„Великият Гетсби“ с нова телевизионна адаптация от създателя на „Викинги“

от на 2021-01-29
 

Има истории и персонажи, които са вечни и както се казва устояват теста на времето. Герои като Джеймс Бонд или Батман, които повече от половин век биват на екран, са непрекъснато модернизирани и пресъздавани, за да бъдат в крак с тенденциите. Те са високо ценени от всяко едно поколение и никога не омръзват да бъдат разказвани отново и отново. Някои от тези велики истории обаче, като „Да убиеш присмехулник“, например, са толкова добре адаптирани от първия път, че са заклеймени като класики и никой не смее дори да си помисли за римейк. Други пък попадат в лимбото на непрестанните адаптации, както обичаната книга „Малки жени“, която в рамките на по-малко от две години получи цели две нови екранизации.

Подобна съдба има и класиката на Ф. Скот Фицджералд Великият Гетсби“, която 8 години след последния опит за пресъздаване на романа, отново ще намери пътя си, този път към малкия екран, с помощта на създателя на успешния сериал „Викинги“ – Майкъл Хърст.

Хърст, който ще бъде както сценарист на продукцията, така и продуцент заедно с Майкъл Лондън („Милк“), обаче няма намерение да прави поредната предсказуема екранизация на „Великият Гетсби“. Вдъхновен от актуалните движения за равенство между расите, Майкъл Хърст смята да пречупи добре позната история през призмата на чернокожото общество в Ню Йорк през 20-те на XX в. като същевременно силно наблегне и на музиката от този период. Хърст споделя по темата:

Изглежда, че съм живял с „Гетсби“ през по-голямата част от живота си, първо го четох като ученик, по-късно го преподавах в Оксфорд през 70-те години, а оттогава и го препрочитам периодично. Както веднъж писа критикът Лионел Трилинг: „Великият Гетсби“ е все още свеж, както когато се появи за пръв път, дори придоби тегло и значимост“. Днес, докато Америка се опитва да се преоткрие за пореден път, е идеалният момент да погледнем с нови очи тази вечна история, да изследваме нейните известни и емблематични герои през съвременния обектив на пола, расата и сексуалната ориентация. Дълбоко романтичната визия на Фицджералд не му пречи да изследва и изложи по-тъмната страна на американския опит, поради което историята говори както за трагедия, така и за надежда и защо тя продължава да отеква и днес.

Очевидно е, че Майкъл Хърст подхожда към проекта с голяма сериозност и въпреки факта, че той е бял, което буди съмнение у някои критици дали има правото да разказва тази история, с помощта на професорите от Колумбийския университет, които ще влязат в ролята на културни консултанти на продукцията, няма съмнение, че ще успее да пресъздаде  историята по начин, по който подобава. Одобрение за новата адаптация Хърст получава и от Блейк Хазард, внучка на Ф. Скот Фицджералд, която също ще се яви като продуцент-консултант. Хазард споделя още:

Отдавна мечтаех за по-разнообразна, всеобхватна версия на „Гетсби“, която по-добре отразява Америка, в която живеем, такава, която може да ни позволи да видим себе си в диво романтичния текст на Скот. Майкъл носи дълбока почит към работата на Скот, но също така и безстрашие за адаптирането на такава емблематична история по достъпен и свеж начин. Радвам се да бъда част от проекта.

Новата екранизация на „Великият Гетсби“ далеч няма да е първата продукция, която жертва историческата точност, за да избегне обвиняването в дискриминация или чисто и просто за да бъда „модерна“ и да има повече гледаемост. Новият сериал на Нетфликс „Бриджъртън“ е именно това. Нямаме нищо против промяната, развитието или многообразието, но когато то започне да бъде пречка за киното, за пример даваме новите противоречиви правила, наложени от Академията, за да може продукция да бъде номинирана в категория „най-добър филм“, трябва да се замислим дали границата между политика и изкуството не е станала твърде тънка. Подбудите на Майкъл Хърст обаче изглеждат искрени и този нов мини-сериал може и най-накрая да внесе малко разнообразие в досегашните пет адаптации на „Гетсби“. Пък ако в крайна сметка се окаже, че това не е по ваш вкус, спокойно може да си пуснете блудкавата версия на Баз Лурман от 2013 г. Там поне може да съзерцавате Леонардо ДиКаприо в главната роля.

Коментирайте първи
 
Отговорете »

 

Коментирайте