Котките / Cats

„I judge a cat by its soul.”
от на 2019-12-30
 

В продължение вече на много години за мен „Котките“ („Cats”) е една от трите безкрайно любими творби на Андрю Лойд Уебър (заедно с „Jesus Christ Superstar” и „The Phantom of the Opera”). Почитателите на този специфичен жанр със сигурност знаят безкрайно много подробности за сценичните интерпретации на мюзикъла, който използва поетичната книга на Томас Стърнс Елиът „Книга за практичните котки на стария опосум“ (публикувана в далееечната 1939 година) и пресъздава с особено внимание деликатни подробности за котешката душевност, „облечени” в музика и… впечатляваща визия. От самото начало, когато се заговори за филмова адаптация под режисурата на Том Хупър, при това с активното творческо участие на композитора (той пише и нова песен за новата екранна версия на познатата история), всички започнаха да следят за новини около „Котките” – и шумът не закъсня! В момента, в който се появиха първи официални кадри и трейлър, възхваляваният като майстор режисьор на „Клетниците” и „Речта на краля” беше заклеймен заради авангардното съчетание между човешки черти и CGI визуални решения за образите на познатите котки.

JDench_Cats_01

Всъщност „грижите” на Том Хупър въобще не са свързани с деликатната козина, с която Industrial Light & Magic и Technicolor SA са „облекли” актьорите, нито с потръпващите котешки уши и свободно движещите се опашки. Неприятно е, че срещу т. нар. „нелеп външен вид” гракнаха всички „спецове” и се стигна до там, че в първите няколко дни след премиерата филмът се сдоби с нечувано лоши оценки, много нисък рейтинг и незначителен боксофис приход (15,6 милиона долара за петте дни до Коледа, срещу 95 милиона долара бюджет). Очевидно целокупното щатско кинокритическо воинство никога не е обръщало внимание на мюзикъла (пък може и да не са го гледали, кой знае?!), който се играе в продължение на десетилетия – не само на Бродуей и Уест Енд, но и в целия свят, и в който всички изпълнители са дегизирани в специални костюми и великолепен грим, пресъздаващи… именно характера на прочутите Jellicle Cats. Визията далеч не е този гигантски проблем, какъвто я изкарват безпросветните „тролчета” в мрежата, голяма част от които не са стъпвали в театър (и надали ще го сторят до края на жалкия си земен път), нито пък са наясно що е то „мюзикъл”. И за продуцентите, и за режисьора е изключително конфузно да трябва да се оправдават за творческите си решения, пък и да обявяват, че ще пускат „подобрена и редактирана” версия на филма, при това след като той вече върви на екран…

cats-review-img02_20191229

Безспорно, новият киномюзикъл е реализиран по всички канони и притежава неоспорими качества, но би било необективно да твърдя, че е прекрасен. А толкова ми се искаше да мога да го кажа… Филмът на Том Хупър има доста проблеми, но за мен те са свързани най-вече с кастинга на познатите персонажи. Никога не съм смятала за пропуск на историята липсата на логична последователност в представянето на различните Jellicle Cats – като оставим настрана факта, че така са описани в книгата на Елиът, аз просто обожавам музикалните решения на Уебър и всеки следващ герой рязко и категорично превзема вниманието ми. Едно от достойнствата на „Котките” на Хупър е прокарването на специална сюжетна нишка – злодеят Макавити се опитва да елиминира всички „претенденти” за вниманието на старата Дютъронъми, която трябва да определи кой е достоен да се прероди за нов живот. И така неусетно, докато Мънкъстрап и Мистър Мистофълис се конкурират за вниманието на младата красавица Виктория, те й представят интересните котешки образи, които населяват лондонските улици и ще се превърнат в новото й семейство. На нейната невинност е поверена и новата песен, създадена от Андрю Лойд Уебър и Тейлър Суифт – „Beautiful Ghosts”, която е (меко казано) неподхождаща на класиките, в които са се превърнали някои от музикалните епизоди на „Котките”. Дебютът на 27-годишната прима балерина на Кралския балет/Ковънт Гардън Франческа Хейуърд е не само в киното, но и във вокалното изкуство – присъствието й е мило, деликатно, с няколко изкусни танцувални акцента и според мен тя успява да изпълни със завидна лекота поставените й от режисьора задачи.

cats-review-img03_20191229

За огромно мое съжаление един друг основен персонаж е провален на ниво кастинг – Дженифър Хъдсън е великолепна певица и от изпълнението й на „Memory” пред старата Дютъронъми могат да те побият тръпки, но не мисля, че й подхожда ролята на Гризабела. Макар да не намерих категорично потвърждение, мога да се обзаложа, че нейните изпълнения са снимани на живо (по новаторския начин, по който Хупър работи върху „Клетниците”) и режисьорът е искал да съхрани естествената емоция, затова е оставил сълзите на изтощената от премеждия котка да текат свободно, но този подход не е в услуга на образа, нито на първото впечатление за него (ако има зрител в киносалона, който за първи път се среща с тази история)…

JHudson_Cats_02

Първоначалните резерви към решението Джуди Денч да пресъздаде водач(кат)а на Jellicle Cats бяха приятно опровергани – ясно е, че нейния талант е доказан през годините, но все пак промяната на традицията винаги предизвиква съмнения. Нейната Дютъронъми е велика, твърда, достолепна и в същото време благосклонна към котешкото воинство, нетърпеливо да превърне традиционния бал в истински празник. Любимият ми Иън Маккелън е несравним като „котаракът край вратата на театъра” Гъс – още в момента, когато обявиха участието му, беше ясно, че той и неговата отдавнашна приятелка и дългогодишна сценична партньорка Джуди Денч ще бъдат най-важните „козове” в актьорския екип на Том Хупър. Приятно впечатление прави с ролята на Мънкъстрап един сравнително непознат американски актьор Роби Феърчайлд, които притежава и добри танцувални умения; Лаури Дейвидсън също е убедителен в тази версия на Мистър Мистофълис, променена в сравнение с по-жизнерадостния и по-чаровен образ, познат от сценичните версии на мюзикъла. Ще спомена и още две „пухкави” попълнения в котешката банда – Ребъл Уилсън е в ролята на Джениенидотс, образът й е доста преекспониран, нейните тренирани мишки бяха искрено нелепи във визуално отношение, но пък хореографията на марша на хлебарките е забавно намигване към традиционните мюзикъли от Златната ера на Холивуд; а включването на Джеймс Кордън като Бъстъфър Джоунс си е абсолютно хитово решение, при все че музикалната му партия е решена визуално като илюстрация на прословутата котешка лакомия (а аз очаквах нещо по-предизвикателно и интригуващо) и незнайно защо актьорът е поставен в началото на финалните надписи, преди сър Иън Маккелън и дейм Джуди Денч, по дяволите! Трябва наистина да имаш сериозни агенти, които да ти осигурят подобна клауза в договора…

cats-review-img05_20191229

Сред прекрасните попадения в избора на актьори е австралийският балетист Стивън МакРей, който е абсолютно възхитителен в ролята на котарака на влака Скимбълшанкс! Признавам си, че уводният музикален епизод „Jellicle Songs for Jellicle Cats” и бравурният финал „The Ad-Dressing of Cats” винаги се оказват сериозно емоционално предизвикателство към опита ми за безпристрастен поглед, но в случая „Skimbleshanks: The Railway Cat” за мен беше безапелационно най-трогателната част от добре познатата история, включително с чаровния степ-акцент, вмъкнат като екстра-качество на рижия котак. Тотално, истинско удоволствие!

И ето, че дойде ред на разочарованията. Това са неуспешните избори, които авторският екип е направил, и които споменах в началото като „основни проблеми” на „Котките”. Според мен един от най-впечатляващите и чаровни персонажи на мюзикъла е пакостникът Ръм Тъм Тъгър, а се оказа, че творческият екип е решил в неговата… козина да влезе Джейсън Делуро. Макар да е познат като мултиплатинен рап (?) изпълнител, вокалните му способности не отстъпват на колегите му в актьорския екип и трябва да призная, че вилнеенето в млечния бар има доста добра хореография, но цялостното впечатление е по-скоро за епизодичен образ, с бързо изчезващ спомен за него – а не това е целта на присъствието на Тъгър в котешкото племе… До известна степен същото се отнася и за най-мрачния котарак в племето. Колкото и да харесвам Идрис Елба като актьор и да уважавам решението му да приеме предизвикателството на Хупър, неговият Макавити изглежда като карикатурно-злодейски образ и мотивацията за желанието му да се „прероди” е абсолютно безпочвена, след като той управлява „тъмния свят” на котешката реалност и очевидно там се чувства прекрасно и съвсем на мястото си. За мен още един „miscast” е Тейлър Суифт – тя се появява в ролята на Бомбалурина на всеобщия бал, „размазвайки” събратята и посестримите си с леки котешки наркотици, и като „агент” на Макавити го представя много добре, но аз адмирирам решението на режисьора да я изключи от племето на Jellicle Cats – личното ми мнение е „колкото по-малко Тейлър Суифт, толкова по-добре – за всички” (след като не може да се мине без нея). Сигурно трябва да му повярвам на Уебър, че е било „истинско удоволствие” да работи с нея по новата песен във филма (тя била импровизирала стиховете за няколко часа в звукозаписното студио), но инстинктивната ми неприязън към певицата неизбежно се прехвърля и върху присъствието й в „Котките”. Направи впечатление и фактът, че Идрис Елба и Тейлър Суифт, като изпълнители с най-широк диапазон последователи, пуснаха новини в социалните мрежи, свързани с работата по филма – репетиции, снимачен процес, и някак си неусетно пренебрегнаха възможността чрез влиянието си върху своите фенове да подпомогнат рекламирането на творбата на Хупър непосредствено преди премиерната му седмица… Дали съжаляват за резултата и биха искали да се дистанцират от него?!…

CATS

Този мюзикъл е прекрасен и увлекателен като произведение на изкуството, а пренасянето му на киноекран за мен е повече от успешен опит да бъде пресъздаден с помощта на съвременните технологии специалния свят на практичните, премъдри и винаги своенравни котки. Филмът има душа – създаден е с обич и талант, с искрен реверанс към класиката. Въпреки подценяването на някои от любимите ми образи и „засенчването” им от други персонажи, които явно работят повече според представите на авторския екип на филма, „Котките” като мюзикъл е изключителна творба вече няколко десетилетия и смятам, че Том Хупър му отдава дължимото с този филм. Гледайте го, заведете и децата си! Твърдо вярвам, че след години публиката ще се пита защо продуцентите и световните разпространители са избрали за премиера именно седмицата, в която се появява на екран финалният, девети епизод от сагата „Междузвездни войни” и дали точно това не е една от най-важните причини за неочаквано ниския боксофис резултат на „Котките”…

JCorden_Cats_01

коментари
 
Отговорете »

 
  • Iron Fist
    2019-12-30 at 19:14

    Разбирам затова че в бокс офиса не се справя добре но оценка от 2,7/10 нормална ли е ?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2019-12-30 at 23:32

    Пари да ми дават няма да гледам тая помия.

    Отговор

  • X-Force
    2019-12-31 at 04:09

    Ти да видиш … позитивно ревю за тоя филм?! In other news студиото го изтегли от надпреварата за Оскари, докато режисьора обещава, че все още работят по ефектите и скоро ще пуснат ъпдейт-ната версия в кината с надеждата да избият поне половината бюджет. А дано, ама надали… пълен цирк!

    Отговор

  • Иван
    2019-12-31 at 09:40

    Този филм и без издънките с CGI, пак щеше да бъде боксофис провал!

    Отговор

  • Анита
    2020-01-01 at 19:16

    Много е зле. Провал не на годината, ами на десетилетието направо. Направо не можех да повярвам на моменти какво гледам!

    Отговор

Отговорете на X-Force  Отказ