The Lighthouse / Фарът

I see madness … and at the end of it … a blinding light!
 

След като ни отвя главите през 2015 година с шедьовъра „Вещицата“, Робърт Егърс реши отново да остане в миналото и да повтори успеха си с „Фарът“ – нов оригинален проект, чието действие се развива в Нова Англия през далечната 1890 година. Базирайки се отчасти на действителни събития, а от друга страна отново стъпвайки здраво на английски фолклор, но този път примесен с древногръцка митология, Егърс успява да сътвори мрачен опус, който ще ви погълне цели и ще даде ново измерение на човешката лудост.

робърт патинсън

Егърс и брат му Макс пишат заедно сценария за филма и черпят вдъхновение от произведенията на Херман Мелвил и Х. П. Лъвкрафт, докато психологическият аспект на филма е базиран на действителни събития в Уелс през 1801 година, където двама моряци, поддържащи фара на остров Смолс, се оказват заточени по време на буря. Един от най-големите позитиви на „Фарът“ е, че Егърс избира да забули филма в мистерия и да не храни зрителя с лъжица относно всичко, което се случва на екрана. Вместо това той е по-заинтересован да представи събитията и да остави зрителя да прецени сам кое е истинско и кое е плод на въображението на героите. Подход, който се оказва все по-успешен, докато филмът прогресира и достигне своя неочакван край.

робърт патинсън и уилям дефо

Ефрейм Уинслоу (Робърт Патисън) и Томас Уейк (Уилям Дефо) са главните (и привидно единствени) звезди във „Фарът“. Дефо напълно се изгубва в образа на Томас Уейк и прави една от най-добрите роли в дългогодишната си кариера. От своя страна Патисън отвръща със същата доза професионализъм и дори надминава своя колега, показвайки километричен диапазон от чувства и емоции. Доскоро познат и споменаван с насмешка заради поредицата „Здрач“, през последните години Патисън си извоюва името на истинска звезда в бранша и тук той окончателно оставя своя отпечатък, смазвайки всякакви предубеждения. Старият диалект, който двамата актьори ползват за достоверност на героите, придава още повече нюанси и в комбинация с костюмите и сценографията превръща филма в пир за сетивата. За наша изненада Егърс представя и трети герой (който може да се спори дали е главно лице), под формата на самия фар. Режисьорът взема архитектурата на една постройка, за която всички са чували, но малцина знаят как точно работи и как се поддържа, и я превръща в централен обект със собствен характер. Зрителят получава поглед отблизо колко много физически усилия и психически стрес отиват за поддържането на подобна структура в изправност и как това рефлектира върху телата и психиката на главните герои.

lighthouse-robert-eggers

Освен с перфектната актьорска игра, хирургически прецизната режисура и монтаж, „Фарът“ изпъква и със завидна доза символика. Както във „Вещицата“, така и тук Егърс се уповава на стар английски фолклор (гларусите и октопода) и отдава почит към древногръцката митология (Прометей и огъня), за да увеличи нивото на мистиката и да натрупа максимално много поводи за дискусия около персонажите и техните съдби. Да направя дисекция на всяка сцена би развалило удоволствието ви от гледането на филма, затова ви съветвам да гледате отвъд очевидното и да търсите скритото във всеки един момент.

b61ae2998a78595629204e55e8138ee5

„Прометей и огъня“ – основно вдъхновение за ключови моменти от филма

Една от най-големите победи на филма е стремежът на Егърс да не бърза за никъде. Вместо да ни задушава с евтини jump scare моменти, той залага на slow burn драма между героите. Оставя ни насаме с тях в тъмна стая с цел да ги опознаем и да разберем какви са техните проблеми и цели. Въпреки това филмът започва и не спира да покачва нивата на напрежение и параноя. Изолацията, изследването на човешката лудост, похот, властта и подчинението са основните теми на „Фарът“, докато виденията са следствие, а бушуващият и привидно безкраен океан е идеален фон за тях. Дали всичко, което виждаме на екрана, е лудост? Отприщена природа? Кошмар? Или се намираме в Ада? Можете да намерите доводи за всяка една от тези версии и все ще бъдете прави. За капак на всичко, Егърс не се притеснява да „овкуси манджата“ още повече, като на фона на всички пиянски изповеди и халюциногенни кошмари намира време да включи секс с русалки и шеги с пръдни. Филмът се усеща като страшна фолклорна история на морски капитан, предавана от поколение на поколение, с цел да уплаши младите моряци. Неизвестното прави „Фарът“ специален, а мистерията около героите и съдбите им карат зрителя да се чуди какво всъщност е гледал, да се връща назад и да нарежда парченцата пъзел от голямата черно-бяла мозайка.

Robert-Pattinson-Willem-Dafoe-The-Lighthouse

Фарът“ наподобява старите филми от 30-те и 40-те години, но има по-засилено чиароскуро. Егърс се старае да ползва естествено осветление, което прави впечатление в множество от сцените, чието действие се разиграва на затворени врати – при тези ситуации акцентът пада върху пламъка от газова лампа или прозорец на заден фон, постигайки натурализъм в атмосферата. Неслучайно Егърс избира да заснеме филма в чернобялата гама, на 35-милиметрова лента със съотношение 1.19:1 (т.е. почти квадратен екран). По този начин авторът умело засилва чувството за клаустрофобия и затвор и прави омаж към една отминала класическа ера в киното, докато бомбастичната музика на Марк Корвен е финалният туш, който превръща случващото се на екрана в истински кошмар, който ще помните дълго време.

Фарът“ е поредното любовно писмо от Егърс към хорър жанра, запечатано в бутилка и хвърлено в замърсеното море от забравими блокбъстъри, треторазрядни трилъри и пошли комедии, с надеждата, че ще се намери аудитория, до която то да стигне. Със своите неоспорими технически качества, превъзходна актьорска игра и безкомпромисна режисура, „Фарът“ е аномалия в кино средите, която трябва да се случва по-често, но уви се среща все по-рядко. Преди да влезете в тъмната кинозала трябва да знаете само едно: няма да имате нужда от никаква (без)алкохолна или царевична подкрепа, за да се насладите на филма – той е взривоопасен коктейл от мрак и лудост, който ще ви засити напълно и от който ще ви се прииска да пиете отново и отново.

Robert-Pattinson-The-Lighthouse

коментари
 
Отговорете »

 
  • Денис
    2019-11-24 at 01:33

    В България на голям екран?

    Отговор

    • X-Force
      2019-11-24 at 04:03

      Едва ли … 😩


    • Светослав Богданов
      2019-11-25 at 17:21

      От ние-си-знаем-къде на който какъвто екран има ще се гледа филмът. Този филм ми се гледа. С очаквания съм. И Патисън ми се вдигна в очите няколко идеи повече.


    • break
      2019-11-25 at 17:58

      На София Филм Фест.


  • UZUMAKI
    2019-11-25 at 23:27

    След 3-4 седмици ще е плъзнал по торентите: https://bloody-disgusting.com/home-video/3595459/witch-directors-lighthouse-comes-ashore-digital-hd-blu-ray/ – дано го видим на Феста, но Фестът е след сто години и нямам никакво намерение да чакам до март :)

    Отговор

    • Dredd
      2019-11-26 at 00:36

      Вече става тенденция половината от очакваните заглавия да са с ограничено разпространение. Набелязал съм
      Color Out of Space, Monos, Uncut Gems, The Lighthouse. За The Farewell и Marriage Story още нищо не се знае.


    • ohgr
      2019-11-26 at 06:37

      Гледайте и Jojo Rabbit, не съм сигурен дали има още прожекции на „Киномания“. Брутален филм, без да преувеличавам, за мен е на нивото на „Three billboards outside Ebbing, Missouri“, стъпил върху идейната основа на „Животът е прекрасен“. Ще грабне със сигурност оскара за сценарий, ако тази година няма някой друг „Get out“ компромис.
      The Lighthouse и аз няма да мога да го изчакам до софия филм фест, подобни ревюта само отслабват търпението и не се издържа вече.


    • X-Force
      2019-11-26 at 16:45

      Dredd, гледах The Farewell – доста емоционален филм. Хареса ми, но не е за всеки. Към списъкът ти бих добавил Jallikattu и The Platfrom, които получиха страхотни отзиви и като сюжет звучат супер. Още не съм гледал и First Love на Такаши Миике, за който имам големи очаквания.

      ohgr, и аз не спирам да чувам добри отзиви за Jojo Rabbit – ще се опитам да го гледам тия дни, но при мен прожекциите са или в неудобни часове или трябва да карам час и половина в едната посока, за да стигна до киното…


  • Milbo
    2019-12-01 at 18:18

    15 минути с колелото до киното с прожекциите на английски – за моя изненада още днес ….

    Което не го бях планирал … което ми създава малко стрес… което се надявам да приключи триумфално към 10 и половина вечерта …

    Отговор

Коментирайте