Създадените традиции е добре да се спазват – и след като Майк Фланаган направи „Играта на Джералд“ и „Доктор Сън“, той е съвсем в правото си да продължи темата „Стивън Кинг“ – очаква се да напише, а вероятно и да режисира киноадаптация по романа на Краля „Възкресяване“ („Revival“). Информацията за това идва от THR, които добавят, че партньор на Фланаган в новия проект ще бъде отново Тревър Мейси в ролята на продуцент чрез общата им компания Intrepid Pictures, а за разпространението ще отговарят Warner Bros.

Сюжетът на този роман на Кинг, издаден през 2014 година, до известна степен е вдъхновен от историята на Франкенщайн, но видяна от гледната точка на страничен наблюдател, като се усеща и влияние от Лъвкрафт. Ето какво гласи официалният синопсис на издаденият от „Плеяда“ роман „Възкресяване“.

Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито – срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам да вярвам, че е случайността. Отказвам да приема, че Чарлс Джейкъбс – моят Пети, моето възмездие – се появи в живота ми по волята на съдбата. Би означавало, че всички смразяващи събития – всички ужаси – са били предопределени. Ако е така, значи няма Бог и светлина, а вярата ни е само глупава илюзия. Ако е така, ние живеем в мрак като животни в своите дупки, като мравки в своя мравуняк.

И не сме сами.

Това е историята на пастор Чарлс Джейкъбс, който след трагедията със семейството му се отрича от Бог, и на Джейми – рокмузикант, когото Джейкъбс изцелява от наркоманията. Обсебен от електричеството, бившият пастор продължава опитите си, които граничат с лудостта. Джейми жадува да надникне в кутията на Пандора, отворена от Чарлс.

Сериозна част от „Възкресяване“ всъщност се очаква да бъде по-скоро драма, отколкото хорър – историята ще проследи Джейми Мортън от неговото детство към превръщането му във възрастен човек, като се акцентира върху личната трагедия и демоните, които го преследват. Спецове споделят, че третата част на книгата си е чист хорър, от най-предпочитания за почитателите на Кинг, и остава да се надяваме, че Майк Фланаган ще го пресъздаде достойно на екран (почти сигурни сме, че ще се захване и с режисирането на проекта).

Междувременно, за да не губи тренинг, режисьорът продължава сътрудничеството си с Netflix – според Variety той се е ангажирал с екранизация на „The Midnight Club“. Самият той споделя, че е започнал да обмисля адаптация на книгата още като тийнейджър, така че това предложение е всъщност сбъдване на една дългогодишна мечта. За Фланаган е чест да просвети ново поколение почитатели на хорър-жанра в творчеството на Кристофър Пайк. Действието на романа, публикуван през 1994 година, се развива в хоспис за неизлечимо болни младежи, които се събират през нощта, за да си разказват страховити истории. Членовете на групата се заклеват, че който от тях умре първи, ще се свърже с останалите от групата от отвъдния свят…

След успеха на адаптацията по Шърли Джаксън „The Haunting of Hill House“, Netflix решиха да продължат в същия дух и Фланаган, заедно със сценаристката и изпълнителен продуцент Лий Фонг, работят по „The Haunting of Bly Manor“ – адаптация на романа „Примката на призрака“ („The Turn of the Screw“) на Хенри Джеймс, превръщайки поредицата в антология. Втората част все още не се е появила в платформата, а след това се очаква и още един сериал от същия „творчески колектив“ – „Midnight Mass“, чието действие ще бъде в изолирана островна общност с мистериозен млад свещеник, чудотворни събития и зловещи поличби. Очевидно чак след това ще дойде време и за „The Midnight Club“ по Netflix – особено плодотворно е когато творците имат дългосрочни планове.

Обобщени като специални акценти в новинарския поток, тези хорър-детайли звучат обнадеждаващо и доста добре – остава да се надяваме и да изглеждат така, когато станат готови да се появят на големия и/или малкия екран.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *