Много неща могат да направят един филм толкова добър, че да се влюбим в него. Понякога се влюбваме в тежки драми, които ни докарват до емоционални висоти, които не изпитваме често. Понякога пък са философски дискусии и разглеждане на теми от човешкото съществуване, които ни карат да се замислим. Понякога обаче, което съвсем не е по-маловажно, се влюбваме във филми, които ни карат да се чувстваме добре, да се забавляваме искрено и да искаме да ги гледаме отново и отново, и отново. „Вади ножовете” определено е от последната категория и въпреки че ще се опитам да ви дам някои причини, истината е, че трябва да го гледате, за да се убедите.

knives-out-review-img02-20191231

Завръзката става ясна още от трейлърите – успешният писател Харлан Тромби (Кристофър Плъмър) умира вечерта след 85-ия си рожден ден. Всичките му близки са присъствали на партито и биват разпитани от полицията. Дали смъртта му е убийство или самоубийство е случаят, който двама полицейски следователи (Лакийт Станфийлд и Ноа Сийгън) и един частен детектив (Даниел Крейг) разследват. Това между другото е един от случаите, в които трейлърите доста добре се справиха да не издават много-много от филма и докато винаги предпочитам да влизам в салона възможно най-неподготвена, в случая обещавам, че има достатъчно изненади, дори и да сте гледали всички трейлъри повече от веднъж. В този текст аз ще се постарая също да не издавам нищо от изненадите, защото какво е една мистерия за убийство без всичките обрати и завои в сюжета?

knives-out-review-img01-20191231

Вместо историята ще ви поразкажа за героите и по-точно, за неописуемото забавление, което изглежда, че всички актьори изпитват в тези си роли. Джейми Лий Къртис и Майкъл Шанън играят дъщерята и сина на Харлан – тя е шумна и властна, той е страхлив, но става избухлив, когато пие. Тони Колет път играе снахата-вдовица, която е била женена за другия син на Харлан, починал преди много години. Всеки от тях, заедно с децата си, живее на издръжката на Харлан, заради което са страшно заинтересовани от завещанието, което той оставя след себе си. Въпреки всичките им увещания, че са били близки с починалия, всъщност единствения, с който той се е спогаждал е личната му сестра Марта (Ана де Армас).

Къртис, Шанън и Колет са чудесни, заедно с Дон Джонсън, Лакийт Станфийл и Ноа Сийгън, всичките изграждат интересни и завладяващи персонажи в сравнително малко екранно време. Чак съжалявам, че нямахме повече време със всеки един от тях, защото бих ги гледала още по половин час всеки в тази роля. Това обаче няма как да стане, трябва да се отделя време на главните действащи лица. А те заслужават цялото ни внимание.

knives-out-review-img03-20191231

Крис Еванс, който толкова време гледахме да бъде парагон на морала и всичко най-добро, тук очевидно искрено се кефи да играе разглезения, неблагодарен и презиращ семейството си внук на Харлан – Рансъм. Той псува всичките си роднини, подирава им се постоянно, опитва се да ги прецака по всякакви начини и изглежда прелестно, докато го прави. Ана де Армас пък прави чудесна главна роля като Марта, която е хем изплашена, хем умна и креативна, хем добросърдечна, но в никой случай наивна. Тя е била единствения човек близък до Харлан, заради което знае, че семейството му е съставено от егоисти и използвачи, които не заслужават симпатиите й.

Марта е главно действащо лице, защото тя е постоянния придружител на детектив Беноа Бланк (Даниел Крейг) – той си я избира първоначално, защото тя е физически неспособна да лъже. Химията между двамата е на много високо ниво, което вещае добро за предстоящия „Бонд 25”. Но Бонд няма значение сега, защото имаме Беноа Бланк – какво име, какъв герой! Бланк е детектив, абсолютно моделиран върху и пародиращ Еркюл Поаро на Агата Кристи – той има същия навик да седи настрани и да настоява за незначителността си, същевременно същата любов да привлича вниманието към себе си и да обяснава на публиката си колко е гениален. Той има невероятен южняшки акцент, разхожда се с широка крачка и извлича всичкия кислород от всяка стая, в която влезе. С една дума, Даниел Крейг с явно удоволствие загърбва стоицизма и въздържаността на Джеймс Бонд, за да влезе в роля, която кара публиката да го обича от първата секунда. Напомня ми много на ролята му в „Късметът на Логан” – не като герой, но в това, че там също беше някакъв характер на границата на абсолютна пародия, но той държа и там, и тук тази граница като майстор, никога не се подхлъзва в истинска подигравка, а задържа симпатия на публиката с искрено изграден, забавен характер.

knives-out-review-img04-20191231

Недостатъци има, от гледна точка на това, че филмът всъщност е точно това, което очакваш. Сега като се върнах към текста си за първия трейлър даже ми става гузно колко много се повтарям тук. Обратите ги има, не ме разбирайте грешно, мистерията се заплита, отплита и оплита наново, но всъщност това не е особено релевантно – честно казано самата мистерия за мен беше сравнително маловажна. Героите и възможните им мотиви са представени толкова добре в началото, уж да те объркат, че може да е всеки от заподозрените, че всъщност накрая ти става ясно, че няма особено значение кой всъщност и как го е направил. Разкритията пък са толкова много, че в един момент стават объркващи. Разбира се, че идеята на една филмова мистерия трябва да бъде разгадаването на мистерията, затова и бих разбрала напълно, ако някой не хареса филма от гледната точка, че този елемент не е напълно задоволителен.

Само че идеята според мен не е това. Да, разкриването на случая е кукичката на филма. Само че майсторството на Райън Джонсън в изграждането на героите, на заобикалящата среда и на диалозите е такова удоволствие за гледане, че всъщност разследването остава просто като движещата сила на сюжета, позволяваща действието да се развива, за да гледаме още и още от тези герои. Джонсън отново си партнира с оператора Стив Йедлин и двамата снимат филм, който е удоволствие за гледане. На първо гледане е невероятно забавен. Нямам търпение за второто, когато ще гледам как се навръзват нещата със знанието кой всъщност е виновен. На третото ще се фокусирам върху невероятните детайли в декора на къщата. На четвъртото – не знам, но вече съм сигурна, че ще има и пето, и шесто гледане. Защото „Вади ножовете” е любовта ми към киното и към литературата в една възхитително сладка хапка.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Тъкмо щях да кажа, че е престъпление да завършим годината, без да сме отдали заслужено внимание на едно от най-добрите заглавия. Страхотен каст – прекрасна игра на Тони Колет, Джейми Лий Къртис, Даниъл Крейг (ти да видиш!) и най-вече Крис Еванс, който за пореден път доказва, че може повече от това да е Капитан. Съгласен съм с ревюто, но не съм съгласен, че развръзката не е била силна – напротив. Ситуацията така се заплете, че накрая вместо да видим просто „Х е извършил убийството“ отговорите и изненадите бяха много. Раян Джонсън доказа, че може не само да пише интересни герои, но и да създаде низ от интересни моменти, които да изградят пъзела по един неочакван и прекрасен начин. Или поне на мен така ми подейства. Снощи го гледах за втори път и открих някои моменти и реплики, които бях пропуснал първия път. С ръка на сърце му давам 10/10 и се радвам, че филмът се представя добре не само сред критици и фенове, но и в бокс офиса.

    П.С. Дано идеята на Джонсън за поредица се осъществи.

  2. След „Looper“ cи мислех, че харесвам Райън Джонсън. След „Последните джедаи“ си мисля, че е вреден бацил. „Вадете ножовете“ едва ли ще оправи положението…

    1. Looper съм го забравил напълно, Джедаите не ми се коментират въобще, докато за Knives Out – хубаво е, че влизаш с ниски очаквания – така може да останеш приятно изненадан накрая 😉

    2. Сигурно ще е окей филм, просто нямам желание да го гледам 🙁

  3. Мисля че Евънс прави страхотна игра в този филм.Не че не го харесвам като Капитан Америка даже напротив ! Просто му трябват малко по-разнообразни роли личи си че има голям талант !

  4. Фантастичен филм и влиза в личния ми топ 3 за годината. Знаех си, че не бива да отписвам Джонсън след Джедаите. Отдавна не се бях забавлявал така в киното. Прекрасен микс от олд-скуул мистерия, хумор и приятна драма в точните моменти. Единствения минус ми е, че на моменти е малко политкоректен, но оувърол прекрасен филм! Актьорската игра от всички е чудовищна, най-вече от Ана Де Армас и Крейг!

  5. Нищо особено, прехвалена работа.
    Посредствен сюжет, завръзката се крепи на абсолютно неправдоподобна поредица от събития.
    Откровено слаба игра на Даниел Крейг. Може би най-ужасното имитиране на южняшки диалект изобщо. Невзрачно присъствие на главната актриса Де Армас, особено личащо си в компанията на тежка актьорска артилерия в лицето на Тони Колет и Майкъл Шанън. Които тоз режисьор няма капацитета да използва правилно.

    1. В допълнение:
      На който му се гледа наистина качествено изградена кримка тип „Агата Кристи“ с комедийни нюанси и хомогенен ансамблов каст, нека си припомни „Gosford Park“ на великия Робърт Олтман. Гледаш и ревеш! Нищо общо с това горе.

  6. Не ми хареса на мен и като цяло Джонсън от Луупър насам все повече ми се струва като измамник.

  7. Приятно начало, имаше възможност да тръгне в къде къде по-адекватна посока. От „В кръг“ не се бях адосвал по подобен начин на кино. Райън Джонсън успя да развали и Ана Де Армас. За жалост вече надали ще мога да я гледам без да ми замирише на повръщано.
    Този филм е продукт на „Baby Driver“ и има същото неуважително отношение към зрителя, но там поне музиката и аудио-визуално-монтажната безупречност носят някакво удоволствие.
    5/10

    1. Че какво му е на Baby Driver??? Филмът е точно това, което трябва да е – екшън/комедия, наблягаща на саундтрака и това да забавлява зрителя, без претенции за арт кино. Ти сам каза, че е безупречен в монтажа и заснемането. Аз бих допълнил и, че откъм игра на актьорите е супер. Като цяло Едгър Райт на макс. Та… пак питам – кое му е неуважителното към зрителя?

    2. Ha мен „Baby Driver“ ми беше приятен за гледане, но ми е може би най-малко любимият филм на Райт. Много съм нетърпелив за „Last Night in Soho“.

  8. Един филм, не винаги трябва да е „съвършена Агата Кристи история“, а е достатъчно да се забавляваш искрено, както беше при мен. Аз си прекарах страхотно и не усетих кога мина времето. Това ми е достатъчно, за да го сложа в топ 3 за годината ми!