Сянка и кост / Shadow and Bone

Магичните книжни светове имат уникалното свойство да се сдобиват с милиони-милиарди обитатели, които заемат роля на наблюдатели и зареждат събитията с енергията на своето внимание. В тази тайнствена, интимна за всеки читател среда се развива действието на всяко познато приключение – от зората на писаното слово до безвремието на бъдещето. Ако думите са умело подредени, те изграждат лабиринти от места, хора и чувства, които изглеждат съвсем реални – и могат да приковат сетивата до такава степен, че да усетим почти физически полъха на тъмнината от Долината на смъртната сянка, да чуем оживлението по търговските улички на Кетердам, да присвием очи, заслепени от призованото слънчево сияние…

Вече почти десетилетие една дама в разцвета на творческите си сили конструира мистичен, фентъзи свят, чиито главни герои са младежи, поставени пред неимоверни изпитания. И макар взискателните, опитни читатели, овладели с годините „магията“ на времето, да успеят да открият теми, които звучат синхронно и/или подобно на други световноизвестни бестселъри (като сагата за Хари Потър на Джоан К. Роулинг от края на ХХ век или „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс от края на миналото десетилетие), един от безспорните и най-продавани автори на приключенски книги за подрастващи в момента е Лий Бардуго. Тя поставя началото на осъществяването на своята страст – писане на романи, със „Сянка и кост“ („Shadow and Bone“), който излиза през 2012 година. Това е първият поглед към света на Гриша, създаден от Бардуго с вдъхновения от Царска Русия от началото на XIX век (самата тя обяснява влечението си към руските приказки и предания с частично руското си еврейско потекло). За абсолютно незапознатите с книгите ще споменем накратко, че в тези истории, подобно на много (не само) фентъзи сюжети, става въпрос за борбата между тъмнина и светлина, борба за власт над хората, както и за традиционен любовен триъгълник, в който всеки премълчава влеченията си (до определен момент), а после нещата се объркват жестоко, защото на главите на всички се струпват прекалено много отговорности.

Първата трилогия на Бардуго за Равка, разделена на две от зловещото „Безморие“, се превръща в абсолютен хит – нови поколения израстват с вълнения, които възприемат като свои. В началото на историята главната героиня Алина Старков е съвсем обикновена девойка – сираче, което държи неимоверно много на най-близкия си приятел, Мал Оретцев – и хиляди момичета по света лесно могат да видят себе си в нейните приключения. Двамата отбиват военната си служба в Първа армия на раздираната от конфликти Равка. След първата ѝ среща със зловещите, свръхестествени чудовища в Долината, всички стават свидетели на изблика на нейната сила – способността ѝ да привлича светлината. Постепенно животът ѝ се усложнява неимоверно, защото в него навлиза принца на мрака Тъмнейший (официално възприетото българско название на Darkling, водач и защитник на всички практикуващи Гриша, красавец с велики амбиции да завладее териториите на земите, граничещи с Равка), отведена е на сигурно място в столицата, за да бъде обучавана да овладее способностите си, съзнателно потискани през ѝ целия живот, а след известно време става ясно, че древният хубавец е всъщност самият легендарен Черен Еретик, създал в момент на гняв „Долината на смъртната сянка“, който жадува да управлява целия познат свят и смята да (съблазни и) използва мощта на невинната и наивна до глупост девойка, Призоваващата слънцето. Напрежението се нагнетява, когато тя му си изплъзва и благодарение на верния си приятел/истински любим успява да открие древен елен – същество, надарено с магична сила, чиито рога могат да се превърнат в ценен амулет за всеки притежател на Гриша-способности. Мрачният генерал се появява навреме, за да надене (с изнудване) на врата на Алина огърлие от рогата на елена и да унищожи цял град пред очите на посланици от съседни на Равка държави като показнó за своите амбиции. В момент на прозрение Алина се отърсва от неговата власт и успява да се измъкне от Безморие с Мал, оставяйки Тъмнейший на благоволението на кошмарните чудовища „волкри“, създадени преди векове от самия него…

Вероятно сюжетът (само) на „Сянка и кост“ (първата от три поредни книги) не е предизвикал достатъчно въображението на творческия екип, амбициран да работи по екранизацията, заръчана от Netflix. И може би точно това е една от причините за лекото „разчупване“ на разказа от първо лице с включване на част от главните действащи лица в „Шест врани“ („Six of Crows“) – другата поредица на Бардуго с разкази за света на Гриша. Намерен е изключително подходящ подход за разнообразяване на сюжетните линии и концентриране на драматични моменти. Според мен това е едно от най-добрите решения, които шоурънърът и изпълнителен продуцент Ерик Хайзерър (сценарист на „Първи контакт“, „Кутия за птици“, „Последен изход 5”, „Кошмари на Елм Стрийт” (2010), „Нещото” (2011) взема, заедно с авторката на книгите и целия продуцентски екип. Макар и премеждията им да са свързани със събития, които логически предшестват сюжета на „Шест врани“, включването на Каз Брекер, Иней Гафа, Йеспер Фахи и на „сърцеразбивачката“ Нина Зеник допълват лутането и терзанията (по автор) на тримата основни герои и осигуряват крими-екшън епизоди, които носят в себе си елементи (като намигване) от всевъзможни филмови истории с обири, влизане с взлом, уестърн-акценти, сървайвър-моменти и щастливи избавления.

Като стана дума за екип, важно е да споменем, че сред изпълнителните продуценти са двама от отговорниците за реализирането на поредицата „Stranger Things“, превърнала се в епохален феномен – Шон Леви и Дан Коен, както и Лий Толанд Кригер („Age of Adaline“; отговорен за визуалния стил на „Riverdale“ и „Chilling Adventures of Sabrina“), който е режисьор на два от осемте епизода на „Сянка и кост“. Макар работата по сериите да е разделена между четири авторски „колектива“, визията на всички е удивително синхронна и впечатляваща. Без да съм пристрастна (не бях чела книгите, преди да binge-на „Сянка и кост“), мога да гарантирам, че това, което компаниите 21 Laps Entertainment и Netflix са успели да реализират с (общ) бюджет около 28 милиона долара (по непотвърдена информация в социалните мрежи), е наистина възхитително, създадено с усет и внимание към детайлите. Ако се сравнят визуалните ефекти например с тези на „Игра на тронове“ (фентъзи/исторически стил) или на „Вещерът“ (магия/фентъзи стил), най-вероятно биха изглеждали по-„бедни“, но това не нарушава общото усещане за цялост, пълнота и старание да бъде пресъздаден до най-малката подробност един цял нов свят. Пристрастяващ е – изпитах го почти непосредствено след появата му в стрийминг платформата. Не само заради разноцветните „кафтани“ на различните Гриша-ордени, не само заради опасния чар на страхотните „врани“, но и с особеното усещане за надникване в паралелна вселена, съградена върху спомените за Русия по времето на Наполеон и с надеждата, че манипулирането на материята и властта над природните сили може да промени съдбата на хората…

Сред най-сериозните достойнства на телевизионната адаптация е нейният кастинг. Решението да бъдат ангажирани непознати за публиката лица е смел и за момента – успешен ход: зрителите попиват интерпретацията на образите без емоционалния багаж на спомени за предишни роли, като в същото време самите актьори са влюбени в героите си и нямат търпение отново да се потопят в атмосферата на Гриша. Малки детайли (като избора на авторите на сериала Алина да бъде от смесен произход, наполовина „шу-хан“, или бързата, страстна гей секс-сцена на Йеспер в конюшните на Малкия дворец) може и да сбръчкат в озадачение няколко чифта вежди, но според мен времето за кастинга е оползотворено максимално добре.

Джеси Мей Ли е изключително убедителна като несигурната в себе си Алина Старков и очакваме силата ѝ да придобива все по-вдъхновяващи измерения (и приложения); Фреди Картър е убийствено-сериозен като водача на „Враните“, Кит Йънг е фриволно-разточителен в усмивки и куршуми като Йеспер, Амита Суман е сдържано-неуловима като призрачната Иней; Зоуи Уонамейкър е строгата и безпощадна Багра, а като Фьодор, един от приближените на генерал Кириган се изявява българският актьор Юлиан Костов.

По повод избора на Арчи Рено в ролята на Мал имам известни резерви – младежът се справя достойно с актьорските си задачи, но за момента неговият герой не се уповава на силата на любовта си към Алина (този акцент присъства отчетливо в книгите), а изглежда като ядосано момче пред непоклатимата мощ на мрачния генерал. Най-сериозният правилен ход в разпределянето на ролите е фактът, че авторският екип на адаптацията е избрал Бен Барнс за образа на злото в тази епопея. Почти 40-годишният британец е истинско олицетворение на магнетичния генерал Александър Кириган, познат в книгите като Тъмнейший (Darkling) – той успява да бъде и властният командир на Втора армия, и опасният Призоваващ сенките, и чаровният, неразбран от никого самотник, и страстният любовник, готов на всичко, за да се сдобие с още власт и сила. И ако „вербуването“ на Барнс, който познава изключително добре книгите на Бардуго (според всеобщото мнение на актьорите от екипа), определено е „удар в десятката“, то тепърва предстои да видим как ще се развие адаптацията в следващите сезони, с включването на нови, харизматични герои!

Всяко поколение има нужда от място, където да избяга, от герои, които да припознае като свои, от атмосфера, в която да се потопи, за да даде простор на въображението си. Всяко ново поколение има своите автори – дали ще пишат приключенски романи, в които бледоликите завладяват индианските земи, дали ще разказват за непознати извънземни светове или ще даряват своите герои с магични сили, болни имперски амбиции, умения за яздене на дракони или за оцеляване в дистопията на тоталитарна реалност, всъщност няма голямо значение. Важното е как читателите и зрителите се гмурват в тези паралелни на нашия светове – и как „заживяват“ в тях. Точно тази магия ни е добре позната – виждали сме я и на големия, и на малкия екран, поглъщали сме думите ѝ с очите си от страниците на стотици романи.

Книгите на Лий Бардуго са част от този своеобразен лабиринт, съставен от най-различни творби, в който фантазията ни открива интригуващи, уютни кътчета – и с удоволствие се „развилнява“ в тях. За радост на феновете, оживелите телевизионни образи са успели да вплетат част от магията на Гриша в себе си и може би затова след края на премиерната седмица на сериала отзивите са впечатляващо добри. А аз имам лично пожелание към екипа, който сътворява „Сянка и кост“ – запазете своя ентусиазъм и хъс, уважаеми автори, режисьори, актьори, художници, оператори, майстори на специални ефекти, кинаджии! Влагате своите любов и умения – това е тайната за откриване на пътя към сърцата на публиката. И може би – някой ден – светът (наистина) ще се промени…