То: Част втора / IT: Chapter Two

Still floating (for better or worse)!
 

Не е лесно да се адаптира книга на Стивън Кинг. Историята е доказала многократно, че почти винаги резултатът е между посредственост и катастрофа. Екранизациите по книгите му предизвикват огромен интерес и също толкова голямо разединение у феновете на писателя. Изпитвам огромно облекчение, че не съм обременен с това да съм чел класическия роман „То“ и да съм запознат с абсолютно всеки анализ по книгата. Може би заради това страшно много харесах първата част от 2017 година и нямах търпение за продължението, за което ще пиша днес.

Макар първият филм да получи страхотни рецензии от критици и фенове и да се радваше на феноменален боксофис успех (700 милиона приходи срещу 35 милиона бюджет), режисьорът Анди Мушети бе натоварен с нелеката задача да повтори успеха и ако въобще е възможно, да надскочи себе си с продължението във всяко едно отношение. За щастие, Мушети успява да жонглира умело с увеличения бюджет, звездния екип от актьори и свободата на действие откъм времетраене, насилие и психо атаки, но се проваля по втория параграф, превръщайки „То: Част втора“ в сянка на предшественика си.

it-chapter-2-review-img01

Историята на филма продължава там, където първият приключи. Неудачниците привидно са победили злия Пениуайз и всеки е продължил по пътя си. И така, докато 27 години по-късно, клоунът се завръща отново в малкото градче Дери, за да всее нова доза ужас и кръвопролитие, което принуждава Неудачниците да се завърнат обратно у дома и да спрат злото веднъж завинаги, на цената на всичко.

Страшно много се радвам на ентусиазма и отдадеността на Мушети към този проект и поради тази причина ми се иска да започна с негативите, за да завърша с напълно заслужена позитивна нотка. Има няколко основни пробойни във филма, които лесно можеха да бъдат отстранени, за да бъде той по-успешен. На първо място е странното решение на сценариста Гари Добермън да раздели героите поотделно, в резултат на което ставаме свидетели на повторяеми епизодични откъси, в които Пениуайз малтретира ментално и физически главните герои. Самите сцени са добре направени и предизвикват както дискомфорт от случващото се на екрана, така и силна доза хумор и кървав ентъртейнмънт. Проблемът е в повторяемостта на формулата, която след втория опит вече е стерилна и предвидима, а jump scare моментите се виждат от километри или не работят както би ни се искало. Вторият пробив (отново на сценарно ниво) е идеята за изпълнението на т.нар. „ритуал“, която не довежда до нищо смислено и излишно изгубва около един час от филма. Въпросната сюжетна линия оказва директно влияние върху епичното времетраене от цели 169 минути, които определено се усещат. Нямам нищо против дълги филми, но тук темпото бе изключително неравномерно. Имаше доста моменти, в които забравях, че част от главните герои съществуват, а в момента, в който те се връщаха на екран, бе по-скоро като трик на Пениуайз, отколкото естествена драматургична последователност.

it-chapter-2-review-img02

Моментално искам да издигна на пиедестал Бил Скарсгард и да го похваля за перфектното му превъплъщение в ролята на Пениуайз. Още в първия филм той доказа, че е роден, за да може един ден да стъпи в обувките на клоуна, и тук той ни напомня защо е избран за тази нелека задача. Всяка сцена с него покачва нивото на адреналина, а някои ще останат в съзнанието ви дълго, след като филмът приключи. Палци горе също така за Джеймс Макавой, Джесика Частейн и Бил Хейдър, които получават най-много екранно време и успяват да изпъкнат над колегите си. Като цяло е страхотно да се види синхрона между младите и по-възрастните версии на Неудачниците. Тук е моментът да се похвалят монтажистът Джейсън Балантин и операторът Чико Варезе, които умело изграждат непрестанните преходи между миналото и настоящето. И като говорим за тях, един от най-добрите трикове на филма е фактът, че за по-младите версии на Неудачниците са ползвани дубльори, а върху техните лица са поставени тези на оригиналните актьори от първия филм чрез CGI и аудио дублаж в пост-продукцията. Знаейки това, през цялото време се опитвах да намеря кръпка в монтажа, но така и не успях да видя такава. Илюзията беше пълна, което говори положително за VFX отдела. Качеството на визуалните ефекти бе високо и в доста от сцените, в които Пениуайз се превръща в различни същества или директно изяжда малки деца.

it-chapter-2-review-img03

Както казах по-горе, възхищавам се на отдадеността на Мушети към екранизацията. Човекът наистина подхожда с огромна доза ентусиазъм и огнена страст към това, което прави, и си личи. Филмът е страхотно заснет и има множество интересни ъгли и ротации на камерата не само по време на екшън сцените, но дори в по-тихи моменти, в които героите гледат нанякъде или говорят с някого. Тонът е умело балансиран между трилър и хумор, а дизайнът по продукцията е на преден план през цялото време. Най-големият комплимент, който мога да направя към Мушети, е, че под повърхността на кървищата и купищата jump scares, той е успял да запази духа на една история за детската невинност и порастването, която е водеща и въздействаща емоционална рамка на самия филм. И въпреки това, любовта често заслепява. Мушети очевидно е станал жертва на материала, с който работи, и макар да си личи колко свобода му е била дадена при кървавите сцени, все пак той успява да се изгуби в старанието си да ни даде повече от всичко. Неведнъж той е казвал в интервюта, че има удължена версия на филма, която може да види бял ден в близките месеци, но не е сигурно. Това никак не е учудващо, имайки предвид колко дълъг е настоящият филм и как на много места си личи, че е рязан с цел влизане в що-годе приемливо времетраене.

it-chapter-2-review-img031

Въпреки минусите на филма е невероятно, че живеем във времена, в които такъв мейнстрийм хорър се радва на огромна и различна по възраст аудитория, която няма нищо против да гледа как ужасяващ клоун яде сърца, къса крайници и поглъща малки деца. Не знам колко е достоверен филмът спрямо книгата и честно казано, на този етап не ме вълнува особено. С удоволствие бих прочел романа един ден, за да направя сравнение, но дори без да съм го направил, вече виждам тонове коментари из интернет пространството от разочаровани заклети фенове на книгата. И тук опираме до вечното дерби – книга срещу филм. Кое е по-доброто? На кое трябва да се обърне внимание най-напред? Ако прочетеш първо книгата, си обречен да сравняваш филма с нея. Ако гледаш филма и ти хареса, но после прочетеш книгата и тя те разтърси, тогава намразваш филма. Един порочен кръг, в който много малка група хора излизат доволни и от двете. Надявам се да спадна към тази група един ден, но на този етап мога спокойно да препоръчам „Част втора“ на всеки, който е гледал първия филм и има желание за още от същото.

it-chapter-2-review-img04

В заключение „То: Част втора“ не е шедьовърът, на който много хора се надяваха, но въпреки минусите си, успява да запази духа на първия филм, да предостави нова доза запомнящи се кошмари и най-вече да завърши сюжетните линии на Неудачниците подобаващо.  Филмът носи значителен товар от проблеми, който може да попречи на някои хора да продължат да се реят с героите, но въпреки това предлага достатъчно трикове, които да накарат повечето от нас да излезем от салона с усмивка на лицата.

Оценка: 7/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2019-09-07 at 14:56

    Имаше добри моменти, но първата част ми хареса повече. Очаквах да има нещо различно. Все едно гледах римейк на 1 част с пораснали деца. Отличава се с добрата актьорска игра. Но трябваше да има повече сцени с клоуна и психо атаки, да те държи под напрежение. Но въпреки всичко е добро продължение, доколкото може

    Отговор

  • UZUMAKI
    2019-09-07 at 17:44

    Писах го нейде из фейсбук, та го пускам и тук: сцената с Ксавие Долан е супер… и то ‘щото е с него, което само по себе си е доста култово. 🙂 Останалото е репетативно jump scare порно с уж пораснали кретени, които се държат като досадни деца. В някакви моменти си беше направо китайско мъчение. По милост: 6/10, заради нелошите дизайнерски решения, монтаж и заснемане. За масовата публика, която няма стандарти, претенции, култура и критерии, въздишайки като бавноразвиващо се теле по баналности като “The Conjuring” и “Mama”, ще е перфектен захарен памук. За ценителите на качествен, дълбок и естетизиран кино хорър като “The Haunting Of Hill House” и “The Wailing”, ще е неистова досада.

    PS Все пак да отбележа: положението не е чак трагично, има доста талант вкаран във филма, но резултатът наистина е средняшки и напудрен… Отделни неща бяха окей, но имаше и скандални глупости, особено тоналните разминавания между клиширания хорър и смотания хумор; филмът дължи неуспеха си на успеха на първата част и пада в клопката на прекомерната си амбициозност. На едно място даже супер нагло копират най-известната сцена от шедьовъра “Нещото”, не знам как не им е неудобно. 🙂

    Отговор

  • Hristian
    2019-09-08 at 22:55

    Според мен сценаристът Гари просто е слаб и не ми е направил добро впечатление. Swamp Thing е негово дело и се оказа пълно разочарование с нито една завършена арка на героите, като причината не е прекратяването на сериала. Анабел 3 е неговият режисьорски скучен дебют, а имаше толкова много потенциал. Първата част на „То“ се е получила добре само защото голяма част от сценария е бил написан от Кари Фукунага!

    Отговор

    • X-Force
      2019-09-08 at 23:15

      Онзи ден се наказах с Анабел 3 и го спрях на 30-та минута. Обидно тъп филм! Наистина Гари не е добър разказвач на истории.


    • kris pana
      2019-09-09 at 20:32

      Всички се къртите по първата част, но аз лично го спрях към 60-та минута. Едно време имаше май сериал или тв продукция 3 или повече часа. Не помня, но ми хареса повече. Втората част ще гледам заради Частейн.


  • Гал
    2019-09-09 at 11:59

    Не бих се хвалила, че не съм чела ТО, докато пиша уж професионално ревю за филм по книгата.

    Отговор

  • Даката
    2019-09-09 at 12:00

    Филма беше добър и определено доста по добър от нещото и останалите бози които излязоха в последните години. Естествено ужаса в него беше на по ниско ниво от първата част, но все пак там То гонеше деца, а не възрастни хора. И естествено за всеки нормален човек е по гадно и зловещо едно чудовище да гони деца, а не Професора който естествено е мутант и ще се справи без проблеми. И да до някъде втория повтаря първия но това го има и в книгата и няма как да бъде избегнато. А че двата филма си бяха истински и добре направен ужас е факт защото и на двата филма имаше по 2ма човека които след час гледане излязоха и повече не се и върнаха.

    Отговор

  • Инициативен комитет
    2019-09-09 at 13:18

    Даката президент!

    Отговор

  • Т.
    2019-09-09 at 20:38

    Заспах 2-3 пъти в киното, но все пак ми е трудно да преценя кое е по-тъпо – филмът или това ревю.

    Отговор

  • Драго
    2019-09-09 at 21:51

    Тук изглежда има големи „специалисти“, ама голяма част от тях са свикнали на марвелските PG-13 филми(няма да ги нарека детски, то се подразбира).
    Но ако оставят пристрастията настрана, ще видят, че То 2 идва и даже прилича в голяма степен на Авенджърите Края. Защо ли?! Сигурно защото и двата филма са продължение на първия много по-добър филм. И двата филма са тричасови. И двата филма в първи и втори акт са скучни. И двата филма имат подобаващ завършек, който в голяма степен удовлетворява феновете. Само че То 2 е по книга и се придържа в голяма степен към нея. Е, който не е чел книгите, но се прави на специалист, тогава получава дъвка с косъмче за старанието. Ха-ха!

    ПП Филмът е твърда 8-ца! Но трябва да сте прочели и двете части на То, за да го разберете.

    Отговор

    • Sargatanas
      2019-09-23 at 01:30

      То е един роман, няма части, а това в колко книги е разказан на бг пазара е друг въпрос.


  • -
    2019-09-10 at 18:15

    Някой от големите разбирачи може ли да обясни защо трябва да си чел книгата за да може да гледаш или коментираш филма?

    Отговор

    • Гал
      2019-09-11 at 17:44

      Например да не звучиш леко невежо? Едно е на маса да говориш, че проф. Х играе порасналия пелтек, друго е да покажеш пред широка аудитория по-задълбочени познания в материята. Обща култура му се вика. И аз писах коментари за американския Ghost in the shell, без да съм прегледала мангата и сериала, а само пълнометражните анимета, ама беше в личния ми фейсбук.


    • X-Force
      2019-09-11 at 23:00

      Гал, в много голяма грешка си ако мислиш, че всеки критик на тази земя е чел дадена книга, комикс или е играл видео игра, преди да напише ревю за адаптацията по нея. Би било супер ако всички са наясно с бекграунда и багажът, който един такъв филм носи, но да ИЗИСКВАШ всеки да е запознат със сорс материала, за да пише по него – ето това е невежо! По този начин шансовете ревюиращия да има огромен биас в ревюто си е много по-голям, отколкото да влезе на сляпо в салона и да даде обективна оценка. Не ми трябва да съм чел книгата, за да знам, че едно нещо НЕ РАБОТИ на големия екран. Може да е супер на хартия с много повече обяснения и подробности, но ако на голямото платно не стои добре – то всеки има правото да го посочи.

      Напоследък чета страшно много коментари на хора, за които този роман е като библията и не приемат нищо друго освен 10/10 за екранизацията. В следващия момент като прочетеш ревюта на професионални критици, които са чели книгата и му дават средна оценка, нещата придобиват съвсем различна светлина…


    • Гал
      2019-09-12 at 06:53

      Далеч съм мисълта, че всеки съвременен критик чете достатъчно, но това не значи, че е ненужно да се чете.
      Филми по Кинг се правят, защото авторът се продава, което предполага, че и се чете. И когато онези, които са чели, отидат на кино и не харесат екранизацията (щото като е по книга, е първо екранизация, адресирана за онези, които са си дали парите за книгата и искат да я видят на екран, а после е някакъв филм там) – значи тази екранизация не е добра, а е имитиране на успешна търговска марка.
      А конкретно на Кинг екранизациите почти винаги са направени като тъпи хоръри с много стряскащи моменти. Това НЕ Е Кинг. На Кинг книгите работят с натрупване на емоция, напрежение и ужас, не с внезапно изскачане на зомби/психар с моторна резачка/друга внезапна глупост от съвременното хорър кино. Затова и филмите по него обичайно не стават. Сори, не отивам да гледам претенциозен, нов, съвременен и намкъвси още прочит на някой, взел се твърде насериозно, на литературна класика. Отивам да видя класиката. Претенциозните некадърни прочити много си отиват с невежите професионални коментари после.


    • -
      2019-09-12 at 18:09

      А Гал, да ви попитам, Сиянието слаб филм ли е? Не съм чел книгата, но знам че Кинг се отрича от филма, защото не е достоверен. А Властелинът на Пръстените като трилогия как ви се струва? Тук вече съм чел и има доста пропуснат материал. Тим Бъртън режисира Батман без да е чел комикси в живота си. И в трите случая не ме касаят разликите между хартиения вариант и този на екрана. Не знам как може да звучиш „невежо“, когато коментираш качествата на един филм, които са кинематография, монтаж, звук, музика, актьорска игра и сценраий. Гледането на филм не трябва да изисква каквато и да било допълнителна подготовка – да, ако си имал контакт с книжния/театралния/комиксов първоизточник, това може да допринесе към преживяването, но един филм трябва да може да съществува сам по себе си (или като част от поредица). Същото важи и за римейковете, но в малко по друга светлина.

      Като цяло не съм гледал филма, нито съм чел книгата и смятам да не променям това, но доста смешно нападате автора за това, че не е чел книгите.


    • Гал
      2019-09-12 at 20:08

      Не знам дали е слаб филм. Не съм чела книгата, не съм гледала и филма.
      Филм по книга има и качество ‘по книгата ли е’. И аз комикси не съм погледнала, нито съм играла Resident Evil и не мога да оценя колко близо са марвелските или RE филми до източниците си, но и не съм филмов критик. Коментирам на бира.
      И, пак казвам, като фенка искам да видя екранизация. Не нови неща, не надграждане, не волни съчинения със запазени имена на главните герои. Точно тези волности ми развалят кефа. Все пак гледам филм за удволствие, не се готвя да пиша филмово-интерпретативно съчинение.


  • Ошпамушмурокс
    2019-09-10 at 22:04

    Изобщо не е нужно да си чел книгата,за да гледаш, или коментараш филма.

    Но трябва да си живял в пещера, от как си се родил, за да не си чел „ТО“!

    Отговор

  • Riddick
    2019-09-12 at 10:24

    Въпреки 3-те часа, филма май е бая поорязан.
    Имаше сцени в трейлъра, които не видях във филма. А и изпплютия от канала, порастнал хулиган, и зомби шофьора му……. кво стана с тях?
    Ич ми не е нито за книгите, нито съм фен на Стивън Кинг, в заключение ще добавя, Част 2 е тъпа

    Отговор

    • Hristo
      2019-09-12 at 18:40

      Спойлер:

      „Изплютия от канала“ го убиха, а зомби шофьорът му е форма на То.


    • UZUMAKI
      2019-09-13 at 23:17

      Доста тъпа, индийд :)


  • violator
    2019-09-13 at 13:04

    Да се прави от „То“ хорър филм, е все едно да направиш комедия от „Сто години самота“.
    „То“ е брилянтна метафора, а този филм е брилянтно лайно.

    Отговор

  • radi
    2019-09-13 at 23:28

    Мушети е казал, че режисьорската версия на част 2 е 4 часа. И ще обедини двата филма с времетраене 7 часа

    Отговор

  • Dredd
    2019-09-16 at 03:15

    You’re still my little girl, Bevvy 🤗

    Отговор

  • Жор
    2019-09-20 at 12:15

    Ебати смотания филм.

    Отговор

  • 2019-10-02 at 09:06

    Втората част на „ТО“ вече е почти забравена, защото мозъкът има навика да подтиска болезнени спомени, но все пак нека поговорим още малко за това недоразумение. С любезното позволение на Blagoy Ivanov (UZUMAKI) : https://technology.bg/revyu-it-chapter-2-to-chast-vtora/?fbclid=IwAR2bfvB3VPhrtZ8hRsIm6jp5cXiqk5XSJMujpYKIzYgy5ZtnvanUHwsXrI4

    Отговор

    • Rockfan
      2019-10-02 at 11:16

      Браво! Прочетох ревюто. Не съм гледал още втората част на „То“ ( и на този етап нямам и намерението да го правя- именно заради разочарованието, което беше първата част). Та, мнението ми се препокрива напълно с ревюто на Светослав. Филма в първата си част (а както прочетох- и във втората) е безумна поредица от „евтини“ джъмп- скеър моменти плюс сериозно „орязване“ и несъобразяване с цели части от историята в книгата на Кинг. А на моменти толкова прехвалените визуални ефекти ми изглеждаха бутафорни, та чак смешни…

      П.П. Жалко- сцената с бабето в трейлъра наистина ме изкефи (както написах и още тогава, когато се появи като новина тук, в сайта). Явно, обаче според написаното в ревюто съм видял само качествената част и по- нататък Андито е успял да ос*ре и този малък „диамант“ в като цяло посредствения си опит за екранизация на „То“ :) ( и на мен както и на Светослав това ми е една от любимите книги на Кинг, заедно със „Сейлъмс Лот“, „Тъмната половина“, „Живата факла“, „Мъртва зона“ и със сигурност изпускам да спомена и други :) )…


  • maa
    2019-10-11 at 00:01

    Трябва с указ на Тръмп да се забрани на Холивуд да екранизират книгите на Кинг. .

    Отговор

    • Dredd
      2019-10-11 at 14:32

      Хих, няма начин! Ще ползват студиа и разпространители през Европа/Канада и т.н. Юристите не можеш да ги спреш 😀


Отговорете на Т.  Отказ