Джентълмените / The Gentlemen

Gentlemen prefer kush
от на 2020-02-08
 

Изисканият блясък обикновено не е нещо, с което свързвам криминалните комедии на Гай Ричи, които толкова обичам и към които нямах търпение да се завърна. Особено в „Две димящи дула” и в „Гепи”, Ричи изграждаше прекрасно обстановката на беднотия и отчаяние, които допринасят за менталното състояние и действията на героите му. В „Рокенрола” имаше баланс между богати и бедни, но там пък богатите бяха точно обратното на класни. Сега обаче, в дългоочакваното му завръщане към английската криминална сцена, всички на екрана изглеждат все едно излизат директно от фотосесия на GQ и гарантирам, че промяната работи невероятно добре. Но класата тук не е само в облеклото на героите – главните действащи лица тук са отявлено „добри” хора, макар и престъпници, а лошите са „лоши” в много по-голяма степен, отколкото в другите му филми.

the-gentlemen-img01-20200207

По въпроса за сюжета, както и в предишните филми от своеобразния Ричи-жанр, историята проследява няколко нишки на групи от герои, които се оказват забъркани в общо криминално начинание. Мики Пиърсън (Матю Маконъхи), който е изградил от нищото марихуанената си империя, вижда края на дните си като гангстер, както по собствено желание, така и по необходимост, и се опитва да продаде империята на милиардера Матю (Джеръми Стронг). Мики иска да прекарва повече време в обожателно глезене на съпругата си – топ мацката Розалинд (Мишел Докъри). Когато обаче слуховете за предстоящото му оттегляне от играта се разпространяват, от дълбините започват да изпълзяват различни злонамерени претенденти – от една страна китайският гангстер „Сухото око” (Хенри Голдинг), а от друга – частният детектив Флечър (Хю Грант).

Изпълненията от почти целия актьорски екип са абсолютно удоволствие за гледане, защото очевидно всички се забавляват с ролите си. Маконъхи си е общо взето Маконъхи, той си знае как да използва личния си чар, за да изпълни екрана с него. Мишел Докъри и Чарли Хънам, който е в ролята на дясната ръка на Мики, са идеалната подкрепа на големия гангстер – и двамата са си здраво стъпили на собственото място, могат да се оправят с всяка ситуация и сами, лоялни са от обич, а не по задължение. Чарли Хънам особено прави страхотно запомняща се роля, винаги с една крачка напред пред всички, но нарочно никога центъра на вниманието.

the-gentlemen-img02-20200207

Овациите обаче задължително обират Колин Фарел и Хю Грант в поддържащи роли, възползващи се от най-изострените инструменти в арсеналите си. Фарел играе неволно въвлечения в ситуацията Тренер, който просто иска да научи тръгналите по лош път тийнейджъри да се държат адекватно и да бъдат истински мъже. Хю Грант пък канализира цялата си дългогодишна борба с папараците и таблоидите в истинския живот, така че да довлече до екрана една истински противна личност, която обаче приковава вниманието и не спира да забавлява с всяка реплика и преувеличен жест.

Грант освен това играе ролята на разказвача на историята в история – формулата с разказващия, на когото не можеш да имаш доверие, е използвана доста добре, само че понякога изведнъж спира, влиза се в „стандартно” проследяване на история, после изведнъж те хвърля обратно в разказа на Флечър – понякога става леко объркващо. Не би трябвало да бъде, Ричи би трябвало добре да владее този тип оплитане на истории една в друга, само че тук има някакво отплесване в други посоки и понякога „хрумката” за нестандартното разказване всъщност е в ущърб на самата история.

the-gentlemen-img04-20200207

Другата ми основна критика е свързана с разминаването, което се получава между намеренията на Ричи. От една страна имаме очевидна препратка към старите му филми – ясно е, искал е да се върне към това, което го направи известен, след дълго пребиваване в студио средите и режисирането под комитет. От друга страна стои опитът да се направи филм, който е очеизбождащо поставен в днешно време – тийнейджърите са постоянно обсебени от това колко гледания получава видеото им в интернет, Мики усеща края на гангстерите с предстоящото узаконяване на марихуаната, Розалинд е модерна жена във всеки един смисъл на думата. През цялото време обаче се правят расистки шеги, които са далеч извън времето си, а освен това се разчита изцяло на стара формула, която не е модернизирана по никакъв смислен начин. Получава се нещо, което е хем свръх-съвременно, хем остаряло и не в крак с времето.

А пък Джереми Стронг е някаква абсолютна пародия не много ясно на какво и въобще не се вписва в чара и “cool” на всички останали герои – стои като някакъв израстък, който не принадлежи въобще в този филм.

the-gentlemen-img05-20200207

Позитивите обаче са повече и са свързани именно със споменатия чар – това е един безапелационно забавен и приятен филм за гледане. Всички герои (без единия) са страшно интересни и симпатични, изглеждат прекрасно и с изключение на споменатия расистки хумор, всички други шеги вървят доста успешно. Освен това Ричи дори е успял да вмъкне доста стабилна за мен доза тематични въпроси, които макар и не разгърнати широко, добавят дълбочина към един иначе лековат филм. Той разказва за класовото разделение в Англия, което продължава да съществува, макар и никак да не отразява реалните възможности на хората. Разказва за младите мъже от „нисшата” класа, които изпадат в живот на престъпност, когато нямат силни примери за подражание, които да ги вкарат в правия път. Разказва и за разликата между престъпленията на героите си: освен, че Мики е крайно недоволен, когато някой случайно умре, косвено свързан с неговите дела, той има отдаден монолог за разликата между неговия марихуанен бизнес и бизнеса с хероина – само един от тях убива хора и съсипва семейства. А има и препратки към филмовата индустрия, как се правят филми и как се продават на студията после – откъде ли му е хрумнала на Ричи тази идея, се чудя?

the-gentlemen-img06-20200207

Джентълмените” няма да създаде нови фенове от хората, които досега не са си падали по стила на Гай Ричи – прекалено е еднакъв с предишните му филми и по никакъв начин не ги превъзхожда. Който досега не се е конвертирал, няма да го направи, но за феновете дългоочакваното завръщане оправдава очакванията и е нова доза от това, за което копнеехме. За тези по средата пък, които не са имали никакви очаквания, смятам, че ще представлява едно много приятно, вълнуващо и разведряващо кино преживяване. А ако някой е фен на английския грайм, да знае, че Бъгзи Малоун играе един от малките подопечни на Тренера и е записал оригинална песен, специално за филма, която аз лично не спирам да слушам от дни. Поздравявам ви!

коментари
 
Отговорете »

 
  • X-Force
    2020-02-08 at 19:58

    Гледах го снощи, но след първия час си излязох от киното. Дали защото хванах прекалено късна прожекция и бях изморен? Дали защото филмът по никакъв начин не ме ангажира и ми беше ту мъч Гай Ричи? Или както казва Леда – защото вече съм гледал всичко това от него, но направено в пъти по-добре? Може да му дам втори шанс като излезе на домашен релийз, но засега съм неутрален.

    Отговор

    • radi
      2020-02-08 at 20:44

      Аз пък гледах Хищни птици и си го изгледах целия :)


    • X-Force
      2020-02-08 at 22:21

      Него пък едвам го изтърпях 😂


    • radi
      2020-02-08 at 23:31

      Поне е различен откъм подход и формула :) Да не гледаме само в един стил


  • kikogod
    2020-02-09 at 01:14

    По принцип и на мене ми хареса доста, но не чак толкова колкото примерно Гепи. Този беше някакси по-зрял, което ме изкефи, но пък това го прави и малко по-скучен. Същевременно пък имаше уклон към миналите му гангстерски филми с типичните му маниеризми на снимане. Но като че ли малко ми празнееше цялостно, нещо не можа да ме грабне така добре. Героите, макар и много добре изиграни не успях да ме заинтригуват особено. Може би само Хънам и Грант ми харесаха доста. Маконъхи ми беше леко прекалено себе си, и чак към края се отпусна и започна да ми харесва. Грант много добра роля направи на репортерчето, запомнящ се е, но като цяло имайте предвид, че филма трудно отлепя до към средата и от там вече набира скорост. Не се учудвам на пича, който си е тръгнал в началото. Все още се двоумя дали да му дам 7 или 8 като оценка. Едното ми се струва малко, дургото много 😀 може би 7.5?

    Отговор

  • Hawks
    2020-02-09 at 22:46

    Аз се изкефих на макс ! По принцип, за расистки шеги винаги, ще има място и при положение, че има общо взето 1 за която се сещам показва, че или не е проблем за отбелязване или аз съм такова леке, че не ми правят впечатление 😀 . Нито са демоде, нито ще отшумят, дори на този етап са по-забавни от всякога, като се има предвид гигантския бастун с розова панделка, който се подава от задника на западната цивилизация в последните 6-7 години. Аз лично не бих критикувал и скачането от разказа на Флетчър в събитията на повествованието. Работеше си добре и не се почувствах изгубен или подведен, даже за момент се зачудих дали не са забравили за Аслан и кой беше наемникът от бара, но се вписа супер 😀 Иначе отлично ревю ! Поздравления !

    Отговор

    • Milbo
      2020-02-10 at 00:30

      Hawкs, ква ‘западна цивилизация’, бе чиче ?

      К’во е т’ва според теб пак ? Я да ни обадиш ….
      Нещо, което има ‘бастун с розова панделка подаващ се от задника последните 6-7 години ‘…?
      И за тва расистките шеги ти носят още повече радост, а душко ?

      Хубав, информиран, цветист БУГАРСКИ език, който ще ги постави на мястото им теа …от западната цивилизация – тяхната мама….


    • Mad Max
      2020-02-10 at 02:18

      Расистките шеги са супер, всъщност ВСИЧКИ шеги са супер и особено тези, които предизвикват вълни от либерално възмущение <3


  • Milbo
    2020-02-10 at 03:32

    Има голяма разлика между ВСИЧКИ шеги и расистките такива …..Правото на богохулство е в основата на въпросната цивилизация – няма ‘свещени крави’, всичко може и следва да е обект на присмех…ама разбира се.
    Работата, обаче, се обръща с краката нагоре (или с главата надолу) – когато това, което се приема за нормално за ‘нас’ – става не-нормално за ‘другите’ (в нашите очи)…
    Как да го кажа с най-прости думи ?
    Един екстремен пример (за илюстрация):

    А: Макс, твоята жена ходи ли на работа ?
    Макс: Аха
    А: Хе-хе, сигурно имат нужда от чистене хората.

    Колко е тъпа тази шега ?
    Много е тъпа.
    Защо ?
    Защото жена ти вероятно не иска хората да си мислят, че основният и талант е в чистенето. Сега, тя може да е много добра чистачка, което не е нещо лошо само по себе си, но може бе може да прави и други неща. И най-вероятно може – ти прочее знаеш най-добре.

    Някой дебил, обаче, като Хокс по-горе, намира това за особено забавно, защото той дълбоко в себе си вярва, че твоята и всички други жени стават само за чистачки (не могат да шофират, хеле пък да карат самолет, както написа един друг дебил преди няколко дни пак тук на този сайт).

    И така остава въпросът – ние остроумни ли искаме да бъдем, или просто сме дебили и расисти ?

    Отговор

    • Hawks
      2020-02-10 at 10:41

      хахаха Тия които ме познават знаят, колко съм расист и какво ми е отношението към жените. А ако на теб трябва да ти се обяснява, защо расистки, сексистки и всички други шеги по принцип са смешни, определено не съм единствения дебил в разговора 😀 Да се захващаш за непристойни базици е точно толкова импотентно, колкото да се заяждаш за правопис, като нямаш к’во да кажеш, или да обиждаш по форуми… чиче.


  • Хриси
    2020-02-23 at 11:29

    Аз пък го гледах вчера и ми хареса. Макар да липсва динамиката от предишните му филми, отново впечатлява с перфектен подбор на актьорския състав, стилна визия, отлична режисура и така забавния за мен начин за разказване на история, в който минало, настояще, бъдеще и илюзия се заиграват и допълват.Отдавна не бях гледала филм с мъжки типажи, които се държат като мъже …без да се увличат по така модерното в последно време „разнежване“на мъжките образи. Расистките и сексистките майтапи не са толкова много, че да се налага да ги коментираме. Напротив- баш са си на място.

    Отговор

Коментирайте