Най-сладкото“ е късометражен, български документален филм, в който чрез интервюта и архивни кадри създателите му разказват за първия сблъсък по времето на комунизма на няколко българи със Запада. Пилот, атлети, певец, шивач, IT експерт, физик, поет – всички те си припомнят живота си преди десетилетия и макар за някои историите им да са много познати, сигурни сме, че за поне част от читателите ни ще звучат като художествена измислица.

Още преди да пуснете самия филм и да прецените дали си заслужава да му отделите 30-тина минути, съветваме ви да разгледате сайта, който е наистина добре направен и поне за нашето поколение, извиква смесени спомени. Освен че можете да чуете музика от онова време, можете да разгледате и виртуален „Кореком“, както и да научите най-общо какво е това, ако сте от по-младите. А ако сте били деца във времето около 1989 г., някои от старите снимки на продукти ще са ви доста познати.

Като че ли нашето поколение (поне на автора на тази новина и голяма част от екипа на Операцията) е в много особена позиция и възприема този исторически период и всякакви филми за него по особен начин – от една страна, това не е напълно непознато за нас или древна история, както е за родените по-късно. От друга страна, ние сме били деца по това време и не сме осъзнавали много от случващото се преди и през 89-та. В крайна сметка детството е пълно със специални спомени, част от които наистина свързани с всякакви сладки неща, и така се получава особена смесица от носталгия, възмущение и на моменти сериозна доза изненада.

Дори и да не сте от поколението на „Прехода“, филм като „Най-сладкото“ може да е любопитен като поглед към една не толкова далечна история. Дали е добре и обективно направен и заслужава да му отделите половин час, преценете сами като посетите официалния му сайт, разгледате синопсиса по-долу и си пуснете самия филм.

’89 не беше толкова отдавна. Берлинската стена все още разделяше Европа на две. Стената, построена от хора, за да разделя хора, беше повече от физическа бариера.

На изток от нея режимът ограничаваше свободата на словото, достъпът до образование и информация, ограничаваше и възможностите за кариера и развитие.

Този режим правеше простички неща, като възможността да гледате този филм, немислими.

Децата от Източния блок събираха опаковки от западни десерти. Остарелите каталози се пазеха като фотоалбуми или модни списания. В сивата действителност, цветните отпадъци на Запада бяха съкровище.

Тези времена са в миналото, но не трябва да бъдат забравяни.

За да отбележим падането на Берлинската стена, ви каним да гледате „Най-сладкото“, късометражен документален филм, посветен на 30 години по-свободен живот.

Сценаристи, оператори и режисьори на „Най-сладкото“ са Борис Мисирков и Георги Богданов.

плакат

Similar Posts

Вашият отговор на kris pana Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. Добре поднесена евро-атлантическа пропаганда. Авторите са събрали определен тип хора, които да трогнат със сърцераздирателните си спомени и никакъв шанс на тези другите. Да другите, които имат да кажат нещо различно от общо приетата норма на колониална територия-загубила 3 милиона предимно млади хора, над 1 300 000 души в този велик капитализъм живеят под прага на бедността, морална и физическа деградация, простеещи млади хора и замяната на един господар с друг до какво води?
    Тогава бяхме 9 000 000 население. Безплатно образование, медицински услуги, евтини и достъпни жилища,пълни хладилници, нямаше клошари. Пенсиите стигаха. Спирам до тук, че и 5 страници няма да ми стигнат.
    Какво имаме сега? Население под 6 000 000. Глад и мизерия за нашите майки, бащи, баби и дядовци. Разруха почти невиждана за много хилядолетната ни история. И най-важното нравствен и морален упадък. Е благодаря. България не е само София.

    1. Благодаря за изложената истин kris pana
      Бог да пази България Амин.

  2. Hякои коментари под новините и ревютата в тоя сайт разкъсват самата тъкан на реалността 😄

  3. ТОГАВА ЦЕЛТА НА РЕВЮТАТА Е ПОСТИГНАТА…….
    А ТОЗИ САЙТ НЕ Е СМИСЛЕН, КАТО ОГЪВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА