Премиерата на ,,18 % сиво“ беше на 24 януари. От тогава филмът, който все още е по екраните поляризира зрителското мнение, независимо дали то идва от фен базата на книгата или от по-необременената аудитория.
Предлагаме гледната точка на режисьора Виктор Чучков-син и продуцента Борислав Чучков в първото интервю с тях по повод на готовия филм, проведено на 01 ноември 2019.
Виктор Чучков–син е роден през 1971. Завършва НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов‘‘ в специалността Филмова и телевизионна режисура. Режисирал е късометражни филми, музикални клипове за едни от най-добрите български музиканти, документални филми и телевизионни реклами. През 2015 прави своя дебют като фотограф с изложба във Vivacom Art Hall, София.
Борислав Чучков е роден през 1975. Първите си стъпки в киното прави като дете актьор в няколко филма. Завършва магистратура в Media Business School в Ронда, Испания, със специалност European Audio-Visual Management. Основава първата си филмова продуцентска къща SIF309 през 1994.
Двамата създават компанията ,,Чучков брадърс‘‘ през 2003, с основна цел продуцирането на игрални филми. След успеха им с игралния дебют на Виктор – ,,Тилт‘‘ през 2010 започват интензивно да работят по редица международни игрални копродукции, сред които ,,Защо аз?‘‘ (2015), ,,Уестърн‘‘ (2017), ,,Синът на София‘‘ (2017), ,,Снимка с Юки‘‘ (2018) и др. Най-новият им филм ,,18 % сиво‘‘ с режисьор Виктор Чучков излиза по кината на 24 януари 2020. Това е първото им интервю, което дават за готовия филм и е взето на 01. 11. 2019.
Да вървим постепенно – от проекта към разпространението. Няма да ви питам за забавянето на проекта. Много по-интересна ми е трансформацията на историята, която до колкото знам е съществена част от това забавяне. Действието се пренася от Америка в Европа.
В. Ч.: Нормално е да се забавим, такива филми не се правят бързо. Цялата идея беше през български герои да се разкаже една съвременна история, която засяга по принцип хората по света. Това е един истински международен проект, не само в смисъл на копродуция, но и в креативен смисъл, както и интернационалните ни герои и каст от утвърдени актьори. Най-важното е, че целият процес се развиваше органично и като че ли имаше някаква магия. Продуцентските обстоятелства и финансирането си съвпаднаха с креативните вдъхновения и визия.
Смятам, че филмът ни е един важен успех с Борислав да доведем всичко това до край. Той ме убеди да прехвърлим цялата история в Европа днес, а и за мен беше много по-важно филмът да говори в сегашно време – за нашите актуални проблеми, за нас сега. Романът е писан в началото на хилядолетието, а от тогава света е много различен. След пълното ни приемане в Европейския съюз през 2014, толкова много Българи заминаха свободно из Европа, особено в Англия. Напоследък виждаме и доста хора, които пък се завърнаха, а и самата Европа минава през сложни времена, очевиден пример е Брекзит. В книгата става въпрос за вълната на икономическа емиграция от началото и средата на 1990-те. В момента вече говорим за един общ, отворен свят, за една Европа, в която всеки е свободен да се премести и опита място, което смята, че е по-добро, с цел да се реализира по-успешно, да има повече възможности.
После, разбира се говорим за жанра – роман и филмов сценарий – и тук е неизбежна и даже задължителна трансформация и адаптация, и понякога промяна на литературата за да се запазят темите и основата от книгата. А при сюжетно действие в съвременния свят това също изисква и някои нови герои. И накрая, разбира се като режисьор надявам се, че имам право нещо и аз да кажа. Моите най-близки сътрудници и аз представяме нашата интерпретация на тази литературна творба. Мен ме вълнува какво става сега, струва ми се, че света гори и кипи от конфликти и нови ситуации, което е огромно предизвикателство. Много интензивно се променят ценностите и мисленето, взаимотношенията между хората.
Практическото продуцентство съвпадаше, защото на нас ни трябваше герой, който минава през тези страни, в които са и нашите главни копродуценти. Различните източници на финансиране се появиха по естествен начин, без да се налага да нагаждаме сюжета към тях. При обратния случай понякога има риск от фалшиви елементи, които на практика се привнасят насила в историята и тогава често филмът става фалшив и неискрен. Мисля, че нашият подход беше правилен.
Б. Ч.: При ,,18 % сиво‘‘ колаборацията с чуждите продуценти беше абсолютно органична, защото ние снимахме в тези държави.
Преди Брекзит Англия ли беше европейската версия на страната на неограничените възможности?
В. Ч.: Лондон до скоро имаше енергията на център на света. Брекзит промени самочувствието на хората в Англия, доста чужденци които живееха там, след Брекзит се върнаха по родните си страни. Донякъде тези нива и атмосфера се чувстват и във филма. Лондон си е все още много бляскав, център е на поп музиката, на симфоничната музика, на театъра, на филмопроизводството – говорим като концентрация на пазара. Голяма част от хората, които искат да се реализират и да успеят на световно ниво в някакви артистични специалности опитват там. Във филма става въпрос за персонажи, привлечени от блясъка на големия град, но понякога това изглежда само привидно възможно и лесно.
До каква степен работихте с автора на романа – Захари Карабашлиев?
В. Ч.: Всичко е процес, на работа, на усъвършенстване. Аз много харесах романа, помня къде го четох и какво чувствах като затворих последната страница. Даже така силно ме впечатли и вярвах, че това е истинската история на Захари Карабашлиев до най-малкия детайл. Книгата е много кинематографична и събужда въображението. Това беше силен начален заряд. Докато развивахме филма, навлизах в английската култура и общество, която е много особена със своите стари традиции и класови различия. На мен ми беше важно да създам истински герои, да сме автентични. И с Борислав ни стана ясно, че трябва да работим със сценаристи, които познават Англия добре, които живеят там. Имахме късмета, че Доля Гавански, която изпълнява една от главните роли, заедно с Рушен Видинлиев, живее там отдавна и също е и писател. Така открихме и започнахме работа със сценаристката Хилари Нориш, по чиято финална версия филма е сниман. Разбира се, стъпихме на първия вариант на сценарий на Захари Карабашлиев, но постепенно сценарият си заживя свой живот. Но както същността на романа, така и във филма, историята е за българска двойка в чужда държава, която се бори да оцелее и развие.
Доста интензивно беше заснет филма – започнахте през октомври 2017…
В. Ч.: След помощта на община Варна, която застана зад филма и много ни помогна стана и възможно началото на снимки в града. След есенните снимки там имахме нужда да изчакаме за да снимаме и през други сезони. През пролетта на 2018 започнахме от Англия и продължихме по пътя на персонажа през Белгия до Германия. Смея да твърдя, че трудна копродукция като ,,18 % сиво‘‘ почти не е правена в България и по този начин. Филмът е сниман в 4 държави – Англия, Белгия, Германия и България. Копродукция е между България, Германия, Белгия, Сърбия и Северна Македония. В него има международен екип от 7 държави – България, Северна Македония, Сърбия, Германия, Англия и Унгария . Сниман е с много силен визуален подход от оператора Ненад Бороевич, а музикалната партитура е на нашия баща Виктор Чучков. Имаме актьори от Великобритания, Германия, Белгия и България. Филмът разказва интернационална история, която би могла да се случи на хора от много държави. Мисля, че във филма се усеща цялото космополитно мислене и светоусещане на хората, които са взели творческо участие в създаването му.
Моите впечатления от книгата са за повече действие. Като че ли голяма част от екзотиката и екшъна в книгата са позагубени, но пък историята се насочва много повече към вътрешния свят на персонажа. Може би заради дълбоката преработка (а не въпреки нея) на първоизточника и пренасянето на историята от САЩ в Европа, историята придобива неподозирани дълбочини. Разнищва теми и проблеми на съвременния сложен свят, които са много актуални: емигрантската носталгия, тежестта на битието, самотата… С това ли е важен (романа) филма за българското общество?
В. Ч.: Мисля, че имаме много колоритни персонажи, които до някъде могат да се назоват екзотични, но както казах на мен ми беше важно да направя история за съвременния човек. В крайна сметка романът ни даде това вдъхновение и отправна точна. Но знаем колко много адаптации и преместване на места на действие и време сме виждали от Шекспир през Чехов до Достоевски, които понякога разкриват пиесата или романа даже по-силно в контекста на днес. Филмът се концентрира върху основните неща, за които разказваме – искаме да вкараме зрителя в главата на персонажа, в неговите чувства и емоции. Също както е в романа, героят се търси, оцелява, загубва, пътува, преоткрива.
В същото време има и зрителски елементи, които търсят по-широка аудитория.
В. Ч.: Ако мислите за хумора във филма, да, той присъства и е важна част, но и разбира се любовта е една от централните теми. В никакъв случай обаче филмът не е тежък, без светлина в живота на главния персонаж.
Във филма основният персонаж намира и пренася хашиш, а не марихуана, както е в романа. В книгата има епизод, в който се казва, че марихуаната е твърде недраматична като сюжетен елемент. Тази промяна с това ли е съобразена? Има ли общо с промяната на света в последното десетилетие и по-свободното отношение към тревата като цяло?
В. Ч.: Разбира се. На все повече места по света тревата вече може да се купува легално, както и в някои щати в САЩ, така, че ако действието беше сега в Америка, някои неща трябваше да се адаптират от романа.
Рушен Видинлиев използва ли свои преживявания от живота си на емигрант в изграждането на образа? Имали ли сте за цел да вкарате част от неговата биография в персонажа?
В. Ч.: Нескромно мисля, че Руши прави прекрасна роля, както останалите актьори. При избора на повечето от тях, така се получи, че биографията им обогати образите. Руши е живял на много места по света – Южна Африка, Италия, Ню Йорк, Англия и т.н. Той може много добре да усети и да разбере този персонаж. Естествено, че е използвал част от своя опит, лични преживявания, знания и мисли на жител на света. Така стоят нещата и при Доля Гавански, която също не е живяла постоянно на едно място и играе неговия партньор в живота. Тя е родена във Варна, израснала е в Белград, след това е учила в Москва и Санкт Петербург, а на 17-годишна възраст записва да учи актьорско майсторство в Лондон, където живее и до днес. Интересното е, че както искахме да имаме автентични европейски герои, така и сценаристката Хилари, искаше да работи с Доля като мост между две култури, и истински да се изгради чувствителността на основните български герои в Англия.
Подобно на ,,Тилт‘‘ филмът търси някакъв баланс между арт киното и зрителското кино. Защо решихте да заложите първо на редовно разпространение и след това на фестивална обиколка? Изпускате зрителите, които са привлечени от награди.
В. Ч.: Фестивалната стратегия е сложен процес. Очакваме отговори от фестивали, но за нас беше важно българската публика да види филма по-скоро. Мисля, че заедно с нашите дистрибутори Ради Георгиев и Невена Маркова от „Пърпъл Рейн“ сме избрали много добър период за разпространение в България от 24 януари 2020.
Другите ви проекти също са международни копродукции, които включват множество държави и различни източници на финансиране. Кога беше точката, в която започнахте като продуцентска компания да работите върху толкова много проекти и какво допринесе най-много за това развитие?
В. Ч.: Става въпрос за натрупване и много години работа особено на Борислав, години в които сме си изградили положителен имидж на компания, която може да бъде равностоен партньор на продуцентите в Европа. Трябва все пак да те знаят, да си направил някой добър филм за да започнат сътрудничество с теб. Дебютният ни филм ,,Тилт‘‘ също беше копродукция.
Б. Ч.: На първо място е силното ни желание да правим кино. Оттам насетне всичко е труд и усилия. Аз отидох да уча в Media Bussiness School (Испания) през 2003. Преди това около 10 години се занимавахме с рекламни клипове и аудио-визуални услуги. Съгласен съм, че се получиха нещата с натрупване. В един момент започнаха да се появяват все по-интересни проекти. Единствената причина, която мога да посоча, че се развиваме, ако мога да кажа успешно е, че се научихме да отсяваме добрите проекти, с които да се захванем. Дори това, че те са финансирани от много различни места, е показател за качествата им.
Наистина работим по много проекти, но това все пак са 10 % от тези, които се опитваме и имаме желанието да направим. Не всичко успяваме да реализираме. Максимално се концентрираме в тези, които харесваме най-много. Постоянно сме в търсене на качествени проекти и нека всички автори и режисьори знаят, че вратите ни са винаги отворени. Фирмата ни е направена за да прави кино.
Филмите, които продуцирате следват известна стилистична и естетическа линия – да ги наречем фестивални филми (поради липса на по-добър термин). Задължително ли е да следвате тази посока или имате интерес и към по-различни от тези проекти?
В. Ч.: Имаме интерес към всякакъв тип проекти с добър сценарий и креативен екип. Аз обичам предизвикателството около правенето на един филм. Бихме правили и жанрови филми. Ние се гордеем с всички заглавия, по които сме работили, където Борислав върши основната продуцентска работа. Те са продавани по целия свят, печелили са и много награди от престижни фестивали. В момента работим по още няколко копродукции, за които той ще разкаже и вярвам, че също ще се превърнат в добри филми.
Б. Ч.: От продуцентска гледна точка, винаги преди да започна да работя в една международна копродукция, аз предварително си давам сметка искам ли да живея с режисьора и с другите продуценти в следващите пет години. Създаването на филм е като малък брак, и ако няма любов, няма как да предприема това така или иначе рисково и напрегнато занимание. Трябва да съм сигурен в усещането си, че с тези хора сме един отбор, че сме супер задружни и ще преодоляваме заедно всеки един проблем. Много е важно да се борим заедно, а не да прехвърляме вина един върху друг. Ние ходим на фестивалните филмови пазари в Кан, Берлин, Венеция, а и на по-малки форуми. Много от проектите ни започват от София мийтингс в рамките на София филм фест. А на тези места се предлагат такъв тип филми.
Всъщност ,,Защо аз?‘‘ (2015, реж. Тудор Джурджиу) според мен е жанров филм, с много изчистени характеристики в полето на политическия трилър. Това, че един филм е фестивален не означава, че не попада в някой от жанровете. ,,Уестърн‘‘ (2017, реж. Валеска Гризебах) също е добър пример в това отношение.
Като казвам жанров имам предвид комерсиален филм.
Б. Ч.: Разбира се, че нямам нищо против да работя по ,,жанров‘‘ или комерсиален филм, ако намеря подходящия проект и се разбирам професионално с екипът, който стои зад него.
Скоро приключихме снимките на новия филм на Валери Йорданов и процесът беше много приятен. Отдавна не съм имал толкова безпроблемен снимачен период. Вече сме в монтаж и се надявам през есента на 2020 да го покажем. Догодина предстои да изкараме и две сръбско-български копродукции, в които имаме миноритарно участие – новите филми на Олег Новкович (,,Бял, бял свят‘‘) – ,,Жив човек‘‘ и Стефан Арсениевич (,,Любов и други престъпления‘‘) – ,,Страхиня‘‘. Миналата година ни беше турска – с филмите ,,Братя‘‘ (2018, реж. Юмур Атай) и ,,Анонс‘‘ (2018, реж. Махмут Фазил Джошкун). В последния, българският оператор Крум Родригез има изключително творческо участие. Трябва да се обърне специално внимание на неговата работа в този филм.
Имате ли противоречия като продуцент и режисьор? Стигате ли до бой?
Б. Ч.: Непрестанно имаме противоречия. По време на първия ни филм – ,,Тилт‘‘ имаше много напечени моменти. Там обаче имах гърба на Росица Вълканова, която е много опитен продуцент и много ми помогна. Много научих от нея и ще съм й благодарен цял живот. Докато работихме по ,,18 % сиво‘‘, въпреки че беше по-напрегнат като проект, не сме стигали до бой. Може би малко сме поулегнали.
В. Ч.: Добрите сътрудничества изискват понякога и добра и здравословна кавга. Нали трябва да се предизвикваме?
Компанията ви има и други два клона – за производство на реклами и филмова музика. Смятате ли, че упражнявайки дейност в областта на рекламата, балансирате чисто художествено филмовото си творчество? А от продуцентска гледна точка помага ли производството на реклами?
Б. Ч.: Рекламите и киното са много различни сами по себе си, но и са взаимосвързани. От всяка работа, когато иска, човек може да спечели нещо за себе си и да се научи на нещо. Много режисьори като Виктор Чучков или Драгомир Шолев, освен, че правят кино, правят и много реклами. Тази дейност ги поддържа във форма, дава им възможност да експериментират, обучава ги в актуалните практики. Някои от тях откриват актьори за филмовите си персонажи по време на снимки на реклами, откриват партньори, сработват се с операторите си. И обратното – един добре разработен филмов екип, може да направи прекрасна реклама. За нас е много важен човешкият фактор – кои са хората с, които работим. Обръщаме внимание дори и на това кои са стажантите в екипа. Това създава цялата работна атмосфера и това прави магията на филма.
Колкото до филмовата музика – с това започнахме в началото на 1990-те. Предоставяме услуги и цялата необходима организация за осъществяване на звукозапис на един филмов саундтрак. Работили сме върху над 1000 филма с композитори като Енио Мориконе, Патрик Дойл, Бруно Куле и др. Последният албум на Лучано Павароти също е записан тук. Традицията идва от баща ми и майка ми, които са музиканти. И двамата са завършили в Италия и случайни неща няма. Баща ни е чист артист и не желае да се занимава с услуги и организация, така че развихме тази дейност с Виктор и майка ни.
Във връзка с разпространителската стратегия на ,,18 % сиво‘‘, имате един много силен коз – фотографиите, които Зак (Рушен Видинлиев) прави по време на своето пътуване. Имате ли идея да направите изложба с тях?
В. Ч.: Да, ще има изложба едновременно с излизане на филма по кината. Във филма Зак е фотограф, който преминава и през едно голямо пътуване свързано с изкуството. И аз като фотограф на тези снимки на нашия герой от филма искам да свържа това, с пътуването ми като режисьор да направя този филм.
Текст: Росен Спасов
