– I’d like to go to Dreamland.
– I’ll take you there.

Какво би станало, ако…

Какво би станало, ако Дейвид О’Селзник получи инфаркт и жена му застане начело на голямо киностудио в Холивуд през 40-те години на ХХ век? Какво би станало, ако Рок Хъдсън разкрие, че е гей още през 1947 г., когато перфидният агент Хенри Уилсън го взима под крилото си… и в леглото си? Какво би станало, ако Хати МакДаниъл направи скандал във вечерта на „Оскарите” през 1940 г., задето ѝ е отнето правото да седи на първа линия до останалите номинирани? Въпроси без отговор. Нищо от това не би могло да се случи по време на т. нар. „Златна ера на Холивуд”.

Именно в риторичността на тези въпроси се крие успехът на сериала „Холивуд” („Hollywood“), чиято премиера беше на 1 май в Netflix. Продуцентите Раян Мърфи и Иън Бренан създават утопична реалност в иначе скования от дискриминация и предразсъдъци Холивуд през 40-те години. В тази паралелна вселена революциите в развлекателната индустрия, на които ставаме свидетели едва в последните години, се случват още когато на хоризонта изгряват звезди като Рок Хъдсън и Марлон Брандо. Въпреки лишения от фокус сценарий, Мърфи и Бренан успяват в рамките на седем епизода да разкажат една красива телевизионна приказка, която болезнено напомня теми и конфликти, актуални и днес.

Изходната ситуация е напълно реална. САЩ се възстановява след Втората световна война и киното е най-качествената машина за производство на илюзии, които да съживят страната. Хиляди млади мъже и жени отиват в Холивуд с надежда и хъс да пробият в този свят. Един от тях е Джак Кастело (Дейвид Коринсует) – 23-годишен синеок красавец, щастливо женен, с близнаци на път. Пълният с мечти младеж обаче скоро осъзнава, че в този град има валута много по-ценна от таланта. Това е сексът, а бензиностанцията на Ърни Уест (Дилън МакДермът) е същинска „печатница за пари”. Почти цял Холивуд се отбива там. Джак става част от добре сложения арсенал от млади момчета на Ърни. Основната им задача, освен да пълнят резервоарите с гориво и да сменят накладки, е да водят клиентите в Dreamland. Сами се досетете какво стои зад кодовата дума. Ако са умни, успяват да завържат контакти, които да проправят пътя им към големите студия.

holywood-review-02-20200509

Главните персонажи отляво надясно: Арчи Колман, Рок Хъдсън, Клеър Ууд, Камил Уошингтън, Реймънд Ейнсли и Джак Кастело

Неволята среща Джак с новите му приятели и събратя по участ – чернокожия сценарист гей Арчи Колман (Джеръми Поуп), режисьора наполовина филипинец Реймънд Ейнсли (Дарън Крис) и актьора Рой Фитцджералд (Джейк Пикинг), който ще се превърне в кинолегендата Рок Хъдсън. Клеър Ууд (Самара Уийвинг), дъщеря на основателя на най-голямото студио в града, и Камил Уошингтън (Лаура Хариър), чернокожа и талантлива актриса, са женските попълнения в тази пъстра като дъгата компания от (голи), нахални и млади wannabe звезди. За да стигнат до върха, те трябва да станат част от парадоксално наричаната „Златна ера на Холивуд” (20-те до началото на 60-те години на ХХ век). Парадоксално, защото говорим за свят, на фона на който обвиненията към Кевин Спейси в сексуален тормоз звучат меко казано смешно. „Холивуд” ни припомня за времената, когато Джуди Гарланд е била на „диета” от барбитурати и амфетамини сутрин, за да издържи дългите работни дни, а вечер на приспивателни. Времената, в които Вивиан Лий лекува депресията си с електрошокова терапия, а Джоан Крауфорд си маха мъдреците, за да хлътнат бузите ѝ. Точно тогава бензиностанцията на Скоти Бауърс (прототип на Ърни Уест) осигурява мечтаното бягство на мнозина звезди, сред които Кари Грант, Спенсър Трейси, Катрин Хепбърн и много други.

Какво би било, ако им беше даден шанс на тези мъже, жени, куиър общността, афроамериканците? Това е въпросът, на който се опитва да отговори „Холивуд”, казва Раян Мърфи пред ELLE.

До известна степен създателите се справят успешно с тази мисия. Историята започва ударно. Първите няколко епизода полагат основите за смразяващо добра развръзка. Ситуация, описваща болезнено добре реалността през 40-те години. Стабилни и интересни персонажи, които осигуряват необходимите за всеки сюжет конфликти. Достоверни и остроумни диалози в духа на епохата. Актьорската игра, костюмите, музиката и декорите остават на ниво през целия сериал. Сценаристи основно са Мърфи и Бренан, които за някои епизоди работят с Джанет Мок или Райли Смит.

До пети епизод те много умело лавират между два свята. Единият е лицемерната реалност, която довежда Вивиан Лий до състояние, в което тя подобно на народна артистка рецитира монолози от „Отнесени от вихъра” по време на вечеря. Другият е светът на въображаемия Холивуд от 1947 г., в който чернокожа актриса получава главна роля в мащабна студийна продукция. Макар и въображаема, ситуацията е достоверна и правдива.

holywood-review-03-20200509

От пети епизод нататък обаче нещата се огъват, вероятно заради желанието на създателите да има хепиенд за всички малцинства в Холивуд – чернокожи, хомосексуални, азиатци, жени. Само че конфликтите на една цяла индустрия са прекалено сложни и дълбоки, за да стигнем от „А до Я” в рамките на три епизода по 45 минути. И неизбежният резултат е налице. От един момент нещата някак прекалено удобно се подреждат, за да се махнат „лошите” от пътя и да има място за „добрите”.

За романтиците, това е невероятно за гледане, спор няма. Ана Мей Уонг получава своето възмездие. Гей двойка върви ръка за ръка по червения килим още през 47-ма. Черен сценарист получава „Оскар” цели 80 години преди Джордан Пийл. Жена печели „Оскар” за най-добър филм. И още куп приказни неща. Откъм драматургия обаче, развръзката изглежда съшита и скалъпена така, че всички персонажи да са доволни. Дори умението на Мърфи да създава атмосфера не може да маскира дупките, които на местя правят сюжета неправдоподобен.

На парти в дома на холивудската легенда Джордж Кюкор (PS. Да, ако се вярва на жълтите биографи, сериалът добре пресъздава неделните партита в дома на режисьора на „Моята прекрасна лейди”)
На парти в дома на холивудската легенда Джордж Кюкор (PS. Да, ако се вярва на жълтите биографи, сериалът добре пресъздава неделните партита в дома на режисьора на „Моята прекрасна лейди”)

На практика има нещо иронично в провала на Мърфи и Бренан да завършат историята си подобаващо. Финалът на „Холивуд” много напомня финал на филм именно от „Златната ера” – всичко трябва да бъде трудно и безнадеждно в началото, но накрая главният герой излиза победител, защото на екрана всичко е възможно. По същия начин „Холивуд” успява да достави един сладък за гледане финал, но неправдив. Истинска приказка, в която всеки сам ще избере дали да вярва.

Пати ЛуПон в ролята на Ейвис Амбърг
Пати ЛуПон в ролята на Ейвис Амбърг

Всичко останало е на висотата на Раян Мърфи. За пореден път силният актьорски състав гарантира успеха на целия сериал. Удоволствие е да гледаш как Джим Парсънс („Теория за големия взрив”) пресъздава метаморфозата на холивудския агент и сексуален насилник Хенри Уилсън. Или Пати ЛуПон която е стабилна като скала в ролята на Ейвис Амбърг, жената на мастит холивудски продуцент.  Интересен факт е, че Ейвис Амбърг е частично базирана на Айрийн Селзник, дъщеря на Луис Б. Майер и съпруга на Дейвид О’Селзник (продуцент на „Отнесени от вихъра”). Именно тя, след развода си със Селзник, се премества в Ню Йорк, продуцира първата постановка на „Трамвай Желание” и превръща Марлон Брандо в звезда. Същото важи и за Джо Мантело в ролята на Дик Самюъл и Холънд Тейлър („Двама мъже и половина”) като неговата дясна ръка Елън Кинкейд. Двамата са страхотен екранен тандем и достоверни холивудски архетипи. И най-сладкото, което всеки любител на Холивуд от 40-те (пък и не само) ще оцени – Куин Латифа и болезнено откровената ѝ Хати МакДаниъл, Кейти Макгинес и нейната докарана до ръба Вивиан Лий и Паджет Брюстър в ролята на вечно разгонената и известна повече със сексуалните си подвизи, отколкото с играта си, Талула Банкхед.

 

Отляво надясно: Пати ЛуПон (Ейвис Амбърг), Дилън МакДермът (Ърни Уест), Холънд Тейлър (Елън Кинкейн) и Самара Уийвинг (Клеър Ууд)
Отляво надясно: Пати ЛуПон (Ейвис Амбърг), Дилън МакДермът (Ърни Уест), Холънд Тейлър (Елън Кинкейн) и Самара Уийвинг (Клеър Ууд)

Специално място в този текст заслужават костюмите и декора. Също както във FEUD: Bette & Joan, и тук всичко, което заобикаля актьорите, ни пренася в апогея на студийната система. Входът на Ace Pictures поразително напомня прочутите порти на Paramount Pictures, където преди години наистина е имало стълпотворения от потенциални статисти. Липсва само появата на Хеда Хопър – колумнистката, която в онези години има ролята на морален арбитър в Холивуд, благодарение на милионите си читатели аудитория. Мърфи за пореден път доказва, че е майстор на сюжетите в епохи, нещо очевидно в повечето му продукции (вече споменахме FEUD, тук са и Pose, The Assassination of Gianni Versace и др.).

Джим Парсънс (в ролята на Хенри Уилсън) и Джейк Пикинг (в ролята на Рок Хъдсън)
Джим Парсънс (в ролята на Хенри Уилсън) и Джейк Пикинг (в ролята на Рок Хъдсън)

Седмица след премиерата, „Холивуд” и неговите създатели получават предимно негативни рецензии. Засега критиците твърдят, че това е един от най-лошите проекти на Мърфи от The New Normal (2012) насам. Други стигат по-далеч и поставят под съмнение възвращаемостта на 300-те милиона в договора на Мърфи с Netflix. Основните критики към него най-общо са насочени към провала му да направи от „Холивуд” нещо повече от своя въображаема версия на отминалата епоха, в която е влюбен.

Дали „Холивуд” е продукт на носталгията на Мърфи? Донякъде. Дали тази продукция ще доведе към още по-голямо разнообразие в индустрията? Времето ще покаже.

Има нещо важно обаче. За него не се говори много, но именно то прави „Холивуд” достоен за аплодисменти. Раян Мърфи, Иън Бренан и целият екип създават въображаема ситуация в реален исторически контекст, който е болезнен за гледане. И така засягат важни теми, които са актуални и днес. Къде са корените на „машината на Уайнстийн”, с която индустрията все още се бори (неясно с какъв резултат между другото)? Докъде сме готови да стигнем заради успеха? Къде и кога компромисът се превръща в самоунижение? Как се живее в плен на суетата? Как властта и комплексите заличават човешкото в човека? Склонни ли сме и на каква цена да превърнем секса в наша собствена лична валута? Звучи актуално.

Фактът, че „Холивуд” изважда тези теми на преден план и подканва да се замислим над тях, го прави успешен и необходим продукт. Със или без безупречен сценарий, сериалът поставя гореизброените въпроси впечатляващо и с всички способи на киното и дори само заради това, заслужава своето място сред задължителните за гледане заглавия на годината.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Красиво заснет и толкоз. Попаднали са в капът, който е основната им идея. Какво би станало, ако „патриархията“ на Холивуд се беше срутила в резултат на реенията на група хора? Ами нищо не би се случило. Когато задаваш въпроса „ако“, би следвало да достигнеш до някакъв резултат.