През последните дни „Х-Мен: Тъмния Феникс“ („X-Men: Dark Phoenix”) пое толкова негативни отзиви от фенове и критици, че дори Върколака не би могъл да се регенерира от тях. Първоначално ми стана тъжно за режисьора Саймън Кинбърг, но след като изгледах филма му бях бесен. Въпреки това „Х-Мен“ поредицата (заедно с „Блейд“ и „Спайдър-мен“) даде началото на златната ера на комиксовото кино и заслужава нужния респект. В продължение на почти 20 години бяхме свидетели на цели 12 филма за мутантите, като някои от тях се считат за едни от най-добрите филми по комикс, правени някога, докато други сe помнят като едни от най-лошите. Поради тази причина ми се иска ревюто да започне с негативните качества на „Тъмния Феникс“ и след това ще се опитам да завърша с позитивна нотка и да отдам почит към постигнатото, пък да видим дали ще успея…

Панел от комикса „Х-Мен: Тъмния Феникс“ на Крис Клеърмонт
Панел от комикса „Х-Мен: Тъмния Феникс“ на Крис Клеърмонт

През 2006 година станахме свидетели на противоречивия „Х-Мен: Последният сблъсък“ (написан от Кинбърг и Зак Пен), който е всеизвестен с опита си да жонглира две от най-известните истории за мутантите от комиксите – „The Cure” на Astonishing X-Men и „Dark Phoenix” сагата на Uncanny X-Men. Резултатът беше неравен филм, лишен от фокус над която и да е от историите, бегло нахвърлящ щрихи, без особено голяма задълбоченост над героите и най-вече над самия Феникс (Джийн Грей). Провалът на „Последният сблъсък“ все още се помни във фен средите и когато бе обявено, че Саймън Кинбърг е получил своя първи шанс да режисира филм за Х-Мен и планира да се съсредоточи отново над историята за „Тъмния Феникс“, феновете бяха разделени на два лагера – едните ликуваха, че най-после може да видим справедливост за тази така любима история от комиксите, докато други тръпнеха от ужас, че старата рана ще бъде отворена наново и ще кърви още по-силно от преди. В защита на Кинбърг – той е продуцирал едни от най-успешните филми в поредицата („Първа вълна“, „Дни на отминалото бъдеще“, „Дедпул“ 1 и 2, „Логан“ и „Апокалипсис“) и е сценарист на някои от тях, което е стабилна основа, даваща му правото да се издигне до режисьорския стол и да заснеме завършека на поредицата, преди тя да премине в лапите на Marvel/Disney.

Първи опит за представяне на Феникса в „Х-Мен: Последният сблъсък“(2006)
Първи опит за представяне на Феникса в „Х-Мен: Последният сблъсък“(2006)

За огромно съжаление, историята се повтаря и сякаш Кинбърг не си е взел бележки от предишния провал. Тук той не само върви по същия отъпкан път, но и не пропуска да направи нови грешки, които да вбесят феновете дори повече. Въпреки наличния бюджет от 200 милиона долара (сериозно, къде отидоха тия пари?!), въпреки достатъчното време за написване и заснемане, въпреки всеизвестните презаснемания на третия акт на филма след първоначални лоши отзиви от предварителни прожекции, въпреки всички предоставени шансове, Кинбърг някак си успява да превърне „Тъмния Феникс“ в безличен филм, който сериозно конкурира претендента за най-лош филм в поредицата – „Х-Мен Началото: Върколак“ (2009) и със сигурност не е по-добър от „Последният сблъсък“.

Саймън Кинбърг се опитва да подготви Майкъл Фасбендър за провала на филма
Саймън Кинбърг се опитва да подготви Майкъл Фасбендър за провала на филма

Нека започнем директно с най-големия проблем на филма – Саймън Кинбърг. Личи си от километри, че „Тъмния Феникс“ е дело на дебютант. Кинбърг не знае как да заснема диалог и всеки път, когато персонажи провеждат такъв, той не спира да сменя камерите напред-назад като в сапунен сериал. Липсват общи планове в такива моменти, а през голяма част от екшън сцените камерата се клати или е позиционирана на странни ъгли. Човекът разполага с огромно бяло платно и всички възможни цветове и четки, но избира да борави само с три основни цвята и да рисува с пръсти, надявайки се да постигне шедьовър. Едно от нещата в Холивуд, които ме вбесяват най-много, е, когато даден режисьор/сценарист решава да адаптира книга/комикс, но вместо да следва плътно базовия материал, решава да направи силен ляв завой и предпочита да направи (както всички в бизнеса обичат да казват) „нещо различно, което да изненада феновете“. „Какъв е смисълът да се адаптира нещо 1:1, ако зрителите ще знаят какво да очакват във всеки един момент?“ Кинбърг вече опита да направи това с „Последният сблъсък“ и видя, че „различно“ не е това, което феновете искат. Или поне не до такава степен. Marvel неведнъж са доказали, че е възможно да се адаптират множество класически истории, без да са 1:1 със страниците на комикса, но и да не са прекалено различни. За съжаление, Кинбърг е неопитен в това отношение и се опитва да оправи проблемите на „Х3“, не спирайки да тъпче на едно и също място – отново виждаме битка пред къщата на Джийн Грей, отново имаме конвой с мутанти, който бива нападнат, отново имаме разделение между мутантите и т.н. Вместо този път Кинбърг да заложи на сигурното и да адаптира директно комикса, той пропада в безкрайна спирала от проблеми, чието решение не води до никъде.

Визуални ефекти на ниво 2000-та година ... пардон 2019 година?!
Визуални ефекти на ниво 2000-та година … пардон 2019 година?!

Тук идва и другият основен проблем на филма: „Тъмния Феникс“ е история, силно съсредоточена в космоса с огромен мащаб и залози. Имайки предвид, че това е 12-ти филм поред, втори опит за адаптиране на историята и последен шанс поредицата да завърши с голям „бум“, преди героите да преминат в отбора на Marvel/Disney, Кинбърг можеше да направи нещо наистина грандиозно. Цели 200 милиона долара са отделени за филма, а крайният резултат прилича повече на пилотен епизод за телевизионен сериал, отколкото на високобюджетен блокбъстър. Екшън сцените са твърде малко и през големи периоди от време, а ефектите в почти всички сцени са на ниско до средно ниво. За сравнение, повечето филми на Marvel и DC са с подобен бюджет и там наистина си личи къде е отишъл всеки долар. Тук всичко бие на евтиния и най-вероятно половината бюджет е отишъл по непланираното презаснемане на третия акт и по-конкретно сцената с влака. Без да навлизам в подробности, сцената сама по себе си е супер и има доста запомнящи се моменти, но си личи, че е отчаян опит за снимане в тесни пространства, за да се пести от бюджета. Което отново води до проблема къде са отишли парите от бюджета. На много места зеленият екран е очеизваден, а CGI работата по извънземните същества и някои от мутантите е на много ниско ниво. Дори любимецът на всички – Евън Питърс (Куиксилвър/Живака) – не получава подобаваща сцена, която да акцентира върху силите му, както в предишните филми.

Съдбата на Дженифър Лорънс (Мистик) бе разкрита месеци преди премиерата на филма
Съдбата на Дженифър Лорънс (Мистик) бе разкрита месеци преди премиерата на филма

Как е възможно не само маркетинговият отдел, но и самият режисьор на филма да потвърдят смъртта на един от главните герои още в първия трейлър е мистерия, на която все още нямам отговор. Това беше първият червен флаг за продукцията и краткото екранно време на Дженифър Лорънс (Мистик) във филма предизвика по-скоро неутрални реакции, вместо да има емоционална тежест. От километри си личи, че скъпоплатената актриса се е завърнала от необходимост да изпълни договора си и появата ѝ е по-скоро символична, отколкото значима.

dark-phoenix-review-img06-20190609

Софи Търнър (Джийн Грей/Феникса) за втори път тази година (първият беше в „Игра на тронове“) става жертва на ужасен сценарий и героят, мотивациите и решенията ѝ са неубедителни и в много моменти неразумни. Търнър има екранно присъствие и съм сигурен, че има заложби като актриса, но поради необясними за мен причини младата актриса участва в две от най-големите продукции за годината и честно казано, не помня почти нищо от работата ѝ. Едно от нещата, които феновете чакаха с огромно нетърпение, е да видят Феникса отприщен както никога досега. Вместо това прекарваме филма в левитиране, размахване на ръце, телекинеза и незапомнящи се речи. Силите на Феникса отново са само загатнати, но Кинбърг за пореден път няма смелостта да ги покаже и да им придаде мащабност и епичност. В края на филма така и не разбираме коя точно е Джийн Грей и какво би направил Феникса, ако бъде наистина отприщен. Цялата арка на героя се свежда до един инцидент, една благородна лъжа на Чарлс и опит за прошка от негова страна, което не е достатъчно. Дори сцените с Тай Шеридан (Скот/Циклопа) нямат тежестта, която е интегрална в комиксите.

dark-phoenix-review-img07-20190609

Говорейки за актриси, не мога да пропусна да кажа няколко думи за най-лошия злодей в цялата поредица досега и един от най-елементарните и недоразвити злодеи в историята на киното – героят на Джесика Частейн (Вук) е обида за всеки зрител над 10 години, който разполага с някакъв интелект. Буквално всяка сцена с нея представлява Частейн облечена в дрехите, с които идва на снимачната площадка, рецитирайки възможно най-клишираните реплики в пантеона на злодеите, без никаква дълбочина и триизмерност, но за сметка на това тичаща по токчета и размахваща ръце напред-назад. Ако героят на Частейн бе премахнат напълно, филмът щеше да е непроменен и можеше само да спечели като качество. Наистина това е най-бездарната роля на една от най-добрите актриси в Холивуд и поредно доказателство, че дори най-скъпоплатените имена, могат да паднат ниско… много ниско.

dark-phoenix-review-img08-20190609

Джеймс Макавой (Чарлс Ксавие/Професор Х) и Майкъл Фасбендър (Ерик Леншер/Магнито) са спасителните жилетки на „Тъмния Феникс“. И двамата актьори доказват за пореден път, че са родени за ролите си и всяка сцена с тях е злато. Макар Фасбендър да има по-ограничено присъствие, Магнито получава едни от най-добрите екшън моменти във филма. От друга страна Макавой доказва за втори път тази година (преди това в „Стъкления“), че може да изнесе цялата продукция на раменете си и е един от най-добрите в бизнеса. Арката на Чарлс тук е интересна и опитите му да изгради по-силна връзка на политическо ниво между правителството и мутантите е глътка свеж въздух, което е и една от малкото позитивни изненади във филма. Без да навлизам в спойлери, финалната сцена между него и Магнито е опит за фен сървиз и отдаване на почит на предишни филми, работи сама по себе си, но е крайно незаслужена в рамката на настоящия филм и поражда повече въпроси, отколкото да донесе задоволителен финал на сагата.

dark-phoenix-review-img09-20190609

В заключение, „Х-Мен: Тъмния Феникс“ не е катастрофата, която всички се опитват да го изкарат – или поне за мен не е така. Може би не успях да изпълня задачата, която си поставих в началото на ревюто и да завърша с позитивна нотка. Със сигурност филмът изобилства от проблеми, но има и позитиви, които (донякъде) спасяват положението. Предимно добрият актьорски състав и няколкото запомнящи се екшън сцени правят „Тъмния Феникс“ гледаем, но със сигурност не е ударът, на който Fox са се надявали. За всяка добра сцена с Нощна сянка, Звяр или Магнито следват поредица от нелепи кадри с Вук и последователите ѝ. За всеки добър кадър с Джийн Грей има друг такъв, в който тя не спира да хленчи и да размахва ръце на забавен кадър. И така, докато не видим надписите на филма, които сигнализират, че „Х-Мен“ поредицата е приключила (или поне така както сме я знаели до момента) и е ред на Marvel да си приберат героите обратно и да им дадат нов шанс за изява в близките години.

Х-Мен“ наистина е явление, което промени киноиндустрията и голяма част от епизодите са наистина стойностни блокбъстъри, които ще преглеждаме с годни наред, но за съжаление „Тъмния Феникс“ нямаше ефекта върху публиката, който „Отмъстителите: Краят“ постигна. Съдейки по лошия вкус, който филмът е оставил на излизане от киносалоните, ще отнеме поне 10 години, докато видим нов опит за екранизация на „Dark Phoenix” сагата и единственото, което ни остава, е да се молим Кевин Файги все още да работи за Marvel дотогава и да ни даде това, което искаме.

Оценка: 4/10

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Дано сега след като Дисни купиха Фокс и Марвел си върнаха правата над X-Men да направят наистина един забележителен нов франчайз ! А колкото до филма-ще отида да го гледам след няколко дни на кино,но ми изглежда пълен провал.Бокс офиса е слаб,ревютата са слаби абе изобщо…само сексапила на кака Софи спасява филма😂.

    1. Има и ревю, където го сравняват с Логан 🙂 И се замислих дали пък да не го гледам

    2. Сравянват Феникса със Логан като качество??? 😀 😀 😀 Егати вица – не се подлъгвай! Гледай го на кино ако си фен на поредицата, но не очаквай качество близко до това на Логан.

    1. Снощи го гледах в IMAX CinemaCity. Липсва му цялостен мащаб и размах на Phoenix възможностите, всичко друго си му е наред.

  2. Общо взето с някои изключения много измъчен франчайз и всички, включително актьорите са доволни, че приключи.
    Първият филм беше много добра основа, но оттам решиха да правят филми за Логан и приятели, заебаха голяма част от останалите основни герои, забъркаха едни грамадански кашоци с историята, в резултата на което се появиха недоразумения като Х3 и особено Origins:Wolverine .
    Ребуутнаха добре, в крачка с First Class, яхнаха вълната с Дните на търа-мъра, който не беше лош, макар и хайпът да му беше в повече. Тука от Фокс си помислиха, че хванаха кьоравото и X Men могат да се изкачат до ААА франчайз, ама нъцки. Това ще го направят Марвел с Дисни.
    Апокалипсис се появи само две години след Дните и беше покъртително ….никакъв, междинка. И идваме до логичния край, който не е дъно ( то е запазено на Origins) , но си е доста зле.
    И какво се получава – най-добрите и хитови филми от вселената са тези, които са …..като странични проекти. Два великолепни Дедпула, солидния Wolverine и страхотния Logan.
    Мисля си все, че се предовериха на педито Сингър, особено втория път след Дните, трябваше друга дирекция, а те тръгнаха в три ръшнати филма да представят най-епичните си истории.
    На хората мисля, че малко им е дотегнало точно от тези герои, точно от тези филми и си мисля, че Файги няма много да бърза с ребуута.

    1. Не знам дали ще бърза, но Фантастичната четворка има дата за 2022

  3. Аз пък го харесах!!!
    Ходих с много ниски очаквания, на ниво трейлър още ме депресира, Апокалипс беше ужасен, мразя Санса Старк и сойката пресмехулка, най – ужасните кастинг решения в Х мен вселената, обаче филма ми хареса, и то доста на фона, на ниските ми очаквания.
    7/10

  4. Не знам защо всички мразят Апокалипсис – аз съм unapologetic фен на филма, въпреки минусите му. В сравнения с Феникса е шедьовър. Но това му е хубавото на киното – субективно е 😉

  5. Аз нещо не мога да разбера от гледна точка на сюжета. Нали във филмите за X-men,правени през 2000-2006г.,заедно с възрастните Чарлс Ксавие и Ерик Леншер, присъстват и Рейвън,и Джийн Грей. Реално Джийн Грей умираше в резултат на саможертвата си,и после присъстваше като дух около едно езеро.В настоящия филм,който явно сюжетно е сикуъл на X-men Apocalypse, и Рейвън,и Джийн Грей умират (хайде да кажем,че за Джийн е донякъде възможно да „възкръсне“,обаче Рейвън не е чак такъв Феникс). Следователно,настоящия филм паралелна Вселена ли отразява на първите три X-men филми,или има друго обяснение в комиксите,как Рейвън и Джийн Грей всъщност не умират?
    Това го виждам като основна сюжетна дупка,а никой по форумите не се занимава да го обясни…

    1. Друга алтернативна сюжетна линия е – Days Of Future Past оправи кашата от X-Men: The Last Stand и всичко си тръгна (уж) линеарно с младите версии на мутантите. Настоящият Феникс е алтернативен вариант на това, което се случи в The Last Stand, макар че пак има сюжетни кратери. Фокс не ги ебе много за времевите линии в тоя франчайз, така че не го мисли много 😉