Никой / Nobody

Има филми, които с появата си променят цели жанрове и генералния филмов пейзаж. Без значение какво е мнението ни за конкретния филм, тяхното влияние е очевидно в следващите няколко години, когато Холивуд сякаш започва да прави подобни версии на същото, обикновено не особено успешно. Такъв без съмнение е случая с „Джон Уик” – невероятно успешната поредица видимо повлия на това как се снима и хореографира екшън, а екипът, който създаде безпощадния убиец на Киану Рийвс се радва на популярност, интерес и може да разчита на масивни бюджети за следващите си проекти.

Като признат фен на „Джон Уик”, аз съм доста скептично настроена към всеки, който си рекламира филма като „следващият Джон Уик”, но в същото време е много лесно да се хвана на кукичката, когато рекламите на някои от тези филми ми покажат, че наистина са хванали правилно формулата на филмите – ще покажат качествен екшън, сниман кинетично и ангажиращо, непреклоним към насилието на екран и впечатляващ с визуалните си качества. Когато пък начело на този филм застане и харизматичен актьор (който доста е вероятно и да е по-силен от иначе прекрасния Киану), значи е гарантирано, че ще отида не просто с удоволствие да го гледам, а ще стискам всичките палци за това филма да е добър, даже доста е вероятно да му простя голяма част от наративните недостатъци, стига екшънът да е ниво, както например стана с „Атомна блондинка”.

Представете си значи какво разочарование и откровена фрустрация изпитах, докато седях в киното, гледах „Никой” и само си мислех каква пропиляна възможност е това. Аз трябваше да съм най-лесният фен на този филм, който не изисква особено убеждаване, за да го хареса. А всъщност седях и през цялото време се ядосвах, че рекламите ме подлъгаха, че залагах толкова надежди и че накрая ще си остана само с неоправданите очаквания.

Но ще започна от начало. „Никой” разказва за Хъч Мансел, невероятно посредствен мъж на средна възраст от предградията, чийто скучен живот е влязъл в безобразна рутина. Бракът му не върви добре, всички около него се държат неуважително и пренебрежително с него, включително синът му, а на работа трябва да се съобразява с бащата и братът на съпругата си, които също не го тачат особено. Когато една вечер крадци влизат в дома му и той не защитава семейството си, така както хората очакват, че би трябвало да го направи, цялата му латентна ярост и заспалите му инстинкти на убиец се пробуждат и той показва, че е много повече от това, което е на пръв поглед. Под повърхността той е безмилостен елитен убиец, който е изпълнявал мокри поръчки за американското правителство, преди да се пенсионира и да заживее тихия си и скучен живот. Яростта му и прикритата дълбоко под кожата му агресия се изливат не върху крадците, а върху група пияни хулигани в нощен автобус, което пък дава началото на смъртоносна вражда с руската мафия.

Като цяло сюжетът, въпреки че не е нищо оригинално или интересно, си е напълно адекватен за такъв тип екшън. Него не отиваш да го гледаш с очакване на обрати в сюжета, интересна наративна структура или пък емоционални висоти, това е ясно. Стига екшънът да е на ниво, всичко друго би трябвало да няма значение. Но за съжаление се оказва, че има – екшънът е на ниво, няма да си кривя душата. Страхотните сцени в автобуса и в къщата са удоволствие за гледане от всеки, който се кефи като мен на добре снимания ръкопашен бой. Останалите  проблеми обаче са толкова непреодолими, че дори и перфектните екшън сцени няма как да ги спасят, а най-тъжното е, че перфектните екшън сцени са още една-две, във финалния акт се стига до напълно стандартната масова престрелка, каквато гледаме във всеки долнопробен екшън по телевизията.

Огромният недостатък на филма всъщност идва от това, че екшънът какъвто и да е и колкото и да съм готова да простя някои наративни недостатъци в негово име, все пак филмът около екшъна трябва да бъде направен компетентно. Не добре, компетентно. Тук обаче сякаш Дерек Колстед и Иля Найшулер са си играли толкова време да проектират и реализират екшън сцените, че всичко друго сякаш е забравено. Всяко едно преминаване от екшън сцена в екшън сцена, което уж се опитва да изгражда история е толкова болезнено скучно, че зрителят буквално седи и си поглежда часовника, докато чака да се свърши тази мъка. Има например една напълно необяснима транзиция, когато по средата на филма ни се представя нов герой и името му се изписва с огромни букви по целият екран (представете си имената на градовете във „Войната на героите”). Само че такъв тип отделяне на различните части на филма работи само, ако го правиш за всички герои, а не само за един, след което това не се повтаря никога повече. Просто един огромен надпис “Юлиян” се разлепва върху екрана в един момент и никога отново.

Диалогът е безобразно слаб, дори и Боб Оденкърк, който иначе е чудесен актьор, харизматичен и ангажиращ, който дори успява да покаже истинска емоция и да ни накара да повярваме във вътрешната дилема на героя си, не може да преодолее глупостта на диалогът, който му е даден да рецитира, особено в сцените на “преговорите”, които води с антагониста си. Въпросният антагонист, споменатият вече Юлиян (Алексей Серебряков) е смехотворно зле в това да се прави, че пее – трохичката, с която уж героят му трябва да бъде направен по-интересен от най-стандартния руски гангстер. RZA е тъжно недоизползван, той може да не е велик актьор, но екшън със сигурност знае как да изпълнява, а му е позволено да се появи само в една сцена накрая само и единствено, за да разстреля разни хора. Кристофър Лойд е единственият, който всъщност ти е кеф да гледаш постоянно, просто защото е смешно някакъв привидно немощен старец да задушава руски бияч с една ръка.

От цялата работа истината е, че най-тъжно ми стана, тъй като в началото филмът наистина започва добре и дори нямам предвид екшъна. Използвани са интересни и наистина хитри похвати, за да ни се представи главният герой и ситуацията му без някой просто да излива експозиция. След като се случва първоначалната конфронтация с крадците, филмът всъщност се променя от това, което беше рекламирано в трейлърите и човек си помисля, че всъщност даже ще има неочаквани изненади.

В крайна сметка Боб Оденкърк може да е неочаквано добър екшън герой, но той заслужава много по-високо качество на случващото се около него, особено имайки предвид, че сме свикнали да го гледаме в гениални неща „Breaking Bad” и „Better Call Saul”.

„Никой” е в родните кина от 21 май.