The Lodge / Хижата

The dark past meets the cold present
 

Малко по-рано тази година, преди целият свят да се изолира вкъщи заради COVID-19 и цялата икономика да замръзне, на големите екрани в лимитирано разпространение се появи един скрит диамант от хорър жанра, който показа една много по-смразяваща кръвта версия на изолация и страх.

The Lodge” на режисьорите Вероника Франц и Северин Фиала („Goodnight Mommy” и „The Field Guide To Evil”) е психологически хорър, чието действие се развива покрай Коледа, където бъдеща мащеха се оказва изолирана в семейната хижа заедно с децата на годеника ѝ. Там тя се сблъсква с различни епизоди, които са свързани с нейното тъмно минало, когато е участвала в самоубийствен култ. Това е всичко, което трябва да знаете, преди да угасите лампите, да натиснете play и да се потопите в зимния пейзаж на филма.

the-lodge-review-img01-20200513

The Lodge” е един от редките моменти в киното, където нито са намесени безумни цифри около бюджета (за справка, бюджетът на заглавието е само 2.7 милиона долара), нито пък са замесени големи холивудски имена, които да спъват графика на снимачния процес или да предизвикват вълна от задкулисни драми. Вместо това режисьорите написват сценария заедно със Серджио Каси и заснемат всичко за по-малко от месец на затворено голф игрище, близо до Монреал, Канада. Историята се върти само около 5 героя, като 95% от действието се развива във въпросната отдалечена хижа, а основата мисия е изграждането на правдоподобни герои, техните взаимоотношения и проблеми. Това само по себе си, в комбинация със снежната и студена обстановка около тях, е перфектна рецепта за добър и напрегнат хорър филм. Хората с право са казали „less is more” – въпросното кредо важи с пълна сила за „The Lodge”, където актьорската игра е обиграна, репликите са скъсени целенасочено, а динамиката в отношенията и тайните около главната героиня са основният двигател, който непрекъснато придвижва историята напред.

the-lodge-review-img02-20200513

И като говорим за герои, не може да не споменем основните заподозрени. В центъра на конфликта е Грейс Маршал (в ролята Райли Кею), която се сгодява за Ричърд Хол (Ричърд Армитидж), което автоматично я превръща във враг номер едно за децата му Мия (Лия МакХю) и Ейдън (Джейдън Мартел), които все още страдат от смъртта на майка им Лаура (Алисия Силвърстоун). Мисля, че въобще няма да преувелича, ако кажа, че екранното време на Армитидж и Силвърстоун може да бъде сведено до чисто cameo, което ни оставя в ръцете на останалите три персонажа. Обикновено е изключително трудно да получим пълнокръвни и достоверни образи на деца в хорър филми. Особено на такива, които са преживели тежка психическа травма. Добрата новина тук е, че Лия МакХю и Джейдън Мартел се справят повече от чудесно и с лекота убеждават зрителя в тяхната болка, без да ни натоварват с излишна мелодрама или преувеличаване на емоционалния диапазон. Героите им и решенията, които взимат, са също толкова интригуващи, колкото тези на Грейс. Тя от своя страна е сърцето на филма и всичко се върти около нея с причина. Миналото е сковало душата ѝ, а спомените за култа, в който е участвала, я следят навсякъде. Мотивите за действията ѝ са колкото оправдани, толкова и налудничави, което я превръща в интересен пъзел за разгадаване до последната минута. И въпреки това режисьорите Вероника Франц и Северин Фиала успяват не само да започнат филма със силен бум, не само да поддържат темпото през цялото време, но и да завършат с изключително мрачна нотка. Засегнати са класически теми като тези за болката, предателството, прошката, роднински връзки и отношения, религия и най-вече психично болни персонажи. Комбинацията от всички тези съставки са били основа за множество подобни филми. Това, което откроява „The Lodge”, е отдалечената локация, наблягането на конфликта между героите в тесни пространства и рискът историята да ни представи различен обрат в предварително изградената ни представа за това кой е „добър“ и кой е „лош“.

the-lodge-review-img03-20200513

Визуално филмът е пир за сетивата, напомняйки на моменти на класики като „Нещото“ на Джон Карпентър и „Мизъри“ на Роб Райнър. Франц и Фиала непрекъснато наблягат на общите планове и интересните ракурси в хижата. Камерата не спира да предоставя интересни ъгли от ниско или високо, докато близките планове са по-скоро акцент и с цел по-силна експресивност. Цветовата гама (очаквано) е студена и мрачна, която е в пълен унисон с чувствата и емоциите на героите. Операторската работа на Тимиос Бакатакис е страхотна, а музиката на Дани Бенси и Саундър Юрианс е ледено пронизваща и минималистична. Филмът не е перфектен и страда от леки проблеми в темпото. Монтажът е неравен на места, а някои решения около героите и обкръжаващата ги среда могат да бъдат подложени на аутопсия и дискутирани надълго и широко. Темата за религията е засегната прекалено кратко и може би филмът щеше да спечели от още десетина минути екранно време за миналото на Грейс. От друга страна, както казах по-горе, „колкото по-малко, толкова повече“. Като прибавим и факта, че филмът е класически slow-burn хорър, увеличеното времетраене може би щеше да изтощи зрителя. Всички тези минуси са простени заради лавината от плюсове по продукцията, изпълнението и най-вече финала. На излизане от киното чух няколко недоволни гласа, които се оплакваха, че са останали с лош вкус в устите, но именно това различава смелите режисьори от посредствените. Когато гледате филма, ще разберете за какво говоря…

Твърде рано е да раздаваме награди на „The Lodge”, но имайки предвид, че сме почти в средата на годината, не е ясно кога ще видим друг хорър на голям екран, а броят на излезли филми от жанра до момента е нищожен, то на този етап, с ръка на сърцето мога да кажа, че това е хорър заглавието на годината. Чрез страхотна режисура, безкомпромисен сценарий и финал, който оставя зрителя на нокти, „The Lodge” е точната рецепта за хорър маниаците, която личният лекар трябва да ви предписва в тези времена на домашна изолация и стрес.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Denis
    2020-05-13 at 23:15

    Ми според мен е супер слаб и надценен… Бавен и нелогичен. ***СПОЙЛЕР*** – Мислех, че моя баща е зле, ама да отведеш децата си в планината и да ги заебеш с единствения оцелял от масово самоубийство. А, забравих, и да й дадеш на тва бивше куку пистолет… И ония пишлемета ще ме убедят, че съм умрял. ***КРАЙ НА СПОЙЛЕР*** Не твърдя, че имам големи познания от кино критика, така че моля ако някой може да ми каже какво толкова „дълбоко“ съм изпуснал, което да опрадвае тия нелепости. Четох нещо, че искали да покажат Сивата зона на морала а у, ми пак не…

    Отговор

  • UZUMAKI
    2020-05-19 at 14:18

    Не знам дали и кога ще стигна до „The Lodge“. Онзи ден гледах „Sea Fever“, който хем започна добре, хем в крайна сметка беше почти meh. Писна ми от половинчати неща. :(

    Отговор

    • X-Force
      2020-05-19 at 14:37

      Що си губиш и-без-това-ценното време с глупости? 😀


    • radi
      2020-05-19 at 21:48

      Щото е човек на изкуството и трябва да се увери


    • X-Force
      2020-05-19 at 22:28

      Ако човек обича дадено изкуство много, то с времето придобива рефлекс да разпознава треторазрядния фейл от качественото съдържание 😀 Но, да – аз също понякога попадам в тоя капан. Снощи си причиних Капоне с Том Харди и се уверих, че нямаше смисъл от тоя филм 😀


    • UZUMAKI
      2020-05-19 at 23:53

      “Капоне” още на ниво трейлър изглеждаше като безобразен фалит, докато “Sea Fever” e доста гледаем и има нелоши неща вътре… просто е средна работа в крайна сметка :(


  • Mad Max
    2020-05-20 at 13:17

    Грам не ми хареса, даже успя да ме ядоса

    Отговор

  • Sheldon
    2020-05-25 at 16:27

    Приятно коледно филмче с пакостливи деца

    Отговор

Коментирайте