Месец март се оказа нещо съвсем различно от очакванията на всички замесени – така де, на човечеството като цяло, но той донесе и нещо удивително и дългоочаквано за лудите почитатели на Хаяо Миязаки и наследството на студио Гибли. През април пиршеството продължи – вече сериозен брой филми са на разположение онлайн в платформата Netflix и благодарение на всеобщата дигитална свързаност много хора, които не са имали дори идея какво представляват впечатляващите анимации, имат шанса да се срещнат с техните герои.

От началото на историята на Операция кино в новините ни винаги са присъствали акценти, свързани с „Arrietty”, „The Wind Rises”, „Приказката за принцеса Кагуя” (тези два дори имахме възможност да ги видим на голям екран), „When Marnie Was There”, „The Red Turtle”, както и с „Гъсеницата Боро” – филма, по който работи неуморния Миязаки, отдавна коментирал „оттеглянето” си от рисуването, но – слава богу – сърце не му дава да изостави героите си, и продължава да твори.

И за да бъдем в тон с променящата се Земя; за да дадем мъничък тласък на човешкия разум, който (реалността го доказва!) често мързелува и предпочита готовите за предъвкване клишета; за да напомним на младите почитатели на фантастичните филмови светове, че в тази специална японска школа могат да открият невероятни образци на изкуството, но и страхотни (замислящо-поучителни) истории, решихме да предложим на Вашето внимание едно приятелско подсещане за пет от филмите на легендарния Миязаки, които могат да бъдат видени по всяко време онлайн, че дори и в компанията на цялото семейство. Повярвайте – в тях и големите, и малките ще открият важни и интересни детайли, а също и герои, в които се влюбваш от пръв поглед и с цялото си сърце искаш да споделиш техните искреност и доброта…

* * *

Наусика от Долината на Вятъра

Ако подредим заглавията по хронология, би трябвало да започнем със „Замъка на Калиостро”, но препоръката ни по адрес на историята от 1979 година е за младите почитатели на приключенски сюжети, чиито главен герой е съчетание между Том Сойер, нинджа и Шерлок Холмс. Представихте си го, нали? Е, той се нарича Лупин и спасява една принцеса от лапите на злия фалшификатор на всички световни валути граф Калиостро. Пет години по-късно изпод четките на Миязаки се появява една съвсем различна – и като тон, и като теми, и като почерк история. В нея Земята е преживяла апокалиптично бедствие и при все, че няколко народа са успели по различен начин да оцелеят, противопоставянето им се оказва неизбежно. Начело на мирните жители на Долината на Вятъра е приказната принцеса Наусика, която умее да се вслушва в шепота на дърветата, пръскащи отровни спори, и в потракването на насекомите, сдобили се с гигантски размери, почти непробиваеми черупки и опустошителен гняв. Наусика е единствената, която може да слее с порива на вятъра и да помири Природата с упоритите в глупостта си хора.

* * *

Замъкът в небето

Да живееш с мечтата да полетиш в безкрайното небе, за да откриеш тайнствен замък, който от години обитава пространството и си слушал легенди за него – това звучи съвсем подходящо за тийнейджър-чирак при майстор-механик, изкарващ честно хляба си в град, който връща въображението ни в началото на ХХ век. Нещеш ли, от небето (буквално) пада една девойка, която се оказва преносител (и наследник) на важен ключ – и към летенето, и към тайните на древния замък в небето. Който наистина съществува, както и банда инфантилни въздушни пирати, начело с борбената им майчица и шантавия им татко – тяхно дело е своеобразния самолет, с който са способни да вземат на абордаж всякакви летящи приспособления. Когато момчето и момичето успяват да открият замъка и се опитват да узнаят тайните му, опиянени от гледката на корените на вечното дърво, проникнало дори във високотехнологичната сърцевина на летящата крепост, се появяват лошите военни (пиратите всъщност са добри и помагат на двамата млади!), които с правителствена твърдост и ненаситен глад за скъпоценности плячкосват безогледно наследството на цивилизацията, изчезнала безследно във времето… Важно е да се отбележи, че – подобно на всички приказки на Миязаки – обединените сили на добрите сърца на младите хора с помощта на природата побеждават, но да унищожиш една зла банда управници не означава, че си премахнал всички глупави и алчни хора по света, които са готови да жертват собствения си дом – Земята, в името на нелепите си стремежи…

* * *

Нужно е да споменем все пак и чаровния „Доставките на Кики” (1989), както и приключенския, разбойнически „Porco Rosso” (1992), защото и двата продължават своеобразната поетична игра с вятъра и летенето, така обичана от Миязаки. И двете истории ни запознават с решителни момичета, които знаят добре своето място в странната реалност, наречена „свят на възрастните” – едната е 13-годишна вещичка, която много обича да лети и се стреми да бъде от полза на хората, а междувременно открива и невинната любов на едно възхитено от способностите й момче; другата е млада дизайнерка, която успява да възстанови самолета на легендарен пилот, оцелял в Първата световна война и превърнал се в наемник-борец срещу „въздушните” пирати. Боевете между изкусно сътворените машини се случват в небето над Адриатика, а в сюжетните линии има преплетени любопитни подробности от военната история на въздухоплаването, както и неизбежна (и с отворен край) любовна история…

* * *

Моят съсед Тоторо

Да се върнеш в детството със спомени за безгрижни лета, за слънчеви поляни, бухнали в зелено дървеса, за игри, в които откриваш неподозирани съкровища и вълнуващи нови скривалища – така неусетно Миязаки очарова зрителите и им представя чаровните, малко тромави на пръв поглед, но доста палави духове, които си живеят съвсем удобно във въображението на двете малки сестрички, главни героини на историята. И ако за по-малката от тях е по-лесно да се запознае с големите закрилници на детското въображение, да се заиграе с тях и да поживее блажено в хармония с необикновените същества, за голямата остава дълбоката благодарност за неоценимата помощ, която странните им приятели й оказват в търсене на изгубилото се из прашните селски пътища момиченце. Семейната любов, дълбокото уважение към родителите, взаимната грижа и специалното отношение към всички ценни елементи на нашата благородна и щедра природа – темите и акцентите на тази наглед обикновена история приличат на малки огънчета, които постепенно добавят своята яркост към топлия пламък на безмерната доброта, с която Миязаки дарява героите си и обгръща зрителите. Вярвам, че след всеки негов филм ние се променяме – и се учим да слушаме сърцата си…

* * *

Принцеса Мононоке

Тази история напомня на забравен сън от детството – някога сме чели приказки за странни племена, които са обитавали диви земи и са вярвали в силата, която им даряват земята и нейните чада. Растенията и животните са част от необозримия, но вечен синхрон между енергиите, които движат еволюцията, развитието на света, а може би и прогреса – макар че това е може би най-превратно тълкуваното понятие в историята на човечеството. Именно чрез едно предание – за обладан от демонични сили велик звяр, който опустошава земите на един мирен народ, започва разказа за пътешествието на един избраник – най-могъщият, ловък и умен принц на племето, към първоизточника на злото, „през девет земи в десета“. В края на дългото си пътуване принцът попада на безскрупулна владетелка, която контролира ценна суровина за добиване на метал, обитава укрепена цитадела и не се поколебава да се противопоставя с всички възможни средства срещу природните – и вражески човешки – сили, които не се съобразяват с нейните стремежи. Принцът попада в центъра на сложен конфликт, но погледът му е прикован от появата на смела девойка – принцесата, отгледана от вълци, която умее да слуша гласа на природата и да закриля беззащитните от наглото безочие на човешката алчност. Обичта на двамата млади им дава сили да спасят дори Духа на гората – необикновения добронамерен бог-лечител, който притежава свръхестествената дарба да въдворява хармония и справедливост. И отново злото е наказано и победено, и отново тържествуват светлината и новия живот, а изпепелените полета на войната се покриват със свежа зеленина под пролетното слънце. Пътищата на преплетените съдби и влюбените сърца се разделят, но светът посреща слънцето в мир и с готовност за ново начало…

* * *

Отнесена от духовете

Вероятно това е най-познатият филм на студио Гибли – най-вече заради супер-високия рейтинг, присъден му от буквално всички филмови специалисти, в цял свят, както и заради прословутия „Оскар” за пълнометражна анимация, „Златната мечка” от Берлинале 2002, както и десетките награди от цял свят. Съвсем не случайно това е анимационната творба, оценена най-високо в прословутия списък Top 250 на imdb – поставена е спрямо рейтинга на използващите този сайт на 28-мо място. Аз нямам конкретно обяснение защо тази приказка те обгръща като магия и те държи като омотан с невидимо хартиено ласо – можеш във всеки момент да „скъсаш“ илюзорните си окови, но не и преди да узнаеш дали малката пленничка в призрачната баня ще успее да победи злата магьосница, да узнае защо изпитва толкова топли чувства към момчето-дракон и да спаси от грозната съдба майка си и баща си. Лесно е да се научиш на рутина, можеш да влезеш във всякакви норми, да изпълняваш заръки, да следваш инструкции, но когато душата ти не може да бъде купена със злато, а сърцето ти е изпълнено с обич и грижа за хората, на които най-много държиш, дори мистериозните, чудовищни духове, готови да погълнат всичко, изпречило се на пътя им, смиряват нрава си и променят привичките си. В името на добротата, която покорява; със силата на любовта, която унищожава всички оръжия – дори насочените срещу нея самата… Всичко в този свят притежава своя огледален образ – дори и злата вещица си има благородна сестра-близначка! Всички в този свят сме свързани в една гигантска, нежна паяжина, която разпростира нишките си в природата, пространството и времето. А дали животът ни на този свят е сън… това все още никой не знае (със сигурност…), но предположения винаги ще има…

* * *

И макар историите на Миязаки да са абсолютно различни, няколко важни детайли присъстват във всяка от тях: най-често главните действащи лица, от които зависи съдбата на всички същества, са девойки – млади, добросърдечни, изпълнени с жар и ентусиазъм, безхитростни, може би прекомерно наивни, смели, жертвоготовни, устремени към целта си с вяра в правотата и постигането й. Навсякъде оживява и безбрежното небе, преплитащо енергии, посоки и възможности за овладяване на стихиите в него – Миязаки обожава летенето! Срещаме и темата за опустошената човешка душа, трансформацията на могъщите консуматорски импулси в духове, които обсебват и унищожават неусетно, без милост и колебания. Улавяме и намека за съхраняване на легенди и предания от миналото през спомена за детската невинност, ала най-силно и тревожно актуално отеква инстинктивния зов на великолепния създател на тези истории – да чуем Природата, да се опитаме да разберем нейните създания, да бъдем едно цяло с нея, да съхраним онова, което е останало…

Рисуваните светове на Миязаки могат да бъдат определени и като моменти на капсулирано съвършенство – приличат на вълшебни бутилки, в които можеш да се пъхнеш и да преживееш няколко часа в приключения, способни да преобразяват. Опитайте се да забравите всички предразсъдъци – и си подарете анимацията на Гибли.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. В последните няколко години силно намалих bluray дисковете, които притежавам.
    Но пък си купих 10-тина dvd-та на Гибли. Страхотни приказки, които мога да гледам по всяко време. Взех си и мангата на Наусика, но все още ми отлежава в библиотеката.

  2. Филмите на Миязаки дължат огромен процент от великолепието и чара си на вълшебната музика, композирана от Joe Hisaishi.

  3. Лимитирано ремастер издание на Akira 4K излезе в cdjapan и японския амазон. Според първите реакции, това е най-добрата версия излизала до момента. 🏍