Х-Мен: Тъмния Феникс / X-Men: Dark Phoenix

През последните дни „Х-Мен: Тъмния Феникс“ („X-Men: Dark Phoenix”) пое толкова негативни отзиви от фенове и критици, че дори Върколака не би могъл да се регенерира от тях. Първоначално ми стана тъжно за режисьора Саймън Кинбърг, но след като изгледах филма му бях бесен. Въпреки това „Х-Мен“ поредицата (заедно с „Блейд“ и „Спайдър-мен“) даде началото на златната ера на комиксовото кино и заслужава нужния респект. В продължение на почти 20 години бяхме свидетели на цели 12 филма за мутантите, като някои от тях се считат за едни от най-добрите филми по комикс, правени някога, докато други сe помнят като едни от най-лошите. Поради тази причина ми се иска ревюто да започне с негативните качества на „Тъмния Феникс“ и след това ще се опитам да завърша с позитивна нотка и да отдам почит към постигнатото, пък да видим дали ще успея…

През 2006 година станахме свидетели на противоречивия „Х-Мен: Последният сблъсък“ (написан от Кинбърг и Зак Пен), който е всеизвестен с опита си да жонглира две от най-известните истории за мутантите от комиксите – „The Cure” на Astonishing X-Men и „Dark Phoenix” сагата на Uncanny X-Men. Резултатът беше неравен филм, лишен от фокус над която и да е от историите, бегло нахвърлящ щрихи, без особено голяма задълбоченост над героите и най-вече над самия Феникс (Джийн Грей). Провалът на „Последният сблъсък“ все още се помни във фен средите и когато бе обявено, че Саймън Кинбърг е получил своя първи шанс да режисира филм за Х-Мен и планира да се съсредоточи отново над историята за „Тъмния Феникс“, феновете бяха разделени на два лагера – едните ликуваха, че най-после може да видим справедливост за тази така любима история от комиксите, докато други тръпнеха от ужас, че старата рана ще бъде отворена наново и ще кърви още по-силно от преди. В защита на Кинбърг – той е продуцирал едни от най-успешните филми в поредицата („Първа вълна“, „Дни на отминалото бъдеще“, „Дедпул“ 1 и 2, „Логан“ и „Апокалипсис“) и е сценарист на някои от тях, което е стабилна основа, даваща му правото да се издигне до режисьорския стол и да заснеме завършека на поредицата, преди тя да премине в лапите на Marvel/Disney.

За огромно съжаление, историята се повтаря и сякаш Кинбърг не си е взел бележки от предишния провал. Тук той не само върви по същия отъпкан път, но и не пропуска да направи нови грешки, които да вбесят феновете дори повече. Въпреки наличния бюджет от 200 милиона долара (сериозно, къде отидоха тия пари?!), въпреки достатъчното време за написване и заснемане, въпреки всеизвестните презаснемания на третия акт на филма след първоначални лоши отзиви от предварителни прожекции, въпреки всички предоставени шансове, Кинбърг някак си успява да превърне „Тъмния Феникс“ в безличен филм, който сериозно конкурира претендента за най-лош филм в поредицата – „Х-Мен Началото: Върколак“ (2009) и със сигурност не е по-добър от „Последният сблъсък“.

Нека започнем директно с най-големия проблем на филма – Саймън Кинбърг. Личи си от километри, че „Тъмния Феникс“ е дело на дебютант. Кинбърг не знае как да заснема диалог и всеки път, когато персонажи провеждат такъв, той не спира да сменя камерите напред-назад като в сапунен сериал. Липсват общи планове в такива моменти, а през голяма част от екшън сцените камерата се клати или е позиционирана на странни ъгли. Човекът разполага с огромно бяло платно и всички възможни цветове и четки, но избира да борави само с три основни цвята и да рисува с пръсти, надявайки се да постигне шедьовър. Едно от нещата в Холивуд, които ме вбесяват най-много, е, когато даден режисьор/сценарист решава да адаптира книга/комикс, но вместо да следва плътно базовия материал, решава да направи силен ляв завой и предпочита да направи (както всички в бизнеса обичат да казват) „нещо различно, което да изненада феновете“. „Какъв е смисълът да се адаптира нещо 1:1, ако зрителите ще знаят какво да очакват във всеки един момент?“ Кинбърг вече опита да направи това с „Последният сблъсък“ и видя, че „различно“ не е това, което феновете искат. Или поне не до такава степен. Marvel неведнъж са доказали, че е възможно да се адаптират множество класически истории, без да са 1:1 със страниците на комикса, но и да не са прекалено различни. За съжаление, Кинбърг е неопитен в това отношение и се опитва да оправи проблемите на „Х3“, не спирайки да тъпче на едно и също място – отново виждаме битка пред къщата на Джийн Грей, отново имаме конвой с мутанти, който бива нападнат, отново имаме разделение между мутантите и т.н. Вместо този път Кинбърг да заложи на сигурното и да адаптира директно комикса, той пропада в безкрайна спирала от проблеми, чието решение не води до никъде.

Тук идва и другият основен проблем на филма: „Тъмния Феникс“ е история, силно съсредоточена в космоса с огромен мащаб и залози. Имайки предвид, че това е 12-ти филм поред, втори опит за адаптиране на историята и последен шанс поредицата да завърши с голям „бум“, преди героите да преминат в отбора на Marvel/Disney, Кинбърг можеше да направи нещо наистина грандиозно. Цели 200 милиона долара са отделени за филма, а крайният резултат прилича повече на пилотен епизод за телевизионен сериал, отколкото на високобюджетен блокбъстър. Екшън сцените са твърде малко и през големи периоди от време, а ефектите в почти всички сцени са на ниско до средно ниво. За сравнение, повечето филми на Marvel и DC са с подобен бюджет и там наистина си личи къде е отишъл всеки долар. Тук всичко бие на евтиния и най-вероятно половината бюджет е отишъл по непланираното презаснемане на третия акт и по-конкретно сцената с влака. Без да навлизам в подробности, сцената сама по себе си е супер и има доста запомнящи се моменти, но си личи, че е отчаян опит за снимане в тесни пространства, за да се пести от бюджета. Което отново води до проблема къде са отишли парите от бюджета. На много места зеленият екран е очеизваден, а CGI работата по извънземните същества и някои от мутантите е на много ниско ниво. Дори любимецът на всички – Евън Питърс (Куиксилвър/Живака) – не получава подобаваща сцена, която да акцентира върху силите му, както в предишните филми.

Как е възможно не само маркетинговият отдел, но и самият режисьор на филма да потвърдят смъртта на един от главните герои още в първия трейлър е мистерия, на която все още нямам отговор. Това беше първият червен флаг за продукцията и краткото екранно време на Дженифър Лорънс (Мистик) във филма предизвика по-скоро неутрални реакции, вместо да има емоционална тежест. От километри си личи, че скъпоплатената актриса се е завърнала от необходимост да изпълни договора си и появата ѝ е по-скоро символична, отколкото значима.

Софи Търнър (Джийн Грей/Феникса) за втори път тази година (първият беше в „Игра на тронове“) става жертва на ужасен сценарий и героят, мотивациите и решенията ѝ са неубедителни и в много моменти неразумни. Търнър има екранно присъствие и съм сигурен, че има заложби като актриса, но поради необясними за мен причини младата актриса участва в две от най-големите продукции за годината и честно казано, не помня почти нищо от работата ѝ. Едно от нещата, които феновете чакаха с огромно нетърпение, е да видят Феникса отприщен както никога досега. Вместо това прекарваме филма в левитиране, размахване на ръце, телекинеза и незапомнящи се речи. Силите на Феникса отново са само загатнати, но Кинбърг за пореден път няма смелостта да ги покаже и да им придаде мащабност и епичност. В края на филма така и не разбираме коя точно е Джийн Грей и какво би направил Феникса, ако бъде наистина отприщен. Цялата арка на героя се свежда до един инцидент, една благородна лъжа на Чарлс и опит за прошка от негова страна, което не е достатъчно. Дори сцените с Тай Шеридан (Скот/Циклопа) нямат тежестта, която е интегрална в комиксите.

Говорейки за актриси, не мога да пропусна да кажа няколко думи за най-лошия злодей в цялата поредица досега и един от най-елементарните и недоразвити злодеи в историята на киното – героят на Джесика Частейн (Вук) е обида за всеки зрител над 10 години, който разполага с някакъв интелект. Буквално всяка сцена с нея представлява Частейн облечена в дрехите, с които идва на снимачната площадка, рецитирайки възможно най-клишираните реплики в пантеона на злодеите, без никаква дълбочина и триизмерност, но за сметка на това тичаща по токчета и размахваща ръце напред-назад. Ако героят на Частейн бе премахнат напълно, филмът щеше да е непроменен и можеше само да спечели като качество. Наистина това е най-бездарната роля на една от най-добрите актриси в Холивуд и поредно доказателство, че дори най-скъпоплатените имена, могат да паднат ниско… много ниско.

Джеймс Макавой (Чарлс Ксавие/Професор Х) и Майкъл Фасбендър (Ерик Леншер/Магнито) са спасителните жилетки на „Тъмния Феникс“. И двамата актьори доказват за пореден път, че са родени за ролите си и всяка сцена с тях е злато. Макар Фасбендър да има по-ограничено присъствие, Магнито получава едни от най-добрите екшън моменти във филма. От друга страна Макавой доказва за втори път тази година (преди това в „Стъкления“), че може да изнесе цялата продукция на раменете си и е един от най-добрите в бизнеса. Арката на Чарлс тук е интересна и опитите му да изгради по-силна връзка на политическо ниво между правителството и мутантите е глътка свеж въздух, което е и една от малкото позитивни изненади във филма. Без да навлизам в спойлери, финалната сцена между него и Магнито е опит за фен сървиз и отдаване на почит на предишни филми, работи сама по себе си, но е крайно незаслужена в рамката на настоящия филм и поражда повече въпроси, отколкото да донесе задоволителен финал на сагата.

В заключение, „Х-Мен: Тъмния Феникс“ не е катастрофата, която всички се опитват да го изкарат – или поне за мен не е така. Може би не успях да изпълня задачата, която си поставих в началото на ревюто и да завърша с позитивна нотка. Със сигурност филмът изобилства от проблеми, но има и позитиви, които (донякъде) спасяват положението. Предимно добрият актьорски състав и няколкото запомнящи се екшън сцени правят „Тъмния Феникс“ гледаем, но със сигурност не е ударът, на който Fox са се надявали. За всяка добра сцена с Нощна сянка, Звяр или Магнито следват поредица от нелепи кадри с Вук и последователите ѝ. За всеки добър кадър с Джийн Грей има друг такъв, в който тя не спира да хленчи и да размахва ръце на забавен кадър. И така, докато не видим надписите на филма, които сигнализират, че „Х-Мен“ поредицата е приключила (или поне така както сме я знаели до момента) и е ред на Marvel да си приберат героите обратно и да им дадат нов шанс за изява в близките години.

„Х-Мен“ наистина е явление, което промени киноиндустрията и голяма част от епизодите са наистина стойностни блокбъстъри, които ще преглеждаме с годни наред, но за съжаление „Тъмния Феникс“ нямаше ефекта върху публиката, който „Отмъстителите: Краят“ постигна. Съдейки по лошия вкус, който филмът е оставил на излизане от киносалоните, ще отнеме поне 10 години, докато видим нов опит за екранизация на „Dark Phoenix” сагата и единственото, което ни остава, е да се молим Кевин Файги все още да работи за Marvel дотогава и да ни даде това, което искаме.

Оценка: 4/10