. Повечето човечета са там, за да бъдат изядени и това трябва да е ясно на зрителите. Зомби филм без жертви просто не е зомби филм. Поради тази причина няма особена нужда от задълбочено изграждане на персонажи, които по всяко време може да загинат. Нещата наистина са черни и бели в този аспект, но, отново, това не би трябвало да учудва никой.

Фокусът, разбира се, е основно върху героя на Дейв Батиста и отношенията му с неговата дъщеря. Актьорът показа през последните години, че всъщност въобще не е лош и се справя с почти всяка една зададена му роля. Признавам, че на моменти диалозите между Скот и Кейт (Ела Пурнел) звучаха доста изкуствено, а и опитите им за връзка след години на отчуждение просто не се получаваха. Личи си, че желанието го има, но нещо сякаш липсва.

army-of-the-dead-review-3-20210523

Някои персонажи, колкото и повърхностни да бяха, имаха своите тридесет секунди слава в последните си моменти. Доста евтин ход от страна на сценаристите, сред които е и Снайдър, защото е малко късно да започне да ти пука за някой момент преди смърта му. Иска ми се да избегна по-голямо количество спойлери, но не мога да не спомена за “любовта” на Скот Мария (Ана де ла Регера), която буквално от нищото започва да му обяснява чувствата си и… бам. Това е все едно да дадеш най-хубавото плюшено мече на света на малко момиченце, да видиш звезди от щастие в очите му и да го изтръгнеш секунда по-късно от ръцете му и да го хвърлиш в отворена пещ, докато тя го гледа как бавно изгаря косъм по косъм.

Горните няколко параграфа звучат все едно очаквам задълбочени и смислени герои, подобно на филм за Годзила (ха ха), което реално не е така. „Army of the Dead” си остава безмозъчен фън със зомбита и точно така трябва да бъде гледано на него. Тук нещата са на много по-високо ниво. Зак Снайдър е наясно какво очаква публиката и им го дава в, смея да твърдя, огромни количества. Разполагаме с добре познатите ни бавни зомбита, но имаме и по-бързите, умни и организирани алфа мъртъвци. За капак те си имат крал и кралица, които са дори още една идея над тях в еволюцията.

Още в самото начало на филма, преди вече споменатата прекрасна сцена с надписите, виждаме основния антагонист на филма. Не получаваме никакво обяснение за неговия произход, освен, че е дело на военните, но ни става пределно ясно, че е много по-умно и различно зомби от всички останали. Синята енергия, която струи от ухапаните от него, както и възможностите му да се репродуцира, най-вероятно са запазени за някой от подготвяните прикуели по темата.

Идеята за по-интелигентно и умеещо да ръководи останалите зомби не е нова и самият Ромеро дори я представи в „Земята на мъртвите”, но тук Зевс (Ричард Ситроун) се усеща като истински антагонист, а не като просто късметлийско чудовище, което си е ударило главата по специфичен начин. Той дори демонстрира чувства и има повече характер и дълбочина от голяма част от членове на екипа. Разбира се, той си остава зомби и нещата, които споменах са повърхностни, но със сигурност е някакво разнообразие.

ARMY OF THE DEAD

Зомби екшънът, който не спира през последното действие на филма, е чудесен. Голяма част от феновете на жанра ще останат доволни. Любимите им създания са в изобилие, а количеството трупове се увеличава през всяка следващата минута. Подобно на много други филми, зомбитата просто нямат край и извират като мравки от безкраен мравуняк. За щастие, героите също има почти бездънни пълнители с амуниции.

Army of the Dead” може да се похвали и с няколко наистина чудесни сцени на кръв и вътрешности като последния капан в трезора и дори картечницата върху джипа в откриващите надписи. Със сигурност има за всеки по нещо. Няма да откриете кой знае колко нови и революционни неща, но ако човек изключи съзнанието си и просто се наслади на екшъна, то го чака приятна изненада.

Все пак този филм можеше да ми хареса много повече, а и дори оценката му да се покачи с цяла единица ако не беше един основен фактор. Преди да стигна до него обаче, ще спомена още две неща, които леко дразнят ако човек задълбае прекалено много.

Всички знаем, че филмите на Джордж Ромеро не са просто ужаси със зомбита. Те са изпълнени със социални коментари за света по това време и много умело (и внимателно) въвличат зрителите в своя объркан и извратен свят. „Army of the Dead” очевидно прави един много плах опит от типа “мигни и си го изпуснал” в своето първо действие. Лагерът с оцелелите, отношението на пазачите (единственият пазач, който ни показват) и телевизионните сегменти са точно такива елементи. За съжаление, дали един социален коментар е наистина социален коментар ако ти обяснят като на малоумен за какво точно става дума? Дали казвайки ти директно, че това са като бежански лагари, ще ти помогне да си извадиш собствен извод или изводът вече е направен преди да си имал възможност да го осмислиш? Малко по-късно Снайдър прави втори опит с йерархичната структура на зомбитата, който е доста по-фин, но моментът вече е минал.

army-of-the-dead-review-5-20210523

Второто нещо, на което искам да обърна внимание, са няколкото момента в сценария, които можеха да променят драстично филма. Ясно е, че това е безмозъчен филм за зомбита, в който група самоубийствено настроени, но отчаяни хора, правят тон глупости, но все пак… Имаше моменти, които могат сериозно да обидят дори и най-позитивно настроените за забавление зрители. Гледам към теб, госпожице Чеймбърс (Саманта Уин)! Няма да спойлвам излишно, но малко по-различно решение в ключовия момент, особено след страхотната бойна сцена, която бяха реализирали, можеше да промени много неща във филма. Това обаче са дребни подробности.

Стигам до моя най-голям проблем и това, което бута оценката ми с поне една единица. За първи път Зак Снайдър застава зад камерата и най-искрено се надявам това да е последният му опит в тази сфера. Не съм сигурен дали техниката, която е използвал, е похват за снимане (надявам се по-технически грамотните да ме светнат) или просто е имал проблеми с камерата, но това беше един от най-разфокусираните филми, които съм гледал през последните години. Близките кадри, от които имаше в изобилие, бяха истински кошмар за гледане. Дори и при по-обширните сцени камерата сякаш се фокусираше върху предните няколко героя и всичко останало буквално оставаше на заден фон. Лично за мен това беше изключително разсейващо и няколко пъти ме извади сериозно от филма. Не мога да си представя какво е на голям екран. Някой може да намери това за ефектно, аз го смятам за ужасно. Дори една от най-запазените марки на Снайдър, неговият скандален забавен каданс, тук не дразнеше толкова много и беше използван сравнително умерено. Но липсата на фокус те удря здраво и не те пуска до финалните надписи.

army-of-the-dead-review-6-20210523

Army of the Dead” със сигурност има много качества, които ще допаднат на зомби феновете. Първоначалното ми притеснение, че двата часа и половина могат да го провлачат до разочароваща скука не се оправдаха и филмът се движи сравнително бързо и стегнато с много малко моменти, в които зрителите да могат да си отдъхнат. Страхотните ефекти и прекрасен грим по зомбитата определено го отличават, а за чудесните кон и тигър дори не искам да споменавам, за да не ви разваля удоволствието от гледането. Последният има и доста ключова роля.

Все пак „Army of the Dead” няма да спечели нови фенове на жанра. Той се придържа към установените канони и просто се опитва да ги представи по най-добрия възможен начин. Не иска да бъде оригинален или интелигентен. Екшънът е на ниво, зомбитата са гладни и безмилостни. Ако не подхождате с прекалено големи очаквания, то може и да ви допадне. Лично аз се забавлявах, въпреки вече споменатия проблем с фокуса. Дали е по-добър от „Зората на мъртвите”? Едва ли. Просто е различен. Мащабът, атмосферата, героите, дори част от зомбитата, всичко е много трудно за сравнение. Личната ми оценка е 6.5, като можеше и да е много повече.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. Изключително разочароващ филм на Снайдер. Спокойно може да се гледат само “ СПОЙЛЕР“:
    – 7 те минути кредити в началото, които показват какво трябваше да е този филм, но изобщо не е.
    – описаната случка с героинята на Ана де ла Регера, която беше екстра
    – разкостването, което направи тигърът албинос на Зигфрид и Рой, и което беше почти като на мечката от „Завръщането“.
    Всичко друго е почти три часа булшит сценарийна жалкост и нелепост, с огромни и неадекватни дупки и тъжни опити за карактер билдинг.
    Ааа, Вегас е доста яко направен, като е пресъздаден 1 към 1 заснет с някви вълшебни 3д камери. Само не разбрах как си стоят прозорците по всички сгради след бомбардировка, но няма грижа:)

  2. Абсолютно съгласен с ревюто и автора! За пореден път Снайдър доказва, че може да предложи нещо интересно, но излишно удълженият километричен сюжет, можеше да бъде сбит в 90-100 минути. Да не говорим за наистина ужасният блър ефект, който Снайдър изнасили от употреба… Като цяло е добър резултатът, но можеше много, МНОГО повече. 6.5/10

  3. Поредната лоботомия на сценарно ниво, която ни предлага тая година откъм филми. Не мога да разбера, да не би всички рязко да са станали с манталитет на зомбита от тоя Ковид? Какви са тия пумии, които ни се сервират? То няма един нормален филм тая година. Тоя го спасяват, единствено кайнд ъф гледаемата втора част, където има малко повече екшън и по-малко говорене. Извън това, първите 40-50 минути исках да се захапя сам и да се превърна в зомби, или за да забрая какво съм гледал, или просто, за да съм на едно ниво, ментално, с това което ми сервират. Ужасяващ сценарии, смехотворни, еднопластови герои, новия любим ефект на Снайдър, след слоу моушъна – блърването в дълбочина и дължина, съперничеща си с „епоса“ Джъстис Лийг! Дори Батиста не знам дали ми беше лайкабъл, при положение, че го харесвам. Имаше някви проблясъци. Нямам думи! Оценка: 4/10

    1. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
      Език свещен на моите деди
      език на мъки, стонове вековни,
      език на тая, дето ни роди
      за радост не – за ядове отровни.

      Език прекрасен, кой те не руга
      и кой те пощади от хули гадки?
      Вслушал ли се е някой досега
      в мелодьята на твойте звуци сладки?

      Разбра ли някой колко хубост, мощ
      се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
      от руйни тонове какъв разкош,
      какъв размах и изразитост жива?

      Не, ти падна под общия позор,
      охулен, опетнен със думи кални:
      и чуждите, и нашите, във хор,
      отрекоха те, о, език страдални!

      Не си можал да въплътиш във теб
      създаньята на творческата мисъл!
      И не за песен геният ти слеп –
      за груб брътвеж те само бил орисал!

      Тъй слушам сè, откак съм на света!
      Сè туй ругателство ужасно, модно,
      сè тоя отзив, низка клевета,
      що слетя всичко мило нам и родно.

      Ох, аз ще взема черния ти срам
      и той ще стане мойто вдъхновенье,
      и в светли звукове ще те предам
      на бъдещото бодро поколенье;

      ох, аз ще те обриша от калта
      и в твоя чистий бляск ще те покажа,
      и с удара на твойта красота
      аз хулниците твои ще накажа.

      Пловдив, 1883

    1. Приятелю, не съм сигурен, дали двете чуждици в коментара ми са те накарали да извършиш подобно физиологично действие. По-скоро провери какво си ял преди това и ако е нужно – върви на лекар! 🙂

  4. 3 пъти го пускам и не мога да го догледам пичове….. Бахти тъпият филм……

  5. За нещо средно между 5 и 6/10 е, но му метнах 6, защото дори и компрометиран, пак е по-добре от повечето конвейерни корпоративни тъпотии, с които масово ни облъчват напоследък.

  6. Е това е в пъти по-добро и брутално от новия Отряд самоубийци. Брутален и некомплексиран. Визия на майстора Снайдер.
    Сцената с тигър е ненормална, бахти!!!