Споделената вселена на „Заклинанието“ („The Conjuring“) набира бързо сила и студиото няма намерение да изпуска момента. За последните шест години „Анабел 3“ (с оригинално заглавие „Annabelle Comes Home“) е седми филм и втори за тази година след „Проклятието на плачещата жена“ („The Curse of La Llorona“). За съжаление, последните два спин-офа – споменатият в предното изречение и „Монахинята“ („The Nun“) – успяха да занижат високото ниво, което „Заклинанието 2“ и „Анабел 2: Сътворение“ поставиха. Поради тази причина нямах кой знае какви очаквания и към третия филм за демоничната кукла. Признавам си, че останах доста приятно изненадан. Филмът със сигурност няма да се хареса на много, а и е с доста специфична насоченост, за която ще стане дума по-късно. В същото време има и своите проблеми. Ревюто неизбежно ще съдържа спойлери, затова четете на свой риск.

annabelle-review-img01-20190708

Анабел 3“ започва по идентичен начин с филма, който поставя началото на всичко – „Заклинанието“. Гари Дауберман, който тук прави своя режисьорски дебют, решава да ни покаже последствията от прибирането на демоничната кукла. След като набързо ни демонстрират на какво е способна Анабел, семейство Уорън я заключват на сигурно място и действието се прехвърля една година по-късно.

Ед (Патрик Уилсън) и Лорейн (Вера Фармига) трябва да заминат от дома си за една вечер и поверяват своята дъщеря Джуди (Макена Грейс) в ръцете на детегледачката Мери Елън (Мадисън Айсмън). Плановете за спокойна и весела вечер бързо се променят, след като Даниела (Кати Сариф) се самопоканва, за да прави компания на най-добрата си приятелка. На пръв поглед момичето е просто любопитно и нахално, но всъщност има доста по-различни мотиви. Тя отчаяно иска да се свърже със своя починал баща и да му каже колко съжалява за случилото се с него. Скоро получава своя шанс и бързо се възползва от него, като успява да влезе в строго забраненото помещение, в което са всички прокълнати и обладани от злото предмети. Любопитството ѝ скоро се оказва фатално, защото без да подозира, тя освобождава най-голямата напаст в стаята – Анабел. Трите момичета ще трябва да се борят за живота, душата и здравия си разум, защото куклата се проявява като един малък диктатор, получил достъп до могъща армия.

annabelle-review-ing04-20190706

Анабел 3“ се доближава повече до „Заклинанието“, отколкото до своите предшественици. Тук не става дума само за факта, че Ед и Лорейн за първи път се появяват в някой от спин-офите или че мястото е домът на семейство Уорън. Сценарият набляга на много повече предмети и призраци от който и да е от предишните филми, като по този начин губи фокус от своя титулярен персонаж. Това обаче по никакъв начин не трябва да се гледа като недостатък, а и не оказва кой знае какъв негативен ефект.

Както споменах по-горе, този филм има доста специфична насоченост. Ще си позволя да отворя една голяма скоба тук. Сигурен съм всички са наясно, че филмите на ужасите се делят на множество различни стилове и течения, подобно на всичко друго в този свят. Някои разчитат на кръв и вътрешности, други просто искат да отвратят зрителите, трети се опитват да си играят с възприятията и съзнанието ни, четвърти пък разчитат на така наречените jump scares. Джеймс Уан успя, благодарение на двете си хитови поредици „Заклинанието“ и „Коварен капан“, да издигне това понятие до едно много по-високо и различно ниво. Много хора предпочитат психологическия ужас, пред това да бъдат стряскани евтино и за кратко. Именно поради тази причина филмите, които разчитат изцяло на jump scares, не се гледат с толкова добро око. Едните те оставят емоционално и психически съсипан, карат те да се замислиш, докато другите просто ти инжектират ударна доза адреналин по най-грубия възможен начин. Парите, които обаче тези филми донесоха през последните години, са причина и на самия Уан да се гледа със същото лошо око, защото много студиа започнаха да избират този подход пред по-сложния и изискващ повече мислене хорър. Разбира се, ще се радвам да видя в коментарите, че и тук все още има фенове на подобни jump scares.

annabelle-review-ing05-20190706

Все пак темата на това ревю е „Анабел 3“, затова нека продължим. Като изключим страхотната откриваща сцена, която много убедително задава тона на целия филм, действието започва бавно и дори весело. Нищо не загатва за ужасите, които трите момичета ще изпитат през вечерта. Гари Дауберман, който е и сценарист, въобще не си е поплювал, опитвайки се да вкара колкото се може повече прокълнати създания, които да правят компания на Анабел. Истината е обаче, че призраците не са най-големият враг тук. Мракът и тишината са истинските злодеи за зрителя. Много сцени са лишени от музика, а героините се движат бавно и със затаен дъх. На всички е ясно, че нещо лошо ще се случи, някой демон ще се появи, но действието продължава в този дух и зрителят тъкмо си поема глътка въздух и бам! В първата половина това определено е много въздействащо, но към края се изтърква бързо, защото динамиката се накъсва излишно.

Все пак именно това очакване и удължаване на напрежението са едни от най-силните козове на лентата. Самите jump scares в над деветдесет процента от случаите са абсолютно предвидими и няма да имате никакви проблеми да усетите, че следва такава сцена. Въпреки всичко, те пак могат да ви стреснат, поради вече споменатия по-горе подход. Признавам, че в „Анабел 2: Сътворение“ имаше по-добри моменти, но там пък я нямаше тази постоянна мрачна и злокобна атмосфера, която е неразделна част от „Анабел 3“.

annabelle-review-ing06-20190706

Някои от нововъведените създания като убийствената булка, подобието на лодкар от гръцката митология, върколака, който може да се слива с мъглата, или пък самурайската броня, са прекрасен повод за още спин-оф филми. Също така, те са чудесно допълнение към мрачната атмосфера и злокобен интериор на къщата, в която се развива действието. Мракът е погълнал всяка една стая и никога не знаеш кое от тях те чака, щом фенерчето ти изгасне или пък обърнеш гръб на стената пред теб.

Всичко казано по-горе обаче щеше да е безсмислено, ако актьорите не са убедителни. Много от тези филми разчитат на плеяда от красиви изпълнители, които имат две основни функции – да крещят колкото се може по-силно и да умрат по възможно най-брутален начин. За щастие, „Анабел 3“ не се опитва да следва подобна тенденция. Всяка една от трите главни героини се опитва да не бъде безчувствена марионетка на фона на случващия се ужас. Независимо дали говорим за болката на Даниела по починалия ѝ баща, за нескопосаните любовни трепети на Мери Алън по касиера в местния магазин или трудностите на Джуди да се справи със засилващите се наследствени умения. Всяко едно от тези неща придава някаква индивидуалност на момичетата и се опитва да ви накара да им симпатизирате. Разбира се, едва ли можете да очаквате кой знае каква дълбочина и драматичност, но поне са направени опити зрителят да не е изцяло безразличен. Със сигурност ще усетите техния страх и напрежение през голяма част от сцените.

В първата половина има няколко опита за хумор и разведряване на атмосферата, но за щастие, те са кратки и бързо се забравят. Ужасът постепенно превзема всяко едно кътче от къщата на семейство Уорън и едва ли някой ще иска да се усмихва, когато го преследва маниакален призрак с нож или вижда няколко секунди напред в бъдещето, прожектирано на стар телевизор.

annabelle-review-ing07-20190706

Всичко щеше да е прекрасно, ако можехме да приключим до тук. „Анабел 3“ обаче успява да допусне няколко фрапантни грешки в сценария си, които могат да те накарат най-малкото да си кажеш “Ама вие сериозно ли?”. В желанието си да акцентира силно върху демоничните сили и мрака около тях, Дауберман на моменти забравя най-елементарната логика и героите му правят откровени глупости. Тук не говорим за врати, които са заключени в един момент и се отключват точно в най-правилното време. Също така няма да стане дума за множество дребни недоглеждания, които могат да се намерят и в най-големите носители на „Оскар“, ако човек реши да се заяжда на дребно.

Непростимо е да залагаш на сценарни решения, които служат единствено и само за подпомагане на действието, насочвайки се срещу логиката. Никога не съм страдал от астма, нито съм имал приятели с това заболяване, но ако бях болен и знам, че мога да получа пристъп по всяко време, със сигурност няма да си държа инхалатора в колата. Примери като този, макар това да е един от най-фрапантните, има няколко, но за щастие, „Анабел 3“ не изобилства чак толкова от тях. Филмът със сигурност използва някои от по-популярните клишета на жанра, но поне борави майсторски с тях. Той няма за цел да достигне психологическите висоти и емоционална сила на сериали като „The Haunting of Hill House“, но се опитва да бъде истински страшен и зловещ.

annabelle-review-ing08-20190706

Анабел получава доста малко екранно време и също на много места служи повече като проводник, както се изразява и самата Лорейн в началото на филма, но всички останали демони компенсират достойно. За мен третият филм за демоничната кукла е прекрасен образец за хорър кино и в частност jump scares представител. Сигурен съм, че много хора биха поспорили с мен, но когато гледате толкова бози като мен, се научавате да цените стойностните включвания. „Анабел 3“ има прекрасна зловеща атмосфера, много успешно гради напрежение и държи зрителите си на нокти през почти цялата втора част от филма. За съжаление, динамиката към финала толкова рязко се засилва и също толкова внезапно приключва, че останах с едно такова усещане за незадоволеност. Сякаш можеше още малко.

Ако сте фенове на подобен род филми или просто харесвате „Заклинанието“, то „Анабел 3“ също ще ви допадне. Въпреки някои от сценарните си глупости и персонажи, за които се създава илюзията за дълбочина, това е един прекрасен представител на жанра. Гари Дауберман много добре борави с мрака и тишината и със сигурност има бъдеще като режисьор. С една идея е зад „Анабел 2: Сътворение“, но пък успява да изгради свой малък свят и се надявам, че в бъдеще ще видим още толкова добри спин-оф филми. Личната ми оценка успя да се закрепи на 7 от 10.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *