След като ни отвя главите през 2015 година с шедьовъра „Вещицата“, Робърт Егърс реши отново да остане в миналото и да повтори успеха си с „Фарът“ – нов оригинален проект, чието действие се развива в Нова Англия през далечната 1890 година. Базирайки се отчасти на действителни събития, а от друга страна отново стъпвайки здраво на английски фолклор, но този път примесен с древногръцка митология, Егърс успява да сътвори мрачен опус, който ще ви погълне цели и ще даде ново измерение на човешката лудост.

робърт патинсън

Егърс и брат му Макс пишат заедно сценария за филма и черпят вдъхновение от произведенията на Херман Мелвил и Х. П. Лъвкрафт, докато психологическият аспект на филма е базиран на действителни събития в Уелс през 1801 година, където двама моряци, поддържащи фара на остров Смолс, се оказват заточени по време на буря. Един от най-големите позитиви на „Фарът“ е, че Егърс избира да забули филма в мистерия и да не храни зрителя с лъжица относно всичко, което се случва на екрана. Вместо това той е по-заинтересован да представи събитията и да остави зрителя да прецени сам кое е истинско и кое е плод на въображението на героите. Подход, който се оказва все по-успешен, докато филмът прогресира и достигне своя неочакван край.

робърт патинсън и уилям дефо

Ефрейм Уинслоу (Робърт Патисън) и Томас Уейк (Уилям Дефо) са главните (и привидно единствени) звезди във „Фарът“. Дефо напълно се изгубва в образа на Томас Уейк и прави една от най-добрите роли в дългогодишната си кариера. От своя страна Патисън отвръща със същата доза професионализъм и дори надминава своя колега, показвайки километричен диапазон от чувства и емоции. Доскоро познат и споменаван с насмешка заради поредицата „Здрач“, през последните години Патисън си извоюва името на истинска звезда в бранша и тук той окончателно оставя своя отпечатък, смазвайки всякакви предубеждения. Старият диалект, който двамата актьори ползват за достоверност на героите, придава още повече нюанси и в комбинация с костюмите и сценографията превръща филма в пир за сетивата. За наша изненада Егърс представя и трети герой (който може да се спори дали е главно лице), под формата на самия фар. Режисьорът взема архитектурата на една постройка, за която всички са чували, но малцина знаят как точно работи и как се поддържа, и я превръща в централен обект със собствен характер. Зрителят получава поглед отблизо колко много физически усилия и психически стрес отиват за поддържането на подобна структура в изправност и как това рефлектира върху телата и психиката на главните герои.

lighthouse-robert-eggers

Освен с перфектната актьорска игра, хирургически прецизната режисура и монтаж, „Фарът“ изпъква и със завидна доза символика. Както във „Вещицата“, така и тук Егърс се уповава на стар английски фолклор (гларусите и октопода) и отдава почит към древногръцката митология (Прометей и огъня), за да увеличи нивото на мистиката и да натрупа максимално много поводи за дискусия около персонажите и техните съдби. Да направя дисекция на всяка сцена би развалило удоволствието ви от гледането на филма, затова ви съветвам да гледате отвъд очевидното и да търсите скритото във всеки един момент.

b61ae2998a78595629204e55e8138ee5
„Прометей и огъня“ – основно вдъхновение за ключови моменти от филма

Една от най-големите победи на филма е стремежът на Егърс да не бърза за никъде. Вместо да ни задушава с евтини jump scare моменти, той залага на slow burn драма между героите. Оставя ни насаме с тях в тъмна стая с цел да ги опознаем и да разберем какви са техните проблеми и цели. Въпреки това филмът започва и не спира да покачва нивата на напрежение и параноя. Изолацията, изследването на човешката лудост, похот, властта и подчинението са основните теми на „Фарът“, докато виденията са следствие, а бушуващият и привидно безкраен океан е идеален фон за тях. Дали всичко, което виждаме на екрана, е лудост? Отприщена природа? Кошмар? Или се намираме в Ада? Можете да намерите доводи за всяка една от тези версии и все ще бъдете прави. За капак на всичко, Егърс не се притеснява да „овкуси манджата“ още повече, като на фона на всички пиянски изповеди и халюциногенни кошмари намира време да включи секс с русалки и шеги с пръдни. Филмът се усеща като страшна фолклорна история на морски капитан, предавана от поколение на поколение, с цел да уплаши младите моряци. Неизвестното прави „Фарът“ специален, а мистерията около героите и съдбите им карат зрителя да се чуди какво всъщност е гледал, да се връща назад и да нарежда парченцата пъзел от голямата черно-бяла мозайка.

Robert-Pattinson-Willem-Dafoe-The-Lighthouse

Фарът“ наподобява старите филми от 30-те и 40-те години, но има по-засилено чиароскуро. Егърс се старае да ползва естествено осветление, което прави впечатление в множество от сцените, чието действие се разиграва на затворени врати – при тези ситуации акцентът пада върху пламъка от газова лампа или прозорец на заден фон, постигайки натурализъм в атмосферата. Неслучайно Егърс избира да заснеме филма в чернобялата гама, на 35-милиметрова лента със съотношение 1.19:1 (т.е. почти квадратен екран). По този начин авторът умело засилва чувството за клаустрофобия и затвор и прави омаж към една отминала класическа ера в киното, докато бомбастичната музика на Марк Корвен е финалният туш, който превръща случващото се на екрана в истински кошмар, който ще помните дълго време.

Фарът“ е поредното любовно писмо от Егърс към хорър жанра, запечатано в бутилка и хвърлено в замърсеното море от забравими блокбъстъри, треторазрядни трилъри и пошли комедии, с надеждата, че ще се намери аудитория, до която то да стигне. Със своите неоспорими технически качества, превъзходна актьорска игра и безкомпромисна режисура, „Фарът“ е аномалия в кино средите, която трябва да се случва по-често, но уви се среща все по-рядко. Преди да влезете в тъмната кинозала трябва да знаете само едно: няма да имате нужда от никаква (без)алкохолна или царевична подкрепа, за да се насладите на филма – той е взривоопасен коктейл от мрак и лудост, който ще ви засити напълно и от който ще ви се прииска да пиете отново и отново.

Robert-Pattinson-The-Lighthouse

Similar Posts

Вашият отговор на stealth Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

    1. От ние-си-знаем-къде на който какъвто екран има ще се гледа филмът. Този филм ми се гледа. С очаквания съм. И Патисън ми се вдигна в очите няколко идеи повече.

    1. Вече става тенденция половината от очакваните заглавия да са с ограничено разпространение. Набелязал съм
      Color Out of Space, Monos, Uncut Gems, The Lighthouse. За The Farewell и Marriage Story още нищо не се знае.

    2. Гледайте и Jojo Rabbit, не съм сигурен дали има още прожекции на „Киномания“. Брутален филм, без да преувеличавам, за мен е на нивото на „Three billboards outside Ebbing, Missouri“, стъпил върху идейната основа на „Животът е прекрасен“. Ще грабне със сигурност оскара за сценарий, ако тази година няма някой друг „Get out“ компромис.
      The Lighthouse и аз няма да мога да го изчакам до софия филм фест, подобни ревюта само отслабват търпението и не се издържа вече.

    3. Dredd, гледах The Farewell – доста емоционален филм. Хареса ми, но не е за всеки. Към списъкът ти бих добавил Jallikattu и The Platfrom, които получиха страхотни отзиви и като сюжет звучат супер. Още не съм гледал и First Love на Такаши Миике, за който имам големи очаквания.

      ohgr, и аз не спирам да чувам добри отзиви за Jojo Rabbit – ще се опитам да го гледам тия дни, но при мен прожекциите са или в неудобни часове или трябва да карам час и половина в едната посока, за да стигна до киното…

  1. 15 минути с колелото до киното с прожекциите на английски – за моя изненада още днес ….

    Което не го бях планирал … което ми създава малко стрес… което се надявам да приключи триумфално към 10 и половина вечерта …

    1. Още не мога да преценя дали Дефо или Патисън ми хареса повече. Дефо винаги доставя вкусотиите, но Патисън направи най-силната роля в кариерата си с този филм. 🙂

    2. Патинсън беше супер, но Дефо е учебник направо 🙂

  2. Много не мой филм, не бих го гледал повторно или препоръчал, но реално забележки нямам никакви.
    Иначе още онзи като каза, че не пие, се сетих за една история за нашите поларници в Антрактида, където проблем се получил от непиещи хора. Да гледате с едно на ум всеки трезвеник!

  3. Съгласен, зверски филм. Да, странен, да не е за всеки, но чудовищна игра, особено на Дефо! Ебаси отдадеността! патинсън също ме изненада приятно! Въобще, постижение!