Напълно възможно и разбираемо е авторът на даден филм да пожелае да представи историята от гледната точка на главния герой, пък бил той и студентът по право Игал Амир, фундаменталистът-терорист, обсебен от мисълта да убие израелския министър-председател Ицхак Рабин. Има такъв филм, той се нарича „Incitement” и световната му премиера беше на фестивала в Торонто. Обаче как бихте определили факта, че киноисторията печели в родината си престижната награда „Ophir” за най-добър филм и авторите му се надяват да бъде удостоен (поне) с номинация за „Оскар“ за най-добър международен филм?
В стремеж да бъдем справедливи, тъй като не сме гледали „Incitement”, и може той наистина да се окаже забележително добър, ще използваме дипломатичното „болезнена фиксация” върху определени теми и без да задълбаваме повече, ще ви представим трейлър и постер на творбата.
Драматичният трилър се разпространява от Greenwich Entertainment, а главната роля е поверена на Йехуда Нахари Халеви, когото много специалисти хвалят за актьорското му превъплъщение. Макар режисьорът-сценарист на „Incitement” Ярон Зилберман да е ангажиран творчески паралелно с друг исторически период от историята на Израел – Войната от Йом Кипур (или Октомврийската война) от 1973 година, пресъздадена в мини-поредицата „Valley of Tears”, той влага всичко от себе си в сюжета за терористичния акт на убийството и ето какво гласи официалният синопсис:
През септември 1993 година израелският премиер Ицхак Рабин оповестява Договорите от Осло, като той играе водеща роля в подписването им и с тях се създава Палестинската автономия (държавно образувание в рамките на Израел, обхващащо част от Западния бряг и ивицата Газа, с временна стоилица Рамала). Със съглашението в Осло се постига мир между израелци и палестинци сред десетилетия военни конфликти. По това време Игал Амир е студент по право и тотално ортодоксален евреин, който не може да повярва, че водачът на страната ще „предаде” територии, които – според словата на Господ! – са изконно притежание на израелския народ.
С напредването на преговорите за мир, Амир се превръща от избухлив политически активист в опасен екстремист. Обсебен от гняв и мания за величие, той вербува бойци и краде оръжие и амуниции, за да сформира нелегална милиция, която да убива палестинци. След като дългогодишната му прителкя го напуска, той се изолира още повече и междувременно научава за съществуването на стария юдейски закон „Law of the Pursuer” (след като някой те преследва, за да те убие, всеки наоколо може да му помогне и да го стори вместо преследвача; този закон е „оправдание” за много извънсъдебни убийства или простичко казано – отмъщения). Амир започва да вярва, че този закон му дава право да убие Рабин. Терористът е убеден, че трябва да спре подписването на мирния договор, за да осъществи предопределението на своя живот – и да донесе „спасение” на своя народ. Затова продължава да следва безумната си идея – докато не я реализира… наистина.
Всеки е наясно, че обсебените от натрапчиви мисли човешки същества е необходимо да бъдат изолирани от обществото в подходяща безопасна среда, която включва ризи с дълги ръкави и (профилактично) тапицирани с дунапрен стени. Не сме сигурни, че работата по филми, разказващи историята през гледната точка на подобни личности, е „терапевтичен подход” за зрителите и останалата част от човечеството, но за да се даде обективна оценка на подобна киноистория е нужно тя да бъде видяна в нейната цялост.
„Incitement” вече се разпространява в Израел от 26 септември, през есента е показван още на филмовите фестивали в Цюрих и Варшава. Щатската му премиера се очаква на 31 януари 2020.
