Dark

Оказва се, че най-големият хит на Netflix в момента идва от Европа. Изцяло замисленият и заснет в Германия сериал „Dark“ без съмнение е повлиян от холивудските стандарти, но в своята същност е вдъхновен от най-добрите традиции на европейското кино. В съвременната телевизионна продукция много трудно ще може да се открие аналог на тази прецизно и интелигентно замислена история, изградена върху основите на впечатляващи със своята дълбочина идеи. Ако трябва да се постави в някакъв жанр, вероятно най-точното определение за сериала е „научно-фантастична опера“. За разлика от класическата опера обаче, драмата в „Dark“ не е едноизмерна, а многопластова и изградена с точност до най-малките детайли.

Авторите на „Dark“ създават сюжета около няколко от най-важните въпроси, които човечеството си задава от столетия. Дали имаш право на избор, ако знаеш как нещо ще завърши? Дали би взел същите решения и дали би могъл да избягаш от това, което ти е писано? Дали пътят е важен или дестинацията? И как в края на краищата всичко е субективно, когато всеки от нас трябва да преживее собствения си апокалипсис. Повеждайки ни на пътешествие във времето и пространството, в което край и начало са относителни понятия, сериалът е въздействащ, загадъчен, дори объркващ, но ни оставя безмълвни с поразяващата яснота на своя финал. Създавайки своя собствена митология, „Dark“ е категорично един от най-добрите сериали, правени някога и постижение, което скоро едва ли ще бъде надминато.

Създатели и сценаристи на сериала са Янтие Фризе и Баран бо Одар, които вече имат един съвместен проект от 2014 г. Като черпят идеи от религията и философията, двамата създават сюжет с ренесансови мащаби, на чийто фон познатите ни свръхестествени сериали изглеждат като детска игра. Позиционирането на всеки драматичен скок, на всяко важно разкритие са толкова прецизни, че постигат максимален ефект. В основата на научно-фантастичните елементи са заложени умело подбрани научни факти, които още повече засилват въздействието от сблъсъка между реалността и необяснимото. Историята до такава степен е дефрагментирана, че връзката между събитията и героите може да бъде проследена след внимателно и многократно гледане. Всичко си идва на мястото обаче след един от най-убедителните финали, които сме виждали напоследък. Наистина е рядко удоволствие да се види как една толкова сложна история получава своя логичен завършек и на сюжетно, и на емоционално ниво.

Едно от най-големите достойнства на „Dark“ е съвършено подбрания актьорски състав, което е от решаващо значение, предвид това, че всеки един от многобройните герои има своя ключов момент в историята. Ролята на Йонас – основен двигател на сюжета, се изпълнява от младата немска звезда Луис Хофман. 23-годишният актьор има във филмографията си повече от 30 филма, от които горещо препоръчвам „Center of my World“, „Land of Mine“ и „Prélude“. Да се нарече изпълнението му зряло не би било достатъчно, за да се опише съвършено изградения образ на герой, обречен да носи бремето на вечното страдание. В много случаи това става дори без помощта на реплики, а с изключително точно уловеното актьорско присъствие. Редом до него се нарежда Лиза Викари, която чрез образа на Марта изнася основната тежест в третия сезон на сериала. Двамата се справят повече от успешно с почти непосилната задача да преведат зрителя през сложната мрежа от герои и събития.

Режисьор на всички епизоди е швейцарецът Баран бо Одар, който преди началото на холивудската си кариера има няколко интересни филма, заснети в Германия. Мащабният сюжет изисква мащабна визия – нещо, което се оказва напълно по силите на Одар, който несъмнено е повлиян от любимите си филми „Блейд Рънър“ и „Лорънс Арабски“. Очевидно любовта му към киното е в основата на един от най-смислените и концептуално замислени и реализирани сериали, които сме гледали напоследък. Без да натрапва визуалните ефекти, той създава един мрачен, загадъчен и в същото време свръхреалистичен свят, на фона на който максимално изпъква драмата на героите. На мащаба на сюжета режисьорът много точно е успял да противопостави камерното изражение на всеки отделен конфликт. Не на последно място, Одар е помислил и за по-лесната навигация на зрителя в калейдоскопично изградения сюжет. Визуални и звукови ефекти, както и запомнящата се музика на Бен Фрост, чиито теми лесно се разпознават, допринасят за по-лесната ориентация в сложната мрежа от събития.

„Dark“ е един от малкото сериали, които изискват пълното съучaстие на зрителя, за което му се отблагодаряват многократно. Дълбоко в себе си това шеметно пътуване във времето и пространството е една любовна история за търсенето на божествената частица, която всъщност се намира във всеки, който има очи да я открие в себе си. Защото светът, вселената, космоса се повтарят милиарди пъти в съзнанието на всеки отделен човек и умират с края на всеки от нас.