Имало едно време в… Холивуд / Once upon a time in… Hollywood

To hell with facts! We need stories!
от на 2019-08-16
 

Вярвам, че всички добри филми си приличат в началото. Не по базисните неща, а по усещането. Също така вярвам, че и лошите имат сходства, и човек може да ги подуши от километри. Във време, в което голямото независимо кино отстъпва все по-назад, за сметка на франчайзи и филми и сериали на онлайн платформи, човек трябва да е благодарен, че излиза филм на Тарантино.

Непослушният екпериментатор на жанрове се завръща за девети път, за да задоволи нуждата от добро кино във времена на посредственост. Тарантино е безпардонен. Той не спазва правила, той не зачита жанрове, той не е коректен, той не е 3D, той си е той. Кървав и забавен, там където трябва. И често краен, там където някои не биха си го позволили.

леонард ди каприо и брд п

След четири години и една уестърн мистерия в дълбокия сняг по-късно, Тарантино води зрителите в безкрайното топло на Холивуд, където успехът е мимолетен, купоните безкрайни, а старостта е порок. Някои определят последния му филм като комедия, други като базиран на реални събития, а трети като компот, който не им допада. Независимо, в коя от трите групи ще попаднете Тарантино ще ви донесе усещането за вкус, какъвто бихте изпитали, ако опитвате карамел с много сол за първи път. Може и да ви хареса, може и да не ви. Но ще го запомните.

Имало едно време в… Холивуд“ е половин комедия с ярки петна от кръв в своя финал и дълбок поклон към златните филмови години и по-специално уестърн жанра. „Имало едно време в… Холивуд“ е филм във филма, който разказва няколко истории, независими една от друга, но обединени в общ тон на носталгията, които се срещат така, както се случват най-хубавите срещи – случайно.

марго роби

За мен „Имало едно време в… Холивуд“ е приказка. Простете за романтичната нотка. Приказка за красиво момиче, глуповато, но чаровно момче, неговият най-добър приятел и една купчина хипита. Всички те се сблъскват в Супер Нова, за да родят това бижу на модерното независимо кино.

Не знам дали режисьорите затъпяват, когато остаряват и съответно започват да правят все по-лошо кино с годините. Тези, които аз обичам нямат тази тенденция. Защото нека не се лъжем, посредствеността рано или късно лъсва, независимо под колко пласта пудра, чепици и рокли с басти е покрита. В този смисъл Тарантино може и да е остарял, но по дяволите, не е загубил усета си да прави хубаво кино.

Имало едно време в… Холивуд“ е сниман чудесно. Дълбоки кадри, близки планове, дълги сцени, динамичен диалог, жълти тонове, сочни жени, ретро привкус, музика. От монтажа, през различната динамика в историите, до цветовите гами, всичко в него е изпипано. Той прилича на коледен подарък, опакован в красива хартия, който гали сетивата и ти е поднесен през лятото. Винаги съм се чудела, как ще изглежда Коледа през лятото. Сега вече знам. Ще носи шарена риза, ще има заобленото дупе на Марго Роби и ще говори с плътния тембър на Брад Пит. А Леонадро ДиКаприо ще пуши отстрани, докато ти поднася тази кутия пълна с тайни.

ал пачино

Имало едно време в… Холивуд“ е неконвенционална приказна комедия на вероятностите, в която „какво би станало, ако…“ е основният въпрос. Тарантино избира събитие, поставя актьорите, прави мизансцена, пали светлините и се заиграва като дете, което има кашон с най-хубавите кукли и цялото време на света. В този случай са близо 3 часа.

Епопея на Холивуд, разказана през изгрева и залеза на две кариери, облечена в хипария и панталони чарлстон, поръсена с лек кървав мускал от едно истинско убийство. Един бъркоч на истински и фалшиви животи, които се срещат, за да изтанцуват еротичен танц, водещ до смърт.

Не знам дали бруталното убийство на бременната Шарън Тейт и нейните приятели в една гореща августовска нощ на 1969 година, е била отправната точка за създаването на този филм или се е появила като идея след това. Но тя е върхът, до който пластовете с разпокъсани разкази стигат.

once-upon-a-time-in-hellywood-review-img03-20190815

Имало едно време в… Холивуд“ ни води зад кулисите и на снимачните площадки на американския уестърн през 50-те и 60-те години на миналия век. Той ни запознава с глуповатия и вече позалязващ жанров актьор Рик Далтън и неговият каскадьор и момче за всичко Клиф Буут. Леонардо ДиКаприо и Брад Пит се появяват за първи път на екран заедно, но имат такава химия по между си, за каквато много двойки в Холвиуд могат само да мечтаят. ДиКаприо, този класен жребец на седмото изкуство, е чак болезнено добър в ролята на актьор, чийто златни дни са преброени, за сметка на множество второстепенни роли в треторазрядни сериали, където той трябва да е лошия. Брад Пит от другата страна е скандален! Просто скандален! На 55 години той е най-сексуалитетното нещо, което класата на Холивуд може да предложи на желащия да изплакне поне малко очи зрител. Брад Пит е алфа мъжкар първи клас и този филм му дава полето, за да развее грива, плочки и талант. И той го прави. Ако Леонардо ДиКаприо играе депресиран хленчещ актьор, чиято кариера си отива изпод парите на качественото уиски, с което се налива, то Брад Пит е неговата опозиция, здраво стъпила на земята скала, която може всичко и ще се оправи с всичко. Двамата танцуват почти еротичен танц на братска любов и подкрепа, вещо дирижирана от Тарантино, за да се озоват на финала в центъра на събития, за които дори не подозират. А именно убийството на Шарън Тейт.

once-upon-a-time-in-hellywood-review-img04-20190815

И тук е моментът да споменем Марго Роби. Този разкош. Марго Роби е като хубава торта, която става все по-добра с всяка хапка. Тя е като качествено питие, добър секс, ментова цигара. Макар историята за Шарън Тейт да се развива в периферията на филма, то Марго приковава вниманието винаги, когато е в кадър. От сластните й движения в танц, през разходката й по булевардите на Холивуд, до мига, в който влиза, за да гледа собстения си филм, тя е сюжетната линия, която носи удоволствие.

Поставени така, трите главни персонажа съставляват основната арка на този филм. Тарантино, типично като себе си, тоест като нищо, което сте виждали досега, сблъсква своята фантазия под формата на персонажите на Рик и Клиф, с реалните събития – убийството на Шарън Тейт. Сблъсъкът е кървав хорър скеч, в който има писъци, плисъци, огън и червено.

Към този спектакъл от трима Тарантино слага щипка собствена носталгия, отново умело примесена с модерен вкус. За целта в малки, но съществени роли, влизат Ал Пачино, Майкъл Медсън, Кърт Ръсел, Зоуи Бел, Тимъни Олифант, Деймиън Люис, Люк Пери, Брус Дърн, Никълъс Хамънд, както и доста по-младите Емил Хирш, Лена Дънам, Остин Бътлър, Дакота Фанинг, Маргарет Куоли и Мая Хоук. Последните две са дъщерите на Анди Макдауъл и Ума Търман.

once-upon-a-time-in-hellywood-review-img06-20190815

Всичко в „Има едно време в… Холивуд“ е ярко и цветно, като Холивуд през 60-те, като ризите на Брад Пит, като перуката на Леонардо ДиКаприо, като порочната психопатия на хипитата. Тарантино прави класен разказ за киното и смъртта, в който включва иронични подмятания и саркастични хиперболи, в диалога, в сюжетните линии, в малките детайли.

Това е филм във филма, който разказва за живия живот, такъв, какъвто ни се иска да бъде, но никога не е.

Вярвам, че всички добри филми си приличат. Вярвам, че зрителят може да подуши вкусното в тях. „Имало едно време в… Холивуд“ е такъв филм. Той е като глътка качествен алкохол в потна нощ. Почерпете се.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Stravolemov
    2019-08-16 at 13:33

    Добър е!

    Отговор

  • Иво
    2019-08-16 at 13:53

    Много хубаво ревю, нямам търпение за филма! Четох страхотни отзиви и за Маргарет Куоли, много хора дори смятат, че засенчва Роби, малко странно че не се споменава тук (ако не броим, че е изброена с другите млади актьори).

    Отговор

    • Анита
      2019-08-16 at 15:38

      Маргарет Куоли наистина е страхотна, сравнима е само с мацките от Almost Famous. Не че аз имах място за нея в текста си :P, но фактът си е факт.


  • X-Force
    2019-08-16 at 17:11

    И ревюто и филмът са супер! Не е най-добрата тава на Тарантино, но няма нужда да бъде. Буквално се потапяш в света пред теб и забравяш за всичко останало. Дикаприо и Пит правят уникални роли (особено Лео). Единственият ми nitpick е, че филмът беше прекалено дълъг – можеше да се окастрят едно 20-30 минути, без да се загуби от качеството (даже щеше да го подобри като ритъм). Тарантино каза, че готви 4 часова версия, която ще пусне по Нетфликс (както направи с Осморката), та ще е интересно да се види.

    Отговор

  • Plamen
    2019-08-16 at 19:56

    И на мен ми хареса доста, не очаквах да е толкова забавен. ДиКаприо и Пит са просто класа, Марго беше там за да бъде красива, но не мисля, че някой ще се оплаква от това.(включително и аз) .
    Като много малък минус бих посочил темпото на филма в началото, някак си ми беше муден, но за сметка на това целия филм е режисиран, монтиран, заснет и изигран повече от прекрасно!
    Ако все още се чудите, дали да го гледате на кино, не мислете ами направо отивайте, защото този тип кино трябва да се подкрепя!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2019-08-17 at 11:30

    Доста як. Може би най-мета Тарантино филма на Тарантино. :)

    Отговор

  • косъм от хълма на Венера между зъбите
    2019-08-17 at 20:18

    Трябваше да направите подкаст за този филм,защото е кино събитие,вместо за онези дрисльовци от стрейнджърс …3.

    Отговор

  • kris pana
    2019-08-18 at 01:13

    Тарантино е велик. Умее да надгражда нещата. Почеркът му е познат и трудно би бил фалшифициран. Нещо като крайъгълен камък в киното.

    Отговор

  • Pixelander
    2019-08-18 at 12:18

    „Don’t cry in front of the Mexicans.“

    Колкото протяжен по отношение на скрипта си и целия hangout вайб, толкова пък богат що се касае до пластовете на интерпретация или гледни точки. Безпардонен коментар на QT за люпилото на цялата поп-култура, захранваща го от 5-6 годишен, ревизионистки сантимент по линия на самата му филмография досега и накиснато до ушите в носталгия memory piece с доста персонална стойност. А, и може би единственото нещо, което е снимал и мога да нарека спокойно „романтично“, при положение, че включва сцена в която 55 годишен здравеняк хладнокръвно превръща главата на 22 годишно момиче в зле приготвен вишнев пай.

    Отговор

  • Kalina
    2019-08-19 at 00:19

    Хайде за момент да спрем да лапаме пишките на Тарантино, Лео и Брад и да си го кажем честно – това е най-малоумният филм на Куентин… Абсолютно безплътни и недоразвити персонажи, тъпа история, която не може да бъде спасена дори с каста, пародийните си елементи и неадекватен финал, за който чакахме 3 часа, с надеждата, че поне малко ще осмисли цялата носталгична бълвоч… И ревюто и филма са изсмукани от пръстите (или пишките) на големите имена, замесени в тая боза…

    Отговор

    • Housel
      2019-08-19 at 10:05

      Като цяло, коментара Ви е наистина боза .


    • квадрата
      2019-08-19 at 13:53

      който заслужава, ще му се лапа пишката , п*тката и т.н.
      Така функционира тоя свят моме Калино


    • Анета
      2019-08-28 at 18:06

      Kalina, само пишки са ви в главата май. Гледайте филма малко и се абстрахирайте от незадоволеността за момент.


    • Коментатор
      2019-09-07 at 02:51

      Единственото малоумно нещо е този коментар.
      Филмът е наистина добър. Заслужава да се гледа на голям екран. Очаквам да го номинират за Оскар. Още повече, че Академията обича филми за Холивуд.


  • Milbo
    2019-08-19 at 01:40

    Once upon a time… е чуден…залепи усмивка на лицето ми, която остана там и след края.
    Do yourself a service and go see this wonderful, wonderful, Wonder-full film….

    Отговор

  • SkyT'Hunter
    2019-08-19 at 19:46

    Като чета всичко това – нямам търпение да се прибера в България, за да лапна пишките на Тарантино, Лео и Брад Пит!!! После ще споделя как е…😆

    Отговор

  • Velvet kiss
    2019-08-19 at 21:50

    Понеже се заговори за пишки и на кой колко му е харесало, и аз да си кажа – много ми хареса, и на Тарантино, и на Лео и на Брад 😉😅, така де филма имах предвид! Страхотен филм!!! Истинско удоволствие за сетивата, нанаистина усещането, когато свърши е, че си се пренесъл в един приказен свят. Тарантино е брилянтно извратен, тотално ненормален, но това ми харесва! Слава богу, че го има, за да се наслаждаваме на такива филми!!! Честно казано, касапницата накрая ми беше малко, исках да се лее повече кръв ; )
    И нещо интересно, в кино салона имаше зрители група възрастни хора над 70години, което лично за мен беше впечатляващо и много радващо!
    Чудесно ревю!

    Отговор

  • pepe
    2019-08-19 at 22:28

    Аз съм на 49 години и за първи път излязох от филм без да го догледам!Или трябва да си идиот ,за да харесаш тази лента или да си инвестирал в него!Пълна боза…не си давайте парите на вятъра!

    Отговор

  • Jack
    2019-08-20 at 09:16

    В този филм Тарантино прилича на момченце, на което е разрешено да разглоби домашното радио, електрическата самобръсначка, кухненския робот и всяко оборудване, до което е успяло да достигне. Разглобявайки всичко до последния винт, то е натрупало детайлите на една огромна купчина, смесило ги е и е започнало да ги издърпва една по една в произволен ред, събирайки ги във фантастични комбинации, които обаче не хващат радиовълни, не бръснат и не правят нищо друго, освен да забавляват малчугана със своята абсурдност и метален блясък. Възрастните събрани наоколо се умиляват и не им омръзва да възхваляват въображението на мъника, който умело завива антената към миксера и монтира ножчето за бръснене във високоговорителя.

    Отговор

    • Milbo
      2019-08-21 at 16:04

      … и така малчуганът току-виж показал на възрастните, които уж всичко знаят, как кардинално са се оплескали … Освен това той със сигурност не е искал разрешението на никого…’Възрастните’ don’t even know what the fuck he is doing…
      Те (умилените възрастни) може да не слагат антени на миксери, обаче всички до един са така ангажирани с това да продават колкото се може повече от тези миксери, че дори не забелязват как привидната функционалност на един миксер не оправдава неговото съществуване и със сигурност не извинява извънредното му значение в тяхното (привидно логично) ежедневие.

      Малчуганът е още малчуган – и преди да стане възрастен той е все още свободен от безбройните оправдания и извинения на (умилените) възрастни…Умилително е всъщност не фантасмагоричното въображение на малчугана, а тяхната заблуда, че знаят всичко за миксерите и как те се отнасят към ‘сичкото друго ‘оборудване’…

      Този филм е забележително постижение и ние всички възрастни трябва да сме благодарни, че някакъв такъв малчуган преследва своите нефункционални и нелогични игри, за да видим и да си представим не само какво е възможно, а какво би било възможно да е възможно… В повечето случаи то е пред очите ни и ние не го виждаме….


    • It
      2019-08-21 at 18:22

      It is at this time that I now pronounce you husband and wife!


  • Rockfan
    2019-08-20 at 17:56

    Не знам доколко е качествен филма (още не съм го гледал), ама понеже по-горе се отвори темата за лапането на пишки на ДиКаприо, Пит, Тарантино и кой ли не друг, аз пък реших да вмъкна и да спомена (без особена връзка с всички коментари под статията дотук :) ), че обичам да ближа :) ! МНОГО!!!

    П.П. И в този ред на мисли- с най-голямо удоволствие бих лизал Марго Роби :) !!! Особено, ако изглежда по начина, по-който е гримирана и „направена“ във филма :)

    Отговор

  • Живко Маргаритов
    2019-08-21 at 23:17

    Няма по-тъп филм. От десетобалната система оценката ми е тъп нула. Филма е муден бавен и загубен. Не съм очаквал от този известен режисьор такава боза.

    Отговор

    • Теа
      2019-08-22 at 00:27

      Има. Просто защото е НАЙ-тъпия!
      Най-изгубените 3 часа и 10лв.
      По едно време си викам “Излизам, не издържам!”, ама от яд на мене си останах докрая. Не може да е по-тъп от мене!


    • Tanya
      2019-08-24 at 00:25

      Съгласна съм.Беше ужасен.


  • classic
    2019-08-22 at 13:43

    При Тарантино няма средно положение,
    или го обичаш, или го мразиш! Спомням
    си една сцена от ,,Reservoir Dogs“ в която
    персонажа на Стив Бушеми (г-н розов)
    иска цигара от (г-н бял) Харви Кайтел,
    стилът с който героят на Кайтел пали
    цигара на г-н розов е култов, култов
    е с това, че това действие разкрива
    характера на героя. Това прави Тарантино
    с филмите си, разказва ни истории, за
    „личности“ „характери“ , не безмислено
    действие и торби с кръв. „Дяволът се крие
    в детайлите“ ,майсторското изграждане на
    персонажите, конфликта, лудостта,
    сблъсъкът на гледни точки, цялата тази
    поезия от кръв и нецензурен език има една
    дума „ДИАЛОГ“ ,чрез него Тарантино оживява
    героите си, прави ги интересни и оригинални.
    Затова следете диалога, мамка му!!!
    В днешните кино-клишета е невъзможно да
    видиш това😜
    ,,Имало едно време в… Холивуд“ е брилянтно и
    неповторимо изживяване!

    Отговор

    • Velvet kiss
      2019-08-22 at 15:22

      Напълно съм съгласна с теб! Тарантино е велик, гениален и просто не е за всеки, иска се определен тип светоусещане, за да можеш да го разбереш и оцениш. Той е РЕЖИСЬОРЪТ, а филма е великолепен!🙂


  • Dredd
    2019-08-23 at 03:34

    Ревю, най-после добро ревю!

    Една от първите сцени с потеглянето на кремавия кадилак паркиран пред постера моментално доведе усмивката ми, и така до края.

    Отговор

  • квадрата
    2019-08-23 at 07:23

    филмът наистина е много мета. Доста напомня на Криминале в това отношение. При Тарантино няма и помен от политкоректност и то в най-Холивудския филм изобщо, което си е мега постижение. Хората в салона изпитваха божествено удоволствие наблюдавайки насилието на екрана , а жените изпадаха в истеричен смях когато разбиваха главата на друга жена на екрана. Безценно изживяване…

    А тия дето гледат само Бергман и Тарковски и не могат да разберат , че киното може и да е такова – да се ебат отзад

    Отговор

  • Т
    2019-08-23 at 19:52

    Една голяма шарена близалка, но без захар беше този филм. Тарантино, звездните имена и носталгията няма да му помогнат да бъде забравен и от големите му фенове след няколко години.

    Отговор

  • Tanya
    2019-08-24 at 00:24

    Хора,няма по-малоумен филм от този. Искрено ви съветвам да не губите 2 часа и 40 минути от живота си за тази безсмислена история. Аз съм дълбоко потресена. Едвам го изгледах до края с надеждата да стане нещо интересно,но уви!

    Отговор

  • SkyT'Hunter
    2019-08-24 at 01:01

    Към тези, които НЕ са харесали филма:
    Хора, Животът ви преминава в очакване да се случи нещо интересно, но УВИ… Помните ли сцената с летящото найлоново пликче, и листата носени от вятъра в „Американски прелести“? „Най-красивото нещо, което съм виждал“- каза момчето с камерата…
    Така, че или виждаш Красотата навсякъде, или си обречен на вечна скука, докато чакаш да се случи нещо интересно!!!!
    Терантино може да е „плагиат“, но е най-даровитият плагиат в света на филмовото изкуство!
    Невероятен и шантав филм!!!

    Отговор

  • B/W
    2019-08-24 at 05:20

    Може би най-незабележимият и абсолютно безинтересен филм на известния автор. Силният актьорски състав би трябвало да спаси лентата, дори ако сценарият е слаб и сюжетът откровено глупав. В този филм е точно обратното. Известните актьори не го правят, а изострят и без това ужасната ситуация. Но за какво е филмът? За откъси от живота в миналото? За някои странни герои, които дори не се разкриват както трябва? Главните герои не ни вкопчват ни на йота, не сме им съпричастни и не им съчувстваме. Актьорите не се опитват, те просто играят глупака на екрана, защото наистина не разбират кой и как трябва да играе. Например Марго Роби. Какво прави в този филм? Нищо, просто ходи и се усмихва. Няколко реплики в целия целия филм – и това е всичко. Някакви глупости. Ди Каприо и Пит не отиват по-далеч от Роби. Те също не правят нищо.
    Разбира се, можете да кажете, че филмът е просто за атмосферата на онези години. Но в края на краищата Тарантино е известен с искрящите си диалози, сюжетни обрати и сцени на насилие в кадъра, с които той потапя зрителя повече в комедия, отколкото в драма. Но в този филм всичко това не е така. Къде е тази уникална атмосфера на Тарантино? Не е там. Истинският Тарантино започва едва към края на филма и това е толкова мимолетно, че зрителят няма време да разбере нищо.
    Какво впечатлява в „Имало едно време … в Холивуд“? Нищо. Усещането е, че Тарантино просто е казал на актьорите: „Застанете пред камерата и правете каквото искате“. Как може филм за киното да е толкова скучен? Явно може. Няма го присъщият на Тарантино магнетизъм. Жалко е, че филм на такава ползотворна тема се оказва толкова невзрачен.

    Отговор

    • Milbo
      2019-08-27 at 01:15

      B/W … идва момент в който човек махва с ръка, защото прекалено много са случаите в които някой е наистина убеден когато е напълно заблуден.
      Аз си направих труда да преброя колко обективно и доказуемо неверни неща си написал. Изброих двайсет и две..В три параграфа си успял да кажеш 22 (двадесет и две) неща, които не са верни.
      Това е истинско постижение..
      Докато четеш това имаш рядката възможност да (може би) се замислиш относно това колко далеч си от по-широката истина и колко много неща не си видял, или не си си позволил да видиш поради причини, които само много добър антрополог би могъл да изследва и разбере.
      Опитай се за миг да си представиш следното: нищо от това, което си мислиш по темата не е така както си го мислиш и работите всъщност са съвсем иначе …. Пробвай като упражнение просто …Ако имаш късмет – ще имаш възможност да изживееш подобно ‘проглеждане’ не само отн. едно нещо, а отн. много неща….
      Защо прочее отделих това време сега ?


  • it
    2019-08-27 at 12:40

    Milbo …
    Опитай се за миг да си представиш следното: нищо от това, което си мислиш по темата не е така както си го мислиш и работите всъщност са съвсем иначе …. Пробвай като упражнение просто …Ако имаш късмет – ще имаш възможност да изживееш подобно ‘проглеждане’ не само отн. едно нещо, а отн. много неща….

    Отговор

    • Milbo
      2019-08-28 at 04:36

      Nope, it does not work this way…
      We can’t be both right and we can’t be both wrong at the same time.
      Do you understand that ?
      If I am wrong, then B/W must be right….saying all the things he has said.
      Go back and read them … It’s awful. It’s beyond comprehension really.

      You really have to assume responsibility for whatever it is that you are not getting.
      I have done my part, you have not done yours.


    • it
      2019-08-28 at 18:30

      Milbo…
      Oh, you were finished! Well, allow me to retort!
      Причината да използвам цитат от твоето мнение беше за да се досетиш, колко безпочвени и „празни“ са аргументите ти. B/W доста по-добре е изразил мнение за това защо филмът не му харесва и моето мнение в огромна степен съвпада с неговото. Да, „герои, които дори не се разкриват както трябва“, Да, „не съм им съпричастен и не им съчувствам.“, Да, „Тарантино е известен с искрящите си диалози“, които между другото години наред ме опияняват и карат да гледам по 40-50 пъти Pulp Fiction и Inglourious Basterds. Нищо от това го няма в Once Upon A Time… Да поясня – аз съм die hard Тарантино фен още от „My Best Friend’s Birthday“, който вероятно повечето възторжени усти (понеже по-горе някой спомена доста адекватно за лапането на пишки) с коментари, колко е велик Once Upon, изобщо не са и гледали.
      Bottom line – всичкия hype за атмосфера, колко е недоразбран Тарантино и тн., не ми минават. Bullshit is a bullshit and there comes a time when you have to admit it…


    • Milbo
      2019-08-28 at 20:16

      Нека минем по въпросните твърдения едно по едно, като приемем, че двете избрани от теб са верни
      (което те не са, но I am giving you the benefit of the doubt here):
      1. „герои, които дори не се разкриват както трябва“ – true
      2. „не съм им съпричастен.“- true

      И сега тези, които не са верни:
      1. Може би най-незабележимият филм на Тарантино – not true
      2. абсолютно безинтересен филm – not true
      3. сценарият е слаб – not true
      4. сюжетът откровено глупав – not true
      5. Известните актьори изострят и без това ужасната ситуация – not true
      6. Главните герои не ни вкопчват ни на йота – not true
      7. ….не им съчувстваме – not true
      8. Актьорите не се опитват, те просто играят глупака на екрана – not true
      9. ….защото наистина не разбират кой и как трябва да играе – ?!?
      10. Например Марго Роби. Какво прави в този филм? Нищо… – not true
      11. Ди Каприо и Пит не отиват по-далеч… Те също не правят нищо.- not true
      12. Разбира се, можете да кажете, че филмът е просто за атмосферата на онези години – not true
      13. Къде е тази уникална атмосфера на Тарантино? Не е там (във филма) – not true
      14. Истинският Тарантино започва едва към края на филма – not true
      15. …. зрителят няма време да разбере нищо – not true
      16. Какво впечатлява в „Имало едно време … в Холивуд“? Нищо – not true
      17. Усещането е, че Тарантино просто е казал на актьорите: „Застанете пред камерата и правете каквото искате“ – not true
      18. Как може филм за киното да е толкова скучен? – not true
      19. Няма го присъщият на Тарантино магнетизъм – not true
      20. Жалко е, че филм на такава ползотворна тема се оказва толкова невзрачен – not true.


    • it
      2019-08-28 at 20:34

      Do yourself a favor и започни да изграждаш аргументирани мнения, а не „твърдения“…
      Щото в „true“ и „not true“ аргументи няма…


    • Milbo
      2019-08-28 at 23:59

      Няма ник’ва нужда да изграждам к’вото и да било, прочети чудесното ревю по-горе и не се излагай повече…
      Днес прочетох в Дневник за езиковите сертификати на госина с терасата, който щял да ходи консул незнам къде …
      My dear fucking God !!! This is a horror story…
      Упс, отплеснах се ….
      Прочети ревюто по-горе… бавно… Пий една кола…
      You can do better ….


  • JVC
    2019-08-27 at 13:25

    „Имало едно време… “ доказва факта, че Тарантино няма образование и квалификация на режисьор. Той засне първите си нискобюджетни картини от вътрешен „драйв”, възникнал от гледането на безброй холивудски филми. Но този „драйв“ свърши, а умение не възпита. Срамът не може да бъде прикрит дори с фразата, че това е „арт кино“. Бюджетът му от 100 милиона долара е твърде много за „арт кино“, нали?

    Отговор

  • classic
    2019-08-28 at 23:25

    Никога филмите на Тарантино не са били
    нещо безинтересно. Веднъж един учител по
    история ми каза – Този Тарантино е лъжец,
    как може да си измисля така – ставаше
    дума за филма ,,Inglourious Basterds“- ,той изопачава историята…и не, не ми пука,
    че това е изкуство!
    -Да -викам му- ,но филмът имаше страхотни сцени,
    персонажи, диалог…но не, той си знаеше неговата.
    „Понякога ината и гледната точка“ са едно и също нещо.
    Отключващата сцена в която персонажа на „ди Каприо“ разбира, че дните му на слава наближават
    своя край, го съсипва – дави се в алкохол и цигари, но в крайна сметка това и го пробужда ,за ЕПИЧНАТА сцена в която осъзнава, че е „АКТЬОР“
    а не лиглю, който не си е давал сметка,
    че един ден прожекторите на холивуд ще
    престанат да светят само за него.
    Ако един Тарантино (фен) не е оценил поне този фрагмент от филма, това означава само едно…
    Да се блещиш два часа и половина в киносалона
    като урод, очаквайки нещо да се случи в шибания
    филм, а то все да не се случва, си е извратено
    като изветряла бира която се правиш, че ти харесва😁

    Отговор

  • CC
    2019-08-29 at 10:55

    Може би не оценявам гения на Тарантино, но това определено е един от най-безмислените филми, които съм гледал. Цели 3 часа едно голямо нищо! Във филма не се случва нищо интересно или неочаквано, просто показва сцени от живота на артисти в Холивуд – как получават ролите, как си учат текстовете, как работят на снимачната площадка, къде живеят, какви коли карат. So what? Накрая завършва с кърваво меле в луксозна къща. Точно един път ми стана смешно за целия филм. И какво е посланието? Аз лично не откривам нищо смислено.

    Отговор

  • qt
    2019-08-31 at 03:06

    Бях глупав и наивен да си мисля, че края на филма ще включва реалното историческо убийство на Шарън Тейт и компания, и то в Тарантино-кърваво, нито той би бил толкова неуважителен да го снима, нито някой изобщо би допуснал да се направи такъв филм. Чак като хората в киното почнаха да се смеят докато на хипитата им разказваха играта се усетих, изобщо за пръв път бях така объркан от филм. Макар че изглежда, че за са доволни зрителите, Тарантино наистина трябваше да снима „лошия край“ какъвто е бил в реалния живот, тогава шока щеше да смачка зрителите(след първите позитивни 2 часа).

    Иначе дори и филма да нямаше край(примерно да приключваше внезапно малко след средата) пак щеше да е по-добър и интересен от повечето други филми – зрителя все едно наистина се намира в LA 1969 година, музиката, камерата, декорите, атмосферата всичко беше майсторко направено, а сюжета и героите(въпреки че не можех да relate-на към повечето референции) си тежат на мястото.

    Силните филми с добър и позитивен край са малко и наистина трябва да мине време за да въздейства(особено като туиста на филма е че очакваш лош край а те изненадат с добър). Но мисля, че вдига летвата на The Hateful Eight(там обаче диалозите ми бяха по-занимателни и самият филм не изисква никакъв контекст, докато тук трябва да знаеш за Менсън според мен и въобще за онова десетилетие).

    Отговор

    • SkyT'Hunter
      2019-08-31 at 10:14

      Абсолютно съгласен с този коментар!


  • ohgr
    2019-08-31 at 20:48

    Филмът го гледах на премиерата, това колко са – 2 седмици – , още ме държи и си мисля за него. Това, смятам, че говори достатъчно, дори на някой да не му е харесал „Имало едно време… в Холивуд“ със сигурност не го е оставил безучастен. Истинско кино преживяване.

    Отговор

  • rodd1ck
    2019-09-25 at 09:01

    абсолютно субективно – най-добрият Тарантино от Death Proof насам :)

    Отговор

Коментирайте