Кухия човек / The Empty Man

Save the planet, kill yourself!
 

Чудех се как да започна това ревю без да се повтарям с много други мои ревюта за ужаси, като в същото време привлека вниманието ви достатъчно, за да прочетете следващите хиляда и нещо думи. Нека бъдем откровени. Става дума за нископрофилен филм, за който почти никой не беше чувал до скоро (поне аз не бях, признавам си) и сякаш беше пуснат бързо и изневиделица. Интересът със сигурност не е много висок. Затова нека споменем рекламната кампания.

Трейлър се появи преди около седмица и в него ни представиха как група тийнейджъри призовават зловеща сила, която започва да ги преследва и убива един по един. Виждали сме го в над дузина подобни слашър филми, които завършват на английската думичка за човек. Това ли всъщност е „Кухия човек”? Краткият и ясен отговор е НЕ! Рекламата всъщност е едно от най-подвеждащите неща, които съм гледал след тази на „Hereditary”. Докато в последното нещата са били малко или много умишлени, тук става дума за маркетингов трик, който не ми е ясно дали има за цел да привлече феновете на подобни слашъри или да откаже хората да го гледат като цяло. „Кухия човек” със сигурност има какво да предложи на почитателите на жанра, а защо не и на тези извън него, и нека поне малко се опитам да ви обясня какво е то. Със сигурност ще има спойлери за сюжета, като ще се постарая да не разкривам финалните туистове, но все пак четете на своя отговорност.

empty-man-01-20201025

Признавам, че режисьорът и сценарист Дейвид Прайър, за когото това е пълнометражен дебют, е избрал доста интересен и рискован начин да започне своя филм. Прологът ни запознава с две двойки на пътешествие сред Хималаите в края на миналия век и продължава над двадесет минути. В един момент си помислих, че съм объркал залата или са пуснали грешен филм, защото всичко, което знаех, беше за бивш полицай в търсене на изчезнало момиче. Това въведение, макар и лишено от обяснение и забулено в мистерия, поставя доста силен тон за останалата част от „Кухия човек”.

След като зрителите най-после разбират какво ще гледат, действието се прехвърля над двадесет години напред във времето и ни запознава с бившия полицай Джеймс Ласомбра, който очевидно е имал семейство, хубав живот и прочие, но нещата рязко са се променили. Най-после виждаме познатите елементи за изчезналото съседско момиче, за призоваването на въпросния кух човек и доброто желание на главния герой да помогне.

Второто действие на „Кухия човек” рязко сменя посоката на въведението и се превръща в нещо като детективски трилър с намеци за свръхестествени елементи. Мъжественият, но изстрадал от миналото си Ласомбра започва да следва парченцата на пъзела и се опитва да подреди изключително неясната картина. Истината, колкото и мрачна и зловеща да е, води до повече въпроси от отговори. Някъде към края на първия си час (от над два часа времетраене) филмът за трети и, слава богу, последен път прави рязък завой и повествованието се фокусира върху привидно безобиден култ, който крие неприятни тайни.

empty-man-07-20201025

Именно този трети завой в крайна сметка е и същността на „Кухия човек”. Въпросното създание остава на заден план като нещо материално и се превръща в идеология, в проявление на силата на съзнанието и силните убеждения на членовете на сектата. Няма да изпадам в подробности, за да не издам някои от ключовите елементи, но тук филмът се опитва да бъде оригинален и да избяга от повечето клишета, които подобни негови събратя вече са установили. Личи си, че има желанието да счупи ограждащото го стъкло и да направи поне една крачка напред пред другите. Разбира се, както ще стане ясно малко по-късно, такава амбиция може да бъде жесток нож с две остриета.

Филмът със сигурност не е комедия, не се опитва да бъде забавен и Прайър е напълно наясно с това. Още от споменатия пролог „Кухия човек” задава мрачен и потискащ тон, който се запазва до самия край. От първите сцени с Ласомбра на зрителите им става ясно, че той е претърпял трагедия в живота си. В началото намирах леките нашепвания (съвсем в тон с цялостната идеология на филма), кратките проблясъци и кошмари, както и бегли погледи към снимки на семейството му, за адекватни, но в един момент те губят своя ефект, защото не ги развиват по никакъв начин. Героите остават това, което виждаме от самото начало до неизбежния край. И макар напрежението, което се усещаше между бившия детектив и неговата отчаяна съседка, да спомагаше за някакво изграждане на характер, то беше представено прекалено повърхностно, за да работи ефективно.

empty-man-10-20201025

Реално погледнато „Кухия човек” е “моноспектакъл” на Джеймс Бадж Дейл. Като изключим неговия герой, нито един друг персонаж не се откроява или получава кой знае какво екранно време и присъствие. Именно затова ми се искаше болката и дори индивидуалността му да се изразяваха в нещо повече от мълчание и наранен поглед. Финалът на филма, за който ще стане дума по-долу, донякъде може да доведе зрителите до извода да си кажат “а добре, щом е така, може”, но това не е извинение.

Ако търсите обаче стряскащи моменти, то ще останете разочаровани. „Кухия човек” е повече свръхестествен трилър, който разчита на своята оригиналност при изграждане на мистерията, а не на титулярния си злодей, за който вече стана дума, че отстъпва място във втората половина. Като изключим една или две сцени, няма да видите „jump scare” моменти, нито кой знае какви „scare” такива, ако трябва да съм честен. Отново ще повторя, че рекламата създава изключително грешно впечатление.

Кухия човек” върви доста бавно към своята кулминация. Със своята продължителност от два часа и седемнадесет минути някои биха казали, че той дори злоупотребява с гостоприемството си. Тези хора няма да сбъркат. Дейвид Прайър се е опитал да изгради свят, в който всичко е забулено в неизвестност. Подобно на обърната матрьошка, под всяка следваща мистерия се крие нова, още по-голяма такава и краят сякаш не се вижда. Това отнема време за разгадаване и въпросите натежават от един момент нататък. Филмът със сигурност не се повтаря по никакъв начин, но някои сегменти могат да отегчат зрителите ненужно.

empty-man-09-20201025

Един изключително приятен елемент беше заиграването със звука. Да, вече сме го виждали във филми като „Нито звук”, но тук беше използвано малко по-различно. Независимо колко шумно може да е на екрана в даден момент, спирането на всички звуци обикновено служи за предзнаменование за появата на кухия човек. Последващото фокусиране на един тон или стъпки от конкретна посока със сигурност са едни от малкото по-стряскащи моменти.

Подобно на филмите на Ари Астър, „Кухия човек” използва култ в своята основа. През цялото време той си служи с дребни детайли, които могат само да радват по-наблюдателните. Да вземем за пример безсмислиците, които Аманда говори в началото. Те всъщност придобиват смисъл щом се разкрива истината за нея. Още един интересен факт, който ми се иска да спомена, е надписът на регистрационния номер на колата на хлапетата при посещението им в болницата. Той гласи „спаси планетата, самоубий се”. Освен че силно затвърждава депресиращия тон на филма, той също така служи за референция към естеството на култа. Тази реплика е слоган на църквата на евтаназията, която е секта, вярваща в пречистването на земята чрез самоубийство. Незначителен, но готин елемент. Още много подобни може да откриете, ако знаете какво да търсите.

Но нека все пак си поговорим за финала, за който няколко пъти споменах по-горе. Вече ви обясних, че „Кухия човек” се опитва да бъде оригинален, да избяга повечето клишета на сходни заглавия (макар главният герой да е изграден от познати тропи) и да създаде свое собствено име. Именно всичката тази оригиналност, която работи страшно добре през по-голяма част от филма, се сгромолясва с гръм и трясък последните няколко минути. Може би “сгромолясва” не е най-правилната дума, защото в опит да бъде различен, сюжетът се оплита в собствените си линии и едва не се задушава в резултат.

empty-man-11-20201025

За съжаление, не мога да кажа точно и ясно кой е най-големият недостатък на „Кухия човек” без да издам целия край, а определено не искам да отнемам това от тези, които все пак ще се престрашат да го гледат под каквато и да е форма. Знам, че много ще кажат, че подобен финал е отворен за интерпретация и зрителите сами трябва да си вадят изводите. Това би било чудесно ако по-ранни елементи не се сблъскваха с крайните като разярени сумисти в разгорещен двубой. Логиката се разпада по бързо от Дженга кула (добре, пак се върнахме на сгромолясването) и в рамките на 5-6 минути създателите успяват да заличат иначе много доброто първоначално впечатление. Дребни сюжетни дупки, които не се набиваха чак толкова на очи до този момент, стават по-големи от черни дупки благодарение на взетите от сценариста решения.

Мисля, че ревюто се получи по-негативно отколкото ми се искаше и си го представях в главата в началото. Истината е, че „Кухия човек” не е толкова лош филм. Той има оригинални идеи, прилична реализация и сносен сценарий. Все пак последните десетина минути са едва една тринадесета от целия филм и ако първите дванадесет парчета ви допадат, то последното може и да не е толкова фатално. Със сигурност не е филм на ужасите само за почитатели на жанра, защото в по-голямата си част той е далеч от въпросния жанр. Вярно е, че се опитва да бъде няколко неща, но в края, поне за мен, беше напълно наясно какво иска да бъде. Дълъг е, муден на моменти, но без да прекалява твърде много. Можеше да бъде с 20-30 минути по-кратък, но аз поне не съм сигурен какво бих премахнал. Може би до голяма степен заради продължителността си губи и набраната инерция към края си.

empty-man-08-20201025

В заключение ще кажа, че „Кухия човек” има какво да предложи. Мрачният тон (аз обичам такива неща, но това е много персонално усещане вече), играта със звука, цялостното завъртане около идеята за кухия човек и какво представлява, прекрасното въведение, което си е отделен кратък филм само по себе си. Това са все чудесно измислени и реализирани неща. Ако не обичате филми на ужасите, ако гледате само по-високо профилни продукции като „То” примерно или пък по един подобен филм на година, то това със сигурност не е вашият филм. На фона на сушата, която е сега поради вируса, това си е чудесно допълнение към каталога страшни филми по Хелоуин. Дали можеше да е по-добре направен? Със сигурност. Но винаги може и по-зле да бъде.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Rockfan
    2020-10-26 at 12:22

    По някакъв странен начин тая първата снимка страшно ми напомня за нещо създадено от великия Гигер :) . Едно такова „Пришълецът“-шко , Гигерско усещане ми създава :) (особено с тия ръце с издължени фаланги- напомнят гръдния кош на някой от Инженерите, който всеки момент ще „избухне“ и от вътре шъ изскочи и шъ се лепне някоя гадинка на лицето на пича с прожектора 😀 )…
    П.П. Пиша „Гигерско усещане“, това ми е един от любимите художници (Мир на прахта му!) още от гимназията и при все това 20-ина години по-късно все още не съм сигурен дали името му се произнася Гигер, Гижар или нещо друго :)

    Отговор

  • X-Force
    2020-10-26 at 14:25

    Започна чудесно и от момента, в който изписаха заглавието нещата тръгнаха надолу. Накрая вече едвам се гледаше. Има хляб, но липсва мръвка и да – определено беше по-дълъг отколкото трябваше.

    Докато заблуждаващата рекламна кампания на Hereditary изигра добър трик за филма, тук май ми се искаше да е обратното и предпочитах филма да е копие на Candyman, както се и намекна в трейлъра, отколкото историята, която бяха избрали.

    П.С. Аман от култове с голи хора, тичащи около огън 😂

    Отговор

    • Silentium
      2020-10-26 at 17:24

      Да, определено прологът беше по-яката част от филма и след това бавно, но сигурно тръгна надолу. Но, както писах и аз, в Hereditary беше нарочно, умишлено и много яко се получи, тук е просто глупав маркетингов трик за привличане на публика :)


    • X-Force
      2020-10-26 at 20:33

      Интересното е, че ако нямаше пандемия този филм щеше да направи много пари. Сигурен съм, че стрийминг платформите са предлагали прекалено ниска цена и студиото е решило да се възползва от сушата откъм нови заглавия и най-вероятно ще направят повече пари в киното, отколкото ако беше пуснат по Нетфликс (примерно).


  • 2020-10-26 at 16:47

    Колкото повече култове, толкова по-добре! :) :) В този ред на мисли, гледа ми се екранизация на „Лаведа“. :)
    За „Кухия човек”, добре, че не бяха избрали посоката от трейлъра! Има нещо в този филм, което ми харесва, при все недостатъците, изтъкнати в това (чудесно) ревю. Даже пак ми се гледа.

    Отговор

    • X-Force
      2020-10-26 at 17:00

      Аз не бих го гледал отново, но разбирам за какво говориш. Заглавието има потенциал за cult following (no pun intended).


    • UZUMAKI
      2020-10-27 at 00:46

      Гледа ти се преди всичко екранизация на откриващата сцена в “Лаведа”, признай си 😄


    • 2020-10-27 at 08:21

      Че аз другата част от книгата не съм я чел. 😀


    • UZUMAKI
      2020-10-27 at 11:24

      He ти и трябва :)


Коментирайте