С доста сериозно закъснение най-сетне започна тазгодишният награден сезон със Златните глобуси, които се проведоха в неделя, 28 февруари. Традиционно Глобусите са първите и (ако си говорим честно) най-несериозните награди, но те все пак дават старта на сезона, който завършва с Оскарите и обикновено все пак успяват да отбележат някаква част от филмите, които ще доминират разговорите през наградния сезон. Затова дойде и време и ние да обсъдим някои от филмите, за които със сигурност отново ще ни се наложи да говорим през идните два месеца, а един от най-спорните от тях вероятно ще бъде именно „Promising Young Woman”.

Веднага ще направя уговорката, че това ревю ще съдържа спойлъри, тъй като този филм губи от влиянието си, ако не говорим за всичките му разкрития. Сериозно обаче ще препоръчам, ако можете да го гледате, без да знаете прекалено много за него, тъй като разкриването на тайните му по време на самия филм е много сериозна част от преживяването.

pyg-1-20210304

Promising Young Woman” разказва за титулярната перспективна мацка Каси, чийто живот на пръв поглед не би трябвало да е такъв, какъвто го намираме – тя е красива и умна млада дама, която е учила медицина и всичко изглежда й е вървяло като по учебник. Филмът обаче започва с това, че тя е невероятно кисела и антисоциална, живее при родителите си, които й правят крайно незавоалирани намеци, че й е време да се изнесе. Тя изглежда обича да разговаря само с шефката си в кафенето, в което работи, но дори и с нея използва тежко саркастичното си и леко злобно чувство за хумор, което я представя като мизантроп, който не се интересува от това да се разбира добре с хората.

Каси обаче има „тайна самоличност“ – през нощта си изкарва най-провокативните тоалети, намазва се с грим и отива в нощни заведения, в които се прави на мъртво пияна и само чака някой млад мъж да дойде при нея, да се направи на загрижен за безопасността ѝ и да си я заведе вкъщи, за да се възползва от нея. В този момент тя се изправя, поглежда ги изведнъж директно в очите, сваля преструвката и ги кара да си платят. Цялата кампания е базирана на това, че в университета такъв тип уж добри момчета са изнасилили и снимали нейната най-близка приятелка, която впоследствие се е самоубила. Вендетата на Каси е най-вече срещу мъжете, които се правят на добри и загрижени, а всъщност искат да се възползват от жена, която не е в състояние да каже „не“, но по-конкретно тя работи към това да отмъсти на конкретните замесени – от тези, които реално са извършили престъплението, през тези, които са го покрили и до тези, които просто не са повярвали на разказа на приятелката й.

pyg-2-20210304

Искам да започна с това, че филмът сам по себе си е адски приятен и, въпреки доста тежката си тематика, всъщност много забавен за гледане. Травмата на Каси нарочно е противопоставена с ярките, бонбонени цветове, които пропиват всеки кадър, което чисто визуално е супер приятно като решение. В началото цялата работа е инсценирана, така че да кара зрителят да си мисли, че тя тези момчета ги убива, но всъщност става ясно, че тя просто ги унижава и ги кара да се изправят очи в очи с реализацията, че всъщност не са добрите момчета, за които се имат. Режисьорката Емералд Фенел, за която това е пълнометражен дебют, обяснява, че тя нарочно е решила да поеме по този път, а не съвсем традиционния „rape and revenge” жанров стил, тъй като статистиките показват, че жените (особено пък такива слабички и деликатни като нейната героиня) рядко предприемат физическо насилие – техните оръжия са други.

Супер стилизираната визия и самата жанрова конструкция на филма са много приятни. Мета добавката, че в ролите на гаднярите Фенел каства актьори, които са любимци на интернета, именно защото са играли практически перфектни, любвеобилни и грижовни момчета в предишни филми и сериали (Адам Броуди, Макс Грийнфилд, Кристофър Минц-Плас) е абсолютно гениално решение. А за Кери Мълиган могат да се кажат само суперлативи. Тя по принцип е безобразно талантлива актриса, която е способна да предаде травмата и болката на своята героиня само чрез жест, тук успява да бъде едновременно безкомпромисна и съсипана от болка, болезнено хаплива в един кадър и разпадаща се в следващ, кара зрителя да разбира изцяло защо се е стигнало до нейната кампания за отмъщение, дори и да не сме съгласни с методите й. Представянето на Мълиган е едно от малкото неща в този филм, за които не виждам как може да има две мнения.

pyg-3-20210304

Това обаче не е просто жанрово упражнение, би било неискрено да се опитам да говоря за филма извън всякакъв политически и културен контекст, дори и да ми се искаше. Това е филм, който е изключително повлиян от съвремието, от всички разговори, които се водят в момента, от феминистките и #MeToo движенията, той очевидно иска да бъде разискван в културния си контекст с всичките му послания и позиции, а не просто като стилистично издържан мрачно комедиен трилър. И тук вече започват споровете.

Да, жените са бесни, вбесяващо е, че общо взето откакто влезем в пубертета постоянно ни се повтаря как трябва да се държим и да се обличаме, за да се предпазим от това някаква ужасия да ни се случи, а накрая, когато се случи, в огромен брой случаи накрая хората казват, че нищо не може да се направи. И да, не е красиво и възпитано, не е поведение на „изискани дами“ от време на време да ликуваме за отмъщение. Само че „Promising Young Woman” не толкова изследва тази тематика, колкото те удря като чук през лицето отново и отново с посланието си. Филмът всъщност не отива надълбоко в темата за получаването на съгласие и кои неща в обществото ни довеждат до огромния проблем със сексуалното насилие, колкото само повтаря без финес, че всички мъже са еднакви, че не трябва да им се има доверие и че цялата система работи за тях. Един от последните обрати например, когато се оказва, че поредното изглеждащо перфектно момче, детският хирург Райън, може би ще бъде изключението от правилото, а всъщност се оказва, че е лично замесен в първоначалното престъпление, работи като емоционален юмрук вътре във филма, но пък размива посланието му, защото цялата работа започва да мирише на неискреност. Ако ни бяха показани мъже, които не са „като всички останали“, щяхме да сме по-заковани в реалния свят и съответно и посланието щеше да бъде по-силно.

pyg-4-20210304

В екипа имаме спор дали Каси е изградена като полу-библейска мъченица, която накрая умира за делото си или по-скоро е показана като човек, който толкова се е изгубил в желанието си за отмъщение, че е станала самоцелно жестока и самата тя наранява жени около себе си не по-малко от мъжете, срещу които вилнее. Друг спорен момент е и сутринта, след като кумът намира младоженеца с „мъртвата стриптийзьорка“ в леглото – самата сцена на смъртта й е страхотна и силно разтърсваща, но последващия разговор между мъжете цели да бъде нарочна препратка към това, което би трябвало да се казва на жертвата, а не между съзаклятниците в престъпление. Вместо това обаче е още една твърде пресилена „метафора“, от която въобще няма нужда – зрителят не е на тяхна страна, няма нужда да ни се напомня с толкова силно многозначителен диалог, че на тези хора моралните им компаси не са на правилното място. Самата финална сцена със задгробния SMS освен това е ужасяващо глупава, филмът трябваше да приключи с писмото към адвоката, отново се проявява липсата на увереност в това публиката да може сама да възприеме нюанси.

По всяка вероятност „Promising Young Woman” ще бъде много сериозна част от кино дискусиите в следващите два месеца и напълно ще разбера, ако много хора се изнервят на това, заради не безпочвените подозрения, че той е „бутан“ поради политически и културни причини, а не толкова заради самостоятелните си филмови качества. Само че трябва да сме честни – самостоятелните му качества са доста, начело със страхотната стилистика и първокласното изпълнение на Кери Мълиган. Крайно мрачното чувство за хумор и поддържащия актьорски състав също са прекрасни, а има и някои сцени, които без никакъв проблем успяват наистина да бъдат силно емоционално влиятелни.  А това, че подтиква всички да го обсъждат после, да го дискутират и дори да спорят, съвсем не е лошо, всъщност това е следата на влиятелното изкуство. Именно заради това препоръчвам на всеки да го гледа – няма значение дали ще вземе награди или не, нека го обсъдим, нека спорим конструктивно и интелигентно, нека имаме тези неудобни разговори. Може да научим един от друг нещо за киното, пък и за себе си.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Аз имам и още един прочит на нещата – Каси, къде съзнателно, къде не е „харесвала“ една идея прекалено много приятелката си. Дори и по другия начин, за който е модерно да се говори в днешно време. И когато тя е умряла, с нея е умряла и емпатията ѝ, и до голяма степен способността да има пълноценна връзка с когото и да било.

    Да, финалът е една идея прекален. Особено в частта със СМС-ите. Които са толкова удобно настроени, че Раян ги получава в реално време, за да може да получи необходимия коментар за ситуацията. В тази връзка определено съм съгласен – филмът трябваше да приключи с писмото до адвоката. Той, заедно с родителите и приятелката от кафенето бяха единствените читави хора според филма.

    1. СПОЙЛЕРИ
      Съгласен. Единственото, което ме изнерви на n-та степен и искам да допълня, е колко удобно бе единственият човек, към който Каси може да изпита чувства отново да се окаже съучастник в трагедията с приятелката й. Беше толкова клиширано и изсмукано от пръстите, че едва не ме накара да спра филма. Финалът компенсира и изненада приятно, но и аз съм съгласен, че писмото в съчетание с музика за фон беше чуден завършек и нямаше нужда от тийн емотикони и щуротии за капак на всичко. 8/10 от мен и бих го гледал отново. Както каза Леда – щом филмът провокира диалози и е „технически изправен“, значи има повод за повторно гледане.

    2. „Особено в частта със СМС-ите. Които са толкова удобно настроени, че Раян ги получава в реално време, за да може да получи необходимия коментар за ситуацията“, тази сцена няма претенцията да бъде реалистична, а забавна, изпълнена с абсурден и черен хумор.

    1. Ами не, ти си малоумник, а не ти е харесал явно.

  2. Съвременните филми със всеки изминал ден стават все по-подходящи и по-подходящи за хора със специални интелектуални потребности.

    1. Така ли се успокояваш, че ти не си такъв? Защото на реални аргументи не си способен.

  3. Хубаво ревю, но не разбирам постоянния страх в този сайт да се хвалят филми, които част от вашите читатели нямат желанието и капацитета да ги разберат така или иначе. Тук сте толкова обсебени от „темите на лошия Запад“, че често сами попадате в капана на предразсъдъците си. За двамата коментирали преди мен, нито един ваш анонс няма да бъде достатъчен, те ще оплюят всеки филм със силни жени, които с право осъждат неморални мъже. Темите са им неудобни и те никога няма да проведат интелигент разговор по тях, не искат и не могат.

    Емералд Финел е ученичка на шолата на Фийби Уолис Бридж, като такава, тя е основен сценарист на сеозн 2 на Killing Eve. Ако сте гледали сериала, ще знаете, че той ползва същото извратено и ултра черно чувство за хумор. Първата сцена, която критикувате – „твърде пресилена „метафора“, от която въобще няма нужда – зрителят не е на тяхна страна, няма нужда да ни се напомня с толкова силно многозначителен диалог, че на тези хора моралните им компаси не са на правилното място“ въобще не е това, тя е там, защото показва тези младежи по начина, по който те виждат себе си. Мъжете като тях виждат себе си като жертви при всеки проблем и са неспособни да изпитат истинска емпатия.

    Втората сцена – „Самата финална сцена със задгробния SMS освен това е ужасяващо глупава, филмът трябваше да приключи с писмото към адвоката, отново се проявява липсата на увереност в това публиката да може сама да възприеме нюанси“ пък ми е съвсем непонятно, че може да бъде разбрана по този начин, тя е преди всичко част от същия този абсурден хумор, не мисля, че трябва да бъде възприемана толкова буквално като правдоподобност, по-скоро цели да върне усмивката на лицето на зрителя след като малко по-рано му забива звучен и неочакван шамар. Това е гениланото на филма – въртележката от емоции.

    По никакъв начин не показва и всички мъже като лоши, напротив, показва, че има нюанси между тях, и чрез баща и, и чрез адвоката (мъж, който преди е бил самият Дявол, сега се разкъсва от чувство за вина) и чрез самия Раян, който си остава доста читав мъж, той не е участвал, той е прикрил приятелите си, така че въпросът тук е удачен: заслужава ли да бъде съден като 100% лош човек заради лекомислието си като студент? Отговорът е индивидуален у субективен.

    Филмът е абсолютен шедьовър, според мен няма как да не вземе поне два Оскара – оригинален сценарий и главна актриса.

    1. Пич когато нещо е очевадно и видно то просто е такова, колкото и на такива като тебе да им се иска да сме коне с капаци и да приемаме извратените ти виждания за реалност и харесванията ти.Да на Запад схемата може и да работи, но в БГ за щастие още различаваме черно от бяло.

      И не става въпрос за „лошия Запад“, а за лошия Китай, ако имаш мозък да видиш!

    2. За какво БГ говориш не е съвсем ясно –
      Филмът не е направен в БГ – и те не говорят на БГ…
      Актъорите не са БГ – и героите не са БГ ….
      Дори твоят БГ, докато казваш нещо за БГ, не е съвсем разбираем – …
      Какво за Китай пак ?

      Освен това – твоят личен опит за БГ – не е и не може да бъде единственият опит на всички за БГ –

      Но ако БГ е толкова скъп/а и важн/а за теб – хайде от утре само БГ филми …
      С БГ актьори – които говорят само на БГ –
      Като гледаш нещо хубаво на БГ – ела тук и ни обади …
      Ние с радост – ще го гледаме –
      Спри да гледаш ‘китайски’ филми – купи си биографията на Тодор Живков – and go fuck yourself !!!

    3. Хахаха определено си извън реалния свят, даже не схващаш какво пиша!Чудя се само що още не си имигрирал при толерантните си дружки на запад, или та е страх да не се почустваш там втора ръка маргинал?А може би вече си пробвал, come back in reality?Друго си е да си извратен в лошото БГ нали?

    4. СПОЙЛЕРИ!
      Абсолютно точно за връщането на усмивката!
      Буквално ми се върна отраз усмивката като видях есемесите и имах именно нужда от тях и последвалата ги усмихва след горенето на трупа и особено след чернохумористичното ритане на ръката ѝ обратно в огъня…

  4. Дори и с малките си „недостатъци“ – страхотен филм и много добро ревю! Много добра игра на Кери Мълиган. И да, този филм трябва да се гледа без човек да е чел нищо за него.

  5. Филмът разглежда важни и актуални социални теми, но е пресилено и нереалистично направен…