В края на февруари видяхме първия трейлър на „Кендимен“ („Candyman“), който разкри, че примерната дата на подготвяното от сценариста и продуцент Джордан Пийл и режисьорката Ниа Дакоста продължение (загърбващо предишните две части от франчайза) на едноименната слашър класика от 1992 г., ще бъде на 12 юни. Пандемията от коронавирус обаче промени първоначалните плановете за разпространението му (неговото и на още десетки, а в световен план дори и стотици заглавия) и филмът бе отложен за края на септември.

Сега, с наближаването на новата премиерна дата и забелязващото се лекото отпускане на мерките за сигурност покрай вируса (което дава надежди, че скоро животът може да се завърне към обичайното, доколкото е възможно, разбира се), рекламната кампания на „Кендимен“ започва да се раздвижва леко и през изминалите няколко дни се появиха две промо видеа – анимирано куклено интро и тридесетсекунден телевизионен спот.

Преди да видите рекламите обаче, трябва да отбележим още нещо важно, което се случи наскоро – предизвиканите от смъртта на Джордж Флойд сериозни расови брожения в САЩ, които имаха отзвук навсякъде по света и поставят „Кендимен“ в доста различна светлина. Оттук насетне, за добро или за зло, този филм ще има съвсем различно звучене. А го има и моментът, че създателите му ще се възползват максимално от ситуацията, за да „продадат“… продукта си. Ако се съмнявате, вижте как Ниа Дакоста представи интрото:

Кендимен“, в пресечната точка на бялото насилие и черната болка, е за неохотните мъченици. Хората, които бяха, символите, в които ги превръщаме, чудовищата, които ни казват, че трябва да са били.

Ето и самите реклами:

Ще оставим коментарите на вас, а вместо това ще представим пълен синопсис на филма.

Откакто се помнят обитателите на западналия квартал „Кабрини Грийн“ в Чикаго, улиците им са тероризирани от призрачна история за свръхестествен убиец с кука вместо ръка, който може да бъде призован лесно от тези, които смеят да произнесат името му пет пъти пред огледалото. В наши дни, десетилетие след като и последният блок в Кабрини е разрушен, художникът Антъни МакКой (Яя Абдул-Матийн II) и приятелката му – директорът на галерия Бриана Картрайт (Тейона Парис), се местят в луксозно жилище в квартала, който е променен до неузнаваемост и вече се населява от предприемчиви и преуспели млади хора.

Кариерата на Антъни като художник започва да запада, но случайна среща със стар обитател на „Кабрини Грийн“ (Колман Доминго) го запознава с трагичните и ужасяващи измерения на истинската история зад Кендимен. Твърдо решен да запази статута си на арт сцената в Чикаго, Антъни започва да изследва мрачната история като вдъхновение за картините му, без да подозира, че отваря врата към сложно минало, което ще отприщи нова вълна насилие и ще промени съдбата му завинаги.

Режисьор на „Кендимен“ („Candyman“) е Ниа ДаКоста („Little Woods”), по сценарий на Уин Роузенфелд и Джордън Пийл, който е и продуцент. В ролите са Яя Абдул-Матийн II („Нас“, „Аквамен“, „Watchmen “), Тейона Парис („Ако Бийл стрийт можеше да говори“), Нейтън Стюърт-Джарет („Misfits”, „Utopia”), Колмън Доминго, Ванеса Уилямс, Карл Клемънс-Хопкинс, оригиналният Кендимен Тони Тод и др.

Премиерата е предвидена за 25 септември.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. По принцип поддържах движението “All Lives Matter”, но мисля че след този тип изказвания вече съм за White Lives Matter!!!

  2. Ще е тъжно ако го политизират, използвайки идеята, но определено няма да се изненадам 🙂

  3. Днес гледах интервю с барманка от Тексас, която бе наела адвокат – и напълно убедена в ‘правата си’ – обясняваше в новините, че никой не може да и отнема ‘правото’ да си отваря бара когато си поиска. Като я питаха дали ще спазва правила за социална дистанция и дали ще изисква от хората да носят маски – тя (все така убедено) обяви, че тя не можела да ‘отнема правата’ на хората сами да решават дали да носят маски.

    Тази така информирана за индивидуалните и права жена на практика нищо не разбира.

    Така и с робството в Америка …

    Ако един полицай, представител на институция, 8 мин затиска с коляно врата на човек, който иначе вече е с вързани ръце – нито този полицай, нито институцията в която работи разбират какво не е в ред.
    Това, което не разбират е супер централно и съществено – и ги касае лично (както се оказа още на следващия ден).

    Да направиш нещо подобно с което да си гарантираш, че животът ти ще бъде така централно прецакан – може да го направиш само ако нещо в представите в главата ти е централно размътено –

    Дали киното може да намести тези размътени глави…
    Предполагам за въпросната барманка или по-обръгналите полицаи расисти – и шедьовър от съкровищницата на американското кино от 70-те години няма да помогне.
    За техните деца – обаче – може би си струва ….

    Един пример за актьор в Германия, който е свършил тази работа още навремето ?
    Максимилиан Шел …
    Той далеч не е единствения, но е доказал, че си струва …
    И той е съвсем бял – точно каквито са били нацистите навремето –