Това ревю за „Sound of Metal“ е толкова закъсняло, колкото среща с любимия в един безкраен ден, който сякаш никога не свършва. Причините за това са множество, но най-вече абсолютната липса на желание от моя страна да го изгледам, когато всички наоколо го препоръчваха и биеха тъпана със суперлативи с надежда и искрици от желание, изсипани в тотално безразличното ми лице. Чак когато филмът се появи във финалната осмица на номинираните за „Оскар“ тази година, реших, че е време да натисна бутона play и да се надявам на най-доброто с лек страх в душата, че всичко, което съм чула до този момент, по дяволите, няма да оправдае очакванията ми. Това е и причината да страня изначално, сещате се. Радвам се, че го направих чак сега, пък дори и да съм закъсняла, като момче, което го е страх да покани жена на среща и събира смелост чак в деня на сватбата й.

Sound of Metal“ е като поетична приказка за тишината. От една страна е свръх впечатляващ, от друга не е филмът, който ме трогна най-дълбоко тази година. Бих го препоръчвала с две ръце, защото е разкошен филм, но не бих плакала с горчиви сълзи, ако не вземе нито една награда. Мнението ми за него си остава полюсно, като за човек, който харесваш много, но дълбоко те дразнят някои негови навици и само и единствено времето ще покаже дали тези неща могат да бъдат преодолени или ще си останат в рамките на неслучилото се. Времето, както винаги, е страхотен мерител за тия неща и аз ще дам, колкото е необходимо, на себе си и „Sound of Metal“.

527da6954b357a656c9bb51456a0371a

Това ревю все пак трябва да се случи, защото сигурно все още има хора, подобно на мен, които не са видели филма по техни си, вярвам, обективни причини. Или има други, които искат да чуят какво мисли някой друг за тая тиха симфония от трясъци в началото и почти смазваща тишина на финала.

Не искам да пиша и да обяснявам за техническите качества на филма – те са пределно ясни за всеки. Способността дори да успееш да доближиш, чрез магията на звуковия монтаж и кинематографията, човек до преживяването на някой, който не може да чуе дори и собствените си мисли, е майсторски поднесено. Защото за мен това е, като усещането за глад. Може един човек да разказва на друг, какво е да си гладувал с месеци, но реалното усещане, човек придобива едва когато изпита това на гърба си. Но тъй като темата за глухотата е лепкава и плашеща, като гиганстко чудовище, което изкача от неподозирано място, този филм се справя брилянтно със задачата да доближи зрителя до ужаса на преживяването. Защото човек съчувства на онези, които са по-слаби от него в някое отношение, но не изпитва същото като тях. Тук, благодарение на звуковия монтаж и визуалната подредба на разказа, тази граница сякаш е измита, няма я. Човек е попаднал в капана на онова чувство, че нещо липсва и някъде нещо му се губи, поради което той се чувства объркан и приклещен като животно в тъмна стая.

sound-of-metal-1-1024x576

Ако хората най-често свързват киното с комбинацията между картини, история и музика, която засилва ефекта на случващото се, то тук те ще се ударят в една стена от тихост. Зрителят, поне с мен така се случи, ще се сдобие с желанието да шепти или да минава по мекички терлици, дори ще затаи дъх, докато гледа някои от сцените. Липсата на музика, силни животоутвържващи музикални теми, както и на гневен вербален диалог е смазваща в комбинация с пълната тишина на моменти и рязката поява на тежък металически звук, който актьорите създават без да го осъзнават. Хитрият монтаж обаче запраща зрителя от едната крайност в другата рязко и нарочно, като чимбер зад врата, който не си очаквал.

Sound of Metal“ е сниман хронологично и в това има логика, както за преживяването на хората, които участват – всички глухи с изключение на основния каст, така и за разказа. Филмът се опитва да балансира между практичната част на историята – за мъж, който губи слуха си в пиков момент на зрелия си живот и трябва да се научи да живее с това, макар по всякакъв начин да се съпротивлява – и през емоционалните центрофуги на случващото се. Балансът е добър, макар да има моменти, в които аз лично си казвах: „ей сега ще минат границата и ще скапят всичко“. Но практичното все пак надделяваше и филмът се връщаше към коловоза, който беше поел в началото – да разкаже една история, а не да навлиза в емоционални полемики. И така докрая, през вълните на случващото се, когато си изправен пред нещо, което променя живота ти, но ти отказваш да го приемеш.

soundmetal015

Честно си признавам не мога да си представя в главните роли Дакота Джонсън и Матиас Шьонертс – първоначалните актьори, които Оливия Кук и Риз Ахмед в крайна сметка заместват. Знам приказката, че когато си видял някой в нещо е трудно да си представиш друг на негово място. Като с книгите и филмите. И все пак, за мен Риз Ахмед е бижуто, което превръща този филм от един разказ за емоционално преживяване в истински диамант. От времето му в „Лешояда“ до днес, Риз Ахмед е пораснал и се е превърнал в актьор, който може да застане начело на всякакъв филм – жанров или не – и да води зрителя през колапсите и конфликтите, като майстор. Той може да изрази само с лицето си всичко онова, което неговият персонаж Рубен мисли и чувства. Той побира в себе си цялата тежест на изненадата, приемането и разочарованието, които разказът на „Sound of Metal“ прави за два часа. А химията му с Пол Рейси е по-силна от химията на много екранни двойки, които дори чрез думи и допир не могат да изразят онова, което чувстват. Двамата са най-любимото ми нещо в „Sound of Metal“. Знам, че повечето хора биха се трогнали от пътя на персонажа и уроците по музика на глухите дечица, но за мен сцените между двамата, които изразяват ненавистта и любовта си един към друг, са истинско злато. Оливия Кук си е супер, дори и с изрусени вежди и вид на извънземно, но нейното участие е толкова малко, макар и значимо, че на фона на основната двойка – Рейси/Ахмед, тя просто остава на заден план, какво да се прави.

de6b51d1f2eabfe9e7d1cda10f8390be

Sound of Metal“ е приказка за неочакваното, което те застига винаги в най-неподходящия момент. Не, че да оглушееш има подходящ момент. Но е за онези мигове в живота, които те променят – от бита през същината ти, от емоциите, които искаш да изразиш, но не можеш, през всички фази на ужасяващото непознато, което нахлува и те обгръща като студен вятър. Не знам дали изразявам онова, което този филм ми даде и не успя да ми даде, правилно. От една страна ми разказа истинска история, човешка, вярна и коректно поднесена. От друга сякаш не ми даде достатъчно.

Пътят през непознатото за всеки е различен, вярвам в това. И дори да се движим в групи, всеки индивидуално ще преживее нещата по свой си начин. „Sound of Metal“ не е жалейка за загубата на слуха, нито е разказ за ужаса да не чуваш. Той е като гладът – застигне ли те, трябва да намериш начин да се бориш и да оцелееш. А как ще излезеш от тази битка, никой не може да предвиди, дори ти самият, докато задъхано преодоляваш препятствие след препятствие.

WEB3-THE-SOUND-OF-METAL-Movie

Технически и кинематографичен безупречен разказ за неизбежното. За онова, което те чака зад някой ъгъл, за да те шибне в лицето. „Sound of Metal“ борави с екстремна тема, но подхожда към нея като майка, която ще разкаже страшна приказка на детето си – отначало започва с шум и трясък, за да се потопи на финала в непреодолимата сила на тишината. Обичам и не харесвам този филм едновременно и вярвам, че това е нормално.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Филмът на годината, заедно с Another Round! Чудесно ревю, Зузи! Съдейки по написаното – трябва да го гледаш още веднъж, но след време, за да се види дали малкото неща, които те притесняват ще се изчистят или не. И все пак – who cares? – по текста си личи, че те е докоснал където трябва! 🙂👌🏻

  2. An amasing movie, a heartbreaking central performance, a great review that does the movie justice and….’the sound of silence’ in the comments…

    Not to spoilt it for anyone, but this guy loses not only
    1) his hearing, but also 2) the joy of music, 3) his passion/hobby and 4) his love

    The fact that the star of the movie makes you think that there actually may be a way forward amid all this loss is a rather special achievement indeed…. We are after all on our toes till the very end… And yes, the scenes between the two of them are heartbreaking.

    So then, what does silence sound like ?
    Here:…… (can you hear it?)