Любимият ни Тери Гилиъм посвети голяма част от 2019 година в обикаляне на света заедно с „Човекът, който уби Дон Кихот” – за щастие на своите почитатели, на много филмови фестивали той успя лично да представи филма си, колкото и „разсейващо” и уморително да е това в контекста на бъдещите му творчески планове. Щастливи сме, че имахме възможност да видим филма и у нас на голям екран, като няма да пропуснем възможността да споделим отново как великолепно се справя с изключително трудната си задача във филма Адам Драйвър и как ако Гилиъм не беше послушал дъщеря си да му отправи предложение, този филм още щеше да бъде прокълнат в „ада на незавършените проекти”… Междувременно в разговор с журналист от The Wrap наскоро, Гилиъм споделя как е достигнал нова граница в собствената си кариера – „незнайното”. Ето какво казва той за бъдещето:
Играя си с няколко неща, но просто не зная… За първи път в живота си чувствам това. Може би вече съм прегорял. В момента чета като луд и се опитвам да намеря нещо, което да ми върне вярата. Може би проблемът е в това, че остарявам. Човек започва да се чувства изтощен. Животът ми и създаването на филми винаги са били свързани с битки, а сега никой не ме атакува. (смях) Ще видим какво ще стане. Работя с Ричард Лаграванезе върху един стар сценарий, който имаме от години – опитваме се да го обновим така, че да проработи. Мислехме си, че може малко да се разшири и да се получи телевизионна поредица от шест епизода. Защото всъщност парите са в Netflix и другите стрийминг платформи. Но след като виждаме какво е направил Марти (Скорсезе), какво правят братя Коен, не съм много сигурен, че на Netflix ще им останат пари, докато аз стана готов с предложението…
Както винаги, Гилиъм е практичен, откровен и здраво стъпил на земята – все пак тези десетилетия, в които се опитваше да реализира „Човекът, който уби Дон Кихот”, са го научили на нещо. По повод „стария” проект, който споменава режисьорът, това вероятно е „The Defective Detective”, за който ние сме писали преди години и около който Гилиъм коментира подробности за друго свое интервю наскоро пред Deadline:
Това е нещо, което написахме след „Краля на рибарите” и така и не успяхме да направим. Отдавна го „заобикаляме”. Наскоро се опитахме да го видим с нов поглед, искаме да му вдъхнем нов живот, но не сме решили още как. Коментирахме дали не е по-добре да го разширим и да го направим с продължителност шест часа, да му дадем възможност да „диша”. Не зная. Все още нищо не мога да кажа… В момента искам да направя мюзикъл на театрална сцена. Това ще се случи следващата година, в „Old Vic”, ще бъде мюзикъл на Зондхайм. Докато чакам да дойде времето за следващ филм, трябва да правя и други неща – прехвърлям се към операта и други сценични проекти…
Това звучи абсолютно възхитително и нямаме търпение да се появи повече информация за театралните ангажименти, с които ще бъде зает Гилиъм през 2020 година. Няма да ни омръзне да повтаряме, че според нас Тери Гилиъм е абсолютен жив гений и сме щастливи, че имаме шанса да сме родени в неговото време!
Излишно е да споменаваме, че в момента, в който пуснат билети за спектаклите в „Old Vic”, ще се опитаме да се сдобием с шанс за нова среща с творчеството на лудия, неуморен и супер вдъхновяващ Тери! Няма да се учудим, ако междувременно Netflix реши да го „прикотка” за реализиране на неговия „The Defective Detective” – разберем ли подробности, ще споделим.
„Човекът, който уби Дон Кихот“ беше смущаващо слаб и разфокусиран филм. Почти същото се отнася и за „Zero Theorem“.
Гилиъм явно е загубил дуендето си и най-добре да приключва навреме, за да не разваля допълнително качеството на иначе великолепната си филмография.
Ясно е, че филм като „Tideland“ повече няма как да направи.
Ин Гилиам уи тръст 🙂