Доктор Сън / Doctor Sleep

We all shine up here
от на 2019-11-09
 

Нали знаете онези моменти, в които седите в киното и се случват някакви неща на екрана, които предизвикват моментално у вас реакцията да си извъртите очите и да си кажете „Ами разбира се, естествено, че така ще направиш, колко очаквано идиотско”. Особено в хорър жанра тези моменти са толкова широкоразпространени, че чак са станали част от попкултурата – например някоя девойка да реши да се крие от духовете в тъмния таван и т.н. В „Доктор Сън” такова нещо няма – всяко едно действие на героите е продиктувано от техния характер, обосновано е чрез ситуацията и действията на околните. Когато пък се случи нещо изненадващо, това е в служба на историята, а не е самоцелен „обрат”, каквито е модерно да има, за да се говори за филмите. Човек ще си каже, че историята е писана от един от най-добрите автори в жанра за последните няколко десетки години.

Доктор Сън” е нетърсеното от никого продължение на класиката „Сиянието” на Станли Кубрик. След като в „Сиянието” малкият Дани Торънс и майка му се измъкнаха от Джак, като го надхитриха в лабиринта, години по-късно Дан (Юън Макгрегър) е алкохолизиран нещастник, който пълзи от един бар към друг, но не може да се измъкне от сиянието си и спомените за хотел Панорама. След дълго лутане той се оказва в малко градче, където започва да ходи на сбирки на Анонимните алкохолици и си намира работа като санитар в хоспис, където заради способностите си започва да помага на умиращите да заспят последния си сън по-лесно – оттам и „Доктор Сън”.

dr-sleep-img04-20191106

Дан е свикнал с всичките откачени и свръхестествени неща, които му се случват в живота, затова и не трепва, когато на стената му започват да се появяват надписи, чрез които някой му говори, спокойно хваща тебешир и започва да отговаря. От другата страна е малката Абра (Кайли Кюран), чието сияние е по-силно и от това на самия Дан. Абра започва да вижда дейностите на сектата, предвождана от Роуз Шапката (Ребека Фъргюсън), които търсят сияещи деца и ги убиват, за да изпият есенцията им. В началото Дан не иска да помага, последното нещо, което иска, е да се въвлече отново в кошмара, идващ със сиянието, но накрая се пречупва и историята кулминира обратно в иконичния хотел Панорама.

Както споменах, никой не е търсил продължение на „Сиянието” – филмът е абсолютна класика и нямаше никаква нужда от доизясняване на нищо. Но както е известно, Стивън Кинг искрено го мрази заради промените, които Кубрик прави по историята, затова през 2013 г. издава романа „Доктор Сън”. Оттук нататък Холивуд си е в пълното право да адаптира и тази нова книга, въпреки колебанието на Кинг. И така се стига до Майк Фланаган, сценарист-режисьорът, който е фен както на Кинг, така и на Кубрик, заради което се нагърбва с нелеката задача да отдаде нужното и на двамата.

dr-sleep-img05-20191106

Вероятно заради това балансиране между двата „извора”, филмът е много дълъг, повече от 2 часа и половина, и в някои моменти се влачи безобразно много. В желанието си да включи някои елементи от първата книга, които Кубрик е премахнал, едновременно да отдаде заслуженото внимание на първия филм, като през цялото време гради собствена история, Фланаган понякога се забатачва в собствената си амбиция и филмът се забавя много. Смятам обаче, че един режисьор е по-добре да се позабърка в амбицията си да направи много добри неща, отколкото постоянно да ни се сервира посредственост ей така, колкото да има нещо.

А достойнствата на филма, които Фланаган успява да ни покаже, наистина не са за изпускане. Юън Макгрегър и Ребека Фъргюсън са изключително добри, което никак не ни изненадва. Разбитите от зависимости персонажи са специалитет на Макгрегър (има един кадър, който аз лично смятам, че си е чиста препратка към „Трейнспотинг”), но освен това той изгражда Дан Торънс като персонаж, който е невероятно многопластов – едновременно травмиран от детството, търсещ изкупление за собствените си грешки, търсещ начин да помага на хората, но и безмилостен към злото. Сцените, в които съпровожда пациент на хосписа в последните му мигове, са невероятно нежни и проницателни, а след малко размахва брадва срещу Роуз със същата увереност, че прави нещо правилно.

dr-sleep-img07-20191106

Ребека Фъргюсън като Роуз Шапката смятам, че трябва да остане като пример за изграждане на злодей във филм, защото тя също изгражда сложен персонаж, който дори не е дефиниран просто от това, че е злодей. Тя е лидер на секта с танцувална походка и хипи аксесоари, еднакво способна да бъде прелъстител или майка, в зависимост кой от какво се нуждае от нея. Тя привлича деца с харизматичната си усмивка, а после пие от сиянието им, заедно с последователите си по най-страховит и безкомпромисен начин. Тя не се опитва да се оправдава или да обосновава действията си – тя просто иска да се храни със сияние, за да бъде млада дълго време.

Освен това е важно да се спомене не просто детайлното, а чисто перфекционисткото пресъздаване на хотел Панорама, точно такъв, какъвто беше в първия филм. Завръщат се всичките стари познайници, на първо място с ужасяващо грозния килим, зловещите близначки в сините рокли, парти гостa с разцепената глава и пр. Фланаган и екипът му пресъздават някои сцени от филма от 1980 г. кадър по кадър и секунда по секунда, освен иконичната кръв от асансьора – този кадър е взет от оригиналния филм директно, защото са преценили, че няма как да се пресъздаде по същия начин.

dr-sleep-img06-20191106

Доктор Сън” съвсем не е страшен, както беше „Сиянието”. Култовата гола съсухрена вещица от стая 237, която остави дългогодишни травми в съзнанието както на Дани, така и на всички, които гледаха „Сиянието” като прекалено малки деца, тук се появява толкова много, че в един момент става част от декора. Като цяло ужасът, който първият филм преследваше целенасочено, тук го няма. От една страна, там страшното идваше не от духовете, а от това, че бащата, който трябва да пази семейството си, се опитва да ги убие. Тук такова нещо няма и не смятам, че се търси. Въпреки че има някои смущаващи моменти, начело с това, което се случва на Джейкъб Трембли, страхът не е основната цел на Фланаган. Той далеч повече се интересува от това как героите му преживяват загуба и травма и как един човек приема това, което му се е случило като дете и прощава на баща си.

Не, „Доктор Сън” в никой случай няма да се превърне в класика или дори да остави такава следа в зрителите си, каквато остави „Сиянието”. Амбицията да се умилостивят и двамата „бащи” – и Кинг, и Кубрик, тук идва на цената на прекалената провлаченост и разфокусираност. Може да не достига мечтаната грандиозност, но със сигурност прави достоен за уважение опит и си струва да се види.

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2019-11-09 at 17:51

    Определено ще се види

    Отговор

  • kikogod
    2019-11-10 at 02:01

    тъкмо излязох от киното – супер доволен. С изключение на малко мудно начало и няколко други излишно провлачени момента, както и някой прекалено on the nose препратки, си отнася една твърда 8-ца. Ах тази Ребека, ах тази Фергюсън 😀

    Отговор

  • 2019-11-12 at 14:42

    Не очаквах да видя по-тъпо нещо по Стивън Кинг от двете части на „То“, но воала…
    2.5/10
    Фланаган заслужава доживотен бан от достъп до всякакви други камери, освен тези на телефона му.

    Отговор

    • Даката
      2019-11-14 at 05:04

      Много ясно че като изгледаш 30 минути на То и се посереш и след това го спреш, после ще разправяш на всички, че е тъп. Затова и хората са измислили класики като годзила и фреди срещу джейсън гледаш тях и всичко е точно


  • Христо Чантов
    2019-11-12 at 15:07

    Страшно интелигентно създаден филм, тези 2.5 часа просто не ги усетих, в нито един момент не доскучава и те държи вкаран във филма постоянно. Респект за Фланаган, доказа се като най-добрият съвременен режисьор на хоръри.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2019-11-12 at 15:32

    Още не съм гледал „Доктора“, но Фланаган е първокласен режисьор и очаквам достоен филм, поне на жанрово ниво.

    Отговор

  • Драго
    2019-11-12 at 17:17

    Филмът е много добър! Този път оценката му в „Доматите“ е заслужена. Юън Макгрегър и Ребека Фъргюсън са много добри в този филм. Но бокс офисът на филма е много слаб! Направо е неразбираемо. Изглежда това ще е един от филмите, който ще бъде оценен подобаващо от аудиторията по-късно, когато излезе на Блу-рей.
    Оценка на филма 8.5 от 10!

    Отговор

  • radi
    2019-11-13 at 23:31

    Казват, че е най-добрата адаптация на Кинг за 2019. Скоро трябва да го гледам

    Отговор

  • Венцислав Дянков
    2019-11-16 at 00:04

    Филмът е прекрасен.

    Отговор

  • Milen
    2019-12-03 at 16:25

    Великолепно продължение на „Сиянието“ (1980)

    Отговор

Отговорете на kikogod  Отказ